РЕШЕНИЕ №260096
гр. Кюстендил, 05.05.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в открито заседание от двадесет и първи април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ-мл. съдия
При участието на секретаря М. Стойнева като разгледа докладваното от младши съдия Василев в. гр. д. №599/2020г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. във вр. с чл.310, ал.1, т.6 ГПК, вр. с чл.146, ал.2, вр. с чл. 144 от СК и чл. 317 ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба с вх. №8974/18.11.2020 г. от Р.Т.М., адрес: ***, чрез адв.
М. Т., против решение №516/28.10.2020 г., постановено по гр.д. №1296/2020 г. по
описа на Районен съд – Дупница.
С оспорвания първоинстанционен
съдебен акт е отхвърлени исковете на Р. М. срещу Т.М. за заплащане на месечна
издръжка в размер на 250 лв., считано от датата на навършване на пълнолетие на Р.М.,
ведно със законната лихва върху просрочена вноска.
Жалбоподателят иска отмяна на
атакувания първоинстанционен акт и постановяване на друг, с който да бъде
уважен искът му, както и да се присъдят разноски. Неправилни били изводите на
ДРС, че Р.М. не бил доказал, че няма имущество, от което може да се издържа,
както и че ответникът разполага със средства, от които да може да отделя пари
за издръжка на Р. М.. Последният счита,
че е доказал, че не разполага с имущество от което да се издържа, доколкото по
делото били събрани доказателства, че той е ученик в редовна форма на обучение
в 12-и клас и се издържал единствено чрез доходите на майка си. Това се
потвърждавало и от декларация от 10.08.2020г., в която бил посочил, че не
получава доходи от трудови или граждански договори, дивиденти, наеми, ренти на
земеделски имоти или от други дейности“. Тези обстоятелства не били оспорени от
въззиваемия в съдебното производство.
От друга страна по делото били събрани
доказателства, че ответникът, сега въззиваем, имал много добър стандарт на живот, тъй като
получавал доходи от хранителен магазин в с. М., а от свидетелски показания се
установявало, че извършва частна строителна дейност. Видно било от нотариалния
акт, приложен по делото, че Т.М. бил
собственик на къща и перде, където живеел със съпругата си. Със свидетелски
показания било доказано, че същият притежавал лек автомобил марка „****“ и
лекотоварен автомобил.
Не следвало да се подценяват
обстоятелствата, че Т.М. бил ангажиран на двучасов трудов договор с месечно
възнаграждение от 155 лв., но към дружество, собственост на съпругата си, както
и че фактически хранителния магазин е и негов. Акцентира се, че бащата на
въззивника извършвал строителни дейности, от която получавал доходи. Налице
била и индиция за добър финансов стандарт на въззиваемия, с оглед информацията,
че същият е посетил Е. с ваканционна цел, макар това да не е събрано по
предвидения в ГПК способ. Въззиваемият нямал други низходящи за които да се
грижи и бил в млада трудоспособна възраст. Всичко това съвкупно водело на
извод, че Т.М. можел без затруднения да
дава месечна издръжка.
Препис от въззивната жалба е получена от
насрещната страна. Отговор в законния срок не е депозиран.
В
съдебно заседание се явява въззивникът Р.М., заедно с процесуалния си
представител адв. М. Т.. Явява се и адв. Е. Д. - процесуален представител на
въззивамия Т. М.. Въззивникът поддържа въззивната жалба и иска осъждане на
ответника да заплаща издръжка. Процесуалният представител на въззиваемия счита,
че исковата претенция е неоснователна, поради липса на материална възможност на
бащата да плаща издръжка. Иска потвърждаване на първоинстанционния акт.
От
фактическа страна съдът намери следното:
Видно от удостоверение за раждане от *** г.,
серия ВР №****, издадено въз основа на акт за раждане №*** / л. 4 от гр.д.
№1296/20 г. по описа на Районен съд-Дупница/ Р.М. е син на Т.М.. Родителите на Р.М. – Н.М. и Т.М., са прекратили брака си с
решение от 09.12.2011г., постановено по гр.д. №3508/2011г. по описа на ДРС,
като родителските права са предоставени на майката. Бащата е задължен да плаща
месечна издръжка в размер на ***лв. Съгласно удостоверение №362/31.07.2020г. /
л.5/, издадено от директора на ПГВХТ, гр. Дупница, Р.М. към 31.07.2020г. е
ученик в същото училище в 12б клас в
дневна форма на обучение в специалност „Технология на фармацевтични и
парфюмерийно-козметични продукти“. Представена е по делото и декларация от Р.М.,
с която заявява, че е ученик в 12-и клас и не получава доходи от трудови или
граждански договори, от дивиденти, наеми, ренти на земеделски имоти или други
дейности. Налице е удостоверение №484 от 13.07.2020г., издадено от *** относно
трудовите възнаграждения на майката на Р.М. – Н. С.. Видно от същото нетното й
трудово възнаграждение за периода 01.07.2019г. – 01.06.2020г. варира между ***
лв. и *** лв. месечно. Същата е сключила договор за потребителски кредит с ****,
по който дължимата месечна вноска е в размер на *** лв. за период от 24 месеца, първата от които е на
01.10.2019г. Видно от Нотариален акт №129, том II, дело №714/1996г., с който е обективирано дарение от Т.М.
и Т. М. /дядо и баба на Т. М./, то Т.М. е собственик на дворно място с площ от
1445 кв.м., ведно със застроена в него
масивна жилищна сграда, състояща се от етаж, мазета и перде, находящи се в с. М..
Според удостоверение №3/14.09.2020г., издадено от *** – работодател на
въззиваемия М., то нетното възнаграждение на последния за периода февруари 2020
г. до август 2020 г. варира между *** лв. до *** лв., като последната е
получавал с изключение на месец февруари, когато е получил по-малката сума.
Представен е трудов договор между Т. М. и *** / л.21/, видно от който Т.м.
полага труд при работодателя на двучасов работен ден на длъжност
„продавач-консултант“ с брутно възнаграждение от ***лв. последната длъжност на Т.М.
се потвърждава и от справка за актуално състояние на трудови договори на Т.М. /л.35/. Налице е и декларация за имуществено състояние/ л.22/ от Т.М., с
която заявява, че не получава доходи от наем, ренти, аренда, движимо и
недвижимо имущество, няма доходи които са с нетрудов характер, не е депозирал
суми в банкови сметки или други финансови институции. От разпитите на
свидетелите – Н. С., В. С. и В. М. се установява, че Т.М. е собственик на лек
автомобил марка ***.
От
разпита на посочените свидетели се констатира следното: Р.М. живее заедно с
майка си Н.С.в с. Б.. Ученик е в 12-и клас в училище в гр. Дупница, до където
пътува всеки ден с обществен транспорт. Р. има намерение да учи висше
образование, поради което посещава частни уроци по история. За да осигурява
средства на детето си, което вече не получавало издръжка от баща си, майката
изтеглила потребителски кредит. Бащата Т.М. живее заедно с втората си съпруга в
с. М. Имат хранителен магазин в същото село. Притежава лек автомобил марка ***.
Бащата е имал непосредствен контакт с детето си за последно, когато детето е
било в първи клас. Т.М. няма други деца, освен Р.М.. Преди известно време е
посетил Е. като екскурзия. Същият се занимава със строително-ремонтни дейности,
от които получава доходи. Съдът не намира показанията на свидетеля В. М. – чичо
на ответника, за достоверни в частта относно твърденията за лошото финансово
състояние на бащата, тъй като е роднина на страна по делото /както и другите
свидетели/ и преценени в светлината на чл. 172 от ГПК - т.е. съвкупно с другите материали по делото,
не дава вяра на твърденията му, че Т.М. се намира в тежко финансово положение и
се издържал единствено от земеделие, садейки „домати, чушки и боб“. Това се
опровергава от показанията на другите двама свидетели – Н.С.- майка на ищеца и В.С.–
негов вуйчо, които също преценени при условията на чл. 172 от ГПК, сочат че Т.М.
има задоволителен стандарт на живот, доколкото по твърдения на Г.И.– познат на Т.М.,
заедно с последния се занимавали с ремонтни дейности в гр. София, отделно
безспорен е фактът, че Т.М. заедно с втората му съпруга са собственици на
хранителен магазин, същият притежава лек автомобил марка *** и е посетил на
екскурзия Е..
По делото са представени извлечения от
софтуерни приложения за он-лайн комуникация – л. 31-32 от делото, както и л.
32-34. От тях е видно, че Т.М. е закупил няколко автомобила и се занимава с
ремонтни дейности, от които генерира доходи, като и снимки от посещението му в Е..
Те обаче не са приобщени по реда на ГПК, поради което съдът не може да ги цени
и да мотивира изводите си на тяхна база.
От правна страна съдът намери
следното:
Окръжен съд-Кюстендил след извършената на основание чл. 269
от ГПК служебна проверка за валидност и допустимост на първоинстанционното
решение, установи, че атакуваното решение е валидно и допустимо, тъй като е
постановено от законен съдебен състав в правораздавателната му компетентност по
редовно предявен иск.
Въззивната
жалба е частично основателна по следните съображения:
Съгласно нормата на чл. 144 от СК родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения. За да постанови съдът издръжка на пълнолетен трябва да са налице кумулативно няколко предпоставки – ищецът да е пълнолетен, да е редовен ученик или студент, да е на възраст по-ниска от 20 години за ученик или до 25-годишна възраст за студент, да не може да се издържа от имуществото си и родителят, от който се претендира издръжката да може да я плаща без затруднения за себе си.
В случая предпоставките са налице – Р.М. видно от посочените по-горе писмени документи е пълнолетен – роден е на *** г., който не е навършил двадесет годишна възраст, ученик е дневна форма на обучение в 12“б“ клас в Професионална гимназия по хранително-вкусови и химични технологии в гр. Д.. от друга страна, съдът цени представената декларация на л. 6 от делото, че същият няма доходи, от които да се издържа самостоятелно. Единствената финансова помощ, която получава след навършване на пълнолетие, докогато е получавал издръжка от баща си в размер по-малък от минимално предвидения в чл. 142, ал. 2 от СК, е от страна на майка му Н.С., съгласно кредитираните свидетелски показания. Искът е насочен спрямо баща му, който не е упражнявал родителски права от развода до понастоящем. Липсват данни, представени от страна на баща, оборващи извода, че Р.М. няма имущество или други източници на регулярни доходи, достатъчни за неговата издръжка.
По отношение на възможностите на бащата Т.М. – на първо място същият няма ангажимент да отделя средства за издръжка на други деца. Същият е в млада, работоспособна възраст, на 40 г. е, няма данни по делото същият да има здравословни проблеми от такъв характер, че да не може да полага труд, така че да не е в състояние да генерира доходи. Той притежава недвижимо имущество – къща с дворно място в с. М., с което са обезпечени жилищните му нужди, притежава лек автомобил марка **** който е бързоликвиден и от отчуждаването му могат да се реализират доходи, от които да се отделят средства за издръжка на единственото му дете – Р.М.. Съдът кредитира като достоверни показанията на свидетеля В.С., който заявява, че знае от общия им познат Г.И., че М. работи строително-ремонтни дейности в гр. С., от която дейност получава доходи. На следващо място логични и правдиви са показанията на В. М. - чичо на Т.М., в частта от показанията където заявява, че Т. подпомага своята издръжка отглеждайки земеделски култури – „садят домати, чушки, боб“. От показанията на всички разпитани свидетели, а и не спори от страна на въззиваемият, то същият работи на двучасов работен ден в семейния хранителен магазин в с. М., от което получава месечен брутен доход в размер на 155 лв. Последното е явна индиция, че Т.М. е обезпечен в семейството на втората си съпруга, което има траен и сигурен доход, получаван от приходите на хранителния магазин, поради което собствената ми издръжка е осигурена и от средствата получавани от ремонтните дейности може да отделя средства за издръжка на единственото си дете. Обстоятелството, че същият работи строителна дейност не влиза в конфликт с ангажиментите, които има към хранителния магазин, където е ангажиран едва два часа дневно. Не без значение е обстоятелството, че както се потвърждава и от свидетеля В. М., Т.М. е посетил на екскурзия Е.. Това е ясен знак за приличен финансов стандарт от страна на бащата.
По отношение на размера и продължителността на издръжката:
Доколкото липсват категорични данни какъв е нетният
месечен доход, получаван от Т.М., от който същият следва да отделя средства и
за своята издръжка, а остатъкът да може да насочва без затруднения за себе си
за финансовата подкрепа на сина си и вземайки предвид възрастта на въззивника –
почти двадесет годишна възраст, съдът намира, че следва да определи издръжката
да е в минималния определен от закона размер, съгласно чл. 142, ал. 2 от СК, а
именно 162, 50 лв. – една четвърт от минималната работна заплата. Последната е
с размер от 650 лв., фиксирана
с Постановление №331 от 26 ноември 2020 г. за определяне размера на минималната
работна заплата. Съдът
си дава сметка, че случаят касае издръжка по чл. 144 от СК отнасяща се до
подпомагане на лице, което поради възрастта си и следващата от нея зрялост
следва да е способно да полага труд, от който сам да генерира доходи за своята
издръжка, от което следва, че определеният размер би могъл да е и в размер
по-малък от минималния определен от закон, но се отчита, че Р.М. за периода,
който съдът ще определи издръжка също може да престира труд, от който да
получава доходи. Срокът, за който
ще бъде определено изплащането на издръжка е от депозиране на исковата молба -
24.08.2020 г., като за периода от навършване на пълнолетие до входиране на
исковата молба в съда ищецът с поведението си се е отказал от получаването й,
до завършване на средното му образование, но не по-късно от навършване на
двайсет годишна възраст. Съдът не намира
за правилно да постанови условен диспозитив в смисъл да осъди въззиваемия да
плаща издръжка и в случай, че Р.М. учи висше образование в редовна форма, но не
по-късно от навършване на двайсет и пет години, а счита че настъпване на
второто условие, заедно с останалите изискуеми в нормата на чл. 144 от СК съставляват
легитимация ищецът да води нов иск.
На тази база решение №516/28.10.2020 г., постановено по гр. д. №1296/2020 г. по описа на Районен съд – Дупница ще бъде отменено, като неправилно, и вместо него ще бъде поставено Т.М. да плаща месечна издръжка в размер 162, 50 лв. месечно, считано от датата на предявяване на иска – 24.08.2020 г. до завършване на средно образование на Р.М., но не по-късно от навършване на двадесет годишна възраст, ведно със законната лихва за всяка закъсняла и просрочена вноска до настъпване на обстоятелства, водещи до изменяването или прекратяването й.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание
чл. 78, ал. 6, вр. с чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК, с аргумент за противното от
чл. 7, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, то Т.М. ще бъде осъден да заплати сумата от 234 лв., представляваща
дължима държавна такса, съобразно определения размер месечна издръжка 162, 50
лв. Същата следва да бъде внесена по сметка на Окръжен съд – Кюстендил. Отделно
с оглед изхода на делото, на основание чл. 78 от ГПК, поисканите и доказани
разноски за двете съдебни инстанции, съобразно уважената част от иска /претендирана
е ежемесечна сума от 250 лв., а е
присъдена 162, 50 лв./ , то Т.М. ще бъде осъден да плати на Р.М. сумата от 260
лв. - за адвокатски възнаграждения за
две съдебни инстанции.
По обжалваемостта:
На основание чл. 280, ал. 3, т. 2, пр. 1
от ГПК решението не подлежи на обжалване.
Водим от горното, съставът на Окръжен съд – Кюстендил,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №516/28.10.2020
г., постановено по гр.д. №1296/2020 г. по описа на Районен съд – Дупница, като вместо него постанови:
ОСЪЖДА Т.В.М., ЕГН:**********, с адрес: ***, да заплаща на Р.Т.М., ЕГН:**********, с адрес: ***, месечна издръжка в размер на 162, 50 лв. месечно, считано от датата на предявяване на иска – 24.08.2020 г. до завършване на средно образование на Р.М., но не по-късно от навършване на двадесет годишна възраст, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства, водещи до изменяването или прекратяването й.
ОСЪЖДА Т.В.М., ЕГН:**********, с адрес: ***, да заплати сума в размер на 234 лв. по сметка на Окръжен съд – Кюстендил.
ОСЪЖДА Т.В.М., ЕГН:**********, с адрес: ***, да заплати на Р.Т.М., ЕГН:**********, с адрес: ***, сума в размер на 260 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.