Р
Е Ш Е
Н И Е № 98
гр.Хасково, 06.02.2020
год.
В и м е т о н а н
а р о д а
Хасковският районен съд
в публичното заседание
на двадесет и трети януари
през две хиляди
и двадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Михаела Бончева
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 497 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от З.С. ***
против „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД – гр.София, иск с правно основание чл.439
от ГПК – отрицателен установителен.
В исковата молба ищецът твърди, че със заповед за изпълнение на
парични задължения възоснова на документ от 24.10.2011г. по чл.417 и чл.418 от ГПК и изпълнителен лист от същата дата, издадени по ч.гр.дело № 3207/2011 г. на
ХРС – било разпоредено той, като длъжник, да заплати на кредитора ”Банка ДСК”
ЕАД с ЕИК ********* сумите, както следва: 15 836,75 левa неизплатена главница
по договор за кредит за текущо потребление от 18.11.2004 г., 4 630,09 лeвa
договорна лихва от 18.11.2004 г. до 21.10.2011 г., 1 880,87 лeвa наказателна
лихва от 20.01.2010 г. до 21.10.2011 г. и законната лихва върху главницата от
21.10.2011 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 446,95 лева
заплатена държавна такса и 673 лева юрисконсултско възнаграждение. След
издаването им вземането на посочения кредитор било прехвърлено с договор за
прехвърляне на вземания на ответника в настоящото производство. Възоснова на
издадения изпълнителен лист образувано било изп.дело № 20168750402042 по описа
на ЧСИ с рег. № 875. Едва на 24.01.2019г. към ищеца била изпратена покана за
доброволно изпълнение с изх. № 4610/24.01.2019 г., че е длъжник по посоченото
изп.дело. В срока по чл.414 ал.2 от ГПК ищецът не депозирал възражение против
издадената заповед за изпълнение и тя влезнала в сила. С поканата той бил
уведомен, че за обезпечаване на вземането му е наложен запор на банковите
сметки и пенсия. Предвид изложеното, за ищеца налице била правна възможност да
предяви настоящия иск, позовавайки се на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производство, в което е издадено изпълнителното основание.
Той твърди, че към момента е изтекла погасителната 5-годишна давност по чл.110
от ЗЗД по отношение на задълженията, за които бил издаден изпълнителният лист.
Според чл.114 от ЗЗД, давността започвала да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо, а в случая това станало не с издаването на изпълнителния
лист, а преди това според изявлението на кредитора, обективирано в заявлението
му до съда и приложените писмени доказателства - извлечение от счетоводните
книги на ”Банка ДСК” ЕАД с № 8687644/ 21.10.2011г. Така посочената в тях дата
21.10.2011г. била началната такава на изискуемост на вземанията по договора за
кредит и същите се погасили по давност на 21.10.2016г., към който момент не
били предприети действия по принудителното изпълнение, които да прекъсват
давността по чл.116 б.“в“ от ЗЗД. Молбата за образуване на изпълнителното дело
била с вх. № 2042/24.10.2016г., респ. след изтичане на давността. Наред с това
ответникът не бил процесуално легитимирана страна по изп.дело, като взискател,
т.к. липсвало уведомяване за цесията от цедента на длъжника и тя не произвела
своето действие. Ето защо, всяко изпълнително действие, поискано от ответника,
било от процесуално нелегитимирана страна и не произвеждало действие, в т.ч. и
не прекъсвало давността. Същевременно, подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение също не прекъсвало давността, което според чл.116 б.“б“
от ЗЗД ставало с предявяване на иск, респ. би се прекъснала с предявяване на
иск по чл.422 от ГПК, което в случая не било сторено. Издадената заповед за
изпълнение нямала последиците на съдебно решение за установяване съществуване
на вземането, по смисъла на чл.117 ал.2 от ЗЗД. Така към образуване на
изп.дело, спорното вземане вече било погасено по давност. Приложение намирало и
ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Дължимите лихви и акцесорни вземания били
погасени по давност, предвид чл.119 от ЗЗД, с погасяване на главното вземане.
Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да приеме за
установено по отношение на ответника, че не му дължи гореописаните суми по
заповедта и изпълнителния лист. Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявения иск
като неоснователен. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка
с твърденията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От копие на изпълнително дело №
20168750402042
по описа на ЧСИ Захари Запрянов, рег. № 875 е видно, че в полза на “Банка ДСК“ ЕАД е бил издаден Изпълнителен лист от 24.10.2011г. възоснова на Заповед за изпълнение № 1948/24.10.2011г. по Ч.гр.д. № 3207/2011г.
по описа на Районен съд-Хасково, за следните суми: 15 836.75
лева – главница; 4 630.09 лева – договорна лихва от 18.11.2004г. до
21.10.2011г.; 1 880.87 лева – наказателна лихва от 20.01.2010г. до 21.10.2011г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 21.10.2011г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 446.95 лева заплатена държавна такса и 673 лева
юрисконсултско възнаграждение, разноски по делото.
Установява се също,
че по силата на Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от
11.02.2013г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и „ОТП Факторинг“ ЕАД последното
дружество е придобило вземането на „Банка ДСК“ срещу длъжника З.С.С., ведно с
всичките му привилегии, обезпечения и други принадлежности. На основание чл.429
от ГПК цесионерът, като частен правоприемник на цедента, е образувал изп. дело
№ 20168750402042 по описа на ЧСИ Захари Запрянов, рег. № 875, район на действие
– Окръжен съд-Хасково срещу кредитополучателя и ответник в настоящото
производство с Молба, вх. № 72998/24.10.2016г.
Основният
спор между страните по делото е дали е изтекла погасителната давност за
вземанията, обективирани в изпълнителен лист, издаден по Ч.гр.д. № 3207/2011г.
по описа на Районен съд-Хасково.
Съобразно
разпоредбата на чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да
оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се
основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт. По своето естество
искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се
домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното
дело, вследствие на новонастъпилите след постановяването на съдебния акт факти,
е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е настъпила. По
изложените съображения предявеният иск е допустим, доколкото наличието на висящ
изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно
основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по
чл.439 от ГПК, с който се оспорва изпълнението. Искът е основан на твърдения,
че ищецът не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили
обстоятелства след влизане в сила на заповедта за изпълнение, а именно
погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност.
Предявеният иск е
неоснователен по следните съображения:
Съгласно ТР № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, мотивите на т.14, новият
ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова
самото заявление за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя
се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно
чл. 422, ал. 1 от ГПК, предявяването на този иск има обратно действие, само ако
е спазен срокът по чл.415, ал.1 от ГПК.
Освен в тази хипотеза,
давността следва да се счита прекъсната и със стабилизиране на заповедта за
изпълнение. Това е така, тъй като съгласно актуалната практика на ВКС, влязлата
в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с
обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на
срока за подаване на възражение. Следователно, по действащия ГПК няма основание
да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към
съдебно решение по смисъла на чл.117, ал.2 от ЗЗД. В подобен смисъл са и
Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о.,
ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г.,
II т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4647/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 2566/2013 г., IV г. о., ГК).
В случая ищецът
обосновава претенцията си с изтичане на общата петгодишна давност, уредена с
нормата на чл.110 от ЗЗД. Безспорно е, че вземането за сума, предоставена по
договор за банков кредит, се погасява с общата петгодишна давност. В настоящия
случай се установява, че заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителният
лист са издадени на 24.10.2011г.
Заповедта е била връчена на длъжника по изпълнителното дело по реда на чл.47 от ГПК и поради липса на възражение, същата е влязла в сила на 21.02.2017г. Необходимо
в случая
е да е изтекла петгодишна давност именно, считано от 21.02.2017г. /датата
на влизане в сила на заповедта за изпълнение, от който момент същата се
стабилизира/, до предприемане на действия, които я
спират или прекъсват по смисъла на чл.115 и чл.116 от ЗЗД. Видно от приложеното
копие на изпълнителното дело е, че за събиране на процесното вземане, същото е
било образувано на 24.10.2016г. При наличието на влязла в сила заповед за
изпълнение приложима е нормата на чл.117, ал.2 от ЗЗД, според която новата
погасителна давност, започваща от влизането й в сила, е „всякога пет
години”. Действително, използваният термин в тази норма е „решение“,
но той следва, съобразно чл.5 от ГПК, да се тълкува разширително, доколкото
към датата на последната й редакция /ДВ бр.12/1993г./ заповедно производство
изобщо не е съществувало. Следва да се има предвид, че както решенията, така и
заповедите по чл.410 или чл.417 от ГПК установяват вземания чрез съдебна
санкция, като след влизането им в сила е
недопустимо искане за присъждане на същото вземане между същите страни да бъде
въвеждано като предмет в друго производство по реда на ГПК /исково или
заповедно/ – т.е., досежно своите субективни и обективни
предели те са тъждествени. Така установените вземания подлежат на
преразглеждане по съдебен ред единствено при наличието на определени
предпоставки и по изрично нормативно предвидените извънредни способи, които
отчитат спецификите на отделните видове съдебни актове – чл.424 от ГПК за
заповедите за изпълнение, чл.303 и сл. от ГПК за решенията, чл.240 от ГПК за неприсъствените решения.
Предвид изложеното
следва да се приеме, че на 21.02.2017г. е започнал да тече нов давностен срок,
който е петгодишен, който срок е прекъсван многократно в изпълнителното дело с
всяко едно от следните изпълнителни действия – наложен запор на дружествени
дялове на длъжника на 02.06.2017г., наложен запор на банкови сметки на
01.09.2017г., наложен запор на пенсия на 10.12.2018г., и който давностен срок
не е изтекъл и към датата на исковата молба – 22.02.2019г. и не е погасил
вземането за сумите по изпълнителния лист. Съгласно дадените задължителни
разяснения с т.10 от ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК
на ВКС, за разлика от исковия процес, където давността за вземането се прекъсва
еднократно - в началото на процеса, при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение. Срокът на новата давност започва да
тече от този момент и с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение, като в изпълнителния процес давността не спира, защото взсикателят
може да избере дали да иска нови изпълнителни способи, в случай, че все още не
е удовлетворен, или да не действа – да не иска нови изпълнителни способи, като
с цитираното решение е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980г., според което
погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането.
Следва да се отбележи
още, че без значение за основателността на иска по чл.439 от ГПК, предявен
срещу новия кредитор по договора за цесия /взискателя по изпълнителното дело/ е
установяване на надлежното уведомяване на длъжника по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД за извършена цесия, т.к. този факт не рефлектира върху дължимостта на
вземането – то съществува и следва да бъде удовлетворено принудително от
съдебния изпълнител, като не освобождава длъжника от отговорност за
погасяването му /така Решение № 209/28.11.2018г. по т.д. № 2530/2017г. на ВКС,
ТК, I т.о./. В този смисъл,
неоснователно съдът намира твърдението на ищеца, че след като липсва
уведомяване на длъжника от цедента за извършената цесия, то същата не е
произвела действие и поисканите от взискателя цесионер изпълнителни действия не
са довели до прекъсване на давността.
По изложените
съображения предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, като на основание чл.78, ал.8 от ГПК ищецът бъде осъден да заплати на ответника направените разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда – 150 лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от З.С.С., ЕГН **********,***, против „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –
гр.София, Район „Оборище“, бул.“Княз Ал. Дондуков“ № 19, ет.2, иск с
правно основание чл.439 от ГПК за признаване за установено по отношение на
„ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, че З.С.С. не дължи изпълнение по изп. дело
№ 20168750402042 на ЧСИ Захари Запрянов, рег. № 875, с район на
действие Окръжен съд-Хасково, относно вземането, посочено в издадени по Ч.гр.д.
№ 3207/2011г. на Районен съд-Хасково Заповед за изпълнение № 1948/24.10.2011г. и Изпълнителен
лист от 24.10.2011г. за суми в размер на
15 836.75 лева за главница; 4 630.09 лева – договорна лихва от
18.11.2004г. до 21.10.2011г.; 1 880.87 лева – наказателна лихва от
20.01.2010г. до 21.10.2011г. и законната лихва върху главницата от 21.10.2011г.
до изплащане на вземането, по Договор за кредит за текущо потребление от
18.11.2004г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и З.С.С., съгласно извлечение от
счетоводната книга на „Банка ДСК“ ЕАД № 8687644/21.10.2011г., както и сумата от
446.95 лева платена държавна такса и 673
лева юрисконсултско възнаграждение – разноски по делото, като – неоснователен.
ОСЪЖДА З.С.С., ЕГН **********,***, да заплати на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София, Район „Оборище“,
бул.“Княз Ал. Дондуков“ № 19, ет.2, направените по делото разноски в размер на 150
лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ
: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.