Решение по дело №477/2019 на Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 451

гр. Велико Търново,4.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Велико Търново – осми състав, в съдебно заседание на тридесет и първи октомври  две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Костова

 

при участието на секретаря П.И.изслуша докладваното от съдия Костова адм. д. № 477 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл. 145 и следващите от АПК във вр.  чл.171, т.2а от Закон за движение по пътищата – ЗДвП.

 

       Образувано е по жалба на Е.А.Ф. *** против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 19-1739-000016/29.7.2019г.  на Началник група към ОД на МВР Сектор В.Търново,ул Бачо Киро 7, с която на основание чл.22 от ЗАНН е прекратена регистрацията на МПС товарен автомобил ПРАГА ВЗС с рег.№ ***, собственост на Ф.Ф. за срок от десет месеца.

Според жалбоподателя оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалния закон и в нарушение на процесуалните правила. На първо място  заповедта  е в противоречие на нормата на чл. 59, ал.2 от АПК, доколкото същата не съдържа фактически и правни основания за нейното издаване- не е посочено кога, къде е управлявано ППС от неправоспособен водач. Счита, че заповедта е немотивирана досежно фактите и обстоятелствата наложили нейното издаване, включително и чрез препращане към съдържанието на съставения Акт за установяване на административно нарушение, при което не е посочена дата на неговото извършване. В самата заповед невярно е вписано и ЕГН на собственика на МПС, което е видно от приложеното към жалбата свидетелство за регистрация на МПС. Счита, че процесната ПАМ не съответства на целта на закона, тъй като е издадена по този начин, тя не допринася или способства за изпълнението или постигането на целите на ЗДвП. Основният аргумент за материална незаконосъобразност на акта е обстоятелството, че адресатът на индивидуалния административен акт е неправилно посочен. Жалбоподателят  има качеството на водач на МПС, а не на собственик на същото, което е установено и от самия административен орган. Развива доводи за съществено нарушение на процесуалните правила. Освен това ПАМ е незаконосъобразна и касателно срока на наложената ПАМ, тъй като в разпоредбата на ЗДвП продължителността на мярката е за срок от 6 месеца до една година, а в конкретния случай органът не е изложил мотиви досежно срока.

Иска се отмяна на оспорената заповед и не се претендират разноски в производството. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. 

 

Ответник жалба  - Началник Сектор към ОД на МВР Велико Търново, Районно управление, редовно призован, не изразява становище по жалбата.

 

Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, чиито права и законни интереси са неблагоприятно засегнати от нея. В заповедта е налице отбелязване за датата, на която е връчена – 30.7.2019г.., а жалбата до Административен съд Велико Търново е подадена на 13.8.2019г.  т.е в преклузивния срок. Следователно жалбата се явява процесуално допустима, а разгледана по същество основателна.

По делото е установена следната безспорна фактическа обстановка: На 26.7.2019г. около 6,40 часа в Община Велико Търново на път втори клас №55 за разклона за с. Габровци посока с. Въглевци жалбоподателят управлява товарен автомобил ПРАГА ВЗС ТОВАРЕН с рег. № ***, собственост на Ф.А.Ф. като при извършената проверка не е могъл да представи свидетелство за управление на МПС и след извършена справка с ОДЧ при ОД на МВР В. Търново се установява, че водачът е неправоспособен. За извършеното административно нарушение е съставен АУАН №170/26.7.2019г. Върху АУАН  е поставена резолюция- ЗППАМ по чл.171т.2а ЗДвП прекратяване на регистрация за срок от десет  месеца и на основание на чл.177, ал 1 т.2 от ЗДвП глоба в размер на 100 лева.  АУАН е предявен на нарушителя, и издадено Наказателно постановление № 19-1739-000165 /8.8.2019г. На 29.7.2019г. е издадена  процесната заповед, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ- прекратяване на регистрацията за срок от десетмесеца,считано от 29.7.2019г. Заповедта, както се посочи по- горе е връчена на 30.7.2019г., а на 13.8.2019г. е подадена жалба до компетентния за това Административен съд Велико Търново. По делото е представена Заповед УРИ  366з-2141/27.7.2017г. на Директор на ОД на МВР В. Търново, с която в т.1.5. Началник на Сектор в  РУ при ОД на МВР са упълномощени за прилагат ПАМ по чл. 171 т.2а от ЗДвП за територията, обслужвана от съответното РУ при ОД на МВР В. Търново.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

 

    Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със  Заповед УРИ  366з-2141/27.7.2017г. на директора на ОД на МВР – Велико Търново са  определени длъжностни лица, сред които и началниците сектор в  РУ, на които е делегирано налагането на  принудителни административни мерки (ПАМ), включително по чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Следователно ИАА е издаден от компетентния за това административен орган.

Спецификата на мерките по чл. 171 от ЗДвП изключва задължението по чл. 26, ал. 1 от АПК на органа за предварително уведомяване на заинтересованите лица за започване на административното производство. Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП препраща към АПК единствено по отношение на обжалването на заповедта за налагане на принудителна административна мярка. В случая, оспорената заповед за прилагане на ПАМ (която представлява административен акт) е издадена след като административният орган е съобразил констатираното нарушение, установено със съставения АУАН, при съблюдаване на основните принципи на административния процес - преди да издаде заповедта за прилагане на ПАМ е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая – както е регламентирано в чл. 35 от АПК, принципа за законност – чл. 4, ал. 2 от АПК и принципа за служебното начало в административния процес – чл. 9, ал. 2 от АПК. Съдът намира, че органът не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, което да обосновава извод за наличие на основания за отмяна на оспорения акт. Като всяка една принудителна административна мярка, процесната има преустановителен и превантивен характер, поради което при констатиране на съответното административно нарушение законът изисква предприемане на незабавни фактически действия, в случая прекратяване на регистрацията на МПС. Ето защо, изрично в заповедта е посочено, че нейното действие е считано от 29.07.2019г., когато са свалени и регистрационните номера на автомобила, видно от съставения АУАН. Тази незабавност на предприеманите действия изключва възможността за уведомяване на заинтересуваните лица съгласно разпоредбата на чл. 22 от АПК. В случая, преди да издаде заповедта административният орган е изпълнил задължението си по чл.36, ал. 1 от АПК, като е събрал доказателства за релевантния факт – кой е собственик на управлявания от неправоспособно лице лек автомобил.

Заповедта е издадена в предвидената от законодателя писмена форма, като тя мотивирана, тъй като съдържа фактически и правни основания за нейното издаване. Процесната заповед  отговаря на изискванията на чл. 59, ал 2 от АПК. В процесния случай АО не е описал в цялост фактическа обстановка, която да визира необходимите според приложимата норма обстоятелства. това обаче е направено в акта за установяване на административно нарушение, което обосновава извод за наличие на необходимите мотиви.За да приеме този свой извод съдът се съобрази със задължителното тълкуване на закона, дадено от ВАС и ВС. Съгласно тълкувателно решение № 16/31.03.1975г. на ОСГК на ВС, ако административният акт е издаден на основание на надлежно служебно съставени подготвителни документи, изложените в тях съображения са такива и за издаването на самия акт, т.е. негови мотиви. Съгласно т.4 от тълкувателно решение № 1/18.04.2006г. по а.д. № 1/2006г. на ВАС, задължението за мотивиране на административните актове е залегнало и в чл.59 ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс. То е прокарано постепенно в съдебната практика и утвърдено с приемането на ППВС № 4/1976 г., т. 7; ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС и ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС. Общото събрание на Върховния административен съд – втора колегия, не намира основание за отстъпление от наложилата се практика. В този смисъл непосочване на  АУАН не представлява съществен порок в мотивите на акта.

Заповедта е постановена при неправилно прилагане на  материалноправните разпоредби на закона.

Съгласно чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, (в редакцията както следва нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., изм., бр. 54 от 2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г., бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 , за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Безспорно се установява, че към датата на административното нарушение собственик на МПС е Ф.А.Ф., предвид представеното към жалбата свидетелство за регистрация част първа,  а адресатът на ИАА е бил неправоспособен водач на същия.

Постановената ПАМ се явява в несъответствие с материалния закон и доколкото според приложимата правна норма – чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП адресатът на ПАМ в тази хипотеза следва да е собственикът на МПС. Още със съставянето на АУАН контролните органи са констатирали, че управляваният от жалбоподателя автомобил е собственост на трето лице. Следвало е при изпълнение на горепосочения законов фактически състав да бъде издадена Заповед за налагане на ПАМ на собственика на МПС, а не на неговия водач, който няма това качество.

Адресат на процесната ПАМ в случая е следвало да бъде Ф.А.Ф.- собственик на МПС, тъй като нормата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП предвижда прилагане на ПАМ именно на собственика, а не на водача на МПС. Това е логично, доколкото се касае за реализиране на предвидена законова отговорност за допустителство на собственика на МПС предоставил автомобила  си на неправоспособно лице,  и за това свое противоправно поведение следва да търпи законовите последици, изразяващи се в прекратяване на регистрацията му.

Предвид изложеното, съдът намира, че оспорената заповед е постановена в противоречие с материалния закон – приложена е ПАМ по отношение на лице, което не е собственик на МПС, чиято регистрация е прекратена, а и органът словесно се е позовал на неприложима хипотеза от приложимата правна норма. Налице е основанието по чл. 146, т. 4 от АПК за определянето на оспорения акт като незаконосъобразен, респ. налице е основание за отмяната му, тъй като и негативните последици от приложената с процесната заповед ПАМ са насочени към лице, различно от собственика на МПС.

Съдът намира, че доколкото само и единствено постановените в съответствие с материалния закон административни актове обезпечават постигането на целта на закона, в случая следва да се приеме, че оспорената заповед е и в несъответствие с целта на закона – чл. 146, т. 5 от АПК.

Гореизложените съображения обуславят извод, че процесната заповед следва да бъде отменена от съда като незаконосъобразна поради противоречието й с материалния закон и несъответствието й с целта на закона. Както се посочи, административното производство по издаване на оспорената заповед е образувано служебно, т.е. след отмяната й не е налице висящност на образувано производство, която да налага връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне.

Предвид изхода от спора и поради липса на искане за присъждане на разноски, такива не се следват.

С оглед изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р    Е    Ш    И    :

 

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 19-1739-000016/29.7.2019г. на  Началник група към ОД на МВР Сектор В.Търново,ул Бачо Киро 7, с която на основание чл.22 от ЗАНН е прекратена регистрацията на МПС товарен автомобил ПРАГА ВЗС с рег.№ ***, собственост на Ф.Ф. за срок от десет месеца.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

                                              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: