№ 458
гр. Варна, 26.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Н. Св. Стоянов
при участието на секретаря Марияна Ив. И.
Сложи за разглеждане докладваното от Н. Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20243100500041 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Въззивната страна Прокуратура на Република България, редовно призована,
представлява се от Д.Н. - прокурор при Окръжна прокуратура – Варна.
Въззиваемата Р. Д. И., редовно призована, не се явява, представлява се от
адв.Ю. Г., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
ПРОКУРОР Н.: Няма пречки. Моля да се даде ход на делото.
АДВ.Г.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
съгласно Определение №524/09.02.2024г.
ПРОКУРОР Н.: Поддържам въззивната жалба. Няма да соча други
доказателства. Не възразявам по доклада на въззивната жалба.
АДВ.Г.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам отговора си. Нямам
1
възражения по доклада. Нямам доказателствени искания. Представям списък на
разноските и доказателства за извършването им.
СЪДЪТ,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото представения от процесуалния представител на
въззиваемата в днешно съдебно заседание списък на разноските и доказателства за
извършването им.
ПРОКУРОР Н.: Правя възражение за прекомерност на заплатеното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени
искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОР Н.: Поддържам изцяло наведените възражения от Районна
прокуратура - Варна във връзка с първоинстанционното решение. Намирам същото за
необосновано и неправилно. Само ще допълня и Ви моля да съобразите във връзка с
наведените съображения за прекомерност на определеното обезщетение това, че с
оглед спецификата на отговорността по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОФ критериите за
преценка за справедливост са конкретни. Конкретни са още и характера на
престъплението, за което подсъдимият е бил обвинен или привлечен, периодът на
наказателно преследване, извършените с негово участие процесуални действия, вида
на наложената мярка за процесуална принуда и личността, придава и възрастта на
увредения, положението му в обществото, отражението на обвинението върху неговия
семеен, обществен и професионален живот, данните за предишни противоправни
прояви, начина му на живот, обичайната му среда и други, които следва да бъдат
преценявани съобразно конкретните обстоятелства за всеки конкретен случай. В това
отношение са решение №113/12.11.2020г. по гр.дело №90/2020г. на ВКС, 3-то
Гражданско отделение, решение №236/19.10.2016 г. по гр.дело №1543/2016 г. на ВКС,
4-то Гражданско отделение и редица други, които са в този смисъл. Съгласно трайно
установената практика на ВКС размерът на обезщетението за неимуществени вреди е
2
свързан с критерия за справедливост определен в чл.52 от ЗЗД спрямо, който
настъпилата вреда се съизмерява за определение на парични еквиваленти и това
всякога включва конкретни факти относими към стойността, която засегнатото благо
има за своя притежател. В този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие и се
извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни
характеристики. При обсъждането от страна на съда следва да се прецени
относимостта към интензитета на търпените вреди съобразно останалите доказателства
по делото. Първоинстанционната Прокуратура в жалбата си е навела съображения за
това, че съдът се е предоверил на свидетели, които считаме за заинтересовани от
изхода на делото. Принципа за справедливостта включва в най - пълна степен
обезщетение за реално претърпени от увредения морални вреди, като се съобрази
тяхната продължителност и интензивност, което Районен съд – Варна считаме, че не е
сторил. В горния смисъл е и задължителната съдебна практика на Върховния съд в т.2
от Постановлението на Пленума на Върховния съд №4 от 23.12.1968г. В настоящия
случай намирам, че следващото се обезщетение е редно да е в размер на 1/5 от
присъденото от Районен съд - Варна.
По отношение на имуществените вреди моля да съобразите, че по смисъла на т.1
от тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. на ВКС по тълкувателно дело № 6/2012г. на
Общото събрание на Гражданската и Търговска колегия на ВКС разноски в настоящия
случай във връзка с наказателно производство се присъждат само ако е доказано
извършването им. За доказването на разноски във връзка със заплатен адвокатски
хонорар в договора за правна помощ следва да е указан вида на плащане, съответно ако
е по банков път да има съответния банков документ за превода. Ако е заплатено в брой
този факт следва да е отразен в самия договор за да има същия характер на разписка и
да е приложен по наказателното производство, по което е извършен разходът. Следва
да се има предвид, че сумите заплатени за адвокатско възнаграждение в наказателното
производство за да се дължи от Прокуратурата на РБ следва да съответства на
фактическата и правна сложност на делото, а ДП №486/2017 г. по описа на ОД на МВР
не е такова. Моля за решение в този смисъл.
АДВ.Г.: Изправени сме пред едно дело, което мен лично ме учудва поне в два
аспекта. Безспорно колегата се позовава на практика, цитира решение на Върховния
съд, а аз ще Ви кажа една утвърдила се трайна практика, не само във Варненския
съдебен район, а и в други райони, в които съм се явявал. Тази практика е такава, че
където и да заведеш иска Прокуратурата подава въззивна жалба с всевъзможни доводи
в тази въззивна жалба. Разбира се това е нейно право, аз не възразявам, но Ви обръщам
внимание, че в конкретният случай един иск, който обичайно би трябвало да бъде
подсъден като първа инстанция пред Вас, на Окръжен съд, е заведен умишлено заради
това, което Ви казах в Районния съд с един размер, който за нас е максималния
разрешен за Районния съд, но в никакъв случай не съответства на справедливия размер,
3
който евентуално би следвало да се претендира от съда. В този случай ще Ви кажа, че
във въззивната жалба се сочи, че неимуществените вреди евентуално не са пряка
последица от обвинението и по досъдебното производство и от наказателното
производство, че разпитаните свидетели не доказват конкретна промяна на
отношението на близките на ищцата от повдигнатото обвинение. Районен съд – Варна
не отчита каква е била личността на И. преди обвинението. Нещо, което аз виждам за
първи път, но така или иначе е посочено. Говори, се че единият от свидетелите е бил
адвокат на подсъдимата и неин приятел и за това неговите показания били
недостоверни. Извинявайте, но не е ясно въз основа на какво основание Прокуратурата
прави такъв извод за недостоверност на показанията. Дали защото е близък приятел
или защото е бил адвокат, или защото е и двете. Защото тези две неща сочат едно, че
този човек на първо място познава проблемите, личностните проблеми, които водят и
до неимуществените вреди на ищцата като адвокат, а от друга страна като близък
приятел познава проблемите, които остават скрити за адвоката, ако той не е близък
приятел именно в семейството. Така, че аз и с този момент няма как да се съглася и не
може да се казва, че показанията му са недостоверни в този аспект, а не били
достоверни и защото внушавали отношение към Прокуратурата на Република
България. Извинявайте, но само едно ще Ви кажа, че от години в обществото има
отношение към Прокуратурата на Република България.
СЪДЪТ прекъсва пледоарията на адв. Ю. Г., процесуален представител на
въззиваемата, като му указва да се придържа към предмета на настоящото
производство и да излага правни доводи във връзка с подадения от него отговор срещу
въззивната жалба.
АДВ.Г.: Защото Вие така или иначе четохте определение, съм длъжен да кажа,
че това нещо не го казвам аз за Прокуратурата, казал го е във въззивната си жалба
прокурорът. Тази въззивна жалба се поддържа.
Твърди, се че няма доказателства за злепоставянето на ищцата пред близки и
познати. Това е противоречие. От една страна се сочи, че свидетелят е неин близък
приятел, който говори за определено злепоставяне, а от друга страна казват, че няма
доказателства. Не мога да разбера такъв един подход. Казва се, че продължителността
на наказателното производство в двете му фази било изключително разумно, но ние
нямаме иск за това. Ние в исковата молба не сме посочили, че се позоваваме на
решаване на делото в неразумен срок, който с новоизлязлото тълкувателно решение е
въпрос, който трябва да се включи изрично в молбата, а ние нямаме такова нещо, че
някаква мярка „Подписка“ е възможно най – леката. Тя е възможно най - леката, но
законът позволява и да не се взема мярка за неотклонение. Вземането на мярката за
4
неотклонение определено ограничава правата, макар и минимално, но така или иначе
това е законова мярка, като законът позволява и да не вземеш такава мярка. Освен това
се казва, че с ищцата не били извършвани интензивни процесуално – следствени
действия. С нея изобщо не би трябвало да се извършват процесуално – следствени
действия, никакви следствени действия не е трябвало да се извършват, защото имаме
влязло в сила решение на Върховен съд. Върховният съд се произнася по едно, макар и
друго производство различно от наказателното и казва тук системата е такава.
Извинявайте, но Прокуратурата не се е съобразила именно с обстоятелството, че имаме
окончателно произнасяне на Върховен съд, и когато имаш окончателно произнасяне на
Върховен съд и изведнъж отново да те вкарат в тази въртележка е кошмарно. Един път
ти си разбрал, че си прав, че твоята цел е постигната и трябва да минеш и през
наказателното производство за да стигнеш до върховната цел да бъдеш оправдан и то
на три инстанции. Прокуратурата не можа да разбере това нещо, което говоря от
самото начало, че имаме решение на Върховен съд, което няма как да не се
съобразяваме с него. Точно това е направила Прокуратурата. Аз се питам понеже
имаме определение, за мен е ясно и казах, че повече няма да говоря, но точно тук беше
момента да говоря определени неща за Прокуратурата и защото именно това
обстоятелство, че принуждаваш един човек да преживява наново ситуацията. Считам,
че решението на Районен съд – Варна е абсолютно правилно, законосъобразно и
обосновано, защото в приетата съдебно - психиатрична експертизата за пострадалата,
за ищцата, изрично е казано, че към момента на експертното становище е емоционално
подтисната, тревожна, с повишена страхова готовност, с малоценностнови
изживявания, с хипохондрична фиксация, с разстройство на съня, с ограничени
контакти в разширения социум. Необходима е професионална помощ от терапевт за в
бъдеше, за да преработи това. Аз не мога да разбера при такава категоричност на
нещата преди всичко от експерта, като заключенията на експерта се потвърждават от
свидетелските показания ако щете на съпруга й включително и в интимната сфера, той
говореше за неща, за които не желая сега да ги припомням, но те са ясни. Това
семейство реално е било пред разпад именно заради това, което се случва и заради това
аз мисля, че оценката на първоинстанционния съд е абсолютно правилна, а това
искане на Прокуратурата за цялостна отмяна на решението и отхвърляне на исковете е
абсолютно неоснователно, защото и иска за имуществени вреди отвсякъде си е
доказан. Какво означава, че не е доказан обема на извършените процесуални действия,
ама обема е в делото, то е прието. Наказателното дело е прието, заедно с досъдебното
производство. Не може просто така да се пише, защото сега Вие сте изправени да
решавате този проблем. Прокуратурата казва аз съм длъжна да подам въззивна жалба.
Смятам в обобщение на всичко изложено до тук и по тези съображения, че
въззивната жалба е абсолютно неоснователна и в двете части на решението, както
относно имуществените, така и относно неимуществените вреди. Моля да я оставите
5
без уважение и да потвърдите първоинстанционното решение, както и да ни присъдите
разноските.
За разноските е посочено във въззивната жалба, че те били не само завишени, но
и крайно, абсолютно завишени, някакъв израз се споменаваше. Искам да кажа, че тези
разноски по отношение на тази Наредба, която действаше към този момент нямаше
никакви проблеми с прилагането и те са в абсолютния минимум, както и са в
настоящия момент и пред Вас, разбира се определени и заради това аз казвам, че и това
възражение е крайно неоснователно. Във въззивната жалба е посочено, че разноските,
които съм направил пред първоинстанционния съд били крайно завишени, а те са в
абсолютния минимум, не само пред първата инстанция, но и пред Вас.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и ОБЯВИ, че ще
се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:50часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6