Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 05.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-16 състав, в публичното заседание на единадесети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева разгледа
гр.д. № 11551 по описа за 2017г. на
съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е
предявен от М.Й.И. против М.К.Д. иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за
разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане.
В исковата молба ищцата излага, че на 29.04.2015г. сключила
с ответницата договор, по силата на който й прехвърлила 3/4 ид.ч. от недвижим имот в гр.София, ж.к.*********,
срещу задължението за издръжка и гледане до края на живота й, чрез осигуряване
сносен и спокоен живот, храна, осветление, отопление и помощ при болест, лично
или чрез трето лице. Договорът е обективиран в НА № 60, том ІІ, рег.№ 12182,
дело № 239/2015г. на нотариус Р.Д., с район на действие СРС. Тъй като била сама, в напреднала възраст на
94г. и не била в състояние да се грижи за себе си, по съвет на свой съсед посетила
Агенцията по вписванията, която се намирала в непосредствена близост на
жилището й, за да потърси някой, който да й помага. Там се запознала с
ответницата, която проявила интерес към нея и след няколко срещи й предложила
да поеме грижите. Срещу това първо предложила ищцата да й завещае имота, а
впоследствие с убежденията, че ще поеме ежедневните грижи и покрие всички нужди
я склонила да сключат договора. Ищцата твърди, че още от прехвърлянето на имота
ответницата не изпълнявала поетото задължение. Посетила я няколко пъти да я
види, но не и да й помогне, както и идвала за кратко време за по около 10-15
минути в почивката си. Не само, че била сама, но и нямала достатъчно храна да
посрещне празниците Великден, Коледа и Нова година. Била принудена да задоволява
ежедневните си нужди с помощта на трети лица и да се издържа от пенсията си.
Поради това поддържа, че ответницата е неизправна страна по договора и поради
виновното неизпълнение на поетите с него задължения предявява иск за неговото
разваляне.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор
ответницата оспорва иска с доводи, че не е в неизпълнение на поетите с договора
задължения. Не оспорва, че се запознала с ищцата в Агенция по вписванията,
където работи, но относно запознанството
им и обстоятелствата, при които е сключен договора от своя страна твърди, че
през 2013г. провела разговор с ищцата, при който я попитала дали някой има
желание да я посещава и наглежда, тъй като живее сама. Разпитала колеги и
познати, но никой не изявил желание. След известно време й звъннала за да се
поинтересува за състоянието й и я посетила в жилището, след което още няколко
пъти й гостувала. Впоследствие в края на 2014г. ответницата отново я потърсила
и предложила да се грижи за нея, на което се съгласила и оттогава поела тези
грижи, а на 29.04.2015г. бил сключен процесния договор. Твърди, че от
сключването на договора я посещавала всекидневно по време на обедната си
почивка и след работа, разхождала я, пазарувала с лични средства всичко
необходимо, дори понякога оставала при нея през нощта. Редовно купувала храна,
лекарства и дрехи, както и апарат за кръвно налягане, телевизор и печка за
отопление. По нейно предложение сменила личния лекар на ищцата, който посещава
с цялото си семейство. Твърди, че с ответницата създали много добри отношения,
основани на взаимност и доверие и никога не е изказвала възражения относно
обема на дължимата грижа и начина на изпълнението на поетото задължение.
Всекидневните й грижи продължили до 03.09.2017г., когато при инцидент получила травма
наложила лечение от около 30 дни на легло, което в този период я поставило в
обективна невъзможност да я посещава, но уведомила за това ищцата и я уверила,
че ще намери друг начин да полага грижи. В периода на лечението си многократно
се обаждала по телефона и получила уверенията на ищцата, че няма нужда от нищо.
След възстановяването си през м.10.2017г. отново започнала да я посещава, но
усетила промяна в поведението й, като при разговор ищцата споделила, че била
убедена да подаде искова молба за разваляне на договора.
По делото е приет за разглеждане насрещен иск по чл.211 ГПК, предявен в условията на евентуалност, с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за връщане на даденото в изпълнение на договора за издръжка и гледане в
размер на 1000лв., частично от 5131.36лв., представляващи разноски за
нотариално прехвърляне на имота /2486.36лв./, платени суми за данък недвижим
имот и битови отпадъци /350лв./, закупуване на телевизор и печка за отопление
/300лв./ и разходи за издръжката и гледането за покупка на храна, лекарства,
заплащане на ток, вода, отопление, телефон и др. режийни разноски за
апартамента /2000лв./.
В срока по чл.131 ГПК ищцата
оспорва насрещния иск с възраженията, че сумата за нотариално прехвърляне на
имота не се дължи по причина, че ответницата е неизправна страна по договора;
данъците и таксите за имота не били платени от ответницата, а от нея; липса на
представени доказателства за купуване на телевизор и печка; по отношение
разходите за издръжка и гледане поддържа заявеното в исковата молба, че такива
не са били правени от ответницата.
И двете страни претендират
разноски по делото:
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:
По възражението за недопустимост
на иска
След подаване на исковата молба
ищцата М.И. подала на 27.10.2017г. молба за отказ от иск по чл.233 ГПК.
Въз основа същата с определение
постановено на 10.11.2017г. съдът е прекратил производството по делото.
На 13.11.2017г. чрез
упълномощения адв.К. ищцата подала молба съдържаща изявление, че предходната
молба съставлява неистински документ /неавтентичен/ и не обективира
действителната й воля, а именно производството по делото да продължи. Към
същата е приложена саморъчна декларация, в която заявява, че не е подавала и
подписвала молба за отказ от иск. На 17.11.2017г. подала частна жалба против
определението, в която също е заявена неистинност на молбата, както и
потвърдена волята за продължаване на производството. С определение №
130/15.01.2018г. по ч.гр.д.№ 6608/2017г. по описа на САС определението е
отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
При събиране на доказателствата в
рамките на настоящото производство е прието заключение на вещо лице по СГр.Е,
според което датата и подписът, положени след основния текст, в молба за отказ
от иск от 27.10.2017г. са изпълнени от ищцата М.И..
При тези обстоятелства
ответницата навежда на недопустимост на иска с довод, че производството по
делото подлежи на прекратяване с оглед доказаното авторство на изявлението на
ищцата за отказ от иск по чл.233 ГПК с молбата от 27.10.2017г., независимо от
обстоятелството, че определението от 13.11.2017г. е било отменено, доколкото
мотивът на въззивния съд за това е към момента на обжалването му да липсват
доказателства за истинността на положения подпис.
Отказът от иск по чл.233 ГПК
представлява процесуално действие на ищеца по висящ процес, с което десезира
съда от разрешаването на правния спор. По правната си същност то е отказ от
право на иск, а не от материалното право. Съобразно диспозитивното начало
отказът от иск поражда задължението на съда да прекрати производството. За да
постанови този резултат съдът трябва да е сезиран с валидно волеизявление-да е
предприет от ищеца, а когато е от процесуален представител да има изрично
пълномощно, и да е адресиран до съда, който проверява фактическия състав на
отказа и прогласява с определение прекратяване на делото. Молбата за отказ от
иск е оттегляема до постановяване от съда на определението за прекратяване на
делото по чл.233 ГПК, което означава, че ако ищецът оттегли изявлението за
отказ преди съдът да се произнесе по него, няма да е налице валидно
волеизявление и съдът не може да прекрати делото /в този смисъл Определение №
236/25.11.2016г. по ч.гр.д.№ 4337/2016г. ВКС, ІІ г.о. и Определение №
804/07.12.2012г. по ч.т.д.№ 644/2012г. ВКС, І т.о./.
В случая след подаване на
исковата молба ищцата е депозирала на 27.10.2017г. молба за отказ от иск и
доколкото е била подадена лично, съдът възприел да е сезиран с валидно волеизявление,
поради което и постановил определението за прекратяване на делото по чл.233 ГПК.
Впоследствие това изявление е оспорено от ищцата първо чрез подаване на друга
молба от 13.11.2017г., в която изрично заявила, че желае производството да
продължи и второ чрез обжалване с частна жалба на прекратителното определение,
в която оспорила да е автор на изявлението за отказ от иск. Предвид това на
разрешаване пред въззивния съд по частната жалба е бил въпросът дали молбата от
27.10.2017г. изхожда от ищцата и в този смисъл дали първоинстанционният съд е
бил валидно десезиран по чл.233 ГПК. Доказателства по този въпрос не са били
събирани във въззивното производство, а с определението от 15.01.2018г. САС
отменил обжалваното с аргумента, че липсват данни доказващи авторството на
изявлението, поради което и направил извод, че СГС не е бил валидно сезиран.
Независимо от това и независимо от установената в настоящото производство
впоследствие истинност на положения от ищцата подпис не е налице основание за
прекратяване на делото на същото правно основание. С отмяната на определението
от 13.11.2017г. е възстановена висящността на спора /последиците от
прекратителното определение са заличени/, като още преди произнасянето на САС
ищцата е депозирала молба, че поддържа иска и желае производството да продължи.
Тези изявления по същността си представляват оттегляне на заявения отказ от
иск, поради което не могат да бъдат зачетени последиците на първата по време
молба и в този смисъл съдът не е десезиран от разрешаването на спора по
същество.
По иска за разваляне на договора
по чл.87, ал.3 ЗЗД.
Не се спори сключването на
29.04.2015г. на договор с предмет прехвърляне от ищцата на 3/4 ид.ч. от
недвижим имот в гр.София, ж.к. ********* в полза на ответницата срещу
задължението за издръжка и гледане, обективиран в приетия като доказателство НА
№ 60, том ІІ, рег.№ 12182, дело № 239/2015г. на нотариус Р.Д., с район на
действие СРС.
Според съдържанието на договора
задължението на ответницата обхваща издръжка и гледане за бъдещо време, а не
и/или за минал период. Предвид това наведеното от страните относно обстоятелствата,
при които се запознали, тези довели до сключването на договора и твърденията на
ответницата, че още преди сключването му поела изцяло грижите за ищцата е без
правно значение, тъй като задължението е за бъдещи грижи и гледане и предмет на
спора е дали е било изпълнявано надлежно след възникване на договорното
правоотношение. Не е предмет на разглеждане и посоченото от ищцата за
сключването на договора да е била принудена/измамена от ответницата, доколкото
съдържанието на исковата молба недвусмислено сочи, че търсената с иска защита е
свързана с отпадане последиците от сключения договор чрез неговото разваляне с
обратна сила по чл.87, ал.3 ЗЗД, а не лишаването му от правно действие поради
порок във волята, т.е. унищожаемост на някое от основанията предвидени в
закона.
Спецификата при този вид договори
е естеството на насрещната прехвърлянето на имота престация, която приобретателят
дължи. Задължението за издръжка и гледане е продължително във времето до
настъпване смъртта на прехвърлителя, възниква от момента на сключване на
договора /в хипотезата на издръжка и гледане за в бъдеще/ и трябва да се
изпълнява ежедневно, непосредствено и непрекъснато по начин съответстващ на нуждите
на прехвърлителя. Издръжката и гледането имат натурален характер, както с материално изражение чрез поддържане на нормален
бит и домакинство, осигуряване на храна, режийни разноски, вещи за обикновено
употребление и др., полагане лични грижи за прехвърлителя с оглед
здравословното му състояние и възможностите да се справя сам, така и морално
изражение- уважение, внимание, уют, чувство за семейна среда. Техния вид и обем
се определят от страните при сключване на договора съобразно принципа за
свобода на договарянето по чл.9 ЗЗД.
При упражняване от прехвърлителя
потестативното право за разваляне на договора по чл.87, ал.3 ЗЗД, когато има за
предмет прехвърляне на недвижим имот, в доказателствена тежест на приобретателя
е да установи в условията на главно и пълно доказване точното изпълнение на
задължението за издръжка и гледане.
Във връзка със спорния по делото
въпрос са събрани писмени доказателства и разпитани свидетели на двете страни.
В показанията си св.Д.Х.сочи, че
се запознала с ищцата през пролетта на 2017г. след посещение на кварталната
църква. В деня на познанството им ищцата се оплакала, че никой не идва да я
гледа и казала „бог ли изпрати при мен тази жена, че ми взе апартамента и сега
няма кой да ми направи една супичка“, след което се разплакала. Разказала на
свидетелката, че ответницата й обещала да я гледа, но не допускала, че няма
такава възможност, тъй като имала малки деца, а ищцата имала нужда от денонощни
грижи. Нямала възможност да получава такива от своята дъщеря, която била болна.
Свидетелката проявила съжаление и след като си разменили телефоните започнала
да й помага, но с уговорката, че не може целодневно. Още на следващия ден
ищцата й се обадила и казала, че е много зле, при което свидетелката й занесла
храна и я завела на лекар. Споделила й, че ответницата променила личния й
лекар, който се намира в друг квартал, далече от дома й и по тази причина
платила сама за прегледа. Впоследствие започнала да я посещава по два-три пъти
в седмицата и да й пазарува, закупила й нова здравна книжка, съставила й молба
да получава пенсията си в къщи. Сочи, че при посещенията не заварвала никой в
апартамента или някой да помага на ищцата, съответно да е била оставяна храна.
В показанията си св.С.Р.-П.сочи,
че познава ищцата като приятелка на своята майка и я срещнала случайно преди
година и половина. Била в окаяно положение и й казала за сключения с
ответницата договор да я гледа, тъй като
била много възрастна и не може да изкара сама боледуванията, поради
което се нуждае от помощ.Разказала, че ответницата работела в близост до
апартамента й, но идвала само на обяд, едва ли не да обядва при нея, не я
посещавала събота и неделя, не чистила, не готвила, купувала готова храна.
Казала, че по празниците била сама и никой не й носел нищо. Свидетелката я
посетила на рождения й ден /22.11.2018г./, а впоследствие започнала почти
ежедневно да й се обажда по телефона за да провери дали е добре. Ищцата й
казала, че ответницата променила личния й лекар и я записала при друг в
кв.Дружба, който е далече и била в силно затруднение да го посещава. Тъй като
познавала и ползвала услугите на предишния си лекар д-р Събева изразила желание
да се върне при нея, но поради невъзможност я записала при друг лекар, който й
предписвал витамини. Това се случило през м.юни 2018г.
СвидетелкатаГ.Т. е колега на
ответницата и познава ищцата още от 2013г., когато няколко пъти посетила
работното им място в Агенция по вписванията да пита дали някой не би се съгласил
да полага грижи за нея. Тогава се запознала с ответницата, която изразила
съгласие. Първоначално ищцата казала, че се справя сама, но след няколко месеца
й се обадила и заявила, че има нужда някой да й помага, след което сключили
договора. Свидетелката сочи, че оттогава ответницата започнала да ходи всеки
ден-сутрин преди работа, най-често на обяд и вечер след работа в дома на
ищцата, който се намирал в непосредствена близост до местоработата й /блокът
бил срещу сградата на Агенция по вписванията/. Възприятията й са за работните
дни от седмицата, като не знае за почивните и празнични дни. Придружавала я при
пазаруването, като понякога вземала готова храна, а друг път пазарувала
различни хранителни продукти, често по предпочитания на ищцата, която съставяла
списък, включително и за купуването им от конкретно място. Обаждала й се по
телефона за да я пита има ли нужда от нещо или кога да я посети, като се е
случвало ищцата да поиска посещение в друго време. Купувала й обувки, лекарства
и витамини. Ответницата й споделила, че понякога оставала да пренощува при
ищцата. Сменила личния й лекар със своя, който е и на цялото й семейство, на
което ищцата била съгласна. Свидетелката сочи, че в началото на месец септември
ответницата получила травма на глезена, поради която не можела да се движи и по
този повод била в отпуск по болест повече от месец. Когато се случило това
ответницата я помолила в случай на нужда да занесе нещо на ищцата, което в
крайна сметка не се наложило, тъй като докато била в болнични някаква жена
дошла в службата да търси ответницата и казала, че се грижи за ищцата. На
свидетелката е известно, че след като ответницата получила травмата не е
посещавала ищцата, което продължило и впоследствие поради това, че последната
подала жалба против нея в Министерство на правосъдието.
По делото не се спори, а и видно
от приетите като доказателства болнични листи /стр.88-90/ в началото на
м.09.2017г. ответницата получила травма на глезена и стъпалото на единия крак,
поради която била в отпуск по болест за периода 04.09.2017г.-07.10.2017г.
Св.Г.П. живее в блока на ищцата и
я познава от години. Свидетелства, че не
знае какви са отношенията между страните и не знае за сключения договор, но
виждал ответницата да посещава ищцата в дома й по различно време-към 9ч.
сутринта, преди обяд и към 15ч. след обяд, като носела „багаж, някакви
торбички“. Тези посещения били отдавна и не били еднократни.
По делото не спори, че след
сключване на договора ответницата записала ищцата при своя личен лекар д-р П.М.,
чийто кабинет се намира в кв.Дружба. Разпитана в съдебно заседание последната
заявява, че посетила два пъти ищцата в дома й по молба на ответницата. Поводите
били съобщено от ищцата общо неразположение и предвид възрастта й с извършени
от свидетелката прегледи и изследвания, при които било установено, че общото й
здравословно състояние е нормално, а резултатите от изследванията били добре. Ищцата не възразила на посещенията и
извършените от нея прегледи, като основно разговаряли за здравето й. При едно
от посещенията видяла, че ответницата й купила плодове и витамини.
Във връзка с прегледите и
назначените изследвания по делото са представени амбулаторен лист №
547/21.02.2017г. и амбулаторен лист № 217/25.01.2016г. /стр.86 и 87/.
Като доказателства по делото са
приети заявление с дата 15.10.2017г. и с дата от 02.06.2015г. /стр.151 и
стр.155 в оригинал/ с посочване, че техен автор е ищцата. В първото е
обективирано изявление, че не иска никой друг да я посещава освен М.К.Д., както
е било досега от 2015г. Желанието й е да остане в жилището до края на живота
си, защото тук се чувства спокойна и добре, никой не я притеснява. Във второто
е обективирано изявлението, че дъщеря й Светла Драганова не я е посещавала от
2011г., не й се е обаждала по телефона от пет години. Също така заявява, че С.Д.не
се е обаждал. Доверила се на М.К.Д. да се грижи за нея до края на живота й. Доволна
е от грижите, които полага и вниманието, което
й обръща, много я обича.
Във връзка с оспорване
авторството на изявлението в посочените документи по делото е прието заключение
на вещо лице по СГр.Е /стр.183-187/, според което ръкописният текст и положения
след ръкописно изписаното име са изпълнени от ищцата М.И.. Пълномощникът на ищцата изразява съгласие с
така даденото заключение, но сочи, че в случая се касае до кражба на подпис.
Въз основа тези доказателства
съдът обоснова от правна страна следното:
Според уговореното в договора
ответницата се задължила „да поеме гледането и издръжката на ищцата, като й
осигури спокоен и нормален живот лично или чрез трето лице, какъвто е водила
досега, до края на живота й“. Тази формулировка е обща и не съдържа
конкретизация за обема на дължимите грижи и издръжка или задоволяването на
специфични нужди. Съгласно формираната константна съдебна практика на ВКС в
такива случаи се приема, че се дължи цялата необходима издръжка и всички
необходими грижи. Това включва осигуряването на храна, режийни разноски, дрехи и др., според нуждата на прехвърлителя /без
оглед възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си/, и
полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството според нуждата и
възможностите му да се справя сам, на базата на действителните конкретни нужди
във всеки един момент /Решение № 1138/18.11.2008г. по гр.д.№ 4373/2007г., ВКС, I г.о., Решение № 57/20.02.2009г. по гр.д. №
6541/2007г., ВКС, II г.о., Решение № 863/22.12.2010г. по гр.д.№ 1534/2009г., ВКС,
IV г.о. , Решение № 20/22.07.2015г. по гр.д.№ 1853/2014г., ВКС, ІVг.о. и др./.
За развалянето на договора срещу бъдещи грижи и издръжка
е без значение дали неизпълнението на поетото задължение за издръжка и гледане
е пълно или частично, забавено или неточно, доколкото всяка форма на
неизпълнение на алеаторното задължение се приравнява по последици на пълно
неизпълнение /в този смисъл Решение № 386/13.05.2003г. по гр.д. № 947/2002г.,
ВКС, II г.о., Решение № 26/06.02.2009г. по гр.д.№ 5524/2007г., ВКС, II г.о. и
др./. Изключение правят случаите, при които
неизпълнената част е незначителна с оглед интереса на кредитора в приложение на
общото правило на чл.87, ал.4 ЗЗД.
Преди всичко следва да се посочи, че заявеното от ищцата издръжката
и гледането да включва ремонти на дома и грижи при болест и немощ, е
неоснователно. Такива специфични нужди не са предвидени в договора, както и от
доказателствата не се установява да са съществували при неговото сключване или
да са били предполагаеми, съответно да са възникнали впоследствие, поради което
не може да се направи извод, че попадат в обхвата на дължимите от ответницата.
Съвкупната преценка на събраните доказателства
налага извода, че ответницата не е била в неизпълнение на поетото задължение.
На първо място, действително показанията на свидетелите ангажирани от двете
страни са противоречиви относно това дали и как приобретателката е изпълнявала
задължението си, но следва да се има предвид, че отделните групи свидетелстват
за обстоятелства възприети в различно време и по различен начин. Свидетелките П.
и Х. излагат пред съда възприятията си не за релевантния период /към подаване
на исковата молба/, а след това с изявления, че оттогава практически започнали
да помагат на ищцата. От друга страна, те не са формирани от непосредствени
лични впечатления, а пресъздават
заявеното пред тях от ищцата. Последното само по себе си не изключва тяхната
достоверност, но съпоставено със събраните в останалата част доказателства
разколебава тяхната убедителност. Останалите свидетели П., М. и Т. свидетелстват
за отношенията между страните за времето след сключване на договора до подаване
на исковата молба, основани са на лични възприятия всеки в различни аспекти-св.Т.
за това какво е правила ответницата /пазарувала храна и продукти, купувала лекарства
и витамини, обувки, посещавала ищцата, непрекъснатите им контакти по телефона и
др./; св.П., който виждал нееднократно ответницата да влиза в апартамента на
ищцата с торби; св.М., която по молба на ответницата извършила медицински прегледи
на ищцата през 2016г. и 2017г.
На следващо място, по делото са
представени саморъчно написани и подписани заявления, в които ищцата изразява
удовлетворение от положените от ответницата грижи и желание да ги осъществява
до смъртта й. Авторството на изявленията е потвърдено от заключението на СГр.Е.
Твърденията да са резултат на кражба на подпис не са подкрепени с
доказателства. По правната си същност са частни свидетелстващи документи, които
в случая се ползват с материална доказателствена сила, тъй като удостоверяват
неизгодни за ищцата факти-признанието, че ответницата е изпълнявала
задълженията си по договора. Изявленията са направени в различно
време-02.06.2015г. след сключване на договора и към 25.10.2017г., като
съдържанието им е еднозначно, от което следва, че направеното признание се
отнася за надлежното изпълнение на задължението за издръжка и гледане от
сключването на договора до подаване на исковата молба.
По изложените съображения съдът
намира иска с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за неоснователен и като такъв
подлежи на отхвърляне.
Поради несбъдване вътрешно
процесуалното условие съдът не дължи произнасяне по предявения в условията на
евентуалност насрещен иск по чл.55, ал.1 ЗЗД за връщане на престираното в
изпълнение на договора.
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да заплати на ответницата направените
по делото разноски от 1480лв. съобразно представения списък по чл.80 ГПК.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска
на М.Й.И., ЕГН **********, с адрес ***, ж.к.Гео Милев, ул.*********и съдебен
адрес ***, предявен против М.К.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, за разваляне на основание чл.87,
ал.3 ЗЗД на договор от 29.04.2015г. за прехвърляне на 3/4 ид.ч. от недвижим
имот срещу издръжка и гледане, обективиран в НА № 60, том ІІ, рег.№ 12182, дело
№ 239/2015г. на нотариус Р.Д., с район на действие СРС.
ОСЪЖДА М.Й.И.,
ЕГН **********,***, да заплати на М.К.Д., ЕГН **********,*** разноски по делото
на основание чл.78, ал.3 ГПК от 1480лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: