Определение по дело №193/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 62/17.06.2010 г., постановено по гр. д. № 1060/2009 г. по описа на Кърджалийския районен съд е отхвърленпредявения от Б. Д. К. и Ф. М. К., двамата от с.Н., общ.К. срещу Е. Х. А. от с.Н., общ.К. иск по чл. 108 от ЗС за предаване владението на 410 кв. м., представляващи част от имот с кад. № 000412 по картата на землището на с.Н. от 1994 г., част от УПИ I кв. 1 по ЧРП на с.Н. от 1976 г., с граници: изток- улица, запад и юг- имот № 412 по КВС на с.Н. и север- част от парцел I кв. 1 по ПУП на с.Н., община Кърджали. С решението Б. Д. К. и Ф. М. К. са осъдени да заплатят на Е. Х. А. сумата 550 лв., представляваща разноски по делото.

Недоволни от така постановеното решение са останали жалбодателите Б. Д. К. и Ф. М. К., които го атакуват като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Жалбодателите поддържат, че при обсъждане на акт № 1218/20.01.2004 г. за частна общинска собственост във вр. с § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС и § 7 т. 3 от ПЗР на ЗМСМА, съдът неправилно приел като неоснователни доводите, че за процесния имот не е приложима разпоредбата на чл. 10 ал. 7 от ЗСПЗЗ. Считат, че праводателите на ответника не се легитимират като собственици по земеделска реституция, а ищците държат имота като собственици на годно придобивно основание; записването „ТКЗС” в издадената скица от Общината, не опорочавало извършената покупко- продажба между ищците и Община Кърджали; решението на ПК подлежало на косвен съдебен контрол и съдът следвало да упражни такъв; неправилно съдът се позовал на разпоредбата на чл. 17 ал. 8 от ЗСПЗЗ и неправилно приел, че съделителите по договора за доброволна делба и праводатели на продавача на ответника, първи придобили собственост върху процесната част от имота. При установената конкуренция на права, тя била в полза на ищците. Молят да се отмени изцяло решението на Кърджалийският районен съд и се постанови друго, с което се уважи предявения иск. Нови искания не правят и не сочат нови доказателства. Жалбата се поддържа в съдебно заседание и се сочи, чежалбодателите станали собственици на парцела по перфектен начин, но заради грешка на служител, който не подал данните на влезлите в урбанизираните територии земи, Поземлената комисия включила част от този парцел като земя за възстановяване. Претендират разноски за двете инстанции.

Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител я оспорва и счита атакуваното решение за правилно и законосъобразно, поради което моли да се потвърди. Поддържа подробните съображения, изложени пред първоинстанционния съд. Претендира разноски за двете инстанции.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства при и по повод подадената жалба, констатира:

Жалбата е подадена в срок от лица, имащи интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Предявен е иск с правно основание чл. 108 от ЗС.

Ищците твърдят, че са собственици на имот, представляващ УПИ I кв. 1 по ПУП на с.Н., образуван по частична регулация със заповед № 129/28.01.1976 г. на кмета на Община Кърджали на основание договор за продажба от 14.03.2005 г., сключен с Община Кърджали по реда на чл. 35 ал. 1 от ЗОС. Владението на имота им било предадено на 21.03.2005 г. Ответникът бил собственик на нива с площ 5.435 дка, представляваща имот № 412 по картата на землището на с.Н., който застъпвал частично имота на ищците с площ 410 кв.м. Тази част ответникът не владеел, но оспорвал собствеността на ищците. Поддържат, че ответникът не придобил надлежно право на собственост с договора от 23.03.2005 г. В съдебно заседание твърдят, че ответникът завладял имота и на основание чл. 214 изр. 3 от ГПК по тяхно искане е допуснато изменение на предявения установителен иск за собственост по чл. 124 ал.1 от ГПК в осъдителен иск по чл. 108 от ЗС.

Ищците твърдят и, че договорът, с който ответникът закупил гореописаната нива, бил нищожен, но въпреки указанията на съда, не са посочили конкретно основание за нищожност, поради което, с влязло в сила протоколно определение на съда, производството по делото в частта, относно предявения иск за нищожност на договора, е прекратено.

Ответникът оспорва изложените в исковата молба обстоятелства и твърди, че с.Н. няма изработен ПУП, а одобрена частична регулация с отреждания за жилищно строителство през 1976 г. върху земи, собственост на ТКЗС и такова не било осъществено върху УПИ I кв. 1 по ЧРП на с.Н.. След изработване на плана за земеразделяне и КВС на землището на селото и влизането им в сила, частичната регулация отпаднала, с оглед на което претендираната от ищците територия била приобщена като неразделна част от имот № 000412 по картата на землището на с.Н., и същата понастоящем представлявала земеделска земя.

От фактическа страна се установява следното:

С акт № 1218/20.01.2004 г. за частна общинска собственост, вписан в службата по вписванията при РС- Кърджали с вх. № 546/11.03.2004 г. д. № 461/2004 г., на основание § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС и заповед № РД-09-12/10.01.2004 г. на Областен управител на Област Кърджали, бил актуван незастроен УПИ I кв. 1 по частичен регулационен план /ЧРП/ на с.Н., отреден за жилищно строителство с площ 620 кв.м., при граници на имота: изток- улица, запад- общинско място, север- УПИ II и юг- сграда на фурна. В акта било отбелязано, че преди това имотът бил актуван като държавен с АДС № 4939/28.07.1981 г. без да е посочено на какво основание. В скица № 1368/12.07.2004 г. на Община Кърджали на УПИ І и УПИ II от кв. 1 по ЧРП на с.Н. е записано „ТКЗС". Такова е записването и в скица № КР-СС-666/20.08.2009 г. на Община Кърджали, издадена след продажбата на имота.

Ищците Б. Д. К. и Ф. М. К. били съпрузи от 26.02.1998 г. С договор за продажба на общински недвижим имот- частна общинска собственост от 14.03.2005 г., сключен между Община Кърджали като продавач и Б. Д. К. като купувач, на основание чл. 35 ал. 1 от ЗОС, чл. 40 ал. 1 т. 1 от Наредба за условията и реда за провеждане на търгове и конкурси при разпореждане с общински имоти и движими вещи по ЗОС и предоставяне на общинска собстевност под наем в Община Кърджали, ищецът закупил УПИ /парцел/ I кв. 1 по ПУП на с.Н., общ.К.- частна общинска собственост, с площ 620 кв.м., отреден за жилищно строителство, актуван за частна общинска собственост с акт № 1218/20.01.2004 г. при цена 1100 лв. На 21.03.2005 г. бил съставен предавателно- приемателен протокол, с който комисия, назначена от кмета на Община Кърджали, предала на купувача закупения УПИ I кв. 1 по ПУП на с.Н..

С решение № 2221/07.04.2000 г., Поземлена комисия- гр. Кърджали предоставила на наследниците на Ф.Д.Х., бивш жител на с.Н., общ.К. правото на собственост върху земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, както следва: пасище с храсти от 5.438 дка, четвърта категория, местност Баалък, имот № 000412 по плана за земеразделяне, при граници/съседи/: № 000361 горска стопанска територия на Държавата, № 000400 населено място на Общината, № 000422 полски път на Общината, № 000601 др. сел. територия на Общината, № 000422 полски път на Общината и № 000413 нива насл. на М.Д.М.. В скица № К00002/23.08.2001 г. на имот № 000412 в землището на с.Н. с ЕКАТТЕ 51442, общ.К., заверена от ПК- Кърджали е посочено, че имотът е собственост на наследниците на Ф.Д.Х. съгласно решение № 2221/07.04.2000 г. на ПК.

На 23.03.2005 г. с нотариаленакт за покупко- продажба на недвижим имот № 51 д. № 251/2005 г., ответникът Е. Х. А. закупил от С.Ф.Д. нива от 5.435 дка, четвърта категория, местност: Общината- остатък, представляваща имот № 000412 по картата на землището на с.Н., общ.К., при граници: № 000361- ГСТ на Държавата, № 000400- населено място на Общината, № 413- нива на насл. на М.Д.М., както и още две ниви, за сумата 466.50 лв. Продавачът удостоверил правата си над имота с договор за доброволна делба на съсобствени недвижими имоти № 39 том II рег. № 2096 д. № 239/2005 г., вписан в Служба по вписванията и с нотариална заверка на подписите. Видно от договора, продавачът получил в дял продадените по нотариалния акт имоти, като в договора е посочено, че всички имоти- предмет на доброволна делба, са възстановени на съделителите в качеството им на наследници на Ф.Д.Х. с решение № 00162/12.09.1996 г. на ПК- Черноочене, решение № 451/05.01.1994 г. на ПК- Кърджали и решение № 801/01.04.1996 г. на ПК- Кърджали.

Спорния имот се владеел от ответника по иска.

От заключението на техническата експертиза, се установява следното: Площта на УПИ I кв. 1 по ЧРП на с.Н. е 620 кв.м., при граници: север: УПИ II, кв.1, юг- земеделска земя /записана като фурна в АОС/, изток- улица с осови точки 2 и 3, запад- земеделска земя и населено място, а площта на имот с кад. № 412 по Картата на възстановената собственост /КВС/ на землище с.Н. е 5.435 дка, при граници: населено място с.Н., юг- нива с кад. № 413 по КВС, изток- имоти № № 422- път и 601- друга селищна територия по КВС, запад- имот с кад. № 361 по КВС- горска територия, и в този имот попадат 410 кв. м. от частичната регулация на кв. 1 УПИ I и II, с.Н., при граници: север- част от УПИ II, кв. 1 по ЧРП на с.Н., юг- имот с кад. № 412 по КВС, изток- по ЧРП- улица, а по КВС имот № 412, запад- УПИ I и УПИ II, както и, че УПИ I кв. 1 по ЧРП на с.Н. не е застроен и улица с осови кръстовища 2 и 3, не е изпълнена на място. Установява се и, че КВС на землище с.Н. е влязла в сила на 18.05.1994 г. и в същата няма изменение по отношение на имот с кад. № 412 от КВС, а частичната регулация за кв. 1, УПИ I и II на с.Н. е одобрена със заповед № 129/28.01.1976 г. и тази частична регулация не е отразена вярно на КВС. Към заключението е приложена скица, на която е съвместена графично частичната регулация на кв. 1 и имот с кад. № 412 от КВС на с.Н., и от която е видно, че границата на населеното място по КВС навлиза в частичната регулация на кв. 1. Разпитан в съдебно заседание в. л. С. сочи за вероятна причина за несъобразяването на КВС с ЧРП, липсата на кадастрален план на с.Н., довело до включване на урбанизирана територия в КВС. Вещото лице сочи и, че в УПИ I кв. 1 по ЧРП на с.Н. попадат 355 кв. м. от имота на ответника, а в УПИ II- 52 кв.м., както и, че преди частичната регулация през 1976 г., земята била земеделска.

Фактическата обстановка по делото се установява от приложените писмени доказателства, показанията на разпитаните по делото свидетели, заключението на вещото лице инж. С.С., което не е оспорено и се кредитира от съда като правилно и компетентно изготвено.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че предявения иск по чл. 108 от ЗС е неоснователен и недоказан, поради което следва да се отхвърли. За да приеме това, съдът съобрази следното:Съгласно ЗСПЗЗ, приет през 1991 г., възстановяват се правата на собствениците или техните наследници върху земеделските земи, които са притежавали преди образуването на ТКЗС или ДЗС, независимо от това дали са били включени в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации, в т. ч. и тези, включени в строителните граници на населените места, освен ако върху тях са построени законно разрешена сграда или строежът на такива е започнал към 01.03.1991 г., или са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяването им.

На основание § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС- ДВ бр. 96/1999 г., съгласно който застроените и незастроените парцели и имоти- частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на закона подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините, на 20.11.2004 г. Община Кърджали е актувала като общински парцела, за който ищците претендират да са собственици по силата на договора за продажба, сключен с Общината на 14.03.2005 г.

Ответникът черпи своите права от договор за продажба от 23.03.2005 г., сключен със С.Ф.Д., който е станал собственик по силата на договор за доброволна делба от 21.03.2005 г. върху земя, придобита по реда на реституция по ЗСПЗЗ, и конкретно за процесния имот от решение № 2221/07.04.2000 г. на ПК- Кърджали.

С оглед заключението на вещото лице, съдът приема, че имотът, предоставен в обезщетение по реда на ЗСПЗЗ към 1994 г., когато е влязла в сила КВС, бил включен в нея. При изготвянето на картата не било отчетено, че част от имота е в регулация и представлява част от УПИ I в кв. 1 по ЧРП на с.Н.. Така, при изработването на КВС е допусната фактическа грешка, поради несъответствието й със съществуващата ситуация и отразяването й в плана /КВС/. Това е довело до включване на част от урбанизираната територия на с.Н. в КВС и до възстановяването на тази територия като земеделска земя. При наличие на конкуренция на права между ищците и ответника, и след като праводателят на ответника е придобил първи правата върху имота, който е продал, то ответникът е собственик на закупената земеделска земя, включена в КВС като такава още през 1994 г. В случая, част от имота била включена в територия, подлежаща на възстановяване, през 1994 г., т. е. преди влизане в сила през 1999 г. на § 42 от ЗР на ЗИД на ЗОС, на което основание е актуван за общинска собственост незастроения УПИ /парцел/ 1 кв. 1 по ЧРП на с.Н. от 620 к. м. и на § 7 т. З от ЗМСМА през 1995 г., съгласно който с приемането на закона преминават в собственост на общините незастроени парцели и имоти в селищните територии, придобити чрез отчуждително производство, с изключение на подлежащите на връщане на предишните им собственици. И тъй като съдът е длъжен да се съобрази с влязлата в сила КВС и собствеността на реституираните имоти, обхванати от тази карта, и след като вещото лице установява, че процесната част от имота е незастроена, а предвиденото мероприятие „улица” не е изпълнено, то следва да се приеме, че предявения иск по чл. 108 от ЗС е неоснователен. Впрочем, процесният имот е преминал в патримониума на праводателите на ответника на правно основание. На правно основание го владее и ответникът- договор за продажба, който го легитимира като собственик.

Несъстоятелен е довода за отмяна на решението на Поземлената комисия по реда на косвения съдебен контрол. При наличие на явна фактическа грешка, органа по чл. 17 ал. 8 от ЗСПЗЗ преценява дали са налице предпоставките за преработка на КВС, а не съда.

Неоснователен е и довода на пълномощника на ищците, че за закупения от ответника имот, е неприложима разпоредбата на чл. 10 ал. 7 от ЗСПЗЗ. Няма спор, че на възстановяване подлежат имоти, които имат статут на земеделска земя, както и тези, които имат статут на бивша такава, но са включени в строителните граници, при определени предпоставки. А видно от акта за общинска собственост, право на строеж върху имота не е учредено към 01.03.1991 г., липсва законно започнал строеж, имота не е застроен, върху същия не е реализирÓно мероприятие, което да не позволява възстановяването му.

С оглед изложеното, предявения иск за собственост по чл. 108 от ЗС следва да се отхвърли като неоснователен. Като е направил същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди като тази инстанция на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите му.

При този изход на делото и тъй като в първоинстанционното производство са присъдени разноски в полза на ответника по иска, такива се следват на същия само за тази инстанция в размер на 300 лв.

Водим от изложеното и на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение№ 62/17.06.2010 г., постановено по гр. д. № 1060/2009 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

ОСЪЖДА Б. Д. К. с ЕГН * и Ф. М. К. с ЕГН *, и двамата от с.Н., общ.К..да заплатят на Е. Х. А. с ЕГН *, с.Н., общ.К. разноски по делото в размер на 300 лв.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщението на страните при наличието на предпоставките на чл. 280 от ГПК.

Председател: Членове: 1/ 2/