№ 204
гр. Варна, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шести април през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Деница Добрева
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Деница Добрева Търговско дело №
20223100900516 по описа за 2022 година
обезпечени с ипотека:
1. по договор № 261-ВН-11.10.2018г: за връщане на предсрочно изискуема
главница в размер на 72 000 лв., ведно със законна лихва от подаване на заявлението
по чл. 417 ГПК- 22.02.2022г. за плащане на сборно вземане от 9160 лв. за договорни
лихви, претендирани като начислени по редовна главница, уговорени в т. 2.2. б. „ж“ и
„з“ от договора като ежемесечно възнаграждение за ползване на кредита в периода от
11.12.2019 до 27.07.2020г.
2. по договор № 258-ВН-10.10.2018г: за връщане на предсрочно изискуема
главница в размер на 3000 лв, ведно със законна лихва от подаване на заявлението по
чл. 417 ГПК-- 22.02.2022г. за плащане на сборно вземане от 381.67лв за договорни
лихви, претендирани като 3 начислени по редовна главница, уговорени в т. 2.2. б. „ж“ и
„з“ от договора като ежемесечно възнаграждение за ползване на кредита в периода от
11.12.2019 до 27.07.2020г
Ищецът се позовава на обвързаност на страните от валидни облигационни
правоотношения по договори за заем съответно от 10.10.2018 г. за сумата 3000.00 лв. и
от 11.10.2018 г. - за сумата 72000.00 лв. Двата договора са сключени при Общи условия
и предоставен предварително Стандартен Европейски формуляр за информация на
потребителски кредит. Страните уговорили предоставянето на заетите средства срещу
заплащане на фиксирана лихва от 20 % годишно. Размерът на ГПР по договора се
равнявал на този на възнаградителната лихва. По силата на договорите в полза на
ответника са предоставени заемните суми срещу задължение за връщане на вноски по
погасителен план с падежни дати на 11-то число. Поддържа, че съобразно утвърдения
погасителен план с анюитетните вноски се погасява само възнаградителна лихва, а
целият размер на главницата се дълги в края на срока на договора. Ответникът е
заплатил първите 14 вноски по всеки от двата договора, след което е спрял
плащанията. Като се позовава на допусната забава от повече от 30 дни след съответния
падеж на вноската, ищецът твърди възникнало съгл. чл. 2. 7 от ОУ право да обяви
1
кредита за предсрочно изискуем. Това си право кредиторът е упражнил, изпращайки
нарочно изявление до длъжника, получено на 27.07.2020г. От тази дата счита
договорите за прекратени. Ищецът претендира заплащане на целия размер на
отпуснатия кредит- съответно 72000 лева и 3000 лева и възнаградителна лихва за
периода от 11.12. 2019г. до 27.07.2020г./ дата на прекратяване на договора/.
Кредиторът не се позовава на останалата част от съдържанието на двата договора, нито
твърди уговорките в писмените съглашения да са били променяни или изменяни.
Ответникът оспорва пораждането на валидни облигационни отношения между
страните по процесните договори за заем, вкл. подписването на споразуменията от
негова страна, както и ипотечния акт за обезпечаване на вземанията по договорите. В
първото по делото съдебно заседание се позовава и на липса на представителна власт
на пълномощника, сключил от негов име договорите за кредит. Възразява договорите
да се ползват с валидна дата по отношение на него. Ответникът твърди обстоятелства
по опорочаване на валидността на двата заемни договора: Възразява, че ищецът не е
извършил оценка за кредитоспособността на ответника към датата на сключване на
договора, както и че е предоставил финансиране в отклонение от собствените си ОУ в
частта досежно изискванията към заемополучателя за максимална възраст и
трудоспособност. Твърди се, че към датата на сключване на договора ответникът е бил
на възраст над допустимата от 65 г. и не е бил трудоспособен. Сочи, че клаузите по
двата договора не са индивидуално договорени. Възразява да му е предоставена
необходимата преддоговорна информация и да се е запознал с условията и сроковете за
издължаване, вкл. да му е предоставен стандартен европейски формуляр за
информация за потребителски кредити. Позовава се на недействителност на
договорното съдържание поради противоречие с добрите нрави, заобикаляне на
закона, неравноправност на клаузи/ без конкретното им посочване/ и сключване на
договора при явни неизгодни условия/. Като неравноправна се сочи клаузата, с която
заемателят се задължава да възстанови 20% от заемната сума преди фактическото
предоставяне на заема, без същевременно на тази вноска да е придаден погасителен
ефект. Същевременно акцентира, че цялата главница, вкл. и възстановената от
заемателя сума в размер на 14440 лева подлежат на олихвяване. Начисляването на
лихва върху непредоставена, евентуално възстановена сума(т. нар. гаранционна
вноска), се намира за противоправно. Размерът на договорената възнаградителна лихва
се сочи като прекомерен. В договора не е посочена общата сума за издължаване.
Оспорва действителното получаване на заемните суми. Оспорва кредиторът да го е
уведомил за предсрочната изискуемост. Оспорва авторството на другото задължено по
кредита лице М. Х.в А. досежно приложените към исковата молба разписки за
получаване на уведомителни писма №64 и 65 от 27.02.2020г. и датата на съставянето
им. Самите разписки твърди да са изготвени от кредитора предварително, като
последващо е допълнена само датата с цел създаване на привидност за връчването. В
тази връзка сочи, че М. А. не е живял на адреса, посочен в уведомителните писма.
В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители поддържат
становищата си по спора. И двете страните са представили подробни писмени
бележки.
1. За да се произнесе по спора, съдът съобрази от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че за процесните суми срещу ответника е издадена
заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 2204/2022 г., на ВРС, оспорена в срока
по чл. 414 от ГПК.
Представените по делото доказателства сочат, че между “Ново Финанс“ ООД от
2
една страната, а от друга между М. Х.в А.( заемополучател) и Х. И. А. (съдлъжник) е
сключен Договор за заем № 261-ВН-11.10.2018 г., по силата на който заемодателят
„Ново Финанс“ ООД е предоставило на М. А. в заем сумата 72000.00 лв., за срок от 60
м., при уговорен падеж на първа погасителна вноска - 11.11.2018 г., съответно краен
падеж на договора - 11.10.2023 г. при уговорен годишен лихвен процент в размер на 20
% . Възнаградителна лихва е дължима ежемесечно, а главницата- в края на срока на
договора- 11.10.2023г. ( 2.2 б“и“). Размерът на ежемесечните вноски е определен на
база размера на дължимата лихва със съответните падежи като е изготвен
погасителния план, с размер на вноската 1200.00 лв. (чл. 1.1., 2.1. б“з“). Предвидено е,
че при допуснато просрочие на задължението за заплащане на вноските съобразно
утвърдения погасителен план, продължило повече от 30 дни, целият дълг става изцяло
предсрочно изискуем (чл.2.7), като заемодателят има право да прекрати договора като
иска предсрочно погасяване на задълженията. Между страните е уговорена следната
поредност на погасяване на задълженията: наказателни лихви, лихви, неустойки, такси
и главница (чл. 2.12).
По делото е представен и Договор за заем № 258-ВН-10.10.2018 г., сключен
между същите страни, по силата на който на ответника е предоставена в заем сумата
3000.00 лв. Срокът за погасяване на задължението отново е 60 месеца, при идентични
дати на падеж на първата погасителна вноски – 11.11.2018 г. и дата на краен падеж –
11.10.2023 г. Идентични са и останалите уговорени между страните условия, досежно
дължимите договорна, наказателна лихва, неустойка и др. Представен по делото е и
подписан от страните погасителен план към Договора, с краен падеж на 11.10.2023 г.
Дължимата месечна погасителна вноска е в размер на 50.00 лв., включваща само
договорна лихва, а предоставената в заем главница се дължи в пълен размер на
крайната падежна дата – 11.10.2023 г.
Действието на двата договора e отложено до внасяне на гаранционни вноски в
размер на от 20 % от главницата, предназначени да обезпечат изпълнението на
заемателя за първите 12 месеца от ползването на кредитите, за които няма спор че са
били получени от кредитора и ползвани от него за покритие на вноските за лихви,
уговорени по плана( пар. 3 вр.1.2 от договора).
В чл. 8.6 от договорите страните предвидили приложимост в отношенията
между тях и на Общите условия към договорите за заем / представени по делото/.
Видно от ОУ към договорите за кредит за кредитополучател е определено
трудоспособно физическо лице, извършващо непрофесионална или нетърговска
дейност, на възраст между 19 и 65 години с постоянно местожителство в страната.
По делото е представена разписка от 10.10.2018 г., в която е обективирано
изявлението на кредитополучателя М. А. за получаване на сумата 3000.00 лв.
По делото са представени още и Стандартни европейски формуляри за
предоставяне на информация за потребителски кредити към всеки един от договорите
за заем, 2 бр. предварителни договори за заем от 27.09.2018 г., придружени с примерни
погасителни планове.
За обезпечаване на задълженията по двата договора e учредена договорна
ипотека , обективирана в нот. Акт № 2, т. V, нот.д. № 654/2018 г., с предмет недвижим
имот, собственост на Х. И. А..
И двата договора за заем, и съпътстващите ги погасителен план, предварителен
договор, стандартен европейски формуляр, са подписани за съдлъжника Х. И. А. от
пълномощника му М. А..
3
Представеното по делото пълномощно с нотариална заверка на подписа на
упълномощителя рег. N 10361/7.10.2015г. и на съдържанието рег. N 10362, акт N 79,
том III, на нотариус рег.N 363, обективира учредена на М. Х.в А. представителна власт
да сключва от името на Х. И. А. на договори за заем за суми и при условия каквито
прецени, като негово име учредява обезпечения за поетия дълг, вкл. като сключва
договори за ипотека. Изрично на пълномощника са предоставени права за сметка на
упълномощителя да ипотекира при условия каквито намери за добри собствения му
недвижим имот, представляващ апартамент ***, находящ се в ******, ведно с
прилежащото му избено помещение и съответните ид. части от общите части на
сградата и от дворното място, върху което е построена сградата. Пълномощното е
уредено безсрочно, като няма данни да е оттеглено.
По делото са представени и 2 бр. уведомителни писма изх. №№ 64 и 65 от
27.07.2020 г., отправени до М. Х.в А., с което заемодателят го уведомява за
едностранното прекратяване на договорите поради неизпълнение съгл. чл.2.7 –
допусната забава повече от 30 дни. От приложените към уведомленията разписки се
установява получаването им от М. Х.в А. на 27.07.2020г. Относно истинността на
разписките за получени уведомления по делото е открито производство по чл. 193, ал.3
от ГПК. С молба от 08.02.2022г. ответникът по делото уточнява, че не оспорва
разписките да са подписани от М. А., но поддържа довода за липса на достоверна дата,
по съображения, че подписът е положен върху бланкет ( без попълнена преди
подписването дата). За установяване на датата на полагане на подпис върху разписките
от М. А. по делото са събрани гласни доказателства. От показанията на свидетеля Й.Н.
се установява, че М. А. е сключил процесния договор за кредит с „Ново Финанс“ ООД
с оглед покриване на задълженията към друг кредитор. Преди да сключи договора А.
провел среща с г-н Б., на която свидетелката присъствала. Представителят на
заемодателя се интересувал от вида на имота, послужил за обезпечение, размера на
задължението ,което подлежи на рефинансиране. Тъй като А. не разполагал със
средства за покриване на разходите по ипотеката, Б. му предоставил в заем
допълнително 3000 лева. Със съдържанието на договорите А. се запознал едва след
сключване на договора за ипотека. Свидетелката присъствала при сключване на
договора за ипотека. Преди сделката А. минал през офиса на Б. за да получи парите за
разходите по сделката. В офиса на нотариуса съдържанието на сделката било
прочетено на А. от нотариуса, който бил мъж. Присъстваща по време на сделката дама
подавала на А. документи, които той следвало да подпише. Нотариусът четял, а дамата
посочвала къде да подпише. Свидетелката излага, че М. е ходил няколко пъти в офиса
на „Ново Финанс“ ООД, за да носи документ. Не е видяла лично какви документи
носи в офиса на ищцовото дружество.
От заключението по допуснатата ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че усвояването на
главницата по договор за заем N 261- ВН-11.10.2018г. в размер на 72 000 лева е
извършено с 4 банкови превода в полза на М. Х.в. Кредитополучателят е заплатил
гаранционна вноска в размер на 20% от стойността на всеки от кредитите, съответно в
размер на 14400 лева и 600 лева. Въпросните гаранционни вноски са осчетоводени при
кредитора и са ползвани за погасяване на първите 12 вноски по погасителния план.
След изтичане на този едногодишен период по договора са погасени две вноски, или
общо погасените вноски са 14. Върху гаранционната вноска е начислявана
възнаградителна лихва.Изчисленият от вещото лице ГПР по двата договора за кредит е
в размер на 21,91%, а приложения процент на възнаградителна лихва е в размер на
4
20%. В съдебно заседание вещото лице обяснява несъответствието между ГПР и
възнаградителната лихва ( представляваща според договарянето единствен компонент
на ГПР) със формулата, предвидена за изчисляването, като сочи че величината ГПР
зависим от броя погасителните вноски.С постъпилите погасителни вноски в общ
размер на 17500 лева е погасена главница от 700 лева по договор за заем N 258 и 16800
лева по договор за заем N 261.
II. Гореустановената фактическа обстановка е основа за следните правни
изводи:
1. Общото договаряне между “Ново Финанс“ ООД и М. Х.в относно
възникнало кредитно правоотношение по двата договора не е спорно. Спорно е дали
при сключването на договорите за кредит ответникът е бил надлежно представляван.
При липса на представителна власт кредитните сделки биха били висящо
недействителни спрямо ответника на осн. чл. 42, ал. 2 ЗЗД.
1.1.Правоунищожаващото възражението на ответника за липса на
представителна власт е заявено едва в първото по делото съдебно заседание. По силата
на изричната разпоредба на чл. 133 във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, с изтичането
на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя
възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти. С
оглед изискванията на концентрационното начало законът не допуска страната да
поправи пропуските, които е допуснала поради собствената си небрежност (т. 4 от ТР
1/2013 на ОСГТК на ВКС). Като заявено след срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
възражението се явява преклудирано.
1.2. Дори и да не беше преклудирано, възражението се явява неоснователно.
Ответникът не е оспорил истинността на документираното упълномощаване, вкл. това
на нотариалното удостоверяване на подписа и съдържанието. Със самото пълномощно
се учредява представителна власт на пълномощника за обвързване на упълномощителя
по договори за кредит, както и с права за извършване на разпоредителни сделки( в т. ч
и учредяване на обезпечения) с недвижимия имот, собственост на упълномощителя.
Валидността на упълномощаване и обема на предоставените права води до извод, че
последиците от правните действия, извършените от пълномощника, възникват
директно за представлявания съгл. чл. 36, ал. 2 от ЗЗД.
1.3.Необосновани са доводите на ответника, развити е писмената защита, с
които се отрича представителна власт на пълномощника по съображения, че към датата
на упълномощаването -07.10.2015г. не е била налице правна уредба, регламентираща
условията за сключване на договори за кредит за покупка на недвижими имоти. Както
се посочи по-горе сключените договори за кредит съответства на онези правни
действия, за които на пълномощника е предоставен мандат. Кредитирането поначало
представлява правно регламентирана дейност. Приемането на нарочна правна уредба,
регламентираща детайлно изискванията за предоставяне на кредити за недвижими
имоти на потребители (приемане на ЗКНИП, обн. ДВ.59 от 29.07.2016г.), съвсем не
означава, че подобни сделките са се намирали извън регламентация преди това. Не
може да се приеме, че упълномощаването е с оглед на неуредена от закона сделка.
1.4.Възраженията за недействителност на упълномощаването поради извършени
действия във вреда на упълномощителя, при условията на противоречие и/или
заобикаляне на закона са релевирани едва с писмените бележки, поради което се явяват
преклудирани по съображенията, изложени по горе в т. 1.1. Несвоевременно
релевираните възражения не покриват хипотеза, при която съдът има задължение да се
5
произнесе служебно по нищожността на сделката( съгл. ТР 1/2020 на ОСГТК на ВКС).
1.5.Тъй като на осн. чл. 36, ал. 2 от ЗЗД правите последици от действията,
извършените от пълномощника настъпват директно в патримониума на
упълномощителя, следва извода, че ответникът се явява обвързан от договорното
съдържание по Договор за заем № 258-ВН-10.10.2018 г., и Договор за заем № 261-ВН-
11.10.2018 г., независимо от липсата на конкретизация относно условията по договора
и обема на поетия дълг (ТР 5/2014 на ОСГТК на ВКС)
2. По изложените по-горе съображения ответникът Х. И. А. се явява страна по
валидно общо договаряне по сключване на кредитна сделка. Ответникът е страна, а не
трето лице по споразумението по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК, поради което
въпросът с достоверността на датата спрямо него на е стои. В този смисъл доводите на
страната за това, че договорите нямат достоверна датата спрямо него са изцяло
неоснователни.
3. Договорите за заем са сключени от финансова институция по смисъла на чл.3а
от ЗКИ с физическо лице, за което няма данни да е действало в кръга на
професионалните си интереси, поради което същото разполага с потребителско
качество по смисъла на пар.13 от ДР на ЗЗП. Тъй като задълженията по двата договора
за кредит са обезпечени с ипотека върху недвижим имот и с оглед датата на сключване
на споразуменията, процесните правоотношения се регламентират от правилата на
ЗКНИП, на осн. чл.1, ал. 2 от закона.
3.1 Съдът, в изпълнение на ангажимента си да извърши служебна проверка
относно съответствието на договорите с императивна законова уредба съгласно
указанията в ТРОСГТК 1/2020г. на ВКС, в това число и с правилата, регламентиращи
потребителската защита констатира, че договорното съдържание е възпроизведено в
ипотечния акт и съответства на изискванията на чл. 23, ал. 1 (съставени са като
писмени документи на хартиен носител), съставено е на ясен и разбираем език и са
изпълнение останалите изисквания на чл.24, ал.1, т.5 – 9 и 11 ЗКНИП -оповестен е срок
на ползване; размери на главниците, условия за усвояването им съответно в брой и с
банков превод; оповестен е размер на възнаградителната лихва, както и ГПР, формирн
единствено от компонента на възнаградителната лихва. Към двата договора са
приложени погасителни планове в отразени падежни дати на конкретните анюитетни
вноски, размери на всяка месечно дължима вноска, общия им брой, размер на
неиздължения остатък след всяка вноска. Оповестеният размер на ГПР не надвишава
предела на чл. 29, ал.9 от ЗКНИП.
3.2. Не всяко нарушение на разпоредбите на специалния закон- ЗКНИП обаче
може да обоснове цялостна нищожност на договарянето. До подобна последица води
само нарушението на правилата, посочени в чл. 38 от закона. Ето защо евентуалният
пропуск да кредитора да извърши преценка относно кредитоспособността на заемателя
съгласно глава V от ЗКНИП не може да обоснове сам по себе си подобен порок на
сделката. Последицата от този пропуск на заемателя се състои единствено в
предвидената в чл. 13, ал. 5 от ЗКНИП забрана кредиторът да извърши прекратяване
на договора пориди неправилна оценката на възможностите за изпълнение / в
отклонение от правилото на чл. 71 от ЗЗД/. По аналогични съображения възрастта на
съдлъжника към датата на сключване на договора е ирелевантна за действителността
на договарянето, още повече изискването за възраст съгл. ОУ (л. 51) от делото е
поставено само по отношение на заемополучателя, но не и на лицата, приели да
отговарят солидарно за дълга.
6
В заключение съдът не намира основание за обявяване на сделките за нищожни
поради противоречие с нормативно императивно изискване по основното им
съдържание.
4. На следващо място ответникът се е позовал на нарушение на императивните
изисквания при осъществяване на преговорния процес и предоставяне на изискуемата
преддоговорна информация.Макар ответникът да е оспорил предоставяне на
необходимата преддоговорна информация, възразила изрично относно истинността на
положените от солидарния длъжник, чрез пълномощник, подписи под Европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, подписан на
27.09.2018г. и предварителни договори от същата дата. В предоставения на страната,
чрез пълномощник, стандартен Европейски формуляр за предоставяне на информация
за потребителски кредити се съдържа еднозначна характеристика на договорите за
заем – през срока на действие се погасява дължимата по договора лихва и главница
като е посочен и размер на месечната вноска, включваща суми както на главница, така
и на лихва. От същата дата 27.09.2018г. по делото са представени подписаните от
заемополучателя /и пълномощник на съдлъжника/ предварителни договори за заем,
които са точни образци на проектодоговора. Ето защо съдът не може да сподели
довода на ответника за липса на индивидуално договаряне, а оттам и за
неравноправност на договарянето по смисъла чл.143-146 ЗЗП. Именно за
индивидуално договаряне свидетелства специфичните уговорки относно начина на
издължаване на вноски, при който анюитетите се формират от възнаградителна лихва,
а главницата се дължи с последната вноска.
Доводите на ответника, че екземпляр от всички документи във връзка с кредита
са предоставени вече окомплектовани на заемателя М. Х.в заедно при подписване на
ипотечния акт останаха недоказани по делото. Датирането на стандартния формуляр и
предварителните договори сочи на съставянето им 14 преди финализиране на
отношенията между страните, който срок е достатъчен за да може потребителят да
вземе спокойно и информирано решение за обвързването си. За оспорване
достоверността на датата на въпросните частни документи (стандартен европейски
формуляр и предварителни договори) е недопустимо да се ползват гласни
доказателства -Решение № 1326/25.10.84 г., по гр.д. № 763/84 г., на ІV г.о. , според
което със свидетелски показания може да се установява факт, от който следва, че
документът е съществувал на определена дата. Ето защо показанията на разпитания
по делото свидетел не следва да се кредитират. Дори при противен извод, обаче
следва да се посочи, че показанията на свидетеля Н. са с ниско информационно
съдържание и не установяват договорите за кредит и формулярите да са били
предварително съставени и общо предявени на кредитополучателя / и едновременно
пълномощник/ за подпис. Свидетелката сама посочва, че не е била пряк очевидец на
подписването на документите, а се е запознала с тях постфактум. На следващо място
свидетелката сочи, че сключването на договорите е било предшествано от
неколкократни посещения на М. А. в офиса на дружество- заемодател, което е индиция
за преговорен процес преди сключването на двата договора.
5. Преценката за индивидуално общо договаряне и извода за общо съответствие
с изискванията на чл. 23 и чл. 24 от ЗКНИП не изключва нищожността на конкретни
договорни разпоредби.
5.1. Изискването на §. 1 вр. чл. 1.1 за предоставяне на гаранционна вноска като
условие за сключване на договора не може да се окачестви като нищожна уговорка,
дори и при извод за липса на индивидуално договаряне. Неравноправна по смисъла на
7
чл. 143, ал. 2, т. 6 от ЗЗП е клауза, която позволява на доставчика да се освободи от
задълженията си по договора по своя преценка, като същата възможност не е
предвидена за потребителя. Въпросната разпоредба не отговаря на тези критерии.
Очевидно целта на подобна договореност е да обезпечи риска на кредитора от
неизпълнение през първата година от действието на договора, тъй като съобразно
договореността между страните (1.2.2) гаранцията е да обезпечи задължението за
лихви именно за тези първи 12 месеца. Тъй като при конкретното кредитиране цялата
главница е дължима едва в края на срока на договора, условието за предоставяне на
гаранция не противоречи на изискванията за добросъвестност, а гарантира частично
кредитора, който може да иска изпълнение на главницата едва в края на срока на
договора. Не са касае до клауза, позволяваща на кредитора освобождаването от
задължения.
5.2.Не може да сподели и довода на ответника, според който начисляването на
лихва върху внесения гаранционен депозит противоречи на закона. Видно от
уговорките между страните възнаградителната лихва в размер на 20 % е начислима
само върху непогасената главница. С гаранционния депозит не се погасява главницата,
а други задължения по кредита(съгл. чл.1.2.1). След като с тази сума не се намалява
главницата, няма основание да се отрече олихвяването на непогасената главница с
лихва от 20%.
5.3. Размерът на възнаградителна лихва от 20 % годишно не може да се определи
като нееквивалентен. Същият е обичаен за пазара на небанково кредитиране. Обичайно
е още фиксираната лихва, която гарантира и двете страни от пазарни флуктуации, да е
в по-висок размер от плаващата лихва.
6. Заключението на допуснатата по делото ССчЕ, което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните установява, че отпусната
сума в общ размер 72 000 лева по договор за кредит Договор за заем № 261-ВН-
11.10.2018 г. е усвоена от заематаля. Относно действителното предоставяне на сумата
от 3000 лева по Договор за заем № 258-ВН-10.10.2018 г. може да се съди от самото
съдържание на договора за кредит, обективиращо признание на неизгодния за
заемателя факт относно получаване на сумата. В допълнение е представена разписка за
получаването от 10.10.2018г.(л. 23).Тъй като коментираните доказателства не са
оспорени от ответника, съдът приема за доказан факта на действителното предоставяне
на сумите. Отново от заключението на ССчЕ става ясно, че последните плащания по
двата договора са извършени на 11.11.2019г. и 27.02.2019г., с което са погасени
възнаградителни лихви с падеж от 11.12.2019г. След тази дата други погашения не са
извършвани. Тъй като забавата е продължила повече от 30 дни, за кредитора е
възникнало правото съгл. чл. 2. 7 от ОУ право да обяви целия неиздължен остатък от
кредита за предсрочно изискуем.
7. По въпроса за предпоставките, при които настъпва предсрочната изискуемост
на задължението по договор за банков кредит в т. 18 на Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 год. по тълк.д. № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС е прието, че предсрочната
изискуемост на договора за кредит не настъпва автоматично с факта на неплащане на
съответните вноски, а с упражняване на правомощието на банката да направи кредита
предсрочно изискуем. Достатъчно условие за трансформиране на кредита в предсрочно
изискуем е волеизявление на кредитора за отнемане преимуществото на срока по
договора да е достигнало до кредитополучателя, респективно до неговия наследник.
В случая няма данни по делото до ответника Х. А. да е изпратено изявление,
съдържащо изявление за преобразуване задълженията в предсрочно изискуеми.
8
Уведомления в този смисъл са връчени единствено на заемополучателя М. А. в лично
качество, но не и като пълномощник на ответника- съдлъжник по договора за кредит.
По арг. от чл. 125, ал. 1 от ЗЗД изискуемостта на задълженията настъпва поотделно за
двамата солидарни длъжници. Ето защо упражняването на правото на кредитора по
чл. 71 от ЗЗД да иска изпълнение преди срока по отношение на един от длъжниците, не
рефлектира върху останалите.
В заключение съдът приема, че по отношение на ответника дългът не е
трансформиран преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Въпреки пропускът на кредитора да обяви предсрочната изискуемост по
отношение на ответникът, настоящият състав приема, че в производството по реда на
чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, съдът не е обвързан от фактическото положение към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, тъй като
моментът, към който се установява съществуването на вземането, е моментът на
приключване на съдебното дирене в исковия процес. Обявяването на кредита за
предсрочно изискуем в исковото производство представлява правнорелевантен факт,
който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на
претендираните суми.решение № 10/25.02.2020г. по т. дело № 16/2019г. на ВКС, ТК, II
т. о, решение № 600009/02.02.2020г. по т. дело № 16/2019г. на ВКС, ТК, II т. о.
В оглед на изложеното исковата молба, с която ищецът се позовава на
последиците от изискуемостта, следва да се зачете като изявление в този смисъл. Тъй
като не се установиха погасявания на главниците, следва да се достигне до извод за
съществуването на вземане на ищеца спрямо ответника за главниците, както следва: по
Договор за заем № 261-ВН11.10.2018 г., дължима се явява сумата 72000.00 лв., а по
Договор за заем № 258-ВН10.10.2018 г. - сумата 3000.00 лв.
Доколкото по изложените вече съображения ответникът е изпаднал в забава от
дата на получаване на исковата молба 30.09.2022г. а не от датата на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК, законната лихва като правоувеличаваща последица от
предявяване на иска следва да се присъди считано от по-късната дата.
8. Съгласно ТР 8/2017на ОСТК на ВКС възнаградителна лихва по договорите за
кредит се дължи до дата, считано от която длъжникът е загубил преимуществото на
срока. В случая ищецът претендира възнагражение за по-кратък период-11.12.2019 до
27.07.2020г.
По отношение размерите на дължимата възнаградителна лихва се кредитира
заключението на ССЕ, съгласно което за периода от 11.12.2019 г. до датата на
прекратяване на договорите - 27.07.2020 г., задължението възлиза на сумата 9040.00
лв., по Договор № 216 и сумата 376.67 лв., по Договор № 258. По тези съображения
съдът, намира че се установява съществуване на вземане в полза на ищеца спрямо
ответника, за възнаградителна лихва в размер на 9040.00 лв., по Договор № 216 и в
размер на 376.67 лв., по Договор № 258, двете за периода 11.12.2019 г. - 27.07.2020 г.
До установените размери исковете следва да бъдат уважени, а за разликата до
предявените размери от 9160.00 лв. и 381.67 лв., исковете като неоснователни и
недоказани следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода от спора, на ищеца следва да се присъдят сторените по делото
разноски съобразно уважената част от иска, на осн. чл. 78,ал. 1 от ГПК. При уважен
материален интерес от 84416,67 лева и общо и признати разноски в размер на 9844,07
лева, от които за държавна такса -1700,57 лева, възнаграждение за вещо лице- 643,50
9
лева и за адв. възнаграждение от- 7 500 лева се присъждат 9829,51 лева.
По делото следва да се присъдят сторените разноски за заповедното
производство съобразно вземанията, които са приети за установени в настоящото
производство. Предвид установения размер на вземането, съдът намира, че дължимите
в заповедното производство разноски на ищеца са в размер на 3281,52 лева за адв.
възнаграждение и държавна такса.
На ответника също се следват разноски за исковото производство съобразно
отхвърлената част от иска, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК в размер на 5,90 лева.
Мотивиран от горното, Варненският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Х. И. А., ЕГН ********** от ******,
ДЪЛЖИ НА „Ново Финанс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Ив. Срацимир“, № 2 следните вземания по издадена по
ч.гр.д. N 2204/2022г по описа на ВРС заповед за незабавно изпълнение,
удостоверяваща изискуеми вземания по два договора за заем, обезпечени с ипотека:
1. по договор № 261-ВН-11.10.2018г: за връщане на предсрочно изискуема
главница в размер на 72 000 (седемдесет и две хиляди лева) лв., ведно със законна
лихва от получаване на уведомление за предсрочна изискуемост-30.09.2022г. до
окончателното издължаване на сумата и сумата от 9040 лв. (девет хиляди и
четиридесет лева), представляваща възнаградителна лихва за периода 11.12.2019 г. –
27.07.2020 г., на осн. чл. 2.2, б. „ж“ и „з“ от договора, като ОТХВЪРЛЯ иска за
възнаградителна лихва за периода 11.12.2019 г. – 27.07.2020 г. над установения размер
от 9040.00 лв. до претендираните 9160 лева, като и искането за присъждане на законна
лихва за периода преди 30.09.2022г.
2. по договор № 258-ВН-10.10.2018г: за връщане на предсрочно изискуема
главница в размер на 3000 лв. (три хиляди лева), ведно със законна лихва от
получаване на уведомление за предсрочна изискуемост-30.09.2022г. до окончателното
издължаване на сумата и сумата от 376.67 лв. (триста седемдесет и шест лева и 67
ст.), представляваща възнаградителна лихва за периода 11.12.2019 г. – 27.07.2020 г., на
осн. чл. 2.2, б. „ж“ и „з“ от договора, като ОТХВЪРЛЯ иска за възнаградителна лихва
за периода 11.12.2019 г. – 27.07.2020 г. над установения размер от 376.67 лв. до
претендираните 381.67 лева, като и искането за присъждане на законна лихва за
периода преди 30.09.2022г.
ОСЪЖДА Х. И. А., ЕГН ********** от ****** да заплати на „Ново Финанс“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Ив.
Срацимир“, № 2 сумата от 9829,51 лв.(девет хиляди осемстотин двадесет и девет
лева и 51 ст.) разноски в настоящото производство и сумата от 3281,52 лв( три
хиляди двеста осемдесет и един лева и 51 ст.), представляваща разноски за
заповедното производство, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА "Ново Финанс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Ив. Срацимир“, № 2 да заплати на Х. И. А., ЕГН
********** от ****** сумата от 5,90 лв. (пет лева и 90 ст.) разноски в настоящото
производство, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
10
съобщаването му пред Варненски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
11