РЕШЕНИЕ
гр.София, 03.05.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV-В състав в публичното заседание на дванадесети април през две хиляди
и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Златка Чолева
Велизар Костадинов
секретаря Валентина Илиева в
присъствието на прокурора ..................... като разгледа докладваното от
съдията в.гр.дело N: 10 985 по описа за 2017 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение № 158395 от 28.06.2017
г., постановено по гр.д.№ 48 846/2016 г. по опи-са на СРС, І ГО, 34 състав са
отхвърлени предявените от Д.А.Д., ЕГН ********** срещу частен съдебен
изпълнител С.Б.Х.обективно съединени искове с правна квалификация чл.441 ГПК
във връзка с чл.45 ЗЗД за сумите: 1 452,92 лева – обезщетение за
имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно без-действие от ответника,
изразяващо се в незаконосъобразен отказ да се съобрази с постано-веното
решение № 3 052/12.04.2016 г. по гр.д.№ 12 949/2015 г. по описа на
СГС, ГК, ІV-В състав и да възстанови на ищцата принудително удържана от
ответника сума в посочения размер по изп.дело №
2007863040173 по описа на ЧСИ С.Х., както и сумата 2 800,00 лева –
представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незако-носъобразен отказ на ответника да й възстанови
неоснователно заплатената сума по изпълнителното дело и на затруднението й да
погаси задълженията си по сключен ипотечен кредит, като неоснователни.
Решението е постановено при
участието на трето лице-помагач на страната на ответника – З. „А.Б.” ЕАД.
Така постановеното съдебно решение
е обжалвано от ищцата Д.А.Д.,***. Във въззивната жалба
се поддържа, че атакуваното решение е непра-вилно и формално, като се излагат
доводи, че дължимата сума от 1 452,92 лева е остатък от цялата сума,
постановена за недължима автоматично с решението на СГС с № 3 052/12.04.
2016 г. в размер на 4 052,92 лева, от която й е била възстановена само
2 634,22 лева, както и че от представените доказателства се установява, че
за периода: м.07.2011 г. – в.04.2014 г. удържаните суми по изп.дело
№ 2007863040173 по описа на ЧСИ С.Х. възлизат на 4 979,26 лева, от което
произтича и промяна в задължението на съдебния изпълнител за възстановяване на
същите в размер на 2 345,04 лева. Моли съда да отмени обжалваното решение
в цялост.
Ответникът по жалбата – С.Б.Х., гр.София
в срока по чл.263, ал.1 ГПК не е депозирала писмен отговор на въззивната жалба. В проведеното пред СГС открито съдебно
заседание чрез процесуалния й представител адв.А. е
оспорила жал-бата и моли да се постанови решение, с
което същата да бъде отхвърлена като неоснова-телна и
недоказана.
Трето лице-помагач на страната на
ответника – З. „А.Б.”*** в подадения в срока по чл.263, ал.1 ГПК отговор
поддържа, че въззивната жалба следва да бъде
отхвърлена като неоснователна, а решението на първоинстанционния
съд – да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и мотивирано, което
становище се поддържа и от явилият се в явилият се в проведеното открито
съдебно заседание пълно-мощник на дружеството.
Софийски градски съд, като прецени
доводите на страните и събраните по делото
доказателства съгласно
разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за устано-вено
следното:
Въззивната
е жалба е процесуално допустима – същата е подадена от легитимира-на страна в
производството, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валид-ността на решението, а по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е
ограничен от наведените в жалбата оплаквания.
При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното
съдебно решение е валидно и процесуално
допустимо в обжалваната част, поради което следва да се обсъдят релевираните доводи от жалбоподателя относно неговата
правилност.
При условията на обективно кумулативно съединяване
са предявени искове иск с правно основание чл.441 ГПК във връзка с чл.45 ЗЗД и
чл.74, ал.1 ЗЧСИ.
С подадената искова молба с уточненията
към нея, направени пред Софийски райо-нен съд ищцата Д.А.Д.,***
е заявила претенции за заплащане на сумата 1 452,92 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, причинени й като длъжник по изп.дело № 2007863040173 по описа на ЧСИ С.Х., вследствие
на незаконосъобразен отказ на съдебния изпълнител да се съобрази с постановеното
реше-ние № 3 052/12.04.2016 г. по гр.д.№
12 949/2015 г. по описа на СГС, ГК, ІV-В състав, с което е признато, че не
дължи на взискателя „Софийска вода” АД сумите по
издадения изпълнителен лист, въз основа на който е било образувано изпълнителното
производство и да възстанови на ищцата принудително удържаната от ответницата сума
в посочения размер по изп.дело № 2007863040173 по
описа на ЧСИ С.Х., както и сумата 2 800,00 лева – представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – преживян стрес и влошаване на
здравословното й състояние, в резултат на незаконосъобразния отказ на ответника
да й възстанови неоснователно заплатената сума по изпълнителното дело и на нарушаване на целостта на доходите й и затруднението
й да погаси задълженията си по сключен ипотечен кредит.
В
подадения в срока по чл.131, ал.1 ГПК отговор ответникът – С.Б.Х., гр.София е оспорила
изцяло предявените срещу нея искове – и по основание и по размер. Оспорила е всички
изложени в исковата молба фактически твърдения и правни изводи, с изключение на
това, че ищцата е била длъжник по посоченото изпълнително дело и е релевирала подробни доводи за липсата на предпоставките за
ангажиране на отговор-ността й на частен съдебен
изпълнител по чл.45 ЗЗД, с оглед на което е заявено искане за отхвърляне на
предявените срещу нея претенции.
Трето лице-помагач на страната на ответника – З.
„А.Б.”*** е депозирало писмено становище, с което е оспорило заявените от
ищцата претен-ции по аналогични на ответника
съображения.
Не се спори в производството,
което е видно и от представените от страните писмени доказателства, че по молба
на „Софийска вода” АД от 24.08.2007 г. с приложен към нея изпълнителен лист от
23.03.2007 г. по гр.д.№ 5 624/2007 г. на СРС, ГК, 60 състав, срещу ищцата Д.А.Д.
е образувано изп.дело № 2007863040173 по описа на ЧСИ
С.Х., рег.№ 863 на КЧСИ.
Съгласно данните от визирания
изпълнителен лист, същият е издаден на основание чл.237 и чл.242 – чл.249 от ГПК /отм./ във връзка с чл.203 от Закона за водите и подлежащо на изпълнение
определение от 22.03. 2007 г., с което Д.А.Д., ЕГН ********** е осъдена да
заплати на „Софийска вода” АД сумите: 1 740,39 лева – главница за периода
от 15.07.1999 г. до 08.02.2007 г. вкл., ведно със законната лихва за забава от
подаване на молбата: 16.03.2007 г. до окончателното й заплащане; 60,62 лева –
лихва върху главницата от 1 761,30 лева за периода от 25.07.1999 г. до
07.01.2002 г.; 128,90 лева – лихва върху главница от 1 761,30 лева за
периода от 11.02.2005 г. до 27.01.2007 г.; 41,00 лева – съответна част от
внесената държавна такса по делото, както и 30,00 лева – юрисконсултс-ко
възнаграждение.
От книжата по изпълнителното дело
и приетата счетоводна справка с изх.№ 01.07/04.07.2016 г. на „Д.И.” ООД се
констатира и че от наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника за
периода от м.11.2012 г. до 30.04.2014 г. от длъж-ника
принудително е събрана сумата 4 052,92 лева.
Видно е и че с платежни
нареждания от 08.12.2011 г., 12.12.2012 г., 15.02.2013 г., 19.03.2013 г.,
10.04.2013 г. и 17.05.2013 г. по банковата сметка на взискателя
„Софийска вода” АД е преведена сума в общ размер от 1 118,66 лева. Не се спори
в процеса и че от събраната сума по изпълнителното дело по сметката на ЧСИ са
преведени суми за такси по ТТР към ЗЧКИ по осем броя сметки.
Установява се и че с подадена по
изпълнителното дело молба на 10.06.2013 г. с вх. № 24 614/10.06.2013 г. Д.А.Д.
е представила обезпечителна заповед от 03.06.2013 г. на СРС, издадена по гр.д.№
57 695/2012 г. по описа на СРС, ГО, 30 състав за допуснато на основание
чл.389 ГПК обезпечение на предявени от Д.А.Д. срещу „Софийска вода” АД искове с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване недължимост
от страна на ищцата на следните суми: 1 740,39 лева – главница,
представляваща стойност на консумирана студена вода за периода: 15.07.1999 г. -
08.02. 2007 г. е 189,52 лева – мораторна лихва за
периода от 25.07.1999 г. до 27.01.2007 г., чрез спиране на изпълнението по изп.дело № 2007863040173 по описа на ЧСИ С.Х., рег.№ 863 на
КЧСИ.
С постановление от 10.06.2013 г.
изпълнителното производство по изп.дело №
2007863040173 по описа на ЧСИ С.Х., рег.№ 863 на КЧСИ е спряно на основа-ние чл.432 ГПК.
С влязло в сила на 12.04.2016 г.
решение № 3 052, постановено по гр.д.№ 12 949/ 2015 г. по описа на
СГС, ГК, ІV-В състав е отменено решение от 26.01.2015 г. по гр.д.№
57 695/2012 г. на СРС, 30 състав в частта, в която са отхвърлени
предявените от ищцата установителни искове с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК за главница над присъдената сума от 850,51 лева до
предявения размер от 1 740,39 лева за периода от 30.01.2004 г. до
08.02.2007 г. и за лихва над присъдената сума от 60,61 лева до предявения
размер от 189,52 лева за периода от 11.02.2005 г. до 21.01.2007 г. и вместо
това е признато за установено по реда на чл.124, ал.1 ГПК, че Д.А.Д., ЕГН **********
не дължи на „Софийска вода” АД, ЕИК ******* поради погасяването им по давност и
следните парични вземания: сумата 889,88 лева, представляваща стойност на ВиК услуги, доставени на титуляр с клиентски номер 4075757
за периода: 30.01.2004 г. – 08.02.2007 г. и сумата 128,91 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 11.02.2005 г. до 21.01.2007 г., за които суми е
издаден изпълнителен лист по гр.д.№ 5 624/2007 г. по описа на СРС, 60
състав и съответно е образувано изпълнително дело № 2007863040173 по описа на
ЧСИ С.Х., рег.№ 863.
В частта, в която отрицателните установителни искове на ищцата с правно основа-ние чл.124,
ал.1 ГПК са уважени, като е признато, че същата не дължи на „Софийска вода” АД
сумата от 850,51 лева – главница за времето от 15.07.1999 г. до 29.01.2004 г. и
сумата от 60,61 лева – лихва за периода от 25.07.1999 г. до 07.01.2002 г., за
които суми е издаден изпълнителен лист по гр.д.№ 5 624/2007 г. по описа на
СРС, 60 състав и е образувано изпълнително дело № 2007863040173 по описа на ЧСИ
С.Х., рег.№ 863, поради погасяване на тези задължения по давност, решението от
26.01.2015 г. по гр.д.№ 57 695/ 2012 г. на СРС, 30 състав.
Доказателства за предявяването на
установителен иск за недължимост
на последни-те две суми по изпълнителния лист, издаден по гр.д.№
5 624/2007 г. по описа на СРС, ГО, 60 състав, по делото не е представени.
С молба от 27.06.2016 г. Д.Д. – в качеството й на длъжник по прозесното
изпълнително дело, е заявила искане съдебният изпълнител да й възстанови
удържаните по него суми, поради „неоснование на необходимостта от събирането
им”, във връзка с което като към молбата е приложен препис от решение №
3 052/12.04.2016 г. по гр.д.№ 12 949/ 2015 г. по описа на СГС, ГК,
ІV-В състав.
С постановление от същата дата на
основание чл.433 ГПК изпълнителното произ-водство по
изпълнително дело № 2007863040173 по описа на ЧСИ С.Х., рег.№ 863 на КЧСИ е
прекратено на основание чл.433, т.7 ГПК.
Не се спори в производството,
което е видно и от ангажираното по него платежно нареждане от 04.07.2016 г., че
ЧСИ С.Х. е възстановила по банковата сметка на ищцата сумата 2 634,22
лева, представляваща събрана и неразпределена сума по № 20078-63040173 по
нейния опис.
С последваща молба – от
07.07.2016 г. Д.Д. е обективирала
искане съдебният изпълнител, освен преведената вече сума, да й върне и остатъка
до удържаната сума от 4 052,92 лева, поради решение №
3 052/12.04.2016 г. на СГС за невалидност на решение на СРС, с което е
образуван изпълнителният лист. По заявеното искане ЧСИ С.Х. се е произнесла с
инкорпорирано върху молбата разпореждане, в което е прието, че по
изпълнителното дело липсват суми за възстановяване и че всички неразпределени
суми са преведени на длъжника на 04.07.2016 г.
Във връзка с претенцията за
неимуществени вреди с исковата молба е приложена епикриза по ЛИБ № 13711 на Д.А.Д. за времето от 15.05.2012 г. –
20.05.2012 г. на Клиника по обща и онкологична гинекология на Военномедицинска акаде-мия – МБАЛ София с диагноза: Ст.пост. А.А.и са допуснати и събрани и гласни доказателства –
показанията на свидетелите Е.А.Г./сестра на ищцата/ и С.Р.Д./приятел на същата/
В книжата по изп.дело
№ 2007863040173 по описа на ЧСИ С.Х., рег.№ 863 на КЧСИ не са налице данни след
спиране на изпълнителното производство през м.06. 2013 г. по делото да са
превеждани суми на взискателя „Софийска вода” АД,
както и на частния съдебен изпълнител за такси и разноски по изпълнението.
Настоящият съдебен състав напълно
споделя изводите на първоинстанционния съд, с които е
обоснована недължимостта на претендираните
обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди, поради липсата на извършено противоправно деяние от страна на ответника, изведени при правилно установена по делото фактическа
обстановка и приложе-ние на релевантните правни
норми, поради
което на основание чл.272 ГПК, препраща към тях. Във връзка с наведените във въззивната жалба доводи, следва да бъдат добавени и
следните съображения:
Настоящата инстанция намира за
неоснователни релевираните от жалбоподател-ката-ищца
твърдения, че сумата 1 452,92 лева, представляваща остатък от общо
събраната сума по изпълнителното дело, подлежи на възстановяване от съдебния
изпълнител като „недължима автоматично“ с постановеното решение на 12.04.2016
г. от СГС. Такова задъл-жение възниква за съдебния
изпълнител само по отношение на събраните, но неразпре-делени
суми по изпълнителното дело. По отношение на вече разпределените и заплатени
такива на взискателя в хода на изпълнението, както и преведените
таксите по сметката на ЧСИ по ТТР към ЗЧСИ, когато това е станало преди да бъде
спряно изпълнителното произ-водство /каквато е
конкретната хипотеза относно претенцията в размер на 1 452,92 лева/ и/или
да е влязъл в сила съдебният акт, с който се признава недължимостта
на вземанията – предмет на изпълнението, в тежест на съдебния изпълнител не се
поражда задължение за връщане на длъжника на престациите
по тях. Изпълнителните действия във връзка с тези плащания са законосъбразни, тъй като са осъществени от съдебния
изпълнител при нали-чието на валиден изпълнителен титул, който удостоверява
право за принудително изпъл-нение и разрешава то да
бъде упражнено, като го задължава и овластява като
изпълнителен орган да осъществява това принудително изпълнение по молбата на взискателя.
Получените в хода на
принудителното изпълнение суми от взискателя, за
които е признато, че са недължими с влезлите в сила съдебни решения: № 3 052 от 12.04.2016 г., постановено по гр.д.№
12 949/2015 г. по описа на СГС, ГК, ІV-В състав и от 26.01.2015 г. по
гр.д.№ 57 695/2012 г. по описа на СРС, 30 състав – в частта, в която
отрицателните устано-вителни искове по чл.124, ал.1 ГПК са уважени, подлежат
на връщане от кредитора, в слу-чая: „Софийска вода“
АД, който в действителност не е имал вземане за тях, респ. послед-ното
не е подлежало на принудително изпълнение. От „Софийска вода“ АД подлежат на
възстановяване и заплатените такси по ТТР към ЗЧСИ във връзка със събирането на
тези суми, тъй като те са платени за „удовлетворяване“ на взискателя
в предизвикан от него материалнонезаконосъобразен
изпълнителен процес. Съдебният изпълнител не дължи по-лучените такси обратно,
тъй като това е негово законно възнаграждение за надлежно свър-шена
работа /в т.см. са и разясненията, дадени в мотивите по т.6 от ТР № 4/2017 от
11.03.2019 г. по тълк.дело № 4/2017 г. на ОСГТК на
ВКС/.
Поради съвпадение на изводите на
двете съдебни инстанции относно изхода от разглеждането на спора, решението на първоинстанционния съд като правилно следва да бъде
потвърдено.
С оглед приетия изход на спора право на разноски
по чл.78 ГПК има само въззивае-мата страна, но паради
липсата на заявено искане от същата съдът не дължи произнасяне на това
основание.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по гр.дело № 48 846/2016 г. по описа на
СРС, І ГО, 34 състав решение № 158395 от 28.06.2017 г.
Решението е постановено при
участието на трето лице-помагач на страната на ответника – З. „А.Б.”***.
Решението не подлежи на касационно обжалване
на основание чл.280, ал.3, пр.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Съдебният изпълнител би могъл
да носи отговорност за непозволено увреждане на длъжника в изпълнението във
връзка със заявения вид имуществени вреди само, когато съ-щият
неправомерно е отказал да възстанови неразпределената сума по изпълнението или
е осъществил плащания след спиране на изпълнителното производство и/или
влизането в сила на съдебното решение, имащо за предмет недължимостта
на изпълняемите вземания, каквито хипотези в дадения
казус не са налице.