О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2023 година, гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Дванадесети състав в закрито съдебно заседание на
осемнадесети април през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ:ДАНИЕЛА НЕДЕВА
като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 1400 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе
предвид следното :
В производство по реда на чл.203, ал.1 от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.1, ал.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ с решение
№417/28.03.2023г. по адм.д. №1400/2022г.
съдът е осъдил Агенция за социално подпомагане -
София на основание чл.203 ал.1 от АПК, вр. чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, да заплати на Н.А.Н. ***, сумата в размер
на 6,03 /шест лева и три ст./ лева, съставляваща забавено плащане на
сумата в размер на 88,56 лева, равняваща се на законната лихва за периода от
13.10.2021г. до 14.06.2022г. представляваща обезщетение за причинени вреди от незаконосъобразен административен акт -
Решение № 03-РД06-0153/14.09.2021 г. на директора на Регионална дирекция за
социално подпомагане – Варна за прекратяване на образуваното в Регионална
дирекция за социално подпомагане – Варна административно производство по молба
на Н. от 31.08.2021 г. с правно основание чл. 99 АПК.
С молба с.д.№29.03.2023г. от Н.А.Н. се отправя искане ответната
страна да бъде осъдена да заплати на Националното бюро за правна помощ – София
възнаграждението за служебен адвокат. Отправя се искане да бъде установена
сумата, която е заплатена на служебния защитник и да бъде осъдена АСП да я
заплати на НБПП. Посочено е, че по административни дела с материален интерес
възнаграждението е от 100 до 360 лева на всяка инстанция.
Молбата е връчена на ответната
страна с указание, че в едноседмичен срок от съобщението може да представи
отговор. Ответната страна с молба с.д.№5534/10.04.2023г. намира искането за
неоснователно и несъобразено с относимите правни норми.
С молба с.д.№4811/28.03.2023г. Н.А.Н. отправя искане след влизане
на решенето от 28.03.2023г. в сила да бъде издаден изпълнителен лист. С
разпореждане №4198/29.03.2023г. е разпоредено да се докладва след влизане на
решението в сила.
С молба с.д.№4888/29.03.2023г. Н.А.Н. поддържа, че горепосоченото
решение е окончателно и не подлежи на обжалване. Отправя искане и за допускане
на предварително изпълнение решението и издаване на изпълнителен лист, тъй като
парите са му нужни за зъболечение и в тази връзка дава пример, че за вадене на
зъб по здравна каса „вземат някъде толкова“. Препраща и към доказателства
приложени по образувано в Административен съд-Варна друго адм.дело №205/2023г.
Счита, че от закъснение на изпълнението може да последват значителни и
непоправими вреди за ищеца. С молба вх.док. №5721/12.07.2023г. Н.А.Н. ***, до
Върховен административен съд отправя искане
да бъде определен подходящ срок за извършване на следното процесуално
действие: определение/разпореждане относно основателността/допустимостта на
молбата за предварително изпълнение, молбата за издаване на изпълнителен лист и
молбата по чл.248 ал.1 от ГПК, тъй като е постъпил отговор към 12.04.2023г. и е
минал според молителя разумния срок за произнасяне.
Съдът, като съобрази направените искания приема следното:
На първо място е неоснователно
позоваването на чл.197 АПК, вр. чл.200 ал.2 от АПК. Решение
№417/28.03.2023г. по адм.д. №1400/2022г. е постановено в производство по чл.203, ал.1 от АПК, вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради
което съдът намира, че правилно е посочено в решението, че подлежи на обжалване
пред Върховен административен съд. Постъпила е касационна жалба от ответната
страна заведена с вх.док.№5584/11.04.2023г., която с разпореждане
№4896/12.04.2023г. е оставена без движение.
На второ място съдът намира за неоснователно искането за
допускане на предварително изпълнение на не влязло в сила решение и в тази
връзка издаване на изпълнителен лист.
Съгласно чл. 242 ал.2 ГПК съдът може да допусне по искане на ищеца
предварително изпълнение на решението освен на посочените в ал.1 случаи и
когато: присъжда вземане, основано на официален документ; присъжда вземане,
което е признато от ответника; от закъснението на изпълнението може да последват
значителни и непоправими вреди за ищеца или самото изпълнение би станало
невъзможно, или значително би се затруднило.
По арг. от ал.3 на чл.242 ал.2 от АПК в случаите по ал. 2 съдът може да задължи
ищеца да представи предварително надлежно обезпечение. В случая Н. обосновава
искането си по т.3 на чл.242 ал.2 от ГПК. В молбата са изложени твърдения, че от закъснение на изпълнението
може да последват значителни и непоправими вреди за Н., които не са подкрепени с доказателства. За
твърдението, че сумата в размер на 6,03 лева е необходима именно за това
лечение не са ангажирани доказателства. Искането за допускане на предварително
изпълнение на съдебното решение на основание чл. 242, ал.2, т.3 от ГПК, приложим във връзка с чл. 144 от АПК, е
неоснователно. Съгласно цитираната разпоредба съдът допуска предварително
изпълнение на съдебния акт ако от закъснението на изпълнението може да
последват значителни и непоправими вреди за ищеца или самото изпълнение би
станало невъзможно, или значително би се затруднило. Не се посочват конкретни
значителни или непоправими вреди за ищеца, които да налагат предварително
изпълнение на съдебното решение. Не се установяват причини, нито обстоятелства,
които да сочат на извод, че самото изпълнение би станало невъзможно, или
значително би се затруднило.
Ищецът единствено твърди, че следва да бъде извършено
зъболечение. По тези съображения предварителното изпълнение на съдебния акт
следва да бъде отказано, както и издаване на изпълнителен лист по не влязъл в
сила съдебен акт.
По искането за разноски съдът съобрази, че съгласно чл. 10 ал.3 ЗОДОВ ако искът бъде
уважен изцяло, какъвто е настоящия случай, съдът осъжда ответника да заплати
разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна
такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един
адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
По делото не е спорно, че ищецът е освободен от заплащане на държавни такси в
производството по адм. д. № 1400/2022 г. по описа на Административен съд –
Варна до приключването му на всички съдебни инстанции, както и че с определение
№2380/11.08.2022г. съдът е назначил на ищеца служебен
защитник по ЗПП адвокат М.Г. ***.
Съдът се произнася по искането за разноски, ако такова е
било направено – аргумент чл. 81 от ГПК. Претенцията за присъждане на разноски
има самостоятелен и акцесорен характер, поради което следва да бъде заявена
най-късно до приключване на устните състезания по делото. Съдът съобрази
обстоятелството, че безплатната правна помощ означава, че лицата, на които е
предоставена, не дължат по начало възстановяване на средствата, чрез които тя
им се осигурява, на държавата. Именно това е принципното положение, върху което
почива уредбата на правната помощ в Закона за правната помощ - правната помощ
се предоставя на физически лица, съгласно чл. 5 от Закона за правната помощ и
се поема от държавата, като по този начин се гарантира конституционно
признатото им право на защита в процеса. От този принцип чл. 27а от Закона за
правната помощ предвижда, че е възможно изключение, като постановява, че
възстановяването на средствата на държавата, в лицето на НБПП, от лицата, на
които правната помощ е предоставена, е възможно в предвидените със закон
случаи. Съгласно чл.78 ал.7 от ГПК когато
делото е решено в полза на лице, на което е предоставена правна помощ,
изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на Националното бюро
за правна помощ съразмерно с уважената или отхвърлената част от иска. Предвид
горното освен да е поискано присъждането на възнаграждение, следва да бъдат
представени доказателства за изплащането, какъвто не е настоящия случай.
Предвид горното, съдът намира, че единствено следва
ответника да бъде осъден да заплати сумата в размер на 10 /десет/ лева по
сметка на Административен съд – Варна за държавни такси.
Водим от горното
и на основание чл.248 ГПК, чл.242, чл.244 ГПК, чл.405 и сл. ГПК, вр. чл.144 АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА решение
№417/28.03.2023г. по адм.д. №1400 по описа на Административен съд-Варна за
2022г. в частта за разноските като
ОСЪЖДА Агенция
за социално подпомагане – София да заплати по сметка на Административен
съд-Варна за държавни такси сумата в размер на 10 /десет/ лева.
ОТКАЗВА
предварително изпълнение на решение №417/28.03.2023г. по адм.д. №1400/2022г.
ОТХВЪРЛЯ
искането за издаване на изпълнителен лист по не влязло в сила решение
№417/28.03.2023г. по адм.д. №1400/2022г.
Определението
подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховен административен съд на Република България.
СЪДИЯ: