Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. София, 13.05.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на двадесет и първи април през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря Панайотова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №3554/2020 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Й.С.Т., с която са предявени осъдителни искове срещу
Прокуратурата на Република България с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, както
следва:
за сумата от 20000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от повдигане и поддържане на обвинение по ДП
№250/2000 на 04-РПУ-СДВР, пр.пр. №2258/2000 г. на СРП, за престъпление по
чл.196, ал.1, т.2 НК, производството по което е прекратено и
за сумата от 60000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от повдигане и поддържане на
обвинение по сл.д. № XII-10/2003 г. на СВОП за
престъпление по чл.195, ал.2 НК, производството по което е прекратено.
Ищецът
твърди, че през 2000 г. му е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“
за период от 4 месеца и 10 дни по ДП №250/2000 на 04-РПУ-СДВР, пр.пр.
№2258/2000 г. на СРП, като през 2003 г. досъдебното производство е прекратено.
Претендира обезщетение за неимуществените си вреди в размер на 20000 лв.
Твърди, че през 1994 г. е задържан за период от два месеца по сл.д. № XII-10/2003
г. на СВОП, като производството по следственото дело е прекратено от Военната
прокуратура на 08.05.2006 г. Претендира обезщетение за неимуществените си вреди
във връзка с това обвинение за сумата от 60000 лв. Твърди, че двете прекратителни постановления са му
съобщени през 2005 г. или 2006 г.
Ответникът
оспорва иска. Позовава се на изтекла погасителна давност за вземанията за вреди
от процесните две наказателни производство, тъй като производствата по тях са
прекратени преди повече от пет години преди предявяване на иска. Оспорва ищецът
да е претърпял неимуществени вреди във връзка с двете наказателни производства и
причинната им връзка с производството по второто дело, твърди, че
претендираният размер на обезщетението е значително завишен. Сочи, че ищецът е
многократно осъждан, включително в периода на водене процесните наказателни
производства, като дори и да са налице вреди, то те са в причинна връзка с
влезлите в сила осъдителни присъди. Оспорва ищецът да е страна по сл.д. № XII-10/2003
г. на СВОП, тъй като подсъдим по следственото дело е лице с различна фамилия – Й.С.
А.
Съдът, след като се запозна
със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
По иска за вреди от
незаконното обвинение по ДП №250/2000 на 04-РПУ-СДВР, пр.пр. №2258/2000 г. на
СРП:
Съгласно чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в
извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано.
Видно от приложеното към настоящото производство ДП №250/2000 на
04-РПУ-СДВР, пр.пр. №2258/2000 г. на СРП, ищецът е привлечен към наказателна
отговорност за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 НК, като с постановление от
12.02.2000 г. му е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. Наказателното
производство по това дело е прекратено с постановление от 14.11.2003 г. на СРП
поради това, че деянието не е доказано.
При така установените факти съдът намира, че се е осъществил фактическият
състав на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, а именно: в полза на ищеца е възникнало
вземане за обезщетение за вреди от незаконно повдигане и поддържане на
обвинение за престъпление, наказателното производство за което е прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето.
Съгласно т.4 от ТР №3/2005
г. на ОСГК на ВКС погасителната давност за реализиране отговорността на
държавата започва да тече от момента на влизане в сила на прокурорския акт за
прекратяване на наказателното производство. Направеното от ответника
възражение за погасителна давност е основателно. Както
бе посочено по-горе, наказателното производство по
това дело е прекратено с постановление от 14.11.2003 г. на СРП. В папката
на досъдебното производство не е приложена разписка, от която да е видно кога
на ищеца е връчен препис от акта. В същото време ищецът в съдебното заседание
на 04.11.2020 г. е направил признание на неизгоден факт, а именно – че
уведомление за прекратяването му е връчен през 2005 или 2006 г. При това
положение срокът за обжалване на постановлението за прекратяване, който е
7-дневен, е изтекъл в момент най-късно на 07.01.2007 г., като от този момент спрямо
ищеца прокурорският акт се е стабилизирал и е започнала да тече давността за
ангажиране на отговорността на държавата за причинените вреди (така реш.
№197/17.05.2011 на ВКС по гр.д. №1211/2010 г., III ГО, ГК). Искът, по който е
образувано делото, е предявен на 15.04.2020 г. – след изтичане на 5-годишната
давност. Поради това възражението на ответника за погасяване на претенцията по давност
е основателно и е безпредметно да се излагат мотиви относно вземането за
обезщетение и в какъв размер. Предявеният иск е неоснователен и следва да се
отхвърли.
По иска за вреди от
незаконното обвинение по сл.д. № XII-10/2003 г. на СВОП:
Както бе посочено по-горе, фактическият състав за вземане за обезщетение по
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ възниква при причиняване на вреди от повдигане и
поддържане на обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради
това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Установява се от
Постановление за прекратяване на наказателното производство от 08.05.2006 г.,
че срещу ищеца и други четири лица е образувано и водено предварително
производство за престъпления по чл.195, ал.2 НК, което поради невъзможност да
бъдат доказани по безспорен, категоричен и несъмнен начин повдигнатите
обвинения е прекратено на 08.05.2006 г. От писмо на Военно-окръжната
прокуратура от 16.09.2019 г. (л.58) се установява, че неправилно в
постановлението за привличане на обвиняем ищецът е посочен с фамилия „А.“.
Поради това съдът приема, че е неоснователно възражението на ответника, че
ищецът не е страна в соченото наказателно производство. Наказателното производство по това дело е прекратено с
постановлението от 08.05.2006 г. на СВОП поради това, че деянието не е
доказано.
При така установените факти съдът намира, че се е осъществил фактическият
състав на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, а именно: в полза на ищеца е възникнало
вземане за обезщетение за вреди от незаконно повдигане и поддържане на
обвинение за престъпление, наказателното производство за което е прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето.
Както бе посочено по-горе, погасителната
давност за реализиране отговорността на държавата започва да тече от момента на
влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното
производство - така т.4 от ТР №3/2005 г. на ОСГК на ВКС. Направеното от ответника
възражение за погасителна давност е основателно.
Следственото дело не е
постъпило по делото, като видно от писмо от 28.08.2020 г. (л.53) на
Военно-окръжната прокуратура, същото не може да бъде изпратено, тъй като е
унищожено съгласно чл.44, ал.3 от Наредбата за реда за организирането,
обработването, експертизата, съхранението и използването на документите в
учрежденските архиви на държавните и общинските институции. По делото липсват
данни за датата на влизане в сила на прекратителния акт на прокуратурата – не е
представена разписка, удостоверяваща датата на връчване на акта на ищеца. В
същото време ищецът в съдебното заседание на 04.11.2020 г. е направил признание
на неизгоден факт, а именно – че уведомление за прекратяването му е връчен през
2005 или 2006 г. При това положение срокът за обжалване на постановлението за
прекратяване, който е 7-дневен, е изтекъл в момент най-късно на 07.01.2007 г.,
като от този момент спрямо ищеца прокурорският акт се е стабилизирал и е
започнала да тече давността за ангажиране на отговорността на държавата за
причинените вреди. Искът, по който е образувано делото, е предявен на
15.04.2020 г. – след изтичане на 5-годишната давност. Поради това възражението
на ответника за погасяване на претенцията по давност е основателно и е
безпредметно да се излагат мотиви възникнало ли е вземането и в какъв размер.
Предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
Поради което Софийският градски
съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Й.С.Т., ЕГН:**********, срещу Прокуратурата на Република България, адрес: гр.София, бул. Витоша №2,
искове както следва
за сумата от 20000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от повдигане и поддържане на
обвинение по ДП №250/2000 на 04-РПУ-СДВР, пр.пр. №2258/2000 г. на СРП, за
престъпление по чл.196, ал.1, т.2 НК, производството по което е прекратено и
за сумата от 60000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от повдигане и поддържане на
обвинение по сл.д. № XII-10/2003 г. на СВОП за
престъпление по чл.195, ал.2 НК, производството по което е прекратено.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му
чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: