О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………../…….05.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на десети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
въззивно частно търговско дело №679 по описа за
2019г.,
Производството е по реда чл.407 вр. с чл.279 от ГПК.
Настоящото дело има за предмет частна жалба подадената от Д.Ю.Д., с ЕГН **********, действащ чрез пълномощника си адв.Е.Д., със съдебен адрес:***, офис 2, против Разпореждане от 27.01.2014г. постановено по ч.гр.д.№1002/2013г. по описа на РС Провадия за издаване на изпълнителен лист въз основана влязла в сила Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Моли се за отмяна на разпореждането за издаване на изпълнителен лист и за спиране на изпълнението по изп.дело №468 за 2018г. на ЧСИ Станимира Костова-Данова.
В жалбата се поддържа, че разпореждането за издаване на изпълнителен лист, е постановено в нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че жалбоподателя не е уведомяван за издадената Заповед №647/03.12.2013г. за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, респективно не е имал възможност да подаде възражение, срещу искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. С оглед изложеното се поддържа, че неправилно на 27.01.2014г. съдът е приел, че заповедта се е стабилизирала и е разпоредил да се издаде изпълнителен лист срещу жалбоподателя.
Ответните страни по частната жалба не са подали отговор на същата.
Съдът, след като обсъди доводите на страните във връзка с обжалвания съдебен акт и прецени доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:
По допустимостта на частната жалба:
Настоящия съдебен състав е сезиран с частна жалба, против Разпореждане от 27.01.2014г. за издаване на изпълнителен лист въз основа на Заповед №647/03.12.2013г. за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1002/2013г. по описа на РС Провадия, която е допустима, тъй като е подадена в срока по чл.407, ал.1 от ГПК, считано от получаване на поканата за доброволно изпълнение, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт. Ето защо частната жалба, следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество частната жалба, е основателна, като съображенията за това са следните:
Производство по ч.гр.д.№1002/2013г. по описа на РС Провадия е образувано по заявление на “ЕОС Матрикс” ООД, с ЕИК *********, което е уважено от съда с разпореждане от 03.12.2013г., респективно е издадена Заповед №647/03.12.2013г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, против Е.А.А., с ЕГН ********** и Д.Ю.Д., с ЕГН **********, за сумата от 1250лв. представляваща част от общо задължение в размер на 7226.40лв. по Договор за потребителски кредит от 10.10.2008г., обезпечен с поръчителство, сключен между Е.А.А. и “Стопанска и инвестиционна банка“ АД, вземането по който е прехвърлено с Договор за продажба и прехвърляне на вземания на “ЕОС Матрикс“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда-28.11.2013г., до окончателното ѝ погасяване и за сумата от 25лв., представляваща съдебно-деловодни разноски.
Видно от книжата по делото длъжника Д.Ю.Д., не е включен в списъка на лицата за призоваване и до същия не е изпращано съобщение за издадената заповед за изпълнение, ведно с указания, че може да оспори задължението, чрез подаване на възражение в срока по чл.414 от ГПК. Въпреки това на 27.01.2014г. заповедния съд е приел, че заповедта се е стабилизирала и е постановил издаването на ИЛ.
При тези данни въззивният съд намира, че атакуваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно.
Съгласно чл.416
от ГПК когато длъжника не е подал възражение в срок или го е оттеглил,
заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея съдът издава
изпълнителен лист. В този смисъл за да е законосъобразно разпореждането
за издаване на ИЛ, следва да е предоставена възможност на длъжника да оспори
вземането по заповедта. В случая както се посочи по-горе длъжника Д.Ю.Д., не е
уведомяван за заповедта за изпълнение, съответно същата не се е стабилизирала
по отношение на него, в резултат, от което не са налице предпоставките за
издаване на ИЛ.
В заключение настоящият състав на съдът, намира, че подадената жалба, срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист ч.гр.д.№1002/2013г. по описа на РС Провадия, следва да се уважи, като се отмени атакувания съдебен акт и се обезсили издаденият ИЛ по отношение на жалбоподателя.
За пълнота по отношение на искането на жалбоподателя за спиране на принудителното изпълнение, следва да се посочи, че предвид обезсилване на изпълнителният лист, изпълнителното производство срещу длъжника Д.Ю.Д., се прекратява по право, съответно липсва изп.дело, чието спиране на е възможно.
Така мотивиран, съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 27.01.2014г. постановено по ч.гр.д.№1002/2013г. по описа на РС Провадия за издаване на изпълнителен лист въз основана влязла в сила Заповед №647/03.12.2013г. за изпълнение на прарично задължение по чл.410 от ГПК, по отношение на длъжника Д.Ю.Д., с ЕГН **********.
ОБЕЗСИЛВА издаденият по ч.гр.д.№1002/2013г. по описа на РС Провадия, изпълнителен лист по отношение на длъжника Д.Ю.Д., с ЕГН **********, за сумата от 1250лв. представляваща част от общо задължение в размер на 7226.40лв. по Договор за потребителски кредит от 10.10.2008г., обезпечен с поръчителство, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда-28.11.2013г., до окончателното ѝ погасяване и за сумата от 25лв., представляваща съдебно-деловодни разноски
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.