№ 24
гр. Момчилград, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Административно
наказателно дело № 20235150200002 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.58 „д“ и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от Ю. Х. М. с ЕГН-
**********, срещу Наказателно постановление № НП 307/ 25.10.2022г.,
издадено от Зам.министър на земеделието на Р.България, с което за
нарушение на чл.2 ал.3 вр. ал. 1 и ал. 2 от Закона за опазване на земеделските
земи /З033/, и чл.3 ал.2 изр.1-во от Правилника за прилагане на ЗОЗЗ, и на
основание чл.44 ал.2 вр. чл.41 ал.1 т.2 от ЗОЗЗ, на жалбоподателя е наложена
глоба в размер на 500 лева.
За съдебно заседание, Жалбоподателят, редовно уведомен, не се
явява, представлява се от адв.Д.Х. от АК- Кърджали, който моли за отмяна
на обжалваното НП, като се претендират разноски. Заявява, че е изтекъл
съответният давностен срок за съставянето на АУАН и респ. за налагането на
наказание.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се
представлява гл.юк.к. на ОСЗ- Кърджали- З.К., която моли за потвърждаване
на НП, и претендира ю.к.възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
1
По делото се установи, че обжалваното Наказателно постановление
№ НП 307/ 25.10.2022г., е издадено от Зам.министър на земеделието на
Р.България, с което за нарушение на чл.2 ал.3 вр. ал. 1 и ал. 2 от Закона за
опазване на земеделските земи /З033/, и чл.3 ал.2 изр.1-во от Правилника за
прилагане на ЗОЗЗ, и на основание чл.44 ал.2 вр. чл.41 ал.1 т.2 от ЗОЗЗ, на
жалбоподателката е наложена глоба в размер на 500 лева.
В производството по издаване на процесното нак.постановление е
установено, че на 30.08.2022г. Й. Г. е съставила на жалбоподателката Ю. М.,
АУАН № 7/2022г., за това, че на 19.01.2022г. използвала земеделска земя за
неземеделски нужди, без разрешение за промяна на предназначението, като е
построен обект „Жилищна сграда- еднофамилна“ със застроена площ от 83
кв.м., построена във ПИ № 20081.20.81 по КККР на землище на с.Делвино,
общ.Кирково, ЕКАТТЕ 20554, 10-та категория, по ЗАТУРБ, върху 850 кв.м. и
15 бонитен бал, неполивна, ,собственост на Ю. Х. М., Ф.А.К., Е.А. М., Ю.А.
М., и М.А. М.. Актосъставителят е приел, че жалбоподателката е нарушила
разпоредбите на чл.2 ал.3 вр. ал.1 и ал.2 от ЗОЗЗ, и чл.3 ал.2 изр.1-во от
ППЗОЗЗ.
По делото се установи, че АУАН № 7/30.08.2022г. е връчен на
30.08.2022г. на Ю. М. и е подписан от същата без възражения. В писмо с peг.
индекс № 66-3621/16.09.2022г. на Министерство на земеделието, изпратено от
директора на Областна дирекция „Земеделие"- Кърджали, е посочено, че в
законоустановения седемдневен срок от подписването на АУАН №
7/30.08.2022 г. не са постъпвали писмени възражения от г-жа Ю. Х. М..
В АУАН № 7/30.08.2022г. е посочено, че с. Делвино е населено място
от десета категория по ЗАТУРБ, а след направена справка в Единния
класификатор на административно-териториалните и териториалните
единици, регламентиран в ЗАТУРБ, се установи, че с. Делвино е населено
място от седма категория.
Направена е справка в Кадастрално-административната
информационна система на АГКК, с която се установява, че ПИ с
идентификатор 20554.20.81 по КККР на с. Делвино е вид територия-
земеделска, категория - 10, начин на трайно ползване - нива, площ - 885 кв. м
и стар номер - 020081.
Приложен е Н.а, изд. на осн. чл.587 ал.2 от ГПК- а именно нот.акт №
2
20, том III, per. № 1685, дело № 420 от 2016г. по описа на Григор Григоров, с
който съпрузите А.Р. М. и Ю. Х. М. /жалбоподателката/ са признати за
съсобственици по давностно владение на следния недвижим имот,
представляващ: Едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от
83 кв.м., построена във ПИ № 20081, находящ се в с.Делвино, общ.Кирково,
ЕКАТТЕ 20554, при граници на имота; ПИ № 20766, ПИ № 20082, ПИ №
20083, ПИ № 20095;
От представеното Удостоверение за наследници от 23.06.2021г., изд.
от общ.Кирково, е видно, че Ю. Х. М. /жалбоподателката/, и лицата Ф.А.К.,
Е.А. М., Ю.А. М. и М.А. М., са наследници по закон на А.Р. М., който е
съсобственик на описаната в горецитирания нотариален акт едноетажна
масивна жилищна сграда, и съответно като такива те придобиват идеалните
части от правото на собственост върху сградата, която е била притежавана от
техния наследодател.
По делото са представени и други писмени доказателства, както
следва; Н.а. № 121, том 3, рег.№ 4301, н.д.№ 521/ 2021г., на нот.Гр.Григоров,
с който лицата Ю. Х. М. /жалбоподателката/, и Ф.А.К., Е.А. М., Ю.А. М. и
М.А. М., са признати за собственици по давностно владение на ПИ №
20554.20.81., с площ от 855 кв.м. находящ се в с.Делвино, общ.Кирково,
земеделска нива- номер по предходен план 020081, при граници на имота; №
20554.20.83., № 20554.20.80., № 20554.20.82, № 20554.20.766.; Скица-проект
за отстраняване на ЯФГ; Уведомление от СГКК- Кърджали до ОДЗ-
Кърджали за искане за отстраняване на ЯФГ; Удостоверение за приемане на
проект за изменение на КККР, писма, покани, разписки за връчване и други,
описани и приложени по делото в протокола от проведено съдебно заседание.
Предвид така събраните писмени доказателства е било издадено
нак.постановление, предмет на настоящото производство, и същото е връчено
на жалбоподателката на 02.11.2022г.
В нак.постановление АНО е приел, че Ю. Х. М. не ползва
земеделската земя в обхвата на поземлен имот с идентификатор 20554.20.81
по КККР на с. Делвино за земеделски цели, предвид обстоятелството, че в
имота е построена жилищна сграда- еднофамилна със застроена площ 83
кв.м., и до съставянето на АУАН № 7/30.08.2022г. няма влязло в сила
решение за промяна на предназначението на земята, и е нарушила
3
разпоредбите на чл.2 ал.3 във вр. с ал. 1 и 2 от ЗОЗЗ и чл.3 ал.2 изр.1-во от ПП
на ЗОЗЗ, поради което и на основание чл.44 ал.2 и чл.41 ал.1 т.2 от ЗОЗЗ, на
същата е наложено адм.наказание „глоба“ в размер на 500 лева.
В съдебно заседание като свидетел е изслушани служителите от ОДЗ-
Кърджали Ив.И. и Хр.В., които потвърждават в своите показания, описаната
в акт за установяване на адм.нарушение фактическа обстановка.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед
на събраните по делото доказателства.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото НП, относно законосъобразност и
обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното
административно наказание, и предвид на така установената фактическа
обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, подадена е от легитимирано да обжалва лице и срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна
по следните съображения:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а
АУАН също е съставен от компетентно лице. В хода на
административнонаказателното производство не са допуснати процесуални
нарушения, които да водят до отмяна на постановлението на формални
основания.
Въпреки това, съдът счита, че са налице основания за отмяна на НП,
тъй като не се установява по безспорен начин извършването на твърдяното
нарушение от страна на жалбоподатеката. Отговорността на
жалбоподателката е ангажирана за нарушение по чл.41 ал.1 т.2 от ЗОЗЗ, за
това, че е използвала земеделска земя за неземеделски нужди без разрешение
за промяна на предназначението й.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи
по безспорен начин, че този извод е направен въз основа на обстоятелството,
че жалбоподателката е собственик на описаната в нак.постановление
едноетажна жилищна сграда от 83 кв.м., ведно със другите наследници по
4
закон, описани и по-горе- на починалото лице и неин съпруг А.Р. М.. Прието
е, че след като към момента на проверката сградата все още съществува, то
същата се ползва от жалбоподателката, която е една от наследниците на
посоченото по-горе лице. По делото обаче не се събраха доказателства, че
именно жалбоподателката, на въпросната дата /19.01.2022г./, е използвала
земеделската земя за неземеделски нужди, а не някой от другите наследници.
Освен това следва да се посочи, че изпълнителното деяние на
нарушението по чл.41 ал.1 т.2 от ЗОЗЗ се изразява във фактическо /реално/
използване, т. е., трябва да има някакви активни действия от страна на
наказаното лице по експлоатация на имота /земята или сградата/, а такива
действия от жалбоподателката не се установиха в производството по делото.
Освен изложеното по никакъв начин не се установи кога всъщност е
построена сградата и от кого. Видно от приложеният Н.а, изд. на осн. чл.587
ал.2 от ГПК- а именно нот.акт № 20, том III, per. № 1685, дело № 420 от
2016г. по описа на Григор Григоров, с който съпрузите А.Р. М. и Ю. Х. М.
/жалбоподателката/ са признати за съсобственици по давностно владение на
следния недвижим имот, представляващ: Едноетажна масивна жилищна
сграда със застроена площ от 83 кв.м., 6 години преди установяването на
нарушението сградата е съществувала, което води до извода, че в настоящият
случай е и изтекла и съответната давност по смисъла на чл.34 от ЗАНН.
Съдът намира за безспорно установено, че АУАН е бил съставен след
изтичането на сроковете по чл.34 ал.1 от ЗАНН и към датата на съставянето
му– 30.08.2022г., близо 6 години след извършването на деянието, вече е била
преклудирана възможността на компетентните органи за търсене на
административнонаказателна отговорност от лицето. Съгласно разпоредбата
на чл.34 ал.1 от ЗАНН, административнонаказателно производство не се
образува, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от открИ.е на нарушителя или ако е изтекла една
година от извършване на нарушението. По смисъла на горната разпоредба,
изтичането на който и да е от сроковете- тримесечен или едногодишен,
законът обвързва с невъзможността, наказващият орган да образува
административнонаказателно производство. По делото няма данни за по-
ранно открИ.е на нарушителя, поради което, по отношение на срока, в който
следва да се състави АУАН в случая, е приложим едногодишния срок от
5
извършване на нарушението.
Поради изложеното по-горе, съдът намира, че обжалваното НП
подлежи на отмяна.
С оглед изхода на спора, разноските следва да бъдат присъдени в
полза на жалбоподателя. По делото е представен договор за правна защита,
съгласно който заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на 400
лева. Предвид и това и с оглед направеното искане за присъждане на
разноски съдът приема, че в полза на жалбоподателя следва да се присъди
сумата от 400 лева., която да се заплати от АНО.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП 307/ 25.10.2022г.,
издадено от Заместник- министър на земеделието на Р.България, с което за
нарушение на чл.2 ал.3 вр. ал. 1 и ал. 2 от Закона за опазване на земеделските
земи /З033/, и чл.3 ал.2 изр.1-во от Правилника за прилагане на ЗОЗЗ, и на
основание чл.44 ал.2 вр. чл.41 ал.1 т.2 от ЗОЗЗ, на Ю. Х. М. с ЕГН-
**********, е наложена „глоба“ в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА Министерството на земеделието да заплати на
жалбоподателя Ю. Х. М. с ЕГН- **********, съдебно-деловодните разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване Административен съд-
Кърджали в 14-дневен срок от съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
6