Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2020г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на двадесет и седми май, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на
секретаря И. Иванова,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 2604 по описа за 2017г. на СГС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 от ГПК. Образувано е по иск на Е.Я.Т. и
Л.Л.Т. ***“ АД, с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005г., отм., считано
от 01.01.2016г./,
вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба Е.Я.Т. и Л.Л.Т. твърдят, че на
22.12.2014г. късно вечерта, по пътя Девин - - Широка лъка, А. З.А., поч. на 22.12.2014г., при управление на л.а. марка „Рено“,
модел „Меган“, рег. №*******нарушил правилата за
движение по пътищата, като навлязъл с неподходяща скорост от 69км/ч, близка до
критичната в завоя от 71км/ч и когато пикът на завоя бил преодолян задействал
спирачната система, поради което автомобила загубил устойчивост, ударил се в
страничната мантинела и паднал в коритото на
намиращата се под пътя река, в резултат на което и поради получените
несъвместими с живота телесни увреждания загинал пътуващият като пътник на
предна, дясна седалка до шофьора техен син – С.Е.Т..
Твърдят, че за случая е образувано ДП № 500/2014г. по описа на РУП Смолян,
пр.пр. № 1463/2014г. по описа на ОП Смолян.
Твърдят, че към момента на настъпване на произшествието, отговорността на деликвента е била застрахована при ответното дружество със
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 02114002861526, валидна от 21,11,2014г. до 08,03,2015г.
Твърдят, че преживели, преживяват и ще преживяват завинаги изключително
тежко смъртта на своя син, който бил само на 18 години, с целият живот пред
себе си. Постоянно плачат, затворили се в себе си и се изолирали от околните.
Изживяват стрес, подтиснатост, безпокойство,
изострена чувствителност, ранимост, вътрешна опустошеност, безсилие пред обстоятелствата и усещане за
„разрив“ в отношенията с другите и в живота като цяло. Със загубата на С.
загубили и опората в живота си и надеждата за сигурност на бъдещето си. Не
спирали да мислят, че те е трябвало да бъдат на негово място.
Претендират присъждане за всеки по 200000.00лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие
смъртта на синът им причинена от процесното ПТП, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Ответникът с депозирания в срока по чл. 367, ал.1 ГПК отговор на исковата молба
изразява становище за допустимост но неоснователност на иска.
Оспорва факта на настъпванена ПТП, участието в
него на твърдяните като водач на л.а. и пътник –
починал при инцидента, наличието на застрахователно правоотношение валидно към
датата на ПТП по отношение л.а.
Оспорват механизма на ПТП с твърдението, че е било предотвратимо, т.е. не е
налице вина на водача за настъпването му. Възразяват, че от него не са напътили
в пряка причинна връзка твърдяните вреди.
В отношение на евентуалност възразяват, че е налице съпричиняване
от страна на починалото лице.
В отношение на евентуалност възразяват, че водач на автомобила е бил
починалият син на ищците.
Оспорват и претенциите по размер
Съдът, като съобрази предмета на
спора, събраните доказателства и становища на страните, както и законовите
разпоредби регламентиращи процесните отношения прие
за установено следоното от фактическа страна:
От КП за ПТП от 22.12.2014г. и Протокол за оглед от 23.12.2014г. на РУП
Смолян, и заключението по приетата САТЕ се установява следното:
Н 22.12.2014г. късно вечерта, по пътя Девин - Широка лъка се движил процесният л.а. марка „Рено“, модел „Меган“,
рег. №*******със скорост от 69км/ч, с каквато навлязъл в продължителен завой
първоначално с малка кривина. Когато навлязъл в най острата му част автомобилът
придобил силно странично занасяне и се насочил рязко наляво към вътешността на завоя. Промяната на кривина изненадала
водача и той бил принуден да завие допълнително наляво за да се впише в завоя,
но радиусът на кривина вече бил минимален и е настъпило страничното занасяне на
задните колела. Автомобила навлязъл в спираловидно движение наляво, преминал
през лявата пътна лента и с предната си лява част се завъртял на голям ъгъл,
ударил се в предпоследната шина на лявата пътна мантирела,
изкъртил последните и три шини, излетял във въздуха над реката, преобърнал се
през лявата си страна и се приземил в реката, върху покрива си, с колелата
нагоре и с предна част в посока Девин. От удара покривът бил силно огънат,
деформирали се средните колони на автомобила, катова
двете му врати блокирали. Всички стъкла се счупили и автомилът
се напълнил с течаща вода, в която се удавили тримата пътуващи в него.
Съгласно заключението скоростта на автомобила е била около 66км/ч преди
произшествието, не повече от 70км/ч, а при удара на автомобила в лявата мантинела е бил около 53км/ч. Поради малкото време 1.45сек
на движение на автомобила от започване на страничното му занасяне до удара в мантинелата
водачът на л.а. марка „Рено“, модел „Меган“, рег. №*******не
е имал възможност да предостварти настъпването на
ПТП€ Могъл е само да заточне спиране, но не и да
предотврати удара в мантинелата чрез спиране.
Съгласно заключението при движение със скорост 50-55км/ч, при разрешена
скорост на движение в левия завой до 40км/ч, странично занасяне не би
настъпило.
Съгласно заключението по технически път не би могло да се установи кой от
пътуващите на кое място в л.а. марка „Рено“, модел „Меган“,
рег. №*******е седял. Четиримата са паднали върху тавана и могат да се
разместват, защото лесно се плъзгат по тавана, още по лесно след напълване на
купето с вода, защото тогава са плували. Затова и краката на един от тях при
огледа са излезли от автомобила.
От заключението по приетата СМЕ се установява следното:
Причина за смъртта на С. Т. е механична асфикция
от типа удавяне. Между причината на смъртта и процесното
ПТП е налице пряка и непосредствена причинно следствена връзка.
Съгласно заключението липсата на травматични увреждания при двамата
починали пътували в л.а. марка „Рено“, модел „Меган“,
рег. №*******и наличието само на охлузвания по крайниците на единственият
останал жив след ПТП не позволяват от съдебномедицинска гледна точка да се
определи кой къде е седял в лекия автомобил по време на ПТП.
От показанията на свидетеля Н.С.В. се установява, че пътувал като пътник в
л.а. марка „Рено“, модел „Меган“, рег. №*******към
момента на процесното ПТП, заедно с починалият син на
ищците и още двама. – А. А.и В.Г.. А. А.бил шофьора, до него, на предната
седалка като пътник бил С. Т.. Свидетеля бил отзад, а В. бил зад шофьора.
Спрели преди ПТП на връщане от Широка лъка, в край на селото на бензиностанция
и В., който бил зад волана се сменил с А..
А. искал да шофира. Питал С. дали може да шофира и С. според свидетеля
му разрешил. С. още нямал изкарана книжка. Тръгнали с колата на С.. Никой не
бил употребил алкохол. Като се сменили А. се качил и тръгнал с доста голяма
скорост. Не може да каже с каква скорост но доста висока. Колата поднесла на
ляв завой на дясно. Платното за движение било заскрежено. Не могли да я
овладеят и паднали в реката, там където имало вода. След като паднали се обърнали по таван. За
секунда автомобила се напълнил с вода. Свидетелят успял да изпълзи през задния
прозорец или през страничния. Излязъл, опитал се да отвори вратите, но не
успял, защото таванът бил смачкан. Спомня си, че тогава още и четиримата били
живи.
От показанията на свидетеля П. П.К. се установява, че познава ищците от
2002г., когато започнали заедно работа в Хотел „Девин“. От тогава са в
приятелски отношения. Синът му бил приятел на С.. Били в една компания. Научил
за инцидента от синът си на следващият ден. Ходил на поклонението на С..
Атмосферата била много зле. Ищците били в стрес. Не били адекватни. Майката
плачела. Преди инцидента били задружно, работливо и отговорно семейство. След
инцидента се затворили в себе ни. Майката плачела. Бащата се затворил в себе
си. Винаги с тъга при разговор си спомняли за С.. Празнотата останала и била
по-голяма.
От показанията на свидетеляГ.С.М. се установява,
че е съсед на ищците. Живее през три къщи. Децата им другарували. Ищците били
много весело, задружно семейство и много грижовни родители. Имали още едно по
голямо с около две години дете Я.. Били много близки. Посещавала къщата на
ищците през ден два и те идвали в нейния дом. Ишците
живеели заедно с бабата и лелята в отделни домакинства в една къща. Видяла
ищците когато донесли трупа на детето. Отишла да види имат ли нужда от нещо.
Всички били до такава степен посърнали и тъжни, че не искали да говорят за
случката. Били в много тежко състояние бащата и майката. Братчето скачало с два
крата и викало: „Стани брат, стани брат“. След
случката посърнали. Затворили се, започнали да се грижат за гроба, за паметника.
Когато отидела в тях винаги ставало въпрос за случката. Майката и бащата винаги
със сълзи говорели за това. Всички се стараели да не им задава твъпроси, за да не ги натъжават, защото мъката им била
голяма. И до днес мъката била голяма. Из къщата имало некролози, снимки.
Колата, с която настъпило ПТП семейството било купило скоро.
От представената по делото справка от Гаранционен фонд се установява, че
л.а. марка „Рено“, модел „Меган“, рег. №*******към
датата на настъпване на застрахователното събитие е имал валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” при ЗК „Б.И.“ АД с полица № 02114002861526/21,11,2014г., валидна от 21,11,2014г. до 21,11,2015г.
Справката от Информационния център на Гаранционен фонд на основание чл. 295,
ал. 7 от КЗ /отм./ до доказване на противното удостоверява този факт. Съобразно
посочената норма, документите, изготвени от фонда въз основа на данните от
Информационния център, до доказване на противното, удостоверяват
застрахователя, номера на договора за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите или "Злополука" на пътниците,
началната и крайната дата на покритието, регистрационния номер и номер на рама
(шаси) на моторното превозно средство,
име/наименование и адрес/адрес на управление на
собственика на моторното превозно средство или превозвача на пътници със
средства за обществен превоз. Тази презумпция не е оборена от ответника.
При така установеното съдът намира
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /Обн.,
ДВ, бр. 103 от 23.12.2005г., отм., считано от 01.01.2016г./
вр. с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016г., вр. с чл.45 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило
тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
С оглед изложеното по-горе в настоящите мотиви, безспорно по делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 22.12.2014г.
по отношение на увреждащото МПС.
Съдът намира приетото заключение на САТЕ и СМЕ за обективни и безпристрастно
дадено, и като съответстващи на останалите доказателства по делото им дава вяра
изцяло.
Цени показанията на разпитаните свидетели като обективни, безпристрастно
дадени, резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви
и във връзка с останалите доказателства по делото, поради което ги кредитира
изцяло.
Въз основа показанията на свидетеля Н.С.В. и т.к. същите са дадени в
резултат на преки впечатления, отличават се с висока степен на детайлност,
последователност и вътрешна непротиворечивост и като цяло според съда с
достоверност, и не са опровергани от други доказателства приема за установено,
че водач на л.а. марка „Рено“, модел „Меган“, рег. №*******към
момента на настъпване на ПТП е бил л.а. марка „Рено“, модел „Меган“, рег. №*******А. Асенов.
Въз основа събраните писмени доказателства и заключението на САТЕ приема за
установени елементите от състава на непозволеното увреждане, а именно: деяние,
виновно и противоправно, извършено от А. Асенов,
както и установена вреда в пряка и непосредствена връзка с него – причинената
смърт на Симот Т..
Водачът на процесния л.а. марка „Рено“, модел „Меган“, рег. №*******А. А.с поведението си е нарушил
задълженията си въведени с нормата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като създал
опасност за живота и здравето на участниците в движението и чл. 20, ал. 1 и 2 и
чл. 21, ал. 1 ЗДвП – като управлявал МПС със скорост несъобразена с конкретните
пътни условия и със законовите ограничения и не контролирал непрекъснато
управляваното превозно средство. В пряка причинна връзка от това нарушение са
настъпили вредоносните последици – смъртта на синът на ищците.
Така мотивиран съдът намира, че предявеният иск за неимуществени вреди е
доказан в своето основание.
По отношение на размера на предявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат
значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди,
като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в основата на непрекъснатото осъвременяване на
нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от
застрахования на трети лица. Съгласно действащите през различните периоди
Наредби за задължителното застраховане лимитите на застрахователните суми за
неимуществени вреди са увеличавани почти ежегодно, като от 25000 лв. за всяко
събитие са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице
и до 1 000 000 лева - при две и повече пострадали
лица. Последните посочени минимални размери са приложими до 01.01.2010 г. като след тази дата са определени значително
по-високи размери на застрахователните суми по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ и чл. 266 КЗ,
съответно тези суми са 1 000 000 лв. и
5 000 000 лв., а след 11.06.2012 г. тези
суми са съответно 2 000 000 лв. и
10 000 000 лв. и са приложими в настоящия
случай, предвид датата на настъпване на застрахователното събитие. Конкретните
икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетението момент следва да се отчитат като
ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение,
независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие. В този смисъл
е даденото разрешение в задължителната практика на ВКС, формирана в решения,
постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело №
795/2008 г. на ВКС, ТК, II о, решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г.
на ВКС, ТК, II т. о., решение № 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на
ВКС, ТК, II т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС,
ТК, I т. о., решение № 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II
т. о. и други съдебни актове.
Претърпените от ищците неимуществени вреди Съдът определя в размер на
сумата от по 150000,00лв. за всеки от ищците, до какъвто размер следва да бъдат
уважени предявените искове. За сумата от по 50000.00лв., представляваща разлика
над присъдените по 150000.00лв. до общо претендираните
за всеки от ищците по 200000.00лв. исковете следва да бъдат отхвърлени, като
неоснователни.
При определяне на този размер съдът съобрази, че починалият е дете на
ищците, чиято смърт е настъпила във възраст – ненавършени 18 години, в която
целият живот му предстои. В семейството, включително с нето и имало изградена
трайна и дълбока емоционална връзка. Всички са били ежедневно заедно, помагали
са си и са си имали доверие изцяло. Разчитали са един на друг и за родителите
си починалият е бил опора и надежда за сигурност и грижа в бъдеще. От значение
е и тежкото емоционално състояние на ищците след ПТП, които много тежко са
приели смъртта на детето си. Нормално и житейски обосновано е да се приеме, че
загубата на дете е много тежка и неоценима в пари.
Като изхожда от установените по делото факти, относно действително
претърпените болки и страдания от ищците, вследствие търпените от тях болки и
страдания, изведени както от доказателствата по делото, така и на база
съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав намира, че
определеното по-горе обезщетение не е завишено по своя размер, спрямо
действително установените по делото факти и не противоречи на принципа на
справедливостта.
Предвид основателността и доказаността на
главната претенция за неимуществени вреди следва да се уважи и искането за
присъждане на законна лихва върху главниците с правно основание чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, считано от датата на увреждането.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски се дължат на двете страни съобразно
уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищците са освободени от държавна такса и разноски в производството на
основание чл. 38, ал. 2 от ГПК, но са сторили такива, поради което следва да им
се присъдят. Претендираният размер е 800,00лв.
Адв. С.Д.Ж. - САК в
качеството на процесуален представител на ищците претендира адвокатско
възнаграждение определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, с
включен ДДС, който възлиза на 13279,00лв.
Ответникът е представил списък за
извършени разноски формирани от заплатен хонорар за защита от адвокат с включен
ДДС, които възлизат на 36000,00лв.
Съобразно уважената част от исковете ответника следва да бъде осъден да
заплати в полза на Адв. С.Д.Ж. - САК в качеството на
процесуален представител на ищците сумата 9954,00лв., представляваща
възнаграждение за защита от адвокат, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата, и в полза на ищците сумата 600,00лв., представляваща
сторените в производството съдебни разноски. Съобразно отхвърлената част от
исковете ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника сумата
9000,00лв., представляваща сторените в производството разноски за защита от
адвокат.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на
12000,00лв., съобразно уважената част от исковете.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията - София с ЕИК ********със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Е.Я.Т., ЕГН********** и Л.Л.Т., ЕГН **********,***, за всеки по 150000.00 /сто и петдесет хиляди/лв., представляващи
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания,
претърпени вследствие на ПТП настъпило на 22.12.2014г. късно вечерта, по пътя
Девин - - Широка лъка, виновно причинено от А. З.А., поч.
на 22.12.2014г., при управление на л.а. марка „Рено“, модел „Меган“, рег. № ********, който нарушил задълженията си
въведени с нормата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като създал опасност за живота и
здравето на участниците в движението и чл. 20, ал. 1 и 2 и чл. 21, ал. 1 ЗДвП –
като управлявал МПС със скорост несъобразена с конкретните пътни условия и със
законовите ограничения и не контролирал непрекъснато управляваното превозно
средство, поради което автомобила загубил устойчивост, ударил се в страничната мантинела и паднал в коритото на намиращата се под пътя
река, в резултат на което загинал пътуващият като пътник на предна, дясна
седалка до шофьора техен син – С.Е.Т., чиято отговорност е била застрахована по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З. „Б.И.” АД с полица №
02114002861526/21,11,2014г., валидна от
21,11,2014г. до 21,11,2015г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на увреждането - 22.12.2014г. до окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на
неимуществени вреди – болки и страдания за сумата
от по 50000,00 /петдесет хиляди/лв., която е горница над присъдените по 150000,00 /сто и петдесет хиляди/лв.,
до общо претендираните по 200000.00 /двеста хиляди/лв.
за всеки от ищците, на основание
чл. 226, ал. 1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от
23.12.2005г., отм., считано от 01.01.2016г./ вр. с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016г.,
вр.с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията - София с ЕИК ********със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Адв.
С.Д.Ж. - САК, в качеството на процесуален представител на Е.Я.Т., ЕГН**********
и Л.Л.Т., ЕГН **********, сумата 9954,00лв. /девет
хиляди деветстотин петдесет и четири/лв., представляваща възнаграждение за
защита от адвокат, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията - София с ЕИК ********със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Е.Я.Т., ЕГН********** и Л.Л.Т., ЕГН **********,***,
сумата 600,00лв. /шестотин/лв.,
представляваща сторените в производството съдебни разноски съобразно уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията - София с ЕИК ********със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД сумата 12000,00 /дванадесет
хиляди/лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на
исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: