№ 3946
гр. Варна, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Христина В. Тодорова К.а
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова К.а Гражданско дело
№ 20213110116752 по описа за 2021 година
Предявен е иск от "В. и К.-В" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. *** с правно основание чл.422, ал.1 ГПК срещу В. И. М.,
ЕГН:**********, с адрес: гр. ***, за приемане за установено спрямо ищеца,
че ответникът му дължи следните суми: 63.79лв. /шестдесет и три лева и 0.79
ст./, остатък от главница по фактура № **********/16.04.2018г. за периода
от 04.09.2017г. до 03.04.2018 г., представляваща незаплатена сума за ползвани
и незаплатени ВиК услуги по партида с абонатен № ***, за обект-имот,
находящ се в гр. ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 02.02.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението, сумата от 0.21 лв. /двадесет и една стотинки/,
представляваща лихва за забава за периода от 16.05.2018г. до 29.01.2021г.
Твърди се в исковата молба, че в периода 04.09.2017г. - 03.04.2018г.
ищцовото дружество е доставяло ВиК услуги на ответника, който ги е
ползвал по партида с абонатен № ***, за обект – имот, находящ се в: гр. ***,
но не е заплащал тяхната цена на доставчика. По силата на чл. 5, т. 6 от
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги, потребителите били длъжни
да заплащат ползваните от тях услуги в срок. На основание чл.33, ал.2 от ОУ,
дължимите суми за ползвани ВиК услуги, следвало да се заплащат в 30-
дневен срок след датата на фактуриране. Предвид неизпълнение на
задълженията от страна на ответника, по инициатива на ищеца било
образувано заповедно производство по ч.гр.д. № 1620/2021г. по описа на ВРС,
по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК. На 10.02.2021г. /след издаване на заповедта за изпълнение/ е
извършено частично плащане на сумите по заповедта в размер на 244.46 лева,
отнесени за погасяване на законната лихва в размер на 63.79 лева и част от
главницата в размер на 180.77 лева, като неплатеният остатък по фактурата е
в исковия размер. Издадената в негова полза заповед за изпълнение била
1
връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, като му е указано да предяви иск
на основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, поради което за него е налице правен
интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли за
постановяване на положително решение по предявените искове.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез
назначения му особен представител, с който искът се оспорва по основание и
размер. Оспорва наличието на договорни отношения между страните, в т.ч.
качеството на потребител на ВиК услуги. Оспорва, че ищецът е доставил, а
ответникът потребил соченото количество ВиК услуги. Твърди, че не е спазен
редът за отчитане на водомера. Ищецът не е спазил задължението си по чл.33
ОУ за издаване на ежемесечни фактури за потребеното количество вода. В
условията на евентуалност счита за погасени по давност претендираните
вземания.Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като прецени по реда на чл.12 ГПК събраните по делото
доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
От приобщеното в настоящото производство ч.гр.д.№1620/2021г. на
ВРС се установява, че същото е образувано по подадено от „В. и К.-В“ ООД с
ЕИК *** заявление от 02.02.2021г. срещу В. И. М., ЕГН:**********, с адрес:
гр. ***, за сумата от 244.56лв. /двеста четиридесет и четири лева и 0.56 ст./,
главница за периода от 04.09.2017г. до 03.04.2018 г., представляваща
незаплатена сума за ползвани и незаплатени ВиК услуги по партида с
абонатен № ***, за които е издадена фактура от 16.04.2018 г., за обект-имот,
находящ се в гр. ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 02.02.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението, сумата от 62.97 лв. /шестдесет и два лева и
97ст./, представляваща лихва за забава за периода от 16.05.2018г. до
29.01.2021г., както и сумата от 75.00 лв. /седемдесет и пет лева/,
представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена
държавна такса от 25.00 лв. и юрисконсултско възнаграждение от 50.00 лв.,
на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК, вр. чл.26 от Наредба за заплащане на
правната помощ.
Заповедта за изпълнение е връчена на ответника по чл.47, ал.5 ГПК,
като в срока по 415, ал. 4 ГПК е постъпила искова молба от заявителя, което
обуславя и правния интерес от водене на настоящите искове.
От справка НБД /л.20/ се установява, че ответникът е с регистриран
постоянен адрес в гр. *** и настоящ адрес в гр. ***, както и че няма правни
ограничения.
Представени са Констативни-двустранни протоколи № *** и *** от
11.04.2018г. за аб. № *** и аб. № *** за подмяна на индивидуален водомер
или на общ. Установява се, че за аб. № *** е монтиран водомер *** с пломба
***. Протоколите са подписани за абонат от А.Й..
Представен е карнет по партида с абонатен № *** за периода от
м.09.2017г. до м.10.2019г., от който се установява, че към м.09.2017г.
показанията на водомера са били 330, а към м.04.2018г. 413 или консумацията
за този период е 83 куб.м..
От Заповед № 804/03.12.2003г.; Заповед № 104/21.10.2005г. на Кмета на
р-н Вл. Варненчик и Договор за отдаване под наем на общински жилищен
имот от фонд Настаняване на наематели № **/21.10.2005г. се установява, че
2
ответникът е ползвал общинско жилище на адрес гр. ***. Отразено е, че
всички разходи за вода са за сметка на настаненото лице и се заплащат от
него на доставчиците.
От Заповед № 152/02.06.2017г., връчена на ответника на 15.06.2017г. се
установява, че наемното правоотношение е прекратено със Заповед №
120/28.04.2017г., поради наличие на задължения за повече от 6 месеца, вкл.
към ВиК. На ответника е предоставен 3 - дневен срок от получаване на
заповедта да освободи имота, като в противен случай, същият следва да бъде
принудително иззет на 03.08.2017г..
От Констативен протокол № 68 от 03.08.2017г. се установява, че
жилището е иззето принудително. Протоколът е подписан от ответника.
Приети са като доказателства по делото ОУ за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор на "В. и К.-В" ООД, както и
решения на КЕВР от 15.12.2017г. за ценообразуване на ВиК услугите,
предоставяни от „В. и К.-В" ООД.
От заключението на вещото лице по назначената по делото ССчЕ,
прието в с.з. на 18.11.2022г., се установява, че за абонат № *** по водомер №
*** за период на отчитане 04.09.2017г.-03.04.2018г. са вписани показания от
инкасаторите 83 куб.м. вода по фактура № **********/16.04.2018г. на
стойност 180.77 лева главница и 63.79 лихва. На 10.02.2021г. е извършено
плащане по фактурата, като остатъкът възлиза на 63.79 лева главница.
При така установените факти и обстоятелства по делото, съдът възприе
следните правни изводи:
С оглед характера на предявения иск, с който се иска съдебно
установяване на съществуването в полза на ищеца на вземане срещу
ответника, доказателствената тежест за установяване на вземането се носи от
ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи
наличието на основание за възникване на вземането и неговия размер. По
конкретно по предявения иск съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца бе
да докаже наличието на договорни отношения между страните, качеството си
на изправна страна по договора, а в тежест на ответника бе да докаже
извършено плащане за доставените услуги.
Качеството потребител на ВиК услуги е оспорено с отговора на
исковата молба. За доказване наличието на оспорената облигационна връзка,
ищецът е представил Заповед № 804/03.12.2003г.; Заповед № 104/21.10.2005г.
на Кмета на р-н Вл. Варненчик; Договор за отдаване под наем на общински
жилищен имот от фонд Настаняване на наематели № **/21.10.2005г.; Заповед
№ 152/02.06.2017г. и Констативен протокол № 68 от 03.08.2017г.
Ищецът в качеството си на доставчик на ВиК услуги не установи
наличието на облигационна връзка с ответника в периода от 04.09.2017г. до
03.04.2018 г., която да придава на последния качеството „потребител на ВиК
услуги”, съответно задължено по претенцията лице.
Съгласно легалната дефиниция, регламентирана в § 1, ал. 1, т. 2, б."а" от
ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги, аналогична с тази по чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба №4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи "потребител" на
водоснабдителни и канализационни услуги е всяко физическо лице –
3
собственик или ползвател на поземлен имот. Съгласно приложените Общи
условия, чл.2, ал.3 от същите, потребител на услугите може да бъде и
наемател на имота при условие, че е налице писмена декларация с нот.
заверка подписа на собственика или притежателя на ограничено вещно право,
че това лице ще бъде потребител на ВиК услугите за определен период.
Материалната легитимация, съответно и качеството „потребител”, е
надлежно и своевременно оспорена от назначения на ответника в
производството особен представител, с отговора на исковата молба. Въпреки
оспорването на това обстоятелство, ищецът не е ангажирал други
доказателства за установяване, че потребител на имота, в който са
предоставяни ВиК услугите по смисъла на цитираните по-горе дефинитивна
разпоредба е ответникът В. И. М..
Не на последно място, съдът преценява като опровергаващи
материалната легитимация на ответника и представените от самия ищец
писмени доказателства.
Установи се от Констативен протокол № 68, че на 03.08.2017г.
жилището е иззето принудително от държането на ответника.
С оглед на горното, съдът намира за безпредметно изследване на
останалите предпоставки за уважаване на предявената от ВиК претенция.
Ищцовото дружество не доказа, че ответникът, като собственик или
ползвател на имота, се явява и потребител на претендираните като
незаплатени ВиК услуги и искът се явява неоснователен /в.т.д. №102/2019г.,
в.т.д. №742/2019г., в.т.д. №760/2019г., всички по описа на ВОС/.
Предявеният иск следва да се отхвърли.
Ответникът не е реализирал разноски в настоящото производство.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от "В. и К.-В" ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. *** с правно основание чл.422, ал.1 ГПК
срещу В. И. М., ЕГН:**********, с адрес: гр. ***, за приемане за установено
спрямо ищеца, че ответникът му дължи следните суми: 63.79лв. /шестдесет и
три лева и 0.79 ст./, остатък от главница по фактура №
**********/16.04.2018г. за периода от 04.09.2017г. до 03.04.2018 г.,
представляваща незаплатена сума за ползвани и незаплатени ВиК услуги по
партида с абонатен № ***, за обект-имот, находящ се в гр. ***, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 02.02.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 0.21 лв. /двадесет и една стотинки/, представляваща
лихва за забава за периода от 16.05.2018г. до 29.01.2021г., като
неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
4
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5