Решение по дело №1416/2021 на Районен съд - Шумен

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 588278-F616210/19.07.2021 г. на
Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Централно управление на НАП - гр.
София, с което на основание чл.185, ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/, във вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС на “Мит 3” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Шумен, бул. ********* № 4, представлявано от К.И.И., ЕГН **********
и И.Ц.И., ЕГН ********** е наложена “имуществена санкция” в размер на 700
/седемстотин/ лева за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н – 18/13.12.2006г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите, във вр.
чл.118, ал.4 от ЗДДС. Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което
да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно и неправилно, излагайки
подробно доводите си за това в жалбата. Алтернативно моли съда да намали размера на
наложената имуществена санкция.
В проведеното по делото съдебно заседание представляващия дружеството –
жалбоподател, редовно призован, не се явява лично, а изпраща упълномощен процесуален
представител, който поддържат жалбата на изложените в нея съображения, а в пледоарията
си излага и допълнителни мотиви в тази насока.
За ТД на НАП - Варна - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в
съдебно заседание не се явява представител. В представените писмени бележки излага
съображенията си за неоснователност на жалбата, като моли съда да потвърди изцяло
обжалваното наказателно постановление.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни
съображения:
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Дружеството – жалбоподател “Мит 3” ООД, ЕИК ********* е със седалище и адрес
на управление: гр. Шумен, бул. ********* № 4 и се представлява от управителите К.И.И.,
ЕГН ********** и И.Ц.И., ЕГН **********. Дружеството – жалбоподател извършва
търговска дейност, като стопанисва търговски обект – пълначно битова газ, находящо се на
бул. ********* № 4 в гр. Шумен.
На 21.05.2021г. в 11.00 часа била извършена данъчна проверка от компетентни
длъжностни лица при ЦУ на НАП в търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от
Допълнителните разпоредби на ЗДДС, представляващ данъчен склад, находящ се на бул.
********* № 4 в гр. Шумен, стопанисван от “Мит 3” ООД ООД, при която било установено,
че в търговския обект се извършва дейност, като в обекта има монтирано, въведено в
експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство за отчитане на извършените
продажби – модел „ОЙЛ СИС 2.0-Д-КL“ с регистрационен номер в НАП 4328226–
30.01.2020 г. с ИН на ФУ ОS006697 и ИН на ФП 58006697. По време на проверката
свидетелката Х. АЛ. Т. – инспектор по приходите в НАП констатирала, че в дневния оборот
от монтирания в обекта ЕКАФП, съгласно междинен отчет от ФП е в размер на 1349.83 лв.,
отразени в група Б, като служебно въведените суми били 150.00 лв., а изведените суми –
0.00 лв. Фактическата наличност в касата на обекта била в размер на 976.53 лв. Била
1

установена разлика между фактическата наличност в касата на обекта и тази разчетена от
ФУ в размер на минус 523.30 лв. От констатираното проверяващите направили извода, че
“Мит 3” ООД в качеството си на задължено лице по смисъла на чл.3 от Наредба № Н –
18/13.12-2006 г., издадена от министъра на финансите при осъществяване на търговската си
дейност не е изпълнил задължението си да регистрира всяка промяна на касовата наличност.
Монтирания и въведен в експлоатация в обекта фискален принтер Модел „ОЙЛ СИС 2.0-Д-
КL“ с индивидуален номер на ФУ ОS006697 и индивидуален номер на ФП 58006697
притежавал техническа възможност за отразяване на всяка промяна в касовата наличност
чрез операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. За резултатите от
проверката на 21.05.2021г. бил съставен Протокол серия АА, № 0433245, в който било
констатирано, че дружеството е нарушило разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н –
18/13.12-2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на
финансите, във вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Във връзка с тези констатации на 11.06.2021г., в
присъствието на представляващия дружеството, бил съставен Акт № F616210 за
установяване на административно нарушение. Цитираният акт за установяване на
административно нарушение бил връчен на представляващия дружеството - нарушител и
подписан от него, без да изложи възражения, като връчването било обективирано в
разписка. Впоследствие, представляващия дружеството не се е възползвал от законното си
право и не е депозирал писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на
така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната
преписка е издадено наказателно постановление № 588278-F616210/19.07.2021г. на
Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Централно управление на НАП - гр.
София, с което на основание чл.185, ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС на “Мит 3” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Шумен, бул. ********* № 4, представлявано от К.И.И., ЕГН
********** и И.Ц.И., ЕГН ********** е наложена “имуществена санкция” в размер на 700
/седемстотин/ лева за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н – 18/13.12-2006г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите, във вр.
чл.118, ал.4 от ЗДДС.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства: от разпита в съдебно заседание на актосъставителят
Х. АЛ. Т., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Показанията на свидетелката Х. АЛ. Т.следва да се кредитират като последователни,
безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Наказателното постановление № 588278-F616210/19.07.2021г. е издадено от
компетентен орган - от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Централно
управление на НАП - гр. София, съгласно заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г. на
изпълнителния директор НАП ЦУ - гр. София. При извършената проверка настоящият
съдебен състав не намери в административнонаказателното производство да са били
ограничени процесуалните права на дружеството - жалбоподател и същото е имало
възможността да упражни правото си на защита в пълен обем. Актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени
за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно
предявени на нарушителя. Притежават необходимото съдържание по чл.42 от ЗАНН и
чл.57 от ЗАНН.
2

Производството е от административно - наказателен характер, при което е
необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице
и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи
върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН
административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо
с административно наказание, налагано по административен ред.
По отношение на субективната страна, доколкото е ангажирана отговорността на
юридическо лице, в тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че предвидената в чл.83 от
ЗАНН имуществена отговорност на юридическо лице за неизпълнение на задължение към
държавата или общините е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е
извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у
нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е
необходимо само да се установи задължението на юридическото лице или едноличния
търговец, което не е изпълнено, като не се търси виновно поведение на конкретно
физическо лице.
Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от издадената във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС
Наредба № Н – 18/13.12-2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на министъра
на финансите, извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата
наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се
регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми.
От анализа на цитираната разпоредба следва извода, че търговецът има задължение да
отразява всяко изменение в касовата наличност на фискалното устройство чрез функцията
„начална сума“, „извеждане“ и „въвеждане“.
В случая от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че е
налице нарушение на чл.33, ал.1 от цитираната Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на
министъра на финансите, доколкото при осъществяване на търговската си дейност не е
изпълнило задължението си да отрази всяка промяна в касовата наличност – в случая да
регистрира, като служебно изведени сумата от 523.30 лв. в касата на ФУ. Безспорно е
установено по делото, а и не се оспорва от санкционираното лице, че това задължение не е
било изпълнено.

Не се спори, че към момента на проверката в обекта е било инсталирано и въведено в
експлоатация фискално устройство /ФУ/ модел „ОЙЛ СИС 2.0-Д-КL“ с индивидуален номер
на ФУ ОS006697 и индивидуален номер на ФП 58006697. Дружеството - жалбоподател, не
оспорва и факта, че посоченото ФУ е разполагало с технически възможности за
регистриране на промените в касовата наличност. Съдът приема за доказан факта, че в
данъчния склад е имало ФУ разполагащо с гореописаните функции, предвид това, че за
неговото установяване са събрани достатъчно и непротиворечиви доказателства. От разпита
на актосъставителката Х.Т., извършила проверката се установява, че непосредствено е
възприела вида на ФУ, като в съдебно заседание заявява, че същото разполага с технически
възможности за регистриране на промените в касовата наличност.
В процесния случай неизпълнението на задължението се изразява в това, че не е
отразена промяната в касовата наличност – в случая е установена разлика от 523.30 лв.
Изводът на наказващия орган – за бездействие от страна на задълженото лице –
3

жалбоподател, не е оборен от ответната страна по никакъв начин. Напротив изцяло е
доказан с посочените горе писмени доказателства – опис на налични парични средства в
касата и разпечатка от дневен финансов отчет. Разликата от 523.30 лв. не е отразена по
никакъв начин, въпреки техническите възможности на ФУ. Касовата наличност се формира
от средствата, които са постъпили от продажби за съответния ден, средствата, с които е
започната работа в началото на деня, както и средствата, които постъпват или излизат от
касата във връзка с извършени разплащания с други търговци.
Поради всичко изложено по-горе настоящия състав намира, че дружеството -
жалбоподател действително е осъществило състава на визираното, както в акта за
установяване на административно нарушение, а така също и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление административно нарушение. Наказващият орган е действал
законосъобразно, квалифицирайки извършеното от “Мит 3” ООД като административно
нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н – 18/13.12-2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен
магазин, издадена от министъра на финансите, във вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.
От субективна страна деянието е извършено от предвидения от наредбата особен
субект – данъчно задължено лице, по смисъла на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г. на министъра на финансите, в качеството на търговец.
Наказващият орган правилно е издирил приложимия закон и относимата санкционна
разпоредба, като е наложил наказание по реда на чл.185, ал.2, изр. 2 от ЗДДС, във вр.
чл.185, ал.1 от ЗДДС, предвиждащ наказание „глоба“ - за физическите лица, които не са
търговци, в размер от 300 лв. до 1000 лв. или „имуществена санкция“ - за юридическите
лица и едноличните търговци, в размер от 3000 лв. до 10 000 лв. за лице, което извърши или
допусне извършването на нарушение по чл.118 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото
прилагане извън случаите по ал. 1. А когато нарушението не води до неотразяване на
приходи, се налагат санкциите по ал. 1 – „глоба“ - за физическите лица, които не са
търговци, в размер от 100 лв. до 500 лв., или „имуществена санкция“ - за юридическите лица
и едноличните търговци, в размер от 500 лв. до 2000 лв. В случая “Мит 3” ООД е наложена
имуществена санкция размер над минималния, предвиден в закона, а именно 700 лв., като са
съобразени данните по делото и счита, че същата е индивидуализирана в размер, отговарящ
на тежестта на извършеното нарушение.
Не са налице условия за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като процесното
неизпълнение на административно задължение не се отличават с по-малка тежест от
обичайните нарушения от този вид. Липсват и някакви особени извинителни обстоятелства
във връзка с извършването му, които да обусловят извода за маловажност на случая.
Съдът намира за неоснователно възражението на дружеството -жалбоподател, че
наказателното постановление следва да бъде отменено поради липса на мотиви от страна на
административно-наказващият орган за неприлагане на чл.28 от ЗАНН. Съобразно текста на
Тълкувателно решение № 1/ 12. 12. 2007 г. на ОСНК на ВКС, когато съдът констатира, че
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е
основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие
със закона. Преценката на съда не обхваща въпроса дали са изложени мотиви за
неприложението на чл. 28 от ЗАНН в наказателното постановление, а дали
административно-наказващият орган неоснователно не е приложил разпоредбата, т.е.
преценява се материалната законосъобразност на наказателното постановление от гледище
на нормата на чл. 28 от ЗАНН, а не процесуалните аспекти на същото в смисъл дали има
или няма мотиви за неприложението на текста.
Водим от горното, съдът намира, че обжалваното наказателното постановление се
явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата - да бъде
4

оставена без уважение.
На основание чл.63, ал.3 от ЗАНН /обн. ДВ, бр. 24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019
г./, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния закон. Нормата е процесуална и е приложима от
04.12.2019 г., като съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
С оглед изхода на делото такива се дължат само на административно-наказващия
орган - ТД на НАП - Варна, който обаче чрез процесуалния си представител не е направил
изрично искане за присъждане на разноски.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

5

Номер на акта:	267
Дата:	26 ноември 2021 г. (в сила от 17 декември 2021 г.)
Съдия:	Диана Кирилова Георгиева

Дело:	20213630201416
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	10 август 2021 г.

Решение по дело №1416/2021 на Районен съд - Шумен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите