Р Е Ш Е Н И Е
№ 64 22.05.2023
година гр. *********
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - ********* втори
състав
на двадесет
и първи април две хиляди двадесет
и трета година
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ПЕТРОВА
секретар : Ивалина Станкова
като разгледа докладваното от председателя Анета Петрова административно
дело №20237250700024 по описа за 2023 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.172
ал.5 от Закона за движение по пътищата във вр.с чл.
145 и сл. АПК.
Образувано е по жалба на Р.А.Ю. с
постоянен адрес ***, против Заповед за налагане на принудителна административна
мярка №23-1873-000013 от 31.01.2023г. издадена от Началник Група към ОДМВР –
Разград, РУ – Разград, упълномощен със Заповед №330з-1/04.01.2022г. на
Директора на ОДМВР – Разград. В жалбата се визира незаконосъобразност на
обжалваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка, поради
липса към момента на издаването й на материално – правните предпоставки за това.
Основният аргумент, развит в жалбата е твърдението, че към датата на извършване
на административното нарушение, за което е съставен АУАН серия GA
№752004/31.01.2023г. с визиран нарушител А.Х.Ю., управлявал собствения на жалбоподателката автомобил, водачът е бил правоспособен,
тъй като е притежавал СУМПС – френски образец, което било валидно и не било
отнето. Визира се и липса на мотиви в оспорената ЗПАМ относно определения срок
на наложената ПАМ. Жалбоподателката моли съда да
отмени изцяло оспорената заповед. В с.з. жалбоподателката
се представлява от процесуалния си пълномощник а.. С.М. ***, която изцяло
поддържа жалбата и в представена писмена защита се позовава на чл. 17 ал.13 т.1
от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и
тяхната дисциплина, издадена от МВР, съгласно която не се издавало СУМПС в
случаите, когато се установи, че лицето, подало заявление има обичайно
пребиваване в друга държава – членка на ЕС, като заявява, че обичайното
пребиваване на водача в случая е във Франция. Предвид притежаваното от този
водач СУМПС – френски образец, цитира и нормата на чл.7 §5 б.“а“ от Директива
ЕС 2006/126/ЕО, съгласно която никой не може да притежава повече от едно СУМПС,
като тази забрана била транспонирана в разпоредбата на чл. 17 ал.13 т.2 от
Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство
за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната
дисциплина, издадена от МВР. Изтъква, че в хода на административното
производство са допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила, тъй като не били спазени чл. 35 и чл. 36 АПК, изискващи изясняване на
всички факти от значение за случая.
Ответникът по жалбата – Началник Група към ОДМВР – Разград, РУ – Разград, редовно призован, не се явява и
не изпраща представител в съдебно заседание, като не е депозирал и писмено
становище по жалбата.
В Определение №61/24.02.2023г. по
настоящото дело съдът е преценил жалбата като редовна и допустима по
изложените в съдебния акт съображения.
След преценка на становищата на страните и събраните по делото
доказателства, съдът приема за установени следните факти:
Видно от приетите материали по
административната преписка на 31.01.2023г. мл.пол.инспектор от РУ – Разград към
ОДМВР – Разград е съставил АУАН с.GА №752004,
с който е констатирал извършено от А.Х.Ю., с ЕГН **********,***,
административно нарушение по чл. 150а ал.1 ЗДвП, изразяващо се в следното: на
31.01.2023г. в 15:20 часа в гр. ******************************“ в близост до
к-ще с ул. „******“ в посока на движение към път II - 51, около 14:30 ч. управлява
лек автомобил „Фолксваген голф вариант“ с peг. №*********,
собственост на Р.А.Ю. с ЕГН: **********, след като е лишен от това право. СУМПС
е отнет/иззет поради отнемане на всички контролни точки. Водачът представи
СУМПС френски образец номер *********, с което свидетелство не може да
управлява МПС в Република България съгласно чл. 17 ал. 17 от Наредба I-157.“.
Въз основа на съставения АУАН Началник група към ОДМВР Разград, РУ – Разград е
издал оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№23-1873-000013 от 31.01.2023г. срещу Р.А.Ю.. Като фактически основания за издаването на
ЗППАМ органът е изложил следното: „В гр. ********************************“ в
близост до к-ще с ул. „******“ в посока на движение към път II -51, около 14:30
ч. А.Х.Ю. с ЕГН ********** управлява лек автомобил Фолксваген голф вариант с peг. Номер ********* собственост на Р.А.Ю., след като е
лишен от това право. СУМПС е отнет/иззет поради отнемане на всички контролни
точки. Водачът представи СУМПС френски образец номер *********, с което
свидетелство не може да управлява МПС в Република България съгласно чл. 17 ал.
17 от Наредба I-157“. При така приетите факти и на основание чл. 171 т.2а б.А
от ЗДвП на Р.А.Ю. е наложена принудителна административна
мярка - Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. На основание
чл. 60, ал. 1 от АПК е допуснато предварително изпълнение на заповедта,
мотивирано с целта да се осигури живота и здравето на гражданите и да се
защитят особено важни държавни и обществени интереси. В ЗППАМ е записано, че са
отнети СРМПС №********* и 2бр. peг. табели №*******.
Оспорената заповед е връчена на Р.А.Ю. на 08.02.2023г. лично. По повод подадено
от водача Ю. възражение срещу съставения АУАН в рамките на административното
производство е извършена проверка чрез Д „МОС“ към МВР като от изпратената от
страна на френските власти информация, отразена в писма /листи 50 и 51 от
делото/следва, че френска шофьорска книжка с номер ********* съществува във френските
бази данни, издадена е на името на лицето A.H.Y., роден на *** г. в *********,
България, живущ на следния адрес: *********************************************).
В писмото се посочва, че документът е валиден и е издаден за следните
категории: **,**,**, но същият е преустановен от 18.11.2017 г. поради превишена
скорост. Допълнително е уточнено, че след извършена проверка в информационните
системи, е установено, че френското свидетелство на управление на МПС на А.Х.Ю.
е валидно, но същото е отнето, а като предполагаема причина за това се сочи, че
лицето не е обновило данните за себе си в областта Vaucluse.
По преписката е приложената и справка за нарушител/водач А.Х.Ю., от която
следва, че посоченото лице е имало издадено на 15.07.2003г. българско СУМПС,
валидно до 08.07.2013г., но същото е отнето. В налична по преписката докладна
записка, изготвена от актосъставителя на
06.02.2023г., е отразено, че Ю. е с отнето/иззето СУМПС поради отнемане на всички
контролни точки и е лишен от това право. В рамките на настоящото съдебно
производство съдът изиска по – конкретна информация от френските власти чрез Д
„МОС“, като от постъпилото писмо рег.№А-5324/20.04.2023г. следва, че издаденото
на А.Х.Ю. СУМПС с номер ********* съществува във френската
база данни и е валидно, издадено е за категории В, АМ и В1, но същото е
отнето/иззето от 18.11.2017г. във връзка с превишена скорост и към момента на
справката все още е иззето. В писмото е пояснено, че посоченото СУМПС съгласно
правилата във Франция понастоящем се съхранява от префектура *************************/
и ще остане в службите на префектурата, докато притежателят му не уреди
положението си и не предприеме стъпки за възстановяването му.
Въз основа на установените факти и след съвкупната преценка на събраните
доказателства съобразно правомощията си по чл. 168 АПК и на основанията по чл.
146 АПК съдът прави следните правни изводи:
Оспореният административен акт - Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1873-000013 от
31.01.2023г., е издаден от компетентен административен орган - Началник група към ОДМВР Разград, РУ – Разград. Съгласно чл. 172 ал.1 ЗДвП
ЗППАМ по чл. 171 т.2а ЗДвП се издава от ръководителите на службите за контрол
по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица. Със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г.на Министъра на
вътрешните работи са определени основните структури от МВР, които осъществяват
контрол по ЗДвП, и сред тях са Областните дирекции на МВР. Въз основа на тази
заповед е издадена Заповед №330з-1/04.01.2022г.на Директора на ОДМВР – Разград,
с която са оправомощени длъжностни лица, които да
издават ЗППАМ по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7
от ЗДвП, сред които са и началниците на групи „Охрана на обществения ред“ в
сектор „Охранителна полиция“на РУ - Разград - за територията, обслужвана от РУ /т.1.7 от заповедта/. Видно от представеното удостоверение рег.№330000-8882/13.03.2023г.,
подписано от Директора на ОДМВР – Разград, издалият оспорената ЗППАМ И.Г. Ат.е
бил назначен от 22.02.2020г. до 26.02.2023г.вкл. на длъжност Началник на група
„Охрана на обществения ред“ в сектор „Охранителна полиция“ към РУ – Разград при
ОДМВР – Разград. При тези данни съдът приема, че оспорената заповед е издадена
от компетентен административен орган в рамките на делегираната му материална и
териториална компетентност.
Оспорената заповед е издадена при
спазване на предвидената в чл. 172 ал.1 ЗДвП форма, която съответства и на
принципното изискване на чл. 59 ал. 2 от АПК за писмена форма на индивидуалния
административен акт. Същата съдържа предвидените в чл. 59 ал.2 АПК реквизити и
предвид съдържанието ѝ е мотивирана, в какъвто смисъл е изискването на
чл. 172 ал.1 ЗДвП, поради което не е налице и отменителното
основание по чл. 146 т. 2 от АПК.
При извършената служебна проверка
съдът не установи нарушения на административнопроизводствените
правила, които да представляват самостоятелно основание за отмяна на оспорения
административен акт съгласно чл. 146 т.3 АПК. Изтъкнатото в жалбата оплакване за
допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, изразяващо се в това, че административният орган не е изяснил всички
факти от значение за случая, с което се отклонил от изискванията на чл. 35 и
чл. 36 АПК, съдът намира за неоснователно. Материалите по преписката показват,
че административният орган е събрал относимите
доказателства към случая, и дори е изискал допълнително сведения, които макар и
да са събрани по повод постъпилото възражение срещу съставения АУАН, са
отчетени като относими и към издадената ЗППАМ, поради
което са и представени по настоящото съдебно производство. Наред с това следва
да се посочи, че наложената с оспорената ЗППАМ принудителна административна
мярка има преустановителен характер и цели да преустанови
извършването на започнало и продължаващо административно нарушение. Водещият
принцип при прилагане на ПАМ е бързото предприемане на мерки по охраняването на
обществения интерес от деяния, които биха причинили вредни последици за
обществото. Този принцип обосновава налагането на ПАМ, която винаги има
временен характер, като този характер и правото на жалба са защитните средства
на адресата на ЗППАМ. Предвид това и органът не разполага с времева възможност
да извършва проверки и събира доказателства. Административният орган е наложил
ПАМ в минималния предвиден от закона срок – 6 месеца, и в случая липсата на
мотиви относно тази продължителност не се отчита като допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила.
Ето защо съдът намира, че не са налице допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, поради което
липсва и отменителното основание по чл. 146 т.3 АПК.
При преценка на събраните
доказателства съдът намира, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Като
безспорни и признати от оспорващата страна обстоятелства по делото са отделени
следните : 1/ жалбоподателката е собственик на МПС,
чиято регистрация е прекратена с оспорената ЗППАМ и 2/ българското СУМПС на
водача А.Х.Ю. е било отнето към 31.01.2023г. поради изчерпване броя на
контролните точки. При така отделените като безспорни обстоятелства следва, че
към датата на издаване на оспорената ЗППАМ водачът на посоченото в същата МПС
не е притежавал валидно СУМПС, издадено в РБългария.
Подлежащ на установяване е основният довод в жалбата – дали представеното от
водача при проверката СУМПС, издадено във Франция, е валидно към този момент, и
дали същото му дава право да управлява МПС на територията на Р България. В
случая е налице съставен АУАН, който се ползва с презумптативна
доказателствена сила съгласно чл. 189 ал.2 ЗДвП до
доказване на противното. Съгласно нормата на чл. 171 т.2а б.“а“ ЗДвП се
прилага ПАМ прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства –
за срок от 6 месеца до една година. В контекста на настоящия казус визираните в
цитираната норма условия следва да се преценят по отношение на водача А.Ю.. Според
посоченото в ЗППАМ фактическо основание, този водач е лишен от право да
управлява МПС поради отнемане на всички контролни точки, т.е. визира се
хипотезата на чл. 171 т.2а б.“а“ предл.3 ЗДвП – лишен от право да управлява МПС по административен
ред. Следователно в случая не се обсъжда дали този водач е бил правоспособен
поначало или притежава СУМПС за съответната категория МПС, а обстоятелството
дали същият все още е лишен от правото да управлява МПС поради отнемане на
СУМПС заради отнемане на всички контролни точки. Посоченото обстоятелство е
безспорно по делото. Съгласно цитираната в ЗППАМ норма на чл. 17 ал.17 от
Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство
за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната
дисциплина, не се признава за валидно
и не се подменя с българско чуждестранно национално свидетелство за управление
на МПС на лице, което е притежавало българско свидетелство за управление на
МПС, но е изгубило правоспособност в съответствие с чл. 157, ал. 4 ЗДвП поради
отнемане на всички контролни точки и чието свидетелство е отнето или обявено за
отнемане, като лицето може да възстанови правоспособност на основание чл. 157,
ал. 5 ЗДвП, за което му се издава ново свидетелство по реда на чл. 14, ал. 1,
като при връчване на новото свидетелство за управление на МПС лицето връща
чуждестранното свидетелство за управление за изпращането му на държавата, която
го е издала. Визираната норма на чл. 157, ал. 4 ЗДвП предвижда, че водач, на
когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е
длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на
Министерството на вътрешните работи. Следователно съгласно българското
законодателство водачът Ю. е неправоспособен и в хипотезата, при която същият е
загубил правоспособността си /поради отнемане на всички контролни точки/, не се
признава и представеното от същия чуждестранно СУМПС. В жалбата се изтъкват
доводи, базиращи се на нормите на чл. 17 ал.13 т.1 и т.2 от Наредба
№ I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната
дисциплина, издадена от МВР, като предвид смисловото позоваване съдът приема,
че се визират нормите на чл. 17 ал.15 т.1 и т.2 от същата наредба, съгласно
които не се издава свидетелство за управление на МПС в случаите, когато се
установи, че лицето, подало заявление, има обичайно пребиваване в друга държава
– членка на ЕС или има друго валидно свидетелство за управление на МПС,
издадено от държава – членка на ЕС, или има наложени ограничения или временно
лишаване от право да управлява МПС на територия на държава членка, или е
започнала процедура по подмяна на свидетелството в друга държава членка. Това
позоваване цели да мотивира твърдението на оспорващата страна за липса на
основание да се изисква от водача Ю. да притежава българско СУМПС. В случая
обаче следва разсъжденията да са на друга плоскост, а именно на плоскостта на
регламентацията по чл. 17 ал.17 от визираната наредба, без значение какво е
обичайното местопребиваване на водача. Значимото условие в конкретния казус е,
че водачът Ю. е притежавал българско СУМПС, но е изгубил правоспособност в
съответствие с чл. 157, ал. 4 ЗДвП поради отнемане на всички контролни точки и
поради това свидетелството му е било отнето. Посочената норма, на която се е
базирал и административният орган, издал оспорената заповед, е в съответствие
със създадената съдебна практика на СЕС по приложение на Директива 2006/126/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно
свидетелства за управление на превозни средства. Съгласно Решение на Съда
(десети състав) от 28 октомври 2020 г. (преюдициално
запитване от *************************— Германия) — M.M./K.H.
(Дело C-112/19) (2020/C 433/07), е постановено, че член 2,
параграф 1 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20
декември 2006 година относно свидетелства за управление на превозни средства трябва
да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него взаимно признаване, без друго
формално изискване, се прилага към свидетелство за управление, издадено след
замяна на основание член 11, параграф 1 от тази директива, при спазване на
предвидените в посочената директива изключения/т.1/; член 11, параграф 4, втора
алинея от Директива 2006/126 трябва да се тълкува в смисъл, че позволява на
държава членка да откаже признаването на свидетелство за управление на превозно
средство, което е било заменено на основание член 11, параграф 1 от тази
директива, с мотива че преди замяната тази държава членка е отнела правото за
управление на превозно средство на притежателя на това свидетелство/т.2/. В подобен смисъл е и Решение на Съда (първи състав) от 29 април 2021 година
по дело C-47/20 (F. срещу S.K.) : „Член 2, параграф 1 и член 11,
параграф 4, втора алинея от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелства за управление на
превозни средства трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат държава членка,
на чиято територия притежателят на издадено от друга държава членка
свидетелство за управление на превозно средство от категории А и В е бил лишен
от право да управлява превозни средства поради нарушение, извършено при
временно пребиваване на тази територия след издаването на посоченото
свидетелство за управление, да откаже да признае впоследствие валидността на
това свидетелство за управление, след като същото е било подновено съгласно
член 7, параграф 3 от тази директива от държавата членка по обичайно
пребиваване на притежателя на свидетелството по смисъла на член 12, първа
алинея от посочената директива. Все пак запитващата юрисдикция следва да
провери дали съгласно принципа на пропорционалност правните норми, съдържащи се
в законодателството на първата държава членка и определящи условията, на които
притежателят на свидетелството за управление трябва да отговори, за да
възстанови правото си да управлява превозни средства на нейна територия, не
надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на целта на
Директива 2006/126, а именно подобряване на пътната безопасност.“. С подобна
насоченост е и Решение на Съда (десети състав) от 21 май 2015 година по дело
C-339/14 (****************).
Предвид приетите и изложени от
административния орган фактически и правни съображения, които съответстват на
националната правна уредба и правото на ЕС, съдът намира, че оспорената заповед
е издадена в съответствие с материалния закон. Наред с това от събраната и
обсъдена по – горе информация от френските власти, не може да се направи и
категоричен извод за наличната към 31.01.2023г. правоспособност на Ю. съгласно
френските закони, тъй като е налице сведение за отнемане на френското СУМПС
поради превишена скорост и задържането му от френските власти. При тези данни
не става ясно как това СУМПС се е намирало у водача в деня на проверката,
извършена на 31.01.2023г. Предвид
изложените съображения съдът намира, че не е оборена доказателствената
сила на съставения АУАН, послужил като основание за издаване на оспорената
ЗППАМ, и са налице материалноправните предпоставки за
издаване на обжалвания административен акт. При така изложените мотиви съдът
намира, че не са налице и отменителните основания по
чл. 146 т.4 и т.5 АПК.
Предвид изложеното съдът счита,
че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на
правомощията му, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, в съответствие с материалните разпоредби и целта на закона, поради
което не са налице основания за отмяната му по смисъла на чл. 146 АПК и
подадената срещу същия жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Относно отговорността за разноски – относно тази отговорност се прилагат правилата
на чл. 143 АПК. Предвид изхода на делото – отхвърляне на жалбата, приложима в
случая е разпоредбата на чл. 143 ал.3 АПК, съгласно която при отхвърляне на
оспорването, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал
повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско
възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. Предвид
липсата на направена претенция от ответната страна за присъждане на разноски,
съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Водим от горното и на основание
чл. 172 ал.2 предл.посл.
АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата
на Р.А.Ю. с постоянен адрес ***, с
ЕГН – **********, против Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № 23-1873-000013 от 31.01.2023г. издадена от Началник Група към ОДМВР –
Разград, РУ – Разград, упълномощен със Заповед №330з-1/04.01.2022г. на
Директора на ОДМВР – Разград. с която на
жалбоподателката е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171 т.2а б.А от ЗДвП от Закона за движение по
пътищата : „Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“.
Решението не подлежи на
обжалване, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: