Р Е Ш Е Н И Е
№ 798
12.07.2019 г.
В И М Е Т О НА
Н А Р О Д А
Сливенският
районен съд, гражданско отделение, девети
състав в публично съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година
в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВИЛЕНА ДАВЧЕВА
при секретаря Марияна Семкова, като разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело
№ 6162/2018 г. на СлРС, за да се произнесе,
съобрази следното:
Предявени са в условията на обективно кумулативно
съединяване положителни установителни искове за установяване съществуване на
вземания на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена на длъжника по реда на
чл. 47, ал.5 от ГПК - правно основание чл.422, вр.чл.415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, чл. 86 и чл. 91 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на
11.10.2017 г. е подписано Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от дата 07.11.2014г. между „Аксес Файнанс" ООД и
ищцовото дружество, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за
кредит „Бяла карта" № 499742 от дата 24.03.2017 г. сключен между „Аксес
Файнанс" ООД и ответника В.И.В. е прехвърлено в полза на „Агенция за
събиране на вземания ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем съдържал изрична
клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза
на трети лица. „Агенция за събиране на вземания" АД /сега „Агенция за събиране
на вземания" ЕАД, ЕИК ********* е правоприемник на „Агенция за събиране на
вземания" ООД, ЕИК *********.
С изрично пълномощно законният представител на „Аксес
Файнанс" ООД упълномощил „Агенция
за събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на
вземания от 07.11.2014 г. да уведоми длъжниците за извършената цесия от името
на цедента и за своя сметка. Твърди се, че по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до
ответника от „Аксес Файнанс" ООД чрез Агенция за събиране на вземания ЕАД
било изпратено писмо, съдържащо уведомително писмо с изх.№
УПЦ-П-АФ/499742/17.10.2017 г. за извършената продажба на вземането, изпратено с
известие за доставяне на посочения постоянен адрес в Договора за кредит.
Писмото се върнало в цялост, като в известието за доставяне било отбелязано, че
получателят отсъства от посочения адрес. Ищцовото дружество изпрати повторно до
ответника Уведомително писмо с изх.№ УПЦ- С-АФ/499742/16.10.2018 г. чрез куриер
на настоящия адрес на длъжника, посочен в Договора за кредит. Видно от обратна
разписка към товарителница № 68041347, писмото отново се върна в цялост, т.к.
получателят не бил намерен на посочения адрес.
Към настоящата искова молба представя копие от
Уведомително писмо за извършената цесия. Твърди
се, че на 24.03.2017 г. между „Аксес Файнанс" ООД, като Кредитор и
ответникът като Кредитополучател е сключен договор за кредит „Бяла карта“ с №
499742, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Подписвайки
договора за кредит Кредитополучателят удостоверил, че е получил и е запознат
предварително с всички условия на индивидуалния договор и Общите условия
приложими към него, както и че е получил от Кредитодателя Стандартен европейски
формуляр по чл. 5 от Закона за потребителския кредит със съдържание съгласно
Приложение № 2 от ЗПК, посочващ индивидуалните условия по кредита. Посочва се,
че съгласно сключения договор за кредит, Кредиторът се е задължил да предостави
на Кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 500,00 лв., под
формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоявал чрез международна
кредитна карта Access Finance/iCardCard/Visa, а Кредитополучателят се задължил
да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. Съгласно
договореното от страните, в случай, че Кредитополучателят извършил транзакции,
които надвишават размера на разполагаемия му остатък по кредита, сумите на тези
транзакции увеличавали максималния размер на кредитния лимит. Заедно с
подписване на договора за кредит, Кредитодателят предоставя на
Кредитополучателя платежен инструмент - кредитна карта с № 499742, издадена от
„Интеркарт Файнанс" АД /Картоиздател/ ведно със запечатан плик, съдържащ
ПИН кода за ползване на картата, като Кредитополучателят можел да усвои изцяло
максималния размер на кредита, веднага след активиране на картата и влизане в
сила на договора за кредит, което съставлява изпълнение на задължението на
Кредитодателя да предостави заемната сума. Страните са подписали и Приложение
N9 2 към договора за кредит - Условия за ползване на международна платежна
карта Access Finance/iCardCard/Visa, които съдържали и Тарифа за дължимите
такси за ползване на кредитна карта Access Finance/iCardCard/Visa. Твърди се
още, че съгласно договореното от страните, Кредитополучателят получил от
Кредитодателя месечно извлечение за извършените с картата транзакции, което
било достъпно на персоналната страница /личен акаунт/ на Кредитополучателят на
следната интернет страница: www.bialakarta.bg,
който Кредитополучателят се задължил да си създаде в срок от два дни от
подписване на договора за кредит. Страните се съгласили, че кореспонденцията
във връзка с изпълнението на договора и ползването на картата ще се осъществява
на личния акаунт на Кредитополучателя, който се задълил да архивира получените
документи на свои дълготраен носител в срок, достатъчен за целите на
информацията. Сочи се, че така, Кредитополучателят бил изразил съгласие да
получава на личния си акаунт всички съобщения във връзка с изпълнението на
договора. Посочва се, че кредитодателят предоставил на ответника кредит при
следните условия- ВИД на предоставения заем - револвиращ потребителски кредит,
срок на договора: 2 години;
фиксиран годишен лихвен процент по заема -
43 2 %. Върху усвоения размер на кредита ответникът дължал дневенлихвен
процент вразмер на 0,12%, като лихвата се изчислявала всеки ден върху усвоената
и непогасена главница, като изчисляването й се приема, че календарният месец е
с продължителност 30 дни; годишен процент на разходите /ГПР/ на заема: 45,9 %;
обща сума, дължима от Кредитополучателя съгласно чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК -
сборът от усвоената и непогасена главница, договорната лихва върху усвоената и
непогасена главница, такси за ползване на картата, съгласно Тарифата; заплащане
на текущото задължение, дължимо за предходен месец, /което представлява сбор от
усвоена и непогасена главница на текущия месец, усвоена и непогасена главница,
начислена и непогасена договорна лихва върху главницата и неустойка за
неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране, в случай, че такива са
начислени през текущия месец/ - до всяко 2 - ро число на месеца.
Твърди се, че ответникът усвоил заемна сума в размер
на 500 лв. на 28.03.2017г. Страните се договорили, че върху усвоената сума по
кредита ответникът дължи договорна лихва, в размер посочен в договора, която се
начислявала ежедневно.
Посочва се, че на посочените основания и поради забава
при заплащането на текущото задължение на ответника била начислена договорна
лихва в размер на 42,00 лв., за периода от 29.03.2017 г. до 06.06.2017 г.
Твърди се, че в случай, че ответникът не заплатял
текущото си задължение на падежа, съгласно условията на сключения договор,
страните договорили задължение на ответника да представи на Кредитодателя в
срок от 3 дни след падежа обезпечение чрез поръчителство, за което между
Кредитодателя и поръчителя се подписвал договор за поръчителство със срок от 30
дни. Задължението за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство възниквало
при всеки отделен случай на забава за плащане на текущото задължение на падежа.
При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение от страна на
Кредитополучателя, същият дължал на
Кредитополучателя неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница,
която била включена в текущото задължение за настоящия месец. Неустойката се
начислявала за всяко отделно неизпълнение на задължението, на шесто число на
месеца, в който не е погасено до 5-то число на следващия месец текущото задължение.
На посоченото основание, на ответника била начислена неустойка за неизпълнение
на договорно задължение в размер на 100,00 лв., за периода от 6.05.2017 г. до
06.06.2017 г..
Сочи се, че разпоредбите на договора за кредит
предвиждали, че в случай, че Кредитополучателят не погасял текущото си
задължение на посочения в договора падеж, същият бил длъжен да предостави на
Кредитодателя както обезпечение чрез поръчителство, така и да заплати сума в
размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично
погасяване на задължението му в три дневния срок до предоставяне на
обезпечението. При забава за плащане на посочената по-горе сума в размер на 15%
от максималния кредитен лимит, Кредитополучателят дължал на Кредитодателят
разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2,50 лв. за всеки
ден до заплащане на сумите. В настоящия случай, на Кредитополучателят била
начислена такса разходи за събиране в размер на 80,00 лв. за периода от
6.05.2017 г. до 6.06.2017 г.
Посочва се, че съгласно клаузите на сключения договор,
в случай, че кредитополучателят не бил заплатил минимум 15% от одобрения си
кредитен лимит, в рамките на два последователни месеца, като в поне един месец
да бъдат внесени общо 15% от сумата по одобрения кредитен лимит, то цялото му
задължение по договора за кредит ставало автоматично предсрочно изискуемо, като
страните се съгласили, че предсрочната изискуемост настъпвала автоматично с
изпълнение на описаните условия и Кредитодателят не бил длъжен да уведомява
Кредитополучателя за това обстоятелство. Посочва се, че в случая предсрочната
изискуемост била настъпила автоматично на 06.08.2017 г. , като считано от тази
дата Кредитополучателят дължал заплащането на законна лихва за забава за всеки
ден забава върху общия размер на задължението си.
На длъжникът била начислена лихва за забава
в размер на 43,44 лв. за периода от 6.08.2017 г. /датата, на която вземането
станало автоматично предсрочно изискуемо/ до датата на входиране на
задължението в съда.
Твърди се също, че подписвайки договора за кредит
Кредитополучателят се съгласил, че след настъпване на предсрочна изисуемост
дължи на Кредитодателя еднократно заплащане на такса в размер на 120 /сто и
двадесет/ лева, включваща разходите на Кредитодателя за дейността на лице/служител,
което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на
задължението на Кредитополучателя.
Посочва се, че общият размер на всички плащания,
договорени от страните при подписването на договора за кредит, който ответникът
се задължил да върне на Кредитодателя бил сбор от: усвоения размер на кредита,
ведно с начислената договорна лихва, лихва за забава, неустойка за неизпълнение
на задълженията по договора, за който същата се дължи съгласно условията на
договора и разходи за събиране, дължими съгласно договора и общите условия.
Твърди се, че длъжникът не е извършил плащане по дължимия паричен заем към
Дружеството.
Сочи се, че ищцовото дружество подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника В.И.В.,
като по образуваното ч.гр.д.№ 1948/2018 г., VII състав, по описа на Районен съд
- Сливен, била издадена заповед за изпълнение. връчена на ответника по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК, което обусловило правния интерес от подаването на настоящата
искова молба. Иска
се от съда да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищцовото дружество следните суми: 500,00 лв. /петстотин лева/, представляващи главница; 42,00 лв. /четиридесет и два лева/, представляващи
договорна лихва: за периода от 29.03.2017 г. до 6.06.2017 г.; 100,00 лв. /сто лева /, представляващи неустойка за
периода от 6.05.2017 г. до 6.06.2017 г.; 80,00 лв. /осемдесет лева /, представляващи такса
разходи за събиране за периода от 6.05.2017 г. до 6.06.2017 г.; 120,00 лв. /сто и двадесет лева /, представляващи
такса разходи за дейност на служител; 43,44 лв. /четиридесет и три лева и 44 стотинки/, представляващи
обезщетение за забава: считано от 6.08.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в районен съд, както и законна лихва за забава върху главницата от
датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендират се направените разноски в заповедното и в настоящото
производство.
В срока по чл.131 ГПК отговор от ответната страна не е
постъпил.
В с.з. ищцовото
търговско дружество не се представлява от представител по пълномощие или закон,
с писмено становище заявява, че поддържа претенциите и моли за постановяване на
неприсъствено решение спрямо ответника.
Ответникът
редовно призован не се явява и не се представлява. В дадения едномесечен срок
не е депозирал отговор, не е
представил доказателства и не е поискал
делото да се разглежда в негово отсъствие.
Съдът намира,
че са налице предпоставките на чл. 238 ГПК за постановяване на неприсъствено
решение. На ответника, съгл. чл. 239 ГПК са указани последиците от не
представяне на отговор и неявяване в с.з. с Разпореждане от 12.12.2018 г., връчено, ведно със
съобщението. Освен това исковата претенция е вероятно основателна, с оглед изложените
твърдения и представените с исковата молба и приети по делото писмени доказателства.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцовото дружество деловодни разноски в настоящото производство общо в размер
на 375.00 лева, от които 275.00 лева, платена в държавна такса и юрисконсулско
възнаграждение в размер на 100.00 лева, определено съгласно разпоредбата на чл.
78, ал.8 от ГПК. Ответникът следва да бъде осъден да заплати и сторените от
ищцовото дружество разноски в заповедното производство по ч.гр.дело 1948/2018
год. по описа на РС Сливен, в размер на 75.00 лв.. Или ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцовото дружество деловодни разноски в размер на
450.00 лева.
Решението се основава
на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл.422, вр.чл.415,ал.1 вр.чл.124, ал.1 ГПК в отношенията между страните,
че В.И.В. ЕГН **********, с адрес *** ДЪЛЖИ
на „Агенция за събиране на вземания” АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.”Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано
от изпълнителните директори Мартин
Деспов Деспов и Николина Тодорова Станчева,сума в размер на 500,00 лв /петстотин
лева/представляваща задължение по договор за кредит "Бяла Карта" от
24.03.2017 год на Аксес Файнанс ООД, на приносител Аксес Файнанс ООД, прехвърлен
с цесия на 11.10.2017 год. от Аксес Файнанс ООД на "Агенция за събиране на
вземания" ООД гр. София, на който правоприемник е"Агенция за събиране
на вземания" ЕАД , договорна лихва
в размер на 42.00 /четиридесет и два/лева за периода 29.03.2017 год. до
06.06.2017 год., неустойка в размер на 100.00 /сто/ лева за периода от
06.05.2017 год. до 06.06.2017 год., такса разходи за събиране в размер на 80.00
/осемдесет/ лева за периода от 06.05.2017 год. до 06.06.2017 год., такса
разходи за дейност на служител в размер на 120.00 /сто и двадесет/ лева,
обезщетение за забава в размер на 43.44 /четиридесет
и три лева и 44 ст./ лева за периода от 06.08.2017 год. до 02.05.2018 год.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.05.2018 год. ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 02.05.2018 год. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК В.И.В.
ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания” АД,
ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.”Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4, представлявано от изпълнителните
директори Мартин Деспов Деспов и Николина Тодорова Станчева сума в размер
на 450.00 лв., от която 375.00 лв. деловодни
разноски в исковото производство и 75.00 лв. в производството по ЧГД № 1948/2018г.
на СлРС.
Настоящото решение е неприсъствено и не
подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от неприсъственото решение да се
връчи на страните.
УКАЗВА на страната, срещу която решението е
постановено В.И.В. ЕГН **********, с адрес ***, че може да поиска от СлОС
неговата отмяна в едномесечен срок от връчването на преписа при условията на
чл.240 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: