Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, …………2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Наказателнo отделение, XIV въззивен състав, в публично заседание на двадесет
и трети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ЕМИЛ ДЕЧЕВ
2.Мл. с-я ПЕТЪР МИНЧЕВ
при
секретаря Б. Гешева и с участието на прокурора Станислав Стойков, като разгледа
докладваното от съдията Дечев ВНОХД № 5403
по описа за 2017 година, и за да се произнесе съобрази:
Производство е
по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 17.02.2017 година по НОХД № 13679/2016 г. по описа на
Софийски районен съд, НО, 17 състав подсъдимият К.Х.Т. е признат за виновен в това, за
периода от 21.12.2012 г. до 31.03.2016 г. включително в гр. София, след като е
бил осъден с решение на СРС, III Гражданско
отделение, 82-ри състав, постановено по гр. дело № 6207/2011 г., влязло в
законна сила на 21.12.2012 г., да издържа свой низходящ – дъщеря си Ц.К.Т.,
чрез нейната майка и законен представител М.О.Х., като заплаща месечна издръжка
в размер на 72,50 лева, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, както следва:
- За периода от 21.12.2012 г. до 31.12.2012
г. – 1 непълна месечна вноска в
размер на 26,18 лева,
- За периода
от 01.01.2013 г. до 31.03.2016 г. – 39 пълни месечни
вноски, по 72,50 лева всяка, общо в размер на 2827,50 лева,
като размерът на общо дължимата сума за
издръжка възлиза на 2853,68 лв., поради което и на основание чл.183, ал.1 от НК, вр. чл.54, ал.1 от НК е осъден и му е наложено
наказание „пробация“ с изпълнение на следните пробационни мерки:
-
„ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ по настоящ адрес“ с
периодичност два пъти седмично за период от една година;
-
„ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ с пробационен
служител“ за период от една година и
-
„БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД в полза на обществото“ сто часа
годишно за една година.
Със същата присъда подсъдимият Т. е
признат за виновен в това, че за периода от 21.12.2012 г. до 31.03.2016 г.
включително в гр. София, след като е бил осъден с решение на СРС, III
Гражданско отделение, 82-ри състав, постановено по гр. дело № 6207/2011 г.,
влязло в законна сила на 21.12.2012 г., да издържа свой низходящ – сина си А.Т.Т.,
чрез неговата майка и законен представител М.О.Х., като заплаща месечна
издръжка в размер на 72,50 лв., съзнателно не е изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, както следва:
-
за периода от 21.12.2012 г. до 31.12.2012 г. – 1 непълна месечна вноска
в размер на 26,18 лева,
-
за периода от 01.01.2013 г. до 31.03.2016 г. –
39 пълни месечни вноски, по 72,50 лв. всяка, общо в размер на 2827,50 лева,
като размерът на общо дължимата сума за
издръжка възлиза на 2853,68 лв., поради което и на основание чл.183, ал.1 от НК, вр. чл.54, ал.1 е осъден и му е наложено
наказание „пробация“ с изпълнение на следните пробационни мерки:
-
„ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ по настоящ адрес“ с
периодичност два пъти седмично за период от една година;
-
„ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ с пробационен
служител“ за период от една година и
-
„БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД в полза на обществото“ сто часа
годишно за една година.
С присъдата, на основание чл.189, ал.3
от НПК, подсъдимият е осъден да заплати по сметка на СДВР
направените по делото разноски в размер на 57,96 лева.
Срещу така постановения съдебен акт е
депозирана въззивна жалба от подсъдимия Т., в която се
посочва, че назначеният му защитник не е обяснил какви биха били последиците от
признаването му за виновен и не знаел, че делото ще приключи с последвалата
присъда, като смятал, че ще има още изслушвания, на които да се защити. Отбелязва,
че към жалбата е приложил бележка, от която се вижда, че е превел сумата от 150
лв. на 13.02.2017 г., което показва неговото желание да изплаща дължаната от
него издръжка. Твърди, че е безработен от 2012 г., като винаги когато е имал
възможност, е отделял средства за децата си. Моли делото да се върне за ново
разглеждане и предвид чистото му съдебно
минало, да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, съгласно разпоредбата на чл.78а от НК.
В разпоредително заседание на 22.12.2017
г. въззивният съдебен състав по реда на чл.327 от НПК
е преценил, че за правилното изясняване на делото не се налага провеждането на съдебно
следствие. При
проведеното съдебно заседание пред въззивния съд на
23.02.2018 г., упълномощеният защитник на подсъдимия – адв.
Г.моли да се приеме като писмено доказателство разписка от Изипей,
от която ще се установи, че подсъдимият вече плаща издръжка на двете си деца. Въззивният състав даде ход на съдебното следствие, като
прочете и прие представената от защитата разписка от 22.02.2018 г. от „Изипей“.
В същото съдебно заседание пред въззивната инстанция, защитникът адв.
Г.поддържа жалбата на подсъдимия и моли за по-подходящо наказание, с оглед
предстоящо заминаване на подсъдимия във връзка с работа във Великобритания,
откъдето той ще може да плаща редовно издръжката на своята съпруга.
Подсъдимият Т. моли да се уважи неговото
искане, като отбелязва, че през последната една година редовно плаща
издръжките, а ако замине в чужбина ще може да продължи да ги плаща.
Представителят
на държавното обвинение предлага да се потвърди като правилна и законосъобразна
присъдата на СРС. Излага доводи, че не са налице доказателства за предстоящата
трудова заетост. Счита,
че направеното от защитата искане се състои в това да се наложи на подсъдимия
наказание „Лишаване от свобода“, което е по-тежко по вид и в този смисъл, то е
процесуално недопустимо, тъй като няма съответен протест.
В дуплика, адв.
Г.моли да се отмени присъдата и да се постанови нова оправдателна.
С последната си дума, подсъдимият Т.
заявява, че ще уважи решението на съда и се надява да му се окаже съдействие.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните и след като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен
акт съобразно изискванията на чл.314 от НПК,
намери за установено следното:
Производството
пред първата инстанция е протекло по реда на диференцираната процедура, уредена
в чл.371, т.2 НПК. Подсъдимият Т. е признал изцяло фактите, описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт, а съдът, приемайки, че самопризнанието се подкрепя от
събраните в досъдебното производство доказателства, е постановил определение,
че ще го ползва при постановяване на присъдата без да събира доказателства за
фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт.
С оглед естеството на диференцираната
процедура в нейната разновидност по т.2 на чл.371 НПК, на първо място, въззивният съд дължи
проверка дали са били налице основания за провеждане на съкратено съдебно
следствие и на следващо - дали действително самопризнанието на подсъдимия се
явява подкрепено от събраните в досъдебното производство доказателства. При
извършването на пълна служебна такава настоящият съдебен състав намери, че предходната инстанция е провела
законосъобразно и правилно процедурата без да допусне съществени процесуални
нарушения. Събраните доказателства в досъдебното производство не съдържат
противоречия, налагащи личната им и непосредствена проверка от съда в хода на
съдебното следствие.
Проследени поотделно и в своята цялост,
те съвкупно подкрепят направеното от подсъдимия самопризнание. Такива се явяват
показанията на свидетелката М.О.Х. (л. 40-41
от ДП); заключението на съдебно-оценителната експертиза (л. 70 от ДП), справки
от Агенция по вписванията относно притежавано имущество (л. 56-57 от ДП),
справка от НОИ и НАП за сключени трудови договори (л. 45 от ДП), справка за
съдимост на лицето, преписи от съдебни решения и останалите писмени
доказателства по делото.
Без последствия следва да остане
възражението във въззивната жалба, че служебният
защитник не е обяснил какви ще са последиците от признаването на подсъдимия за
виновен, както и че подсъдимият смятал, че ще има още изслушвания на които да
се защити. В хода на първоинстанционното производство
е осигурена възможност подсъдимият да осъществи всички свои процесуални права. Подсъдимият
е заявил в СЗ от 17.02.2017 г., че разбира обвинението, признава се за виновен,
съгласен е да не се събират други доказателства, вярно е всичко, което е
написано в обвинителния акт и е наясно, че при постановяване на присъдата,
съдът ще се ползва от тези доказателства и е съгласен на това.
След подробен и изчерпателен анализ на
наличната по делото доказателствена съвкупност първоинстанционния съд правилно е приел за установена
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Въззивният съд счита за установена следната
фактическа обстановка:
Подс.
К.Х.Т. и св. М.О.Х. имали сключен граждански брак, като от брака им се родили
две деца - Ц.К.Т. /род. на ***г./ и А.Т.Т. /род. на ***г./.
С Решение на CPC, III Гражданско отделение, 82 - ри състав, постановено по гр.
дело № 6207/2011г., влязло в законна сила на 21.12.2012г., бракът между подс. Т. и св. Х.бил прекратен с развод, като упражняването
на родителските права спрямо общите им деца било предоставено на майката /М. Х./,
а на бащата /подс. Т./ бил определен режим на лични
отношения с тях. По силата на това съдебно решение, също така, подс. К.Т. бил осъден да заплаща на дъщеря си Ц.Т., чрез
нейната майка и законен представител М.Х./жив. в гр. София, ул. "******/,
месечна издръжка в размер на 72,50 лв. до настъпването на законна причина за
изменението или прекратяването на издръжката. Също така, отново съгласно
горепосоченото съдебно решение, подс. Т. бил осъден
да заплаща на сина си А.Т., чрез неговата майка и законен представител М.Х./жив.
в гр. София, ул. "******/, месечна издръжка в размер на 72,50 лв. до
настъпването на законна причина за изменението или прекратяването на
издръжката.
За периода от 21.12.2012г. до
31.03.2016г. включително подс. К.Х.Т. съзнателно не е
изпълнил задължението си да изплаща месечна издръжка на детето си Ц.К.Т., чрез
неговата майка и законен представител – св. М.О.Х..
Подс.
Т. не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски -
видно от изготвената и приложена по делото съдебно-оценителна експертиза
дължимата неизплатена сума за издръжка от подс. Т. по
отношение на дъщеря му Ц.К.Т. за периода от 21.12.2012г. до 31.03.2016г.
включително е общо в размер на 2853,68 лв., както следва:
-
за периода от 21.12.2012г. до
31.12.2012г. - 1 непълна месечна вноска в размер на 26,18 лева,
-
за периода от 01.01.2013г.
до 31.03.2016г. - 39 пълни месечни вноски, по 72,50 лева всяка, общо в размер
на 2827,50 лева.
За периода от 21.12.2012г. до
31.03.2016г. включително подс. К.Х.Т. съзнателно не е
изпълнил задължението си да изплаща месечна издръжка на детето си А.Т.Т., чрез неговата майка и законен представител - св. М.О.Х..
Подс.
Т. не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски -
видно от изготвената и приложена по делото съдебно-оценителна експертиза
дължимата неизплатена сума за издръжка от подс. Т. по
отношение на сина му А.Т.Т. за периода от
21.12.2012г. до 31.03.2016г. включително е общо в размер на 2853,68 лв., както
следва:
-
за периода от 21.12.2012г. до
31.12.2012г. - 1 непълна месечна вноска в размер на 26,18 лева,
-
за периода от 01.01.2013г.
до 31.03.2016г. - 39 пълни месечни вноски, по 72,50 лева всяка, общо в размер
на 2827,50 лева.
При правилно установена фактическа
обстановка първоинстанционният съд е направил законосъобразни
правни изводи досежно виновността на подсъдимия Т. в
извършването на престъпления по чл.183, ал.1
от НК.
За да бъде съставомерно
едно деяние по чл.183, ал.1
от НК е необходимо от обективна страна издръжката на лицата от кръга
на посочените в нормата да е дължима по силата на влязло в сила решение на
граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца, а от
субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото
задълженията лице. Престъплението по чл.183 от НК
е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на
бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време.
Първоинстанционният
съд правилно е посочил обективната съставомерност на
бездействието на подсъдимия през процесния период - Т.
е бил осъден с влязло в сила на 21.12.2012 г. съдебно решение на граждански съд
да заплаща месечна издръжка на своите
низходящи роднини, дъщеря си Ц.К.Т., родена на ***г. и сина си А.Т.Т., роден на ***г., чрез тяхната майка и законен
представител М.О.Х., в размер на по 72,50 лева месечно за всяко от децата. От
доказателствата по делото е безспорно, че за периода 21.12.2012 г. – 31.03.2016
г. подсъдимият не е изплатил, нито е правил опити да плаща дължимата издръжка
за дъщеря си и сина си, а именно по 1 непълна месечна вноска от 26,18 лв. за м.
декември 2012 г. и по 39 пълни месечни вноски от 72,50 лв. за периода 01.01.2013 г. - 31.03.2016 г. поотделно за всяко от децата,
съответно в общ размер на 2853,68 лева за всеки от тях. По делото несъмнено е
доказано, че в периода 21.12.2012г. - 31.03.2016г. подсъдимият е бил
трудоспособен и за част от периода е имал сключен трудов договор с
възнаграждение в размер на 440.00 лева от 11.05.2015г. до 05.10.2015 г..
Следователно същият не е бил обективно възпрепятстван да изпълнява задължението
си. Той не е прави дори опити да плати поне част от дължимия размер на
месечните издръжки. В конкретния случай, подсъдимият не е изпълнил задължението
към дъщеря си Ц.К.Т. и сина си А.Т.Т., което е било
установено с влязъл в сила съдебен акт, да плати повече от две вноски, а именно
39 пълни вноски и една частична за дъщерята и 39 пълни вноски и една частична
за сина, въпреки, че в периода 2012-2015 г. е бил трудоспособен, за част от
периода е полагал труд и е получавал трудово възнаграждение, макар и малко над
минималния размер. С оглед на горното, е била налице обективна възможност за
подсъдимия да изпълнява задълженията за издръжка. Събраният доказателствен
материал сочи, че подсъдимият е бил в трудоспособни възраст, без здравословни
или други проблеми, които да го водят до невъзможност да полага труд и
реализира доходи. Независимо от относително ниското си регистрирано трудово
възнаграждение за относително кратък период, подс. Т.
е имал задължението и възможността да изплаща присъдената издръжка на дъщеря си
и сина си, но не го е сторил, нито е проявявал желание или опити да изпълнява
задължението си. По този начин е осъществил от обективна страна състава на
престъплението по чл.183, ал.1 от НК
спрямо
всеки един и от двамата пострадали.
От субективна страна подсъдимият Т. е
действал при форма на вината пряк умисъл. Той е съзнавал общественоопасния
характер на деянията, като е знаел, че с влязло в сила решение е осъден да
издържа дъщеря си и сина си, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици, изразяващи се в лишаване на низходящата Ц.К.Т. и низходящия А.Т.Т. от дължащите им се финансови средства и съзнателно не е
изпълнил задълженията си.
Неоснователно е искането във въззивната жалба за връщане на делото за ново разглеждане и
освобождаване от наказателна отговорност, съгласно разпоредбата на чл.78а от НК. Не са допуснати процесуални нарушения, налагащи връщането на делото на
предходната инстанция, а разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК не е приложима, тъй
като с двете деяния са причинени имуществени вреди, които не са възстановени,
поради което не е налице изискването на чл.78а, ал.1, б.“В“ от НК. Освен това е
налице хипотезата на чл.78а, ал.7 от НК –подсъдимият е извършил множество
престъпления.
При
индивидуализация на наказателната отговорност първостепенният съд правилно е
съобразил, че смекчаващи вината обстоятелства са чистото съдебно минало на
подсъдимия, самопризнанието му още на ДП, липсата на трудова ангажираност за
част от процесния период и липсата на лично имущество.
Предвид степента на обществена опасност на конкретното деяние подходящото
наказание за подсъдимия се явява наказанието „пробация“,
а не „лишаване от свобода“. Също така, правилно СРС е отчел като отегчаващо
вината обстоятелство дългия период на неизпълнение на задължението за изплащане
на издръжките. В случая пред въззивната инстанция е
представена и приета разписка за заплатена сума от 450 лв. по двете издръжки. Това
е още едно ново смекчаващо вината обстоятелство представено пред второинстанционния съд. Въззивният
съд счита, че по този начин подсъдимият демонстрира, че се е поправил и
превъзпитал преди да е изтърпял наложеното му по първоинстанционната
присъда наказание, което сочи на по-ниска от обичайната степен на обществена
опасност на дееца по смисъла на чл.54, ал.1 от НК. Поради това, за да се
осъществят целите на чл.36 от НК, следва да му се наложи такова наказание по
вид и размер, че да се изпълнят останалите цели на същата разпоредба – да се
въздейства предупредително върху него и другите членове на обществото. Въззивният съд счита, че са налице многобройни смекчаващи
вината обстоятелства, когато и най-лекото предвидено в закона наказание се
оказва несъразмерно тежко, поради което следва да се приложи чл.55, ал.1, т.2,
б. „в“) и наложеното му наказание „пробация“ за всяко
от двете престъпления да се замени с „глоба“ в размер на 250 /двеста и
петдесет/ лева.
На основание чл.23, ал.1 от НК, въззивният състав налага общо най-тежко наказание „глоба“ в
размер на 250 /двеста и петдесет/ лева.
Предвид постановената осъдителна
присъда законосъобразно и в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.3
от НК сторените в производството разноски са възложени в тежест на
подсъдимия Т..
Мотивиран
от изложеното въззивният съд прие, че при разглеждане
на делото от първоинстанционният съд не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон
или необоснованост, но тъй като са налице нови обстоятелства, касаещи
обществената опасност на подсъдимия, обжалваният първоинстанционен
акт следва да бъде изменен.
По
изложените съображения и на основание Така мотивиран и на основание чл.337,
ал.1, т.1 във вр. с чл.334, т.3 и чл. 338 от НПК,
Софийски градски съд, НО, XIV въззивен състав
Р Е Ш И:
И З М Е Н Я присъда от
17.02.2017 г., постановена по НОХД № 13679/2016 г. по описа на Софийски Районен
съд, Наказателно отделение, 17 състав, В ЧАСТТА относно наложеното на подсъдимия
К.Х.Т. наказание за извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК с пострадал Ц.К.Т.,
като ОПРЕДЕЛЯ същото при условията на
чл.55, ал.1, т.2, б. „в“ от НК и го ЗАМЕНЯВА от „Пробация“
с изпълнение на пробационни мерки „задължителна
регистрация по настоящ адрес“, „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ и „безвъзмезден труд в полза на
обществото“ с „Глоба“ в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева.
И З М Е Н Я присъда от
17.02.2017 г., постановена по НОХД № 13679/2016 г. по описа на Софийски Районен
съд, Наказателно отделение, 17 състав, В ЧАСТТА относно наложеното на подсъдимия
К.Х.Т. наказание за извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК с пострадал А.Т.Т., като ОПРЕДЕЛЯ същото при условията на чл.55, ал.1, т.2, б. „в“) от НК и го ЗАМЕНЯВА
от „Пробация“ с изпълнение на пробационни
мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“, „задължителни периодични
срещи с пробационен служител“ и „безвъзмезден труд в
полза на обществото“ с „Глоба“ в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева.
НА ОСНОВАНИЕ
чл.23, ал.1 от НК от така наложените наказания по отношение на К.Х.Т., му
налага едно общо най-тежко наказание – „глоба“ в размер на 250 /двеста и
петдесет/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА в останалата й част присъда от 17.02.2017 г., постановена по НОХД №
13679/2016 г. по описа на Софийски Районен съд, Наказателно отделение, 17
състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
……………….
ЧЛЕНОВЕ: 1………………
2………………