Решение по дело №6354/2020 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 260533                   29.03.2021 г.                                     гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд,                                XXI – ви граждански състав

На девети март                                  две хиляди двадесет и първа година

В открито съдебно заседание, в състав:

 

                                                      Районен съдия: Моника Яханаджиян

 

Секретар: Жасмина С.

Като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян

гражданско дело №6354 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на С.Й.Д., ЕГН **********, адрес ***, съдебен адрес ***, чрез адв.Т.Ц., уточнена с молба, вх.№270020, л.16, подадена срещу И.Д.Г., ЕГН **********, адрес *** - сувенирен магазин, с искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответницата да й заплати сумата от 100,00 лева, частичен иск от 1500 лева, представляваща неизплатена част от главница по договор за заем в размер на 3000,00 лева, 600,84 лева е мораторната лихва върху сумата от 3000 лева за периода 01.10.2018 г. – 20.09.2020 г., 9,17 лева е мораторната лихва върху сумата от 1500 лева за периода 21.09.2020 г. – 12.10.2020 г., ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното плащане на сумата.

Твърди се в исковата молба, че между страните е възникнала валидна облигационна връзка, основаваща се на договор за паричен заем от 27.04.2018 г., по силата на който ищецът предоставил в заем на ответника сумата от 3000 лева със срок на погасяване м.09.2018 г., за което има издадена разписка. Ищцата твърди, че на 27.03.2019 г. предоставила в заем на ответницата и сумата от 1500 лева, която ответницата й върнала на 25.04.2019 г. Твърди се още, че част от дължимата сума от 3000 лева – 1500 лева, са й възстановени по банков път на 21.09.2020 г., а разликата до 3000 лева, или сумата от 1500,00 лева не й е изплатена и до настоящия момент въпреки отправената нотариална покана.

В подкрепа на исковете са ангажирани доказателства, претендират се разноски.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и с пълномощника си-адв.Т.Ц., която поддържа исковете и моли за тяхното уважаване. Представя писмена защита.

В предоставения срок по чл.131 от ГПК ответницата се е възползвала от правото си да подаде отговор на исковата молба, в който не оспорва, че е получила в заем от ищцата сумата от 3000,00 лева, но твърди, че заемът е изцяло възстановен. Оспорва твърденията на ищцата, че е получила в заем и друга сума, а именно в размер на 1500,00 лева, в подкрепа на което ангажира доказателства.

В съдебно заседание ответницата се явява лично и с пълномощника си – адв.Е.Т., поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете. Прави възражение за прекомерност на платеното от ищцата адвокатско възнаграждение.

Предявените осъдителни искове са с правно основание чл.79, ал.1, вр.чл.240 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Бургаският районен съд, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Установи се по делото, че страните са поддържали близки приятелски отношения помежду си, като между тях е безспорна съществувалата облигационна връзка по повод сключения помежду им, на 27.04.2018 г., договор за заем на сума в размер на 3000 лева. В този смисъл е неоспорената и приета като доказателство разписка, л.4, от съдържанието на която става ясно, че ответницата е получила в заем от ищцата сумата от 3000 лева със задължението да й я върне до м.септември 2018 г.

Безспорно в отношенията между страните е това, че ответницата върнала на ищцата сума в общ размер на 3000 лева, чрез два банкови превода от по 1500 лева всеки, извършени на 25.04.2019 г., съответно на 21.09.2020 г., л.34, 35.

Спорните между страните въпроси са колко договора за заем има сключени между тях и извършените от ответницата банкови преводи от по 1500 лева всеки, кой от заемите погасяват, като твърденията на ищцата са, че през м.април 2018 г. и през м.март 2019 г. е предоставила на ответницата сума в общ размер на 4500 лева – 3000 лева през м.април 2018 г. и 1500,00 лева през м.март 2019 г., последната сума върната на ищцата на 25.04.2019 г., а възраженията на ответницата са, че помежду им съществува само една облигационна връзка и тя е по договор за заем от м.април 2018 г., като има за предмет сумата от 3000 лева, която е върната на ищцата на два пъти по банков път.

За изясняване на спорните по делото въпроси са събрани гласни доказателствени средства чрез показанията на разпитаните по делото две групи свидетели – по един за всяка от тях, които обаче не допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото. Така например, при депозиране на показания свидетелката Нелли Адова твърди, че през м.февруари 2020 г., в магазин за сувенири, експлоатиран от ответницата, е била неволен свидетел на разговор между страните по делото, при който ищцата попитала ответницата кога ще й върне парите, а последната отговорила, че ще й ги върне, така както е върнала и тези, за които не е имала разписка. В различен смисъл са показанията на свидетелката И.. Я.. – дъщеря на ответницата, която твърди, че единствената предоставена в заем сума от страна на ищцата е в размер на 3000 лева и същата е върната изцяло към настоящия момент.

При тази установеност на фактите, съдът възприема следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.240 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.

Анализът на цитираната норма сочи, че по своите правни характеристики договорът за заем е реален, едностранен и неформален, което означава, че същият се счита сключен когато заетите пари или заместими вещи бъдат предадени на заемателя, без да е предвидена форма за действителността му, а въз основа на него възникват задължения единствено за заемателя – да върне заетата сума, евентуално ведно с договорената лихва, т.е. предоставянето на заемната сума е съществен елемент на договора, поради което и установяването на предаването на сумата с поемане на задължение за нейното връщане е от съществено значение за доказване на облигационното правоотношение.

В настоящето производство тези елементи на съществувала между страните облигационна връзка с предмет - сумата от 1500 лева, не се установиха, а ангажираните от ищцата гласни доказателствени средства, чрез показанията на свидетелката Адова, не допринасят за положителното произнасяне по иска. От една страна, показанията на свидетелката звучат изолирано от останалия доказателствен материал, а от друга - същата не свидетелства за непосредствено възприети от нея факти, поради което и показанията й не допринасят за установяване наличието на второ заемно правоотношение между страните и елементите на същото, което не позволява да се приеме с категоричност, че между страните е бил сключен и втори договор за заем с предмет – сумата от 1500,00 лева.

Що се отнася до показанията на свидетелката Я.., съдът като съобрази родствената й връзка с ответницата, не ги кредитира като достоверни, а ги възприема като такива, обслужващи защитната й теза.

Както вече съдът посочи, други доказателства за възникване между страните на второ заемно облигационно правоотношение през м.март 2019 г. с предмет сумата от 1500 лева, не са събрани, поради което и с оглед на извършеното в полза на ищцата плащане по банков път на сума в общ размер на 3000 лева, предявеният иск за осъждането на ответницата да заплати на ищцата сумата от 1500 лева, представляваща незаплатена част от главница по договор за заем от 27.04.2018 г., следва да се отхвърли като недоказан.

Неоснователността на главния иск обуславя извод за неоснователност и на акцесорните претенции за присъждане на законната лихва върху главницата от 1500,00 лева, считано от предявяване на иска, както и на обезщетение за забава върху в размер на 9,17 лева за периода 21.09.2020 г. – 12.09.2020 г.

Що се отнася до претенцията по чл.86 от ЗЗД, касаеща главницата от 3000 лева, то от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява забавата на ответницата при връщането на заетата по договора от 27.04.2018 г. сума за периода 01.10.2018 г. – 20.09.2020 г., поради което и я намира за основателна. За изчисляване на размера й съдът използва Калкулатор.БГ, съгласно която изчислителна система мораторната лихва възлиза на сумата от 600,84 лева, поради което и претенцията следва да се уважи като основателна и доказана по размер.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответната страна следва да се възложат направените от ищцата разноски, съразмерно на уважената част от иска, а именно в размер на 600,83 лева. Що се отнася до възражението за прекомерност, съдът намира същото за неоснователно с оглед материалния интерес на заявените претенции, фактическата и правна сложност на делото и съответствието между размера на платеното възнаграждение с усилията на адвокатската защита при упражняване на процесуалните права.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответницата също има право на разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска или на сумата от 61,50 лева.

Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА И.Д.Г., ЕГН **********, адрес *** - сувенирен магазин, ДА ЗАПЛАТИ на С.Й.Д., ЕГН **********, адрес ***, съдебен адрес ***, чрез адв.Т.Ц., сумата от 600,84 лева (шестстотин лева и осемдесет и четири стотинки), представляваща обезщетение за забава върху главницата от 3000 лева за периода 01.10.2018 г. – 20.09.2020 г.

ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Й.Д., ЕГН **********, адрес ***, съдебен адрес ***, чрез адв.Т.Ц., срещу И.Д.Г., ЕГН **********, адрес *** - сувенирен магазин, искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 100,00 лева, частичен иск от 1500 лева, представляваща неизплатена част от главница по договор за заем от 27.04.2018 г., ведно със законната лихва, върху главницата, считано от предявяване на иска на 13.10.2020 г., ведно с обезщетение за забава върху главницата в размер на 9,17 лева за периода 21.09.2020 г. – 12.10.2020 г., като недоказан.

ОСЪЖДА И.Д.Г., ЕГН **********, адрес *** - сувенирен магазин, ДА ЗАПЛАТИ на С.Й.Д., ЕГН **********, адрес ***, съдебен адрес ***, чрез адв.Т.Ц., сумата от 600,83 лева (шестстотин лева и осемдесет и три стотинки)– разноски по делото, съразмерно на уважената част от исковете.

ОСЪЖДА С.Й.Д., ЕГН **********, адрес ***, съдебен адрес ***, чрез адв.Т.Ц., ДА ЗАПЛАТИ на И.Д.Г., ЕГН **********, адрес *** - сувенирен магазин, сумата от 61,50 лева (шестдесет и един лева и петдесет стотинки)- разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на обжалване пред БОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./

Вярно с оригинала: ЕХ