Р Е Ш Е Н И Е
№ ……….
град Горна Оряховица, 04.08.2022 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 725 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.357 от КТ във вр. чл.40 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина във вр. чл.38,ал.1 и чл.39,ал.1 от НСКСЧ, и по чл.86,ал.1 от ЗЗД, заедно с акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху дължимата главница, считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане.
Ищецът „ХАННОВЕР” ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление : гр. С., представлявано от управителя Р.Г.Л., с адрес за призоваване и съобщения – чрез адвокат В.А.Б., твърди в исковата си молба, че по силата на трудов договор № 12 от 28.01.2013г. ответникът е изпълнявал длъжността ,,шофьор, товарен автомобил/ международни превози” в ответното дружество, със срок за изпитване в полза на работодателя - 6 /шест/ месеца. Заявява, че от 31.01.2013г. до 04.05.2013г. ответникът е бил в командировка извън страната, като е извършвал международни превози с товарен автомобил ,,Волво” с рег. № *****, собственост на ,,ХАННОВЕР” ЕООД, на който е застъпил да работи. Посочва, че с приемателно-предавателен протокол от 31.01.2013г., подписан в Копенхаген, ответникът К.С. е получил от Й.С., шофьор на товарен автомобил, международни превози, при съшия работодател, дебитна карта Visa business electron № *****, телефон Nokia 100, sim № *****, собственост на ,,Ханновер” ЕООД, както и управлението на камион - влекач, марка „Волво”, рег. № *****. Заявява, че поради смърт в семейството си С. е прекъснал командировката си и се е върнал в България за периода от 06.02.2013г. до 15.02.2013г. Посочва, че на 06.02.2013г. в гр. Берлин ответникът е сменен от С. Г., като с приемателно-предавателен протокол от 06.02.2013г., К.С. е предал на С. Г. дебитна карта Visa business electron № *****, телефон, ответникът се е върнал в Берлин на 15.02.2013г. вечерта и на 16.02.2013г. е продължил задълженията си по командировката извън страната. Сочи, че на 04.05.2013г. К.С. се е прибрал в България. Твърди, че ищецът е бил извън страната в изпълнение на поставена му от работодателя задача в периода от 31.01.2013г. до 04.02.2013г. включително, и от 16.02.2013г. до 03.05.2013г. включително, т.е. общо 82 дни. Заявява, че дължимите пари, определени при спазване на правилата и нормите на чл.22, чл.31 и чл.37 от НКСЧ, както и Приложение № 3, са изплатени на ответника, като част от тях са изплатени по картова сметка, а друга част - в брой. Твърди, че ответникът, при завръщането си, не е спазил изискването за отчетност, установено в чл.38 от НСКСЧ, а именно - в десетдневен срок от завръщането си командированото лице да представи на съответния ръководител доклад за извършената работа, както и отчет за изразходваната валута по образец, утвърден от министъра на финансите, в 14-дневен срок от завръщането му, съгласно чл.39,ал.-1 от Наредбата/. Сочи, че командированите лица, които виновно не са изпълнили задълженията си по командировката, възстановяват неправомерно разходваните средства в левове и във валута в левовата им равностойност по централния курс на БНБ към момента на възстановяването или към момента на изразходването им. Заявява, че непредставянето на отчетни документи представлява неизпълнение на задължение на командированото лице.
Твърди, че е заплатил на ответника в брой и по карта следните командировъчни пари, съгласно извлечение от сметката на ищеца в „Банка ДСК” ЕАД - Клон Горна Оряховица, за периода от м.01.2013г. до 09.05.2013г., както следва : 1/ На 28.03.2013г. на ответника е преведена сумата от 200 лева от С. Г. Т., с основание – командировъчни; 2/ На 02.04.2013г. на ответника е преведена сумата от 4532.77 лв. от С. Г. Т., с основание – командировъчни; 3/ На 11.04.2013г. на ответника е преведена сумата от 320 лева от С. Г. Т., с основание – командировъчни; 4/ На 12.04.2013г. на ответника е преведена сумата от 2000 лева от С. Г. Т., с основание - командировъчни. Твърди, че С. Г. Т. е служител по трудов договор в „Дойче Клиник - ДКЦ” ЕООД, с едноличен собственик на капитала - Р.Г.Л., който е едноличен собственик и на капитала на ищцовото дружество, както и че направените преводи от Т. по сметката на ответника са направени от името на работодателя. Заявява, че на 06.02.2013г. ответникът е получил на ръка 100 евро. Посочва, че от отчет по сметка на ,,ХАННОВЕР” ЕООД в „Прокредит банк /България/” ЕАД за периода от 01.01.2013г. до 13.08.2013г. се установяват теглени суми от карта с № 2420, която е получена от К.С. на 31.01.2013г., като сметката е валутна - в евро, с наредител : ,,ХАННОВЕР” ЕООД. Твърди, че на 31.01.2013г. по сметката са преведени 170 евро – командировъчни, на 05.02.2013г. по сметката са преведени 51.05 евро – командировъчни, на 19.02.2013г. по сметката са преведени 102.09 евро – командировъчни, на 05.03.2013г. по сметката са преведени 600 евро – командировъчни, на 05.04.2013г. по сметката са преведени 100 евро - командировъчни. Заявява, че в периода, в който картата е била у ответника, от нея са плащани следните суми : на 31.01.2013г. - 94.15 евро, на 31.01.2013г. - 606.16 евро, на 31.01.2013г. - 43.56 евро, на 31.01.2013г. - 8.10 евро, на 01.02.2013г. - 92.64 евро, на 08.02.2013г. - 2.57 евро, на 13.02.2013г. - 50 евро, на 16.02.2013г. - 30.50 евро, на 16.02.2013г. - 19.48 евро, на 19.02.2013г. - 35.57 евро, на 20.02.2013г. - 200 евро, на 20.02.2013г. - 40 евро, на 05.03.2013г. - 514.78 евро, на 06.03.2013г. - 85 евро. Твърди, че по картова сметка - служебна дебитна карта, на ответника са преведени за командировъчни 1023.14 евро, по РКО 29/28.01.2013г. - 50 евро, по протокол от 06.02.2013г. - 100 евро на ръка, по РКО от 12.03.2014г. - 500 лева. Заявява, че ответникът е получил от работодателя 1173.14 евро по дебитна карта, на ръка и с РКО, и 7560 лева по лична банкова сметка *** „Банка ДСК” - Клон Горна Оряховица /3865.37 евро/. Счита, че предвид дните, прекарани в командировка извън страната, дължимите, на основание чл.31 от НСКСЧ и Приложение 3 към чл.31,ал.1, на ответника, дневни средства за командировка са 1923.70 евро. Заявява, че получените от ответника средства за командировка са в размер 5038.51 евро или 9 854.47 лв. Счита, че тъй като ответникът не е отчел никакви първични документи за изразходваната по време на командировката валута, то на основание чл.40 от НСКСЧ следва да възстанови на работодателя разликата между дължимите му се дневни пари и получените средства за командировката, като неправомерно изразходвани средства.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника К.А.С. да заплати на ,,ХАННОВЕР” ЕООД, представлявано от Р.Г.Л. - управител, сумата от 6092 лв., представляваща левовата равностойност на 3114.81 евро, неправомерно изразходени, неотчетени при завръщането на ответника от командировка пари, както и лихва за забава върху тази сума, считано от 19.05.2013г. до завеждане на исковата молба, в размер на 1855 лева. Претендира и законна лихва от предявяване на исковата молба до заплащане на дължимите суми.
В съдебно заседание, ищецът „ХАННОВЕР” ЕООД с ЕИК *****, представляван от управителя д-р Р.Л. и от процесуалния си представител – адвокат В.Б. от САК, поддържа предявените искове до спиране на съдебното производство по реда на чл.229,ал.1,т.4 от ГПК. След възобновяване на съдебното производство ищецът не се представлява.
Ответникът К.А.С. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника си – адв. П.С. от ВТАК, депозира отговор на исковата молба. Ответникът заема становище, че исковата молба е недопустима и ищцовото дружество няма правен интерес от водене на настоящото производство, поради което производството по делото следва да бъде прекратено. Посочва, че е налице трудов спор, като съгласно чл.358,ал.1,т.3 от КТ, срокът за предявяване на иска е тригодишен, а началният момент за предявяването му е хипотезата на чл.358,ал.2,т.2 от КТ. Сочи, че съгласно описаното в исковата молба, ответникът е бил в международни командировки по заповеди на представителя на ищцовото дружество в периода от 31.01.2013г. до 03.05.2013г. вкл., за общо 82 дни, исковата молба е депозирана по пощата на дата 11.05.2016г., съгласно пощенското клеймо, а би следвало искът да бъде предявен преди 03.05.2016г. Твърди, че е изтекла предвидената в закона давност /чл.358,ал.1,т.3 от КТ/, което означава, че производството по делото следва да бъде прекратено. Счита, че дори да е налице някакво плащане от страна на ищцовото дружество на ответника във връзка с командировките в чужбина, за да бъде допустима исковата претенция, това плащане е следвало да бъде извършено в периода от 11.05.2013г. до 19.03.2013г. Заявява, че за плащане, извършено от ищцовото дружество на ответника преди 11.05.2013г., е недопустимо да бъде търсена правна защита по това производство поради изтекла давност, защото твърдените в исковата молба плащания не са извършени с еднократен акт, а с редица плащания на ръка или по банкова сметка. ***, че всички твърдени в исковата молба плащания са извършени преди 03.05.2013г. Счита, че освен това, сроковете за отчети по чл.39 от Наредбата, по всяка една от командировките, са изтекли преди дата 03.05.2013г. Заявява, че съгласно справката от „Банка ДСК” последната транзакция по тази банкова сметка ***.04.2013г., а по справката от „Прокредит Банк” последната транзакция е от дата 09.04.2013г.
В случай, че съдът прецени исковата молба за допустима, то изразява становище, че същата е неоснователна. Моли съда да бъде постановен съдебен акт, с който исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Моли съда, на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК настоящото производство да бъде спряно до приключване на гр.дело № 48886/2015г. по описа на Софийски районен съд, 87-ми граждански състав, заведено от ответника против ,,Ханновер” ЕООД гр. София - трудов спор за изплащане на трудово възнаграждение и командировъчни пари, което не е приключило към настоящия момент.
Сочи, че според исковата молба дължимите командировъчни средства за ответника за 82 дни командировка възлизат в размер на 1923.70 евро, а в същото време ответникът бил получил средства в размер на 5038,51 евро, поради което се твърди, че разликата в размер на 3114.81 евро е била получена неправомерно от С. и следва същата да бъде върната. Поставя въпроса с какви средства ответникът е управлявал товарния автомобил, собственост на ищцовото дружество, за гориво, консумативи, за заплащане на тол-такси, фериботни такси, за извършени ремонти по автомобила и други разходи, които са неотменна част при осъществяване на съответните командировки. Представя доказателства за осъществените командировки, за заплатени такси, за осъществени ремонти. Счита за неизяснен въпроса, след като ответникът 82 дни е осъществявал и изпълнявал възложените му от собственика и/или управителя на ищцовото дружество дейности зад граница, освен дневните средства, с какви други средства е осъществявал реално тези дейности зад граница. Твърди, че ответникът не е бил информиран относно седалището и адреса на управление на ищцовото дружество, поради което не е бил в съС.ие своевременно да представи съответните отчети и писмените доказателства. Твърди, че към 12.03.2014г. всичката налична документация относно командировките в чужбина са представени на ищцовото дружество, което е дало основание да бъде издаден касовия ордер от 12.03.2014г.
Предлага на представителя на ищцовото дружество споровете по двете производства да бъдат решени с извънсъдебно споразумение, с взаимни компромиси от двете страни, след което производствата бъдат прекратени с оттегляне на исковите претенции.
В съдебно заседание, ответникът, чрез пълномощника си – адв. П.С. от ВТАК, поддържа писмения отговор. Излага съображения в писмени бележки.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Съдът е приел за безспорен по делото фактът, че страните са се намирали в трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 12/28.01.2013г., по силата на който К.А.С. е заемал длъжността „шофьор, товарен автомобил /международни превози/” в „Ханновер” ЕООД гр. София. Тези факти се потвърждават и от приетите писмени доказателства - заверени преписи от молба от 25.01.2013г., трудов договор № 12/28.01.2013г., справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл.62,ал.5 от КТ от 28.01.2013г., декларация от 28.01.2013г., декларация от 29.01.2013г., справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл.62,ал.5 КТ от 12.06.2013г., длъжностна характеристика на „шофьор на товарен автомобил”, и др.
Приетите по делото писмени доказателства – заверени преписи от приемо-предавателен протокол от 31.01.2013г., приемо-предавателен протокол от 06.02.2013г., договор за покупко-продажба на ППС от 11.06.2013г. с нотариална заверка на подписите от 11.06.2013г., разходен касов ордер № 92/29.01.2013г., приходен касов ордер № 1/12.03.2014г., извлечение от сметката на ответника в „Банка ДСК” ЕАД - Клон Горна Оряховица за периода от 01.02.2013г. до 09.05.2013г., трудов договор № 36/19.09.2012г., самолетен билет на К.С. за 05.02.2013г. от Берлин за София, самолетен билет на С. Г. *** за Берлин, самолетен билет на К.С. за 15.02.2013г. от София за Берлин, самолетен билет на К.С. за 04.05.2013г. от Берлин за София, фактура № ********** от 28.01.2013г., операционна бележка пореден № 96/02.04.2013г., операционна бележка пореден № 73/28.03.2013г., извлечение от сметката на К.С. *** за периода от 01.01.2013г. до 09.05.2013г., удостоверяват извършени пътувания от ответника С. до Берлин, Германия, и обратно през процесния период от време, както и предаването на сума от 50 евро от ищеца на ответника на 29.01.2013г. с основание „служебен аванс“, сума в размер на 500 лв. – на 12.03.2014г., с основание „заплати, командировъчни, аванс“, както и постъпване на различни суми по сметката на ответника С. в „Банка ДСК“, вследствие извършени парични преводи от различни лица.
От писмените материали по гр. дело № 48886/2015г. по описа на СРС, 87-ми състав, се установява, че с Решение № 130571/26.05.2017г. съдът е осъдил на осн. чл.128,т.2 от КТ ,,ХАННОВЕР” ЕООД да заплати на К. А. С. сумата от 1206,67 лв., представляваща дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за периода от 29.01.2013г. до 11.06.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.05.2015г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за разликата от тази сума до пълния предявен размер от 2650 лв. и за дата 28.01.2013г. и за периода от 12.06.2013г. до 29.08.2013г., като неоснователен. С цитираното решение, СРС е отхвърлил като неоснователен и иска по чл.215 от КТ, предявен от Кр. С. против ,,ХАННОВЕР” ЕООД за заплащане на сумата от 4921,56 лв., представляваща левовата равностойност на сумата от 2511 евро – дължими и неизплатени командировъчни пари за осъществени курсове в чужбина за периода от 31.01.2013г. до 03.05.2013г.
Решение № 130571/26.05.2017г. по гр. дело № 48886/2015г. по описа на СРС, 87-ми състав, е потвърдено с Решение № 8290/05.12.2019г. по в.гр.дело № 13203/2017г. по описа на СГС, като двете съдебни решения са влезли в сила на 05.12.2019г.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.357 от КТ във вр. чл.40 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина във вр. чл.38,ал.1 и чл.39,ал.1 от НСКСЧ се явява допустим. Възражението за погасяване на правото на иск поради изтекла 3-годишна давност - чл.358,ал.1,т.3 от КТ, съгласно установената съдебна практика подлежи на разглеждане във връзка с основателността на иска, а не по допустимостта на същия, поради което съдът обсъжда доводите на ответната страна в тази насока по-долу.
Разгледан по същество, предявеният иск се явява неоснователен и недоказан по изложените по-долу съображения.
Съгласно разпоредбата на чл.40 от Наредбата за служебни командировки и специализации в чужбина, длъжностни лица, които в нарушение на установения ред са издали заповед за командировка или специализация в чужбина, както и командировани лица, които виновно не са изпълнили задълженията си по командировката или специализацията, възстановяват неправомерно изразходваните средства в левове и във валута за командировката или специализацията. Валутните средства се възстановяват в левовата им равностойност по централния курс на Българската народна банка към момента на възстановяването или към момента на изразходването им, ако той е по-благоприятен за ведомството или предприятието.
По възражението на ответника за погасяване на правото на иск поради изтекла 3-годишна давност.
Според правилото на чл.358,ал.1,т.3 от КТ, исковете по трудови спорове се предявяват в 3-годишен срок по всички спорове, извън тези, които са изрично изброени в чл.358,ал.1,т.1 и т.2 от КТ.
Съгласно постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение № 426/2010г. по гр. д. № 563/2009г., ВКС, III г.о., искът за заплащане на неотчетени командировани средства, получени по повод трудово правоотношение между страните, следва да се квалифицира като такъв с правно основание чл.357 във вр. чл.14,ал.2 от Наредба за служебните командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни автомобилни превози на товари и пътници /НСКШСЧМАПТП/ във вр. чл.40 от Наредбата за служебни командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/. Наредбата за служебните командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни автомобилни превози на товари и пътници /НСКШСЧМАПТП/, е издадена от министъра на финансите на основание чл. 7, ал. 2 от ПМС № 40/87 г. (отм.). Съгласно § 1 от заключителните разпоредби на НСКШСЧМАПТП, тя се прилага от всички стопански организации, които имат собствени автомобили и автобуси и извършват международни превози. Чл.14,ал.2 от НСКШСЧМАП изрично посочва, че ако в 14-дневен срок шофьорът не отчете отпуснатия му служебен аванс срещу заповедта за командировка, невъзстановените валутни средства, подлежащи на отчитане, се събират по реда на чл.67,ал.1 от Наредбата за служебни командировки и специализации в чужбина (отм.), като именно чл.40 от действащата към момента Наредба за служебни командировки и специализации в чужбина отговаря на чл.67,ал.1 от предходно действащата редакция на НСКСЧ. Фактическите твърдения, изложени в исковата молба в настоящия случай, са свързани с претенция относно неотчетен и невъзстановен от ответника служебен аванс за заплащане на разходи за осъществяване на превоз на товар и разноски по пътуване във връзка с командировка на ответника по време на трудовото му правоотношение с ищеца на длъжност „шофьор, товарен автомобил /международни превози/” в „Ханновер” ЕООД гр. София.
Макар и спорът да е по съществото си трудов спор по смисъла на чл.357 от КТ, съгласно установената от ВКС съдебна практика, командировъчните пари не са елемент от трудовото възнаграждение, поради което по отношение на тях не намират приложение нормите на КТ, а общите правила на ЗЗД. Поради това, настоящият съдебен състав намира, че в случая е приложима общата 5-годишна давност по чл.110 от ЗЗД, а не 3-годишният давностен срок по чл.358,ал.1,т.3 от КТ. В този смисъл, съдът приема, че към датата на предявяване на настоящата искова молба – 13.05.2016г., приложимият 5-годишен давностен срок не е изтекъл за претендираните от ищеца парични вземания, вследствие на което възражението за погасяване на предявения иск по давност е неоснователно и следва бъде отхвърлено като такова.
На следващо място, обстоятелствата от значение за уважаването на иска са : 1/ трудовоправни отношения между ищеца - в качеството на работодател и ответника - в качеството на работник/служител на ищеца; 2/ предоставен от ответника на ищеца служебен аванс за извършване на дейности, съгласно трудовия договор и заповедта за командировка в посочения в ИМ размер; 3/ изразходване на служебния аванс за целта, за която е бил даден на ответника и отчитане на служебен аванс след приключване на командировката.
Видно е от установената по делото фактическа обстановка, ищецът и ответникът са били в трудовоправни отношения - ищецът „Ханновер” ЕООД гр. София в качеството на работодател, а ответникът К.С. в качеството на работник/служител на ищеца, заемащ длъжността „шофьор, товарен автомобил /международни превози/”, през периода от 28.01.2013г. до 12.06.2013г.
С определението на съда по чл.140 от ГПК от 25.11.2016г., съдът е задължил ищеца по реда на чл.190,ал.1 от ГПК да представи по настоящото дело личното трудово досие на ответника, както и цялата налична документация относно служебното командироване на ответника в чужбина и документите, свързани с осигуряването и заплащането на средства за закупуване на гориво и консумативи, за заплащане на тол-такси, фериботни такси, за извършени ремонти по предоставения на ответника товарен автомобил и други разходи във връзка със служебното ползване на автомобила през процесния период от време. Въпреки възложената върху него доказателствена тежест за тези факти, ищецът-работодател не представя по делото годни писмени доказателства, изискуеми съгласно НСКСЧ, за удостоверяване на фактите през периода от 31.01.2013г. до 04.05.2013г. бил ли е ответникът в служебна командировка в чужбина с цел - извършване на международни превози с товарен автомобил ,,Волво” с рег. № *****, собственост на ,,ХАННОВЕР” ЕООД, застъпил ли е да работи с посочения товарен автомобил, в кои държави е бил командирован ответникът и през кои периоди от време. Поради това, в случая не може да се формира обоснован извод, че през процесния период ищецът действително е бил в командировка в чужбина в изпълнение на трудовите си задължения при ищеца-работодател, конкретните дестинации в чужбина за извършване на превоз на товар, времето за осъществяването им и необходимите разходи и предоставени командировъчни пари за това, тъй като липсват писмени доказателства в тази насока – заповеди за командироване в чужбина, годни счетоводни документи, изхождащи от дружеството – работодател и др. В този смисъл е и изявлението на управителя на „Ханновер“ ЕООД гр. София по реда на чл.176 от ГПК, предупреден за последиците по чл.176,ал.3 от ГПК, отговаряйки на въпросите, поставени от ответника, който заявява пред съда, че е информиран и знае, че г-н С. е бил в командировка в тези държави и градове /посочени в ИМ/, но точните дати не може да потвърди, защото няма документи за това.
Съдът намира на второ място, че в случая от събраните в хода на производството доказателства не се установява ищецът да е предоставил на ответника твърдяната в исковата молба сума от 6092 лв., представляваща левова равностойност на 3114,81 евро, като служебен аванс за извършване на дейности, съгласно трудовия договор и заповедта за командировка. Предаването на служебен аванс от работодателя на работника/служителя следва пряко от трудовото правоотношение между страните, като сумата се предава на командирования шофьор и именно от него се изисква да я отчете. Това становище се извлича и от Решение № 933/2003г. по гр. д. № 1711/2002г. на ВКС, V г.о., която изрично приема нормата на чл.14,ал.2 от НСКШСЧМАП за специална по отношение имуществената отговорност на работника. В доказателствена тежест на ищеца „Ханновер“ ЕООД е да установи, че е заплатил на ответника С. авансово командировъчни пари за служебната му командировка в чужбина в посочените от него размери, съгласно нормите на НКСЧ и Приложение № 3, и кога, по какъв начин, на какво конкретно основание и за какъв период от време са изплатени тези пари, а на ответника – да установи, че същите са отчетени. Изслушан по реда на чл.176 от ГПК в открито съдебно заседание на 24.01.2017г., предупреден за последиците по чл.176,ал.3 от ГПК, законният представител на ищцовото дружество дава неясни отговори на поставените му въпроси, без да сочи конкретни данни относно предоставени авансови суми на ответника С. за командироването му в чужбина в периода от 31.01.2013г. до 04.05.2013г. : "Всеки един от шофьорите е разполагал с телефон и мобилна сим-карта…фирма „Ди Ес Ви“ ни задължава нас да ползваме карти за гориво, които ги предоставя спедитора…Със същите мултисървиз карти се заплащат други консумативи плюс фериботи, такси, мостове и други…По принцип практиката е шофьорът да тръгва с една заповед за командировка и трудов договор, преведени на английски език. Ние не може да знаем предварително в кои държави ще се движи, на кои адреси…логиката е, като се прибере, ние да получим тази документация…Помня, че автомобилът е имал 1-2 големи съществени ремонти… в рамките на този период, при нужда сме предоставяли хотел, при нужда сме предоставяли спешно връщане на г-н С. в България, това е поемала фирмата….". От отговорите на управителя на дружеството – работодател не става ясно какви конкретни суми, с каква цел и кога са предоставени на ответника С., какви разходи на предоставени конкретни суми са съгласувани с него и са направени за целта, за която са предоставени, и пр., като такива данни не се съдържат и в останалите годни доказателства, приети по делото. В тази насока, въпреки предоставената му от съда възможност за това, ищецът не ангажира други годни доказателства, в т.ч. и съдебно-счетоводна експертиза, за доказване на твърденията си относно предоставен служебен аванс на ответника в процесния период от време. Не на последно място, с протоколно определение от 24.01.2017г. ищецът е задължен да представи надлежно извършен превод на български език на представените от процесуалния му представител 13 броя документи на английски език, както да предприеме съответните процесуални действия във връзка с представените от ответника в същото съдебно заседание документи, допуснати, но неприети като писмени доказателства, поради направеното искане за определяне на подходящ срок за запознаване с тези документи и изразяване на становище, но същият реализира процесуално бездействие и не ангажира изисканите писмени доказателства за усдостоверяване на твърденията, изложени в исковата молба.
Поради това, съдът счита, че в случая не могат да се приемат за доказани от страна на ищеца обстоятелствата, че работодателят „Ханновер“ ЕООД е предоставил на ответника Кр.С. сума в общ размер от 6092 лв., представляваща левова равностойност на 3114,81 евро, и тази сума да представлява служебен аванс за извършване на дейности, съгласно трудовия договор и заповедта за командировка, във връзка с командироване на ответника-работник в чужбина в периода от 31.01.2013г. до 04.05.2013г.
Предвид изложените съображения, съдът намира за основателни възраженията на ответната страна, че по делото не се установява наличието на изискуемите предпоставки за уважаване на исковата претенция по чл.40 от действащата към момента Наредбата за служебни командировки и специализации в чужбина. Поради това предявеният иск следва да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан.
С оглед неоснователността на главния иск, съдът счита, че предявеният иск по чл.86 от ЗЗД за присъждане на лихва за забава върху претендираната главница /6092 лв./, считано за периода от 19.05.2013г. до завеждане на исковата молба, в размер на 1855 лева, също се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.357 от КТ във вр. чл.40 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина във вр. чл.38,ал.1 и чл.39,ал.1 от НСКСЧ, предявен от „ХАННОВЕР” ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление : гр. С., представлявано от управителя Р.Г.Л., с адрес за призоваване и съобщения – чрез адвокат В.А.Б., с адрес ***, против ответника К.А.С. с ЕГН **********, с адрес ***, за присъждане на СУМАТА от 6092 лв. /шест хиляди и деветдесет и два лева/, представляваща левовата равностойност на 3114.81 евро /три хиляди сто и четиринадесет евро и осемдесет и един евро цента/, съставляваща неправомерно изразходени, неотчетени при завръщането на ответника от командировка пари в периода от 31.01.2013г. до 04.05.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба - 13.05.2016г., до окончателното изплащане на главницата, както иска по чл.86 от ЗЗД – за присъждане на лихва за забава върху претендираната главница /6092 лв./ в размер на 1855 лв. /хиляда осемстотин петдесет и пет лева/, считано от 19.05.2013г. до завеждане на исковата молба, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновски Окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните по делото.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……...........................