Р Е Ш Е
Н И Е
№ 386
град Велико Търново, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети
ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. д. № 551/2020 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 166, ал. 2 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба от *** П. И. като пълномощник на ЕТ „Д.
Василев-93“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, срещу Акт
за установяване на публично държавно вземане № 04/312/02932/301/04/01 с изх. № 01-6500/8544 от 25.08.2020 г. на
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. Жалбоподателят излага доводи, че оспореният АУПДВ е
незаконосъобразен. Сочи, че чл. 46, ал. 1 от Наредба №
29/11.08.2008 г. предвижда само възможност, а не и задължение РА да поиска
връщане на вече платени суми, а също така в случая административният орган не
се е позовал на нито едно от основанията по чл. 46, ал. 3 от наредбата за да
обоснове връщането на вече платените суми по проекта. Счита, че извършването на
финансов анализ на приходите от реализацията на проекта и на устойчивата
заетост само по отношение на три финансови години (2016 г., 2017 г. и 2018 г.), а не за целия период на бизнес плана, и
обосноваване на извод, че проектът не е икономически жизнеспособен, е
необосновано и незаконосъобразно. Твърди, че приходите от дадена дейност не са и
не могат да бъдат предвидени като индикатори за изпълнение или неизпълнение на
дадена инвестиция, тъй като са възможна и динамична величина. В нарушение на
чл. 46, ал. 2 от наредбата не било отчетено, че инвестицията била изпълнена
изцяло и функционирала по предназначение, че има създадено работно място и от
дейността са реализирани някакви приходи. Според жалбоподателя
административната санкция била наложена в нарушение на чл. 77, § 2, б. „г“ от
Регламент № 1306/2013 г. Счита, че Правилата за определяне на размера на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013, са нищожни
като издадени от некомпетентен орган. Проверката на място била извършена преди
приемането и влизането в сила на разпоредбите на чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП и
приетите въз основа на тях правила, като същите не са съществували към момента
на сключване на договора за подпомагане и към изследваните години, като по този
начин се придавало обратно действие на законови разпоредби. В писмена защита
излага допълнителни доводи за незаконосъобразност на акта поради неспазване на
процедурата за издаването му. По тези
съображения иска от съда
да отмени обжалвания административен акт като неправилен и незаконосъобразен.
Претендира направените разноски.
Ответникът
по жалбата, изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие“-Разплащателна агенция, в писмено
становище и писмена защита чрез процесуалния си представител *** Ал. П. оспорва
жалбата като неоснователна. Излага подробни доводи за законосъобразността на
оспорения АУПДВ. Претендира присъждане на направените разноски.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
От приложената по делото административна преписка се установява,
че между ДФ „Земеделие“ и ЕТ „Д. Василев-93“, като ползвател, е сключен Договор
№ 04/312/02932/07.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312
„Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007-2013, подкрепена от ЕЗФРСР. Съгласно т. 1.1 от договора Фондът предоставя
на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 70% от одобрените
и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект
№ 04/312/02932 от 31.05.2013 г., а според т. 1. 2 от договора Фондът изплаща
помощта при условие, че ползвателят е извършил инвестицията съгласно одобрения
проект, съобразно условията и сроковете, определени в договора, анексите към
него и всички действащи в съответната област нормативни актове. Проектът е
„Изграждане на къща за гости в гр. Елена“. Размерът на първоначално одобрената
безвъзмездна финансова помощ е в размер на 249 768,72 лв. С последвали
анекси са внесени промени в съдържанието на договора, като с Анекс 3 от
13.08.2015 г. размерът на помощта е изменен на 211 583,09 лв. Не се спори,
че на 07.12.2015 г. на ползвателя е изплатена помощ в размер на 199 165,44
лв. Със заповед № 373972/18.06.2019
г. е разпоредена проверката на място на ползвателя, като констатациите от
същата са отразени в Контролен лист от 27.06.2019 г. Установено е, че
инвестицията е изградена, придобитите въз основа на финансирания проект активи
са налични и функционират, както и че ползвателят не е постигнал заложените в
бизнес плана приходи от продажба на продукция/услуги. Видно от приложението към Контролния лист на
таблица 1, съответно за 2015 г. - приходите от нощувки, заложени в бизнес
плана, са в размер на 88 000 лева, като за същия период не са реализирани
никакви приходи от нощувки; заложените нощувки на туристи по бизнес плана са 200
броя, като не са реализирани такива; за 2016 г. - приходите от нощувки,
заложени в бизнес плана, са в размер на 88 000 лева, а реализираните приходи от
нощувки са в размер на 3 330 лева; заложените нощувки на туристи по бизнес
плана са 200 броя, а реализираните са 29 броя; за 2017 г. - приходите от
нощувки, заложени в бизнес плана, са в размер на 88 000 лева, а реализираните
приходи от нощувки са в размер на 2 500 лева; заложените нощувки на туристи по
бизнес плана са 200 броя, а реализираните са 26 броя; за 2018 г. - приходите от
нощувки, заложени в бизнес плана, са в размер на 88 000 лева, а реализираните
приходи от нощувки са в размер на 2 550 лева; заложените нощувки
на туристи по бизнес плана са 200 броя, а реализираните са 30 броя; за периода
до 31.05.2019 г. са реализирани приходи от нощувки в размер на 1560 лева.
Установено е също така, че в бизнес плана е предвидено разкриването на 2
работни места / 1 бр. управленски и 1 бр. производствен/, като при извършените
административни проверки е констатирано, че за 2016 г. има назначен един човек,
за 2017 г. също е назначен един човек, а за 2018 г. са назначени двама човека.
В контролния лист е отразено, че ползвателят е информиран за предстоящата
проверка на 19.06.2019 г. в 10:00 ч., присъствал е на проверката на място, а
липсва подпис на кандидата, защото не присъства при административното
приключване на КЛ.
За тези констатации
ползвателят е бил уведомен с писмо изх. № 01-6500/8544/28.10.2019 г., с което
на основание чл. 26, ал.1 от АПК е открито производство по издаване на акт за
установяване на публично държавно вземане. В писмото подробно са описани
установените факти, посочено е, че общият размер на задължението, за което ДФ
„Земеделие“ ще издаде АУПДВ е в размер на 199 165,44 лв., като на
ползвателя е предоставена възможност да представи възражение и допълнителни
доказателства, относими към изложените констатации в 14-дневен срок. Писмото е
получено от жалбоподателя на 30.10.2019 г.
Във връзка с дадената
възможност жалбоподателят е депозирал възражение с вх. № 01-6500/8544 от 10.09.2019
г., към което не са представени доказателства и с което са оспорени
констатациите в горепосоченото писмо.
В резултат на развилото се
производство е издаден и обжалваният административен акт – АУПДВ с изх. № 01-6500/8544 от
25.08.2020 г. на изпълнителния директор
на ДФ „Земеделие“, с което на основание чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от Закона
за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл. 162, ал. 2, т. 8 и т.
9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, чл. 46, ал. 1 и ал. 2 във
връзка с чл. 2 и чл. 16, ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и
реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за
създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007 - 2013 г. /по-нататък наричана за краткост само
Наредба № 29 от 11.08.2008 г./, т. 8.1 вр. с т. 4.12 и т. 4.18 от Договор №
04/312/02932 от 07.10.2014 г., чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП, т. 30, т. 18 и чл. 3,
ал. 1 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по
мерките от ПРСР 2007-2013, на ЕТ „Д. Василев-93“ е определено подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане в размер на 199 165,44 лева,
което вземане, като най-голямо по размер представлява окончателната подлежаща
на възстановяване безвъзмездна финансова помощ. В мотивите си административният
орган е приел, че е налице бездействие от страна на едноличния търговец,
изразяващо се в неизпълнение на заложените финансови параметри и параметри за
устойчива заетост в бизнес плана за три години, което води до недостатъчна
икономическа жизнеспособност на инвестицията. Въз основа на това е направен извода, че осъществената с
финансовата помощ инвестиция не демонстрира икономически растеж в селския
район, не генерира приходи, т. е. не се използва за постигане на целите за който
е отпусната.
АУПДВ е връчен на жалбоподателя на 28.08.2020
г., като жалбата до Административен съд гр. Велико Търново е подадена на 10.09.2020
г.
В хода на съдебното
производство са приети представената адм. преписка, допълнителни писмени
доказателства и заключение на съдебно-икономическа експертиза.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима.
Подадена е от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения
срок.
Разгледана по същество е основателна.
Оспореният индивидуален
административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените
му правомощия, съгласно разпоредбите на чл. 20а, ал. 5 и чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП
вр. чл. 166 от ДОПК.
Оспореният АУПДВ е
незаконосъобразен на основанията по чл. 146, т. 2, 3 и 4 от АПК.
Съгласно чл. 166, ал. 1 от ДОПК установяването на публични вземания се извършва по реда и от органа,
определен в съответния закон. В конкретния случай съответният закон - чл. 27,
ал. 6 и ал. 7 и чл. 20а, ал. 5 и ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските
производители (ред. от ДВ бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г.) - съдържа
уредба на реда и органа, който установява дължимостта на подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на
ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за
развитие на селските райони. Тази уредба е действаща към момента на издаване на
оспорения акт на 25.08.2020 г. Съгласно чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, дължимостта на
подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от
страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от
програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за
налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от Закона за управление
на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), се
установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на
чл. 73 от същия закон.
На основание чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост,
ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и
бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските
райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за
установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК, който в чл. 166, ал.
2 ДОПК препраща към реда по АПК. Съгласно чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП (в сила от
28.06.2019 г.) компетентността за издаване на административния акт и в двата
случая е на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.
От цитираните разпоредби
следва, че след изменението на ЗПЗП, ДВ, бр. 51/2019, в сила от 28.06.2019 г.,
законът изрично разграничава случаите, в които публичните вземания по мерките и
подмерките от програмите за развитие на селските райони се установяват с
решение за финансова корекция и с акт на установяване на публично държавно
вземане. По силата на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП издаването на АУПДВ е субсидиарно,
когато не са налице основанията по чл.70, ал.1, т.1-9 от ЗУСЕСИФ за налагане на
финансова корекция. При действието на тези норми, допуснато от административния
орган нарушение на вида на акта и процедурата по неговото издаване,
представлява съществено нарушение на изискванията за форма на акта и
административно-производствените правила, тъй като засяга материалноправните
основания за определяне дължимостта на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ и разграничението им, предвидено в чл. 27, ал. 6 и
ал. 7 от ЗПЗП.
В конкретния случай
оспореният АУПДВ е издаден на 25.08.2020 г. и административното производство е
проведено при действието на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП. В случая е приложима именно новата разпоредба
на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП /ДВ, бр. 51 от 2019 г. в сила от 28.06.2019 г./, тъй
като производството по издаването на акта е започнало на 28.10.2019 г. съгласно
чл. 25, ал. 3 от АПК, а АУПДВ е издаден на 25.08.2020 г. Пар. 12, ал. 1 от ПЗР
на ЗИД на ЗПЗП, обн. ДВ, бр. 2 от 2018 г., според който започналите
производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби
по прилагането на мерките от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и
подмерките по чл. 9б, т. 2 от ПРСР за периода 2014 - 2020 г. се довършват по
досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг, не намира приложение в
случая. Договорът е сключен на 07.10.2014 г. Според пар. 1, т. 2, б. „а“ от ДР
на Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от
ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013, "мониторингов период" за
договорите, сключени преди 1 януари 2015 г. е пет години, считано от датата на
сключването му. В случая мониторинговият период е изтекъл на 07.10.2019г., т. е.
преди образуване на административното производство по издаване на оспорения
акт.
Фактическото основание за
издаване на оспорения АУПДВ е неизпълнение на заложените в одобрения бизнес
план на ЕТ „Д. Василев-93“ приходи и показатели за устойчива заетост за периода
2016 г. – 2018 г. В мотивите на административния акт изрично е посочено, че
установеното нарушение представлява неизпълнение на заложените в одобрения
бизнес план индикатори. Константно в съдебната практика на Върховния
административен съд по ЗПЗП, се приема, че заложените в бизнес плана финансови
показатели са индикатори за изпълнение на одобрения проект (по мерките и
подмерките от ПРСР) и непостигането им води до необходимост от коригиране на
размера на финансовата помощ. (В този смисъл решение № 5872/21.05.2020 г. на
ВАС, четвърто отделение, по адм. дело № 11174/2019 г., решение №
2709/19.02.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм.дело № 9703/2018г.;
решение № 3184/28.02.2020г. на ВАС, четвърто отделение, по адм.дело №
7468/20918г.; решение № 5040/04.04.2019 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм.
д. № 4307/2018 г.; решение № 1472/29.11.2018 г. на ВАС четвърто отделение, по
адм. д. № 1006/2018 г.; решение № 5317/24.04.2018 г. на ВАС, четвърто
отделение, по адм. д. № 1945/2018 г.; решение № 4933/03.04.2019г. на ВАС,
четвърто отделение, по адм.дело № 4912/2018г. и др.).
Налице е
материалноправната хипотеза на чл. 70, ал.1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, която
представлява основание за налагане на финансова корекция с издаването на
решение по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ, а не за издаване на АУПДВ. Допуснатото от
административния орган нарушение на вида на акта и на процедурата за неговото
издаване е съществено. Съдебната практика, цитирана в писмения отговор на
ответника, според която смешението на вида и процедурите по двата закона
(ЗУСЕСИФ и АПК) е несъществено нарушение на изискванията за форма на акта и на
административнопроизводствените правила, е формирана по оспорване на
административни актове, издадени за нарушения по чл. 46, ал.1 и ал. 2 от
Наредба № 29/11.08.2008 г. преди изменението на ЗПЗП, в сила от 28.06.2019 г.
След изменението на ЗПЗП, ДВ бр. 51/2019, в сила от 28.06.2019 г., специалният
закон в нормата на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП изрично препраща към ЗУСЕСИФ: по
отношение на материалноправните основания за налагане на финансова корекция -
по чл. 70, ал.1, т.1-9 от ЗУСЕСИФ, по отношение вида на административния акт –
решение и реда за неговото издаване - по чл. 73 от същия закон. При наличие на
основание по чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП във връзка с чл. 70, ал.1, т.1-9 от ЗУСЕСИФ,
дължимостта на подлежащата на възстановяване финансова помощ се установява с
решение за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директора
на ДФ Земеделие по реда на ЗУСЕСИФ. С оглед на изложеното и по силата на чл.
27, ал. 7 от ЗПЗП при неизпълнение на бизнес плана, представляващо основание за
налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, акт за
установяване на публично държавно вземане по реда на АПК съгласно чл. 166, ал.
2 ДОПК, не се издава. Само когато липсват основанията за определяне на финансова
корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от ЗУСЕСИФ /какъвто не е случаят/, се
издава АУПДВ. Визираната от ответника разпоредба на чл. 75, ал. 2
от ЗУСЕСИФ, според която след окончателното плащане по проект, неизвършените
финансови корекции са публично вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК,
не изключва приложимостта на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП (ДВ, бр. 51/2019 г.).
Тълкуването й съобразно чл. 46, ал. 1 от ЗНА, във връзка с другите алинеи на
същия законов текст сочи, че под "извършване" на финансова корекция
се разбира "изпълнение" в смисъла на възстановяване на средствата от
съответния бенефициент, а не "установяване" по смисъла на чл. 27, ал.
6 от ЗПЗП.
От изложеното се налага
извод, че допуснатото от административния орган нарушение на вида на акта и
реда за неговото издаване, е съществено, тъй като засяга материалноправните
основания за установяване дължимостта на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ и разграничението им, предвидено в чл. 27, ал. 6 и
ал. 7 от ЗПЗП. Допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила
е достатъчно съществено и даващо основание за отмяна на акта единствено само на
това основание, без същият да бъде обсъждан по същество. В този смисъл е и
константната съдебна практика – напр. Решение № 10584 от 19.10.2021 г. на ВАС по
адм. д. № 3987/2021 г., I о., Решение № 10603 от 19.10.2021 г. на ВАС по адм.
д. № 4700/2021 г., I о., Решение № 10506 от 18.10.2021 г. на ВАС по адм. д. №
2910/2021 г., Решение № 9684 от 28.09.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1262/2021 г.,
VIII о., Решение № 9071 от 5.08.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11780/2020 г., VIII
о., Решение № 8695 от 19.07.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2647/2021 г., VIII о. и
мн. др.
С оглед изложеното съдът
счита, че оспореният АУПДВ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
При този изход на делото в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски за държавна такса, възнаграждение на ВЛ и адвокатско възнаграждение, възлизащи на 4950 лв.
По
изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш
И :
|
ОТМЕНЯ
Акт за установяване на публично държавно вземане с изх. № 01-6500/8544 от
25.08.2020 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. ОСЪЖДА Държавен фонд
„Земеделие“ гр. София да заплати на ЕТ „Д. Василев-93“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** сумата от 4950 лв. (четири хиляди
деветстотин и петдесет лева), представляваща разноски по делото. |
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137
от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: