Решение по дело №12/2022 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 61
Дата: 21 април 2023 г.
Съдия: Валентина Петрова Димитрова
Дело: 20223300100012
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. Разград, 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и девети
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Валентина П. Д.а
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Валентина П. Д.а Гражданско дело №
20223300100012 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.239, ал.2 от ДОПК.
Делото е образувано по искова молба, поправена такава, подадена от С. М. Л. , чрез
пълномощник адв.Д. С. от АК-Варна против Държавата, представлявана от Министъра на
Регионалното развитие и благоустройството, с която се иска съдът да постанови решение с което
да приеме за установено по отношение на Държавата, че тя не е била собственик на апартамент,
продаден на публичната продан с тайно наддаване № 17/2020/Вн, ** в гр. *** с идентификатор на
имота № *** по КККР, одобрени със Заповед РД-18-52/25.11.2005г. на изпълнителния директор на
АГКК, купувач по която публична продан се явява „Форъс Кредит“ ООД.
Изложени са от ищеца твърдения в исковата молба, че той С. Л. е придобил описания имот
по наследяване от своята майка М. Н. С., починала на 29.04.2017г., тъй като извършената от
последната продажба на имота, оформена с НА № 144/20.11.00г. на нотариус С. С., рег. № *** на
НК, гр. Шумен, е била прогласена за нищожна с решение по гр.д. № 1605/2007г. на ШРС. Исковата
молба по това дело е била вписана през 2007г. През 2008г. КОНПИ е образувала гр.д. №
108/2008г. на ШОС и със съдебното решение по това дело описаният апартамент е бил отнет като
незаконно придобит от Р. А. Р. и Д. И. Р.а, които са го закупили от приобретателя по обявения за
нищожен договор с решението по гр.д. № 1605/07г. на ШРС. Поради това ищецът счита, че
държавата не е придобила собствеността върху имота по пътя на гражданската конфискация, тъй
като тази собственост е останала в патримониума на наследодателката на ищеца, а след това чрез
наследяване е преминала в неговия патримониум.
Исковата молба е надлежно вписана, към същата са приложени писмени доказателства.
Препис от исковата молба е връчен на ответника за отговор.
Такъв е депозиран от В. Й. , Областен управител на Област Шумен , в който се застъпва
становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск, като са изложени съображения
за това в смисъл, че спорният имот, сега с идентификатор *** е придобит на специално
основание от държавата, а именно процедура по реда на отменения Закон за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ) и в последствие е бил продаден чрез
търг с тайно наддаване по реда на ДОПК и докато е в сила влязлото в сила конститутивно решение
№ 279 от 20.11.2009 г. на ШОС, постановено по гр.дело № 108 по описа за 2008 г. породената от
него правна промяна важи по отношение на този имот.Същото становище се поддържа и в хода на
1
същество по делото, чрез депозирана молба.
При съобразяване на събраните по делото писмени и гласни доказателства , в т.ч. решения и
материали по гр.дело №1605/2007г. на ШРС и в.гр.дело №81/2010г. на ШОС, гр.дело № 108/2008г.
на ШОС с оглед доводите и становищата на страните, от фактическа страна, съдът установи
следното:
Ищецът С. М. Л. е единствен наследник по закон, син на М. Н. С. , ЕГН **********, б.ж.на
гр.Шумен, починала на 29.04.2017г.
Същата е придобила чрез договор за покупко-продажба, сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ
на 01.11.1983 година правото на собственост върху следния недвижим имот: апартамент **,
находящ се на ** етаж, **, на жилищна сграда ЕЖБЗ, построена върху държавна земя, парцел I в
кв.579 по плана на гр.Шумен, ул.***, състоящ се от стая, кухня, сервизни помещения със
застроена площ от 37.64кв.м., ведно с припадащото се избено помещение ** и съответните
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, при граници и съседи на
жилището и избеното помещение, подробно описани в договора.
С НА №158, т.I, per. №1451, д.№234 от 15.04.1999г. на нотариус с per.**, И. Б. Й.
предоставил на М. Н. С. в заем сума в размер на левовата равностойност на З800 германски марки
в срок до 15.10.1999г., като за обезпечаване на дадената сума, последната учредила в полза на
заемодателя ипотека върху собствения си недвижим имот: апартамент **, находящ се на ** етаж,
**, на жилищна сграда ЕЖБЗ, построена върху държавна земя, парцел I в кв.579 по плана на
гр.Шумен, ул.***, състоящ се от стая, кухня, сервизни помещения със застроена площ от
37.64кв.м., ведно с припадащото се избено помещение ** и съответните идеални части от общите
части на сградата и правото на строеж, при и съседи на жилището и избеното помещение,
подробно описани в същия НА.
На 20.11.2000г., И. Б. Й., като пълномощник на М. Н. С. продал на себе си, правото на
собственост върху описания по-горе недвижим имот срещу сумата 3 500лв., като в НА е посочено,
че продавачката била получила от купувача посочената сума, чрез пълномощника си напълно и в
брой. При на сделката било представено пълномощно, с нотариална заверка на подписа рег.№1452
от 15.04.1999 на нотариус с рег.**, съгласно което,С. упълномощавала Й. да се разпореди със
собствения й недвижим имот, като го продаде на когото намери за добре и при условия и сума,
каквито договори, включително и на самия себе си, да получи парите от продажбата и да разполага
с получената сума, както намери за добре; да я представлява пред съд, нотариус, община, данъчни
и финансови власти за снабдяване с удостоверение за данъчна оценка и внасяне на съответни
данъци и такси във връзка с продажбата.Същата е изповядана с НА №141, т. III; рег.№8195, дeло
№ 582 от 2000 година.По време на извършване на продажбата Б. е бил в граждански брак с Й. К..ва
Й.а, заедно с която е продал имота на Д. И. Р.а от гр.Шумен с НА №40, т.III рег.№564, дело №30
от 26.01.2001 г., съпруга на Р. А. Р..
От страна на М. С., наследодателка на ищеца бил повдигнат спор за действителността
упълномощителната сделка и сключения въз основа на пълномощното договор за покупко-
продажба между нея и И. Й., по който спор било образувано гр.дело №1605/2007г. по описа на
ШРС по което с влязло в сила решение е прогласена нищожността на пълномощно с нотариална
заверка с рег.№1452/15.04.1999г. и на договор за продажба на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт №144, т.III, рег.№8195, д.№582/2000г. на нотариус с рег.**, на основание чл.26,
ал.1 вр. с чл.152 от ЗЗД.
През 2008 година пред ШОС било образувано гр.дело №108 по описа на съда по молба на
КУИППД/сега КПКОНПИ/ срещу ответниците Р. А. Р. и Д. И. Р.а за отнемане на незаконно
придобито имущество по реда на отменения ЗОПДИППД , по което с влязло в сила на 1301.2012г.
решение от тях бил отнет и процесния апартамент, предмет на сделката покупко-продажба по НА
№40, т..III рег.№564, дело №30 от 26.01.2001 година с продавачи И. Й. и Й. Й.а.
Няма спор по делото, че жилището след решение на МС е било изнесено на публична продан
№ 17/2020 ВН.С Постановление № 61/11.09.2020 г. на директора на ТД на НАП – Варна имотът е
възложен на „ФОРЪС „ ООД, ЕИК *********, като същото е вписано в СВ на 14.09.2020 г. - акт 9,
том 12, вх.рег. № 3980, дв.вх.рег. № 3942, к.д. № 1556/14.09.2020 г.
Междувременно , след като ищецът е узнал за насрочената публична продан на имота за
времето от 02.03.2020г. до 06.03.2020г., като е предявил своите претенции свързани със
2
собствеността на същия и проданта, като е депозирал на 13.03.2020 г.искова молба пред АС-
Варна.От имота същия е бил изведен на 03.12.2020 година.
Дружеството –купувач на публична продан е било преименувано на „Форс Кредит“ООД и на
23.08.2021г. в хода на производството по делото е прехвърлило имота на физическото лице Г. М..в
Д. с НА от 23.08.2021г.
Въз основа на изложеното до тук от фактическа страна, окръжният съд направи следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с допустим иск предявен по реда на чл.239, ал.2 от ДОПК, отрицателен
установителен такъв по своя характер.Към момента на подаването на исковата молба на 13.03.20г.
не е имало издадено ПВ в полза на купувача от ПП, но на 11.09.2020г. такова вече е било
издадено и купувачът от публична продан е бил въведен във владение. В случая публичната
продан на процесния апартамент е в изпълнение на решение на МС за продажбата на отнет в полза
на държавата имот по иск на КУИППД /понастоящем с наименование КПКОНПИ/ по реда на
ЗОПДИППД (отм.), което става по реда на ДОПК при съобразяване на § 5, ал. 4 на действащия
ЗПКОНПИ, чиито норми от чл. 166 до чл. 168 са приложими и за имущество, отнето по реда на
отменения ЗОПДИППД. Взискател и длъжник в проданта, осъществявана от НАП в случая няма, а
се продава имот на държавата, поради което същата се явява надлежен ответник по предявения от
ищеца иск, а тъй като се касае за недвижим имот – представителството й е по реда на чл. 31, ал. 2
от ГПК чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Ищецът С. Л. основава претенцията си на твърдението, че, доколкото лицето, от което е бил
отнет имота в полза на държавата е получило имота от несобственик, предвид на това, че правната
сделка от която е черпил права праводателя на това лице е била прогласена за нищожна, то и
държавата е получила имота от несобственик по силата на гражданската конфискация и и
съответно не е могла да придобие правото на собственост върху него.
Няма спор по делото, а и от събраните доказателства се установява, че упълномощителната
сделка между наследодателката на ищеца М. С. и И. Б. Й. е била прогласена за нищожна, като за
нищожен е прогласен договорът за покупко-продажба на имота, сключен между праводателката на
ищеца и параводателя на лицето от което е отнет имота с решението по гр.дело №1605/2007г. по
описа на ШРС, което е влязло в сила преди влизането в сила на решението по гр. д. № 108/2008 г.
по описа на ШОС за отнемане на имота в полза на държавата.Това решение на основание чл. 298,
ал. 2 от ГПК обвързва със СПН и ответника - държавата, в качеството й на правоприемник на
приобретателя на имота, срещу който е бил насочен иска за отнемане на имущество, придобито от
престъпна дейност.Лицето от което имота е бил отнет по реда на ЗОПДИППД /отм./ не е
придобило собствеността върху спорния имот, тъй като праводателят му не е станал собственик на
същия, при сключена от негова страна сделка покупко-продажба, обявена за нищожна, т.е.
несъществуваща в правния мир и нямаща вещнотранслативен ефект. Съдът съобрази също така,
че на основание чл. 298, ал. 1 от ГПК решението влиза в сила между същите страни, за същото
искане и на същото основание. То има действие и за наследниците на страните, както и за техните
правоприемници- чл. 298, ал. 2 от ГПК.В този смисъл решението по гр.дело №108/2008г. по описа
на ШОС не обвързва ищеца, който не е и страна по него.Безспорно доказано по делото се
установява, че ответникът в настоящото производство държавата не се легитимира като носител на
правото на собственост на спорния имот към датата на провеждане на публичната продан на
същия, а такъв се явява ищеца по силата на наследствено правоприемство от неговата покойна
майка, поради което предявеният иск следва да бъде уважен.
Съобразно изхода от правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да
заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 1 350.00 лева – платени държавна такси и
адвокатски хонорар.
Водим от изложеното, окръжният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска предявен от С. М. Л., ЕГН ********** от
гр.Шумен, ул.***, чрез пълномощник адв.Д. С. от ВАК на правно основание чл.239,ал.2 от ДОПК
по отношение на Държавата, чрез Министерство на регионалното развитие и благоустройството
3
на РБ, представлявано от министъра на регионалното развитие и благоустройството, че Държавата
не е била собственик на апартамент, продаден на публичната продан с тайно наддаване №
17/2020/Вн,а именно- ** в гр. *** с идентификатор на имота № *** по КК и КР на гр.Шумен,
одобрени със Заповед РД-18-52/25.11.2005г. на изпълнителния директор на АГКК.
ОСЪЖДА Държавата, чрез Министерство на регионалното развитие и благоустройството на
РБ, представлявано от министъра на регионалното развитие и благоустройството да заплати на С.
М. Л. деловодни разноски в размер на 1 350. 00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
4