Решение по дело №2016/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 160
Дата: 23 ноември 2021 г. (в сила от 23 ноември 2021 г.)
Съдия: Весела Иванова Евстатиева
Дело: 20215300602016
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 29 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 160
гр. Пловдив, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Елена Й. Захова
Членове:Весела Ив. Евстатиева

Даниела Д. Събчева
при участието на секретаря Златка М. Чобанова
като разгледа докладваното от Весела Ив. Евстатиева Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20215300602016 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 260089 от 19.04.2021г., постановена по НЧХД № 406 /
2020г., РС Пловдив е признал подсъдимия Д. В. Р. за НЕВИНЕН в това, на
05.12.2019г. в гр.Х., обл.Пловдив чрез сигнал, адресиран до „г-н Т.Х. –
Специалист по лова и член на УС на ЛРС гр.Х. в Сдружение на ловците и
риболовците в Ловно-рибарско дружество “Средна гора”гр.Х., да е
наклеветил частния тъжител П. АТ. Д., с което да му е приписал престъпление
по чл.237 от НК - бракониерство, извършено на 17.11.2019г. чрез израза „На
17.11.2019 г. ловците Л.А. и П.Д. от нашата дружинка извършват
нерегламентиран лов в местността „Дъбиците“ от Ловно-стопанския район на
дружинката с пуснати кучета – гончета“, и го е оправдал по предявеното
обвинение за извършено престъпление от частен характер по чл.147 ал.1 от
НК.
Първоинстанционният съд е осъдил тъжителя да заплати на подсъдимия
направените разноски на основание чл. 190 ал.1 от НПК.
Въззивното производство е образувано по жалба на повереника на
частния тъжител. Присъдата се обжалва с доводи за незаконосъобразност и
1
необоснованост при оценка на доказателствата от първоинстанционния съд,
довели до неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяната й
и осъждане на подсъдимия. Доводите се поддържат във въззивното съдебно
заседание от повереника и лично от тъжителя.
Жалбата се оспорва от подсъдимия чрез неговия защитник, които
изразяват становище за неоснователност на искането за осъждане на
противниковата страна и желаят изцяло потвърждаване на постановената
оправдателна присъда.
Пловдивският окръжен съд след като провери изцяло правилността на
присъдата съгласно чл.314 от НПК и като взе предвид становищата на
страните, намира за установено следното:
От събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е
намерил за установена следната фактическа обстановка, която се възприема
изцяло и от настоящия въззивен съд:
Към м. ноември 2019 г. тъжителят П.Д. и подсъдимият Д.Р. – и двамата
от с.Ч. обл. Пловдивска, членували в Ловно-рибарска дружинка с. Ч. към
Ловно-рибарско дружество „Средна гора“ гр. Х.. П.Д. бил бивш председател
на дружинката. Към м. ноември 2019 г. председател бил свидетелят К.К..
Голяма част от ловците в дружинката не били в добри отношения с бившия й
председател Д., смятайки че той вършел действия, които не били в общия
интерес на ловната дружинка.
Тъжителят П.Д. работел като шофьор на линейка – по допълнително
споразумение № *** към трудов договор № *** г., към УМБАЛ „Св. Георги“
ЕАД гр. Пловдив, звено „Автотранспорт“. Той бил водач на специализиран
автомобил – линейка – марка „Ситроен“ с рег. № ***, като смените по
управление на този автомобил се осъществявали освен от него и от колегата
му свидетелят А.Д.. Графикът за работа за всеки месец се изготвял в края на
предходния, като с това бил ангажиран свидетелят Д.У. – ръководител на
звено „Автотранспорт“ към УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД гр. Пловдив. По
утвърден месечен график за м. ноември на шофьорите към звено
„Автотранспорт“ за датата 17.11.2019 г. – ден неделя, тъжителят П.Д. бил на
работа по 12-часово дневно дежурство, което дежурство се осъществявало за
времето от 07.30 ч. до 19.30 ч.
2
На 17.11.2019 г. Д. бил на работа, съобразно утвърдения график и
осъществявал трудовите си задължения по управление на специализирания
автомобил линейка „Ситроен“ с рег. № ***, като данните относно начален и
краен километропоказател и маршрути по отделните направления били
вписани от водача в изискуемия се за попълване пътен лист – пътен лист №
8144/17.11.2019 г. Освен в пътния лист данните по осъществените с
автомобил линейка „Ситроен“ с рег. № *** маршрути /час, направление и
водач на автомобила/ се вписвали и в протоколни тетрадки, водени към звено
„Телефонна централа“, отдел „УСС“ при УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, като и в
изготвените протоколни тетрадки за водач на този автомобил и на тази дата
17.11.2019 г. бил вписан тъжителят П.Д. – вписан само с малко име „П.“, или
съкратено с първата буква на собственото му име „П“.
На 17.11.2019 г. ловно-рибарската дружинка с. Ч. имали групов лов на
дива свиня в землището на с. Ч., като тъжителят П.Д. не бил сред ловците
участвали в този лов. Около обяд на същия ден подсъдимият Д.Р. и
свидетелят К.К., обикаляйки с автомобил в землището на с. Ч. в близост до
местността „Дъбиците“ видели две лица – ловци, с пуснати ловни кучета,
като от разстояние не по-малко от 150 метра оприличили лицата на тъжителя
П.Д. и свидетеля Л.А. – също член на тяхната дружинка. В близост видели и
автомобил марка „УАЗ“, който пък оприличили на такъв какъвто имал
тъжителя Д.. Двамата Р. и К. не се приближили до видените ловци, не
осъществили словесен контакт с тях, нито се обозначили, така че да могат да
бъдат визуално възприети. Свидетелят Д.Ц. не бил заедно с Р. и К., когато
последните видели двамата ловци в местността „Дъбиците“. Същият ден -
17.11.2019 г. свидетелят Л.А. ловувал в тази местностите „Лещака“ и
„Дъбиците“ – по индивидуален лов, като бил с ловното си куче и с
автомобила си марка „УАЗ“.
На 05.12.2019г. част от ловците подали изготвен от председателя й свид.
К. писмен сигнал, адресиран до Т.Х. – член на УС на ЛРС гр. Х., в който
сигнал в три точки се сочели нарушения на Устава на Сдружението от страна
на част от ловци от тяхната дружинка, като в т.1 на сигнала се посочвало като
нарушение това, че на 17.11.2019 г. ловците Л.А. и П.Д. извършвали
нерегламентиран лов в местността „Дъбиците“ от Ловно-стопанския район на
дружинката с пуснати кучета – гончета, което било установено на място от
3
председателя на дружинката К.К. и ловците Д.Ц. и Д.Р. със следния текст:
„На 17.11.2019 г. ловците Л.А. и П.Д. от нашата дружинка извършват
нерегламентиран лов в местността „Дъбиците“ от Ловно-стопанския район на
дружинката с пуснати кучета – гончета, което е установено на място от
председателя на дружинката К.К. и ловците Д.Ц. и Д.Р..“.
С последното изречение в писмения сигнал се заявявало, че
обръщението е до г-н Х. за съдействие и вземане на необходимите мерки
съгласно устава на сдружението за недопускане на по-нататъшни нарушения
на Закона за лова и опазване на дивеча. Този сигнал бил подаден на
05.12.2019 г. в установено на място от председателя на дружинката К.К. и
ловците Д.Ц. и Д.Р. – регистриран с вх. № 41/05.12.2019 г. Сред общо
деветимата ловци, подписали сигнала, бил и подсъдимият под № 6 – със
собственоръчно изписани три имена и положен подпис.
В края на годината – на 29.12.2019 г., било проведено общо събрание на
ловците от Ловно-рибарска дружинка с. Ч., на което мнозинството от
присъствалите членове взели решение за изключване на тъжителя П.Д. от
дружинката.
Описаната фактическа обстановка, съдът е установил след анализ на
писмените и гласни доказателствени средства, изводимото от показанията на
всички свидетели, както и обясненията на самия подсъдим. Анализирал ги е
поотделно и в съвкупност при спазване принципите по чл.13 и чл.14 от НПК
с оглед предмета на доказване по чл.102 от НПК.
Фактите са правилно установени и не се оспорват и от страните. Тук
следва да се посочи, че обосновано първостепенният съд не се е доверил на
изложеното от подсъдимия и свид.К. по отношение на сочения от тях факт, че
на 17.11.2019г.са видели тъжителят да ловува заедно със свид.А.. Установи
се, че последният е ловувал сам този ден, видно от показанията на този
свидетел, а тъж.Д. е бил на работа в УМБАЛ Св.Георги ЕАД Пловдив, което
аргументирано РС Пловдив е извел от многобройните приобщени по делото
писмени доказателства. Тези обстоятелства са несъмнено установени в хода
на съдебното дирене пред първия съд при спазване на съответния
процесуален регламент, задълбочено и изчерпателно са обсъдени и по тях не
се спори. Същественото в случая е оценката им от правна страна относно
това, релевантните за казуса обстоятелства, субсумират ли се под състава на
4
престъплението, което се претендира с тъжбата да е било извършено от
подсъдимия. Т.е.с оплакването до ръководството на ловното сдружение, по
описания там начин, че тъжителят извършва нерегламентиран лов на дата
17.11.2019г., осъществено ли е приписване на престъпление по чл.237 от НК,
както се претендира в тъжбата.
Наведените във въззивната жалба оплаквания срещу неправилното
приложение на материалния закон са неоснователни. При гореустановените
факти, законосъобразно първият съд е приел, че претендираното
престъпление не е осъществено.
Частният тъжител счита, че е наклеветен чрез приписване на
престъпление бракониерство, което той не е извършвал на сочената в сигнала
дата. Правилно първостепенният съд е приел, че инкриминирания израз в
сигнала до ръководството на сдружението, относно извършване на
нерегламентиран лов с пуснати кучета гончета по време и място, не сочи на
оклеветяване на тъжителя за извършено деяние по чл.237 ал.1 и ал.2 от НК.
Прочее поведение с посочените в сигнала обективни признаци на
престъплението бракониерство не е описано, за да бъде навредено по този
начин върху честта и доброто име на тъжителя. Обосновано в проверявания
съдебен акт са посочени и обсъдени съставите на престъплението по НК
“бракониерство”, които не е нужно да се преповтарят в настоящото решение.
Не се навеждат в инкриминирания сигнал оплаквания, че тъжителят на
17.11.2019г. е ловувал без да притежава ловен билет, да е уловил или убил
едър или дребен дивеч, за което да не е имал разрешение, или че е сторил
това в забранено време, на забранено място или със забранени средства.
За пълнота следва да се посочи, че действията на подсъдимия Р. не
могат да се квалифицират и като разпространение на клеветнически
обстоятелства по отношение на тъжителя, защото описаната в тъжбата
фактология не води и на извода за извършено административно нарушение от
страна на тъжителя Д.. Направеното в сигнала оплакване касае осъществен
лов с пуснати кучета гончета, което при липса на допълнителна детайлизация
на твърдяно неправомерно действие, не може само по себе си да се свърже с
нарушение на нечий регламент. Казано другояче, нито в сигнала, нито в
тъжбата се конкретизира кое от соченото събитие го прави нерегламентирано
/незаконно/. Т.е.в случая като време и място на проведения лов било ли е
5
разрешено осъществяването му с пуснати кучета и ако това е било запретено
въз основа на какъв акт, на какъв орган или въз основа на кой закон. В
противен случай не може да се категоризира стореното от тъжителя като
нерегламентирана дейност, дори и по същото време и място да е бил
действително на лов с кучета. По този начин не може да се направи и извод за
изнасяне на факти, които са позорящи дори и от гл.т. на морала /ТР 12/1971г.
ОСНК на ВС/. В тази връзка в процесния сигнал до Т.Х. не се съдържат
данни за осъществен нерегламентиран лов, определен за такъв от
законодателя по чл.83а и сл.от Закона за лова и опазването на дивеча.
Визираните разпоредби в Глава VІІ от ЗЛОД касаят осъществяването на
ловна дейност без ловен билет, без писмено разрешително, без заверена
членска карта, ловуване извън определените в позволението места и време, в
забранено време или на забранено място или със забранени средства, без да
уловен или убит дивеч. Нерегламентиран лов е предвиден в посочения закон
и ако броят на ловците е по-голям от вписания в писменото разрешение,
както и вземането, пренасянето, превозването или укриването на намерен
жив, ранен или убит дивеч без разрешение, както и извън определените в
разрешението дата, място на ловуване, брой и вид дивеч.
Престъплението, очертано в частната тъжба, не е осъществено и от
субективна страна.
С клеветата се засяга достойнството и честта на физическото лице по
начин, че се вреди на името му, завоювано в обществото чрез труд,
обществени и професионални изяви, като инкриминираната информация
повлиява отрицателно на обществената оценка за пострадалия в средата, в
която живее и се труди. Подс.Р. не е имал за цел да урони доброто име на
тъжителя Д. в обществото, доколкото престъплението клевета е такова срещу
личността, и по този начин да му навреди като разпространи процесната
невярна информация. Установи се в хода на съдебното следствие, че
мнозинството на ловците /не само подсъдимия/ са подписали и подали
инкриминирания сигнал със сочени няколко дати на извършени според тях
нарушения в разрез с установените правила за дейността на сдружението, с
искане за извършване на проверка и иницииране на процедура по
евентуалното отстраняване на тъжителя като член на тяхната общност. В тази
връзка в хода на съдебното заседание пред РС бе уточнено от тъжителя, че се
6
претендира подсъдимият да е извършил осъществен състав на
престъплението клевета чрез приписване на престъпление само на
17.11.2019г., а не на другите дати в сигнала от 05.12.2019г. Съдебната
практика е последователна във виждането си, че изказването на мнение,
даването на оценки и исканията за извършване на проверки и съдействие, в са
израз на свободата на словото /чл.10 от ЕКЗПЧОС/ и дори са необходими в
едно демократично общество.
Липсата на установени елементи от обективна страна на сочено за
извършено конкретно престъпление в тъжбата и на клеветнически
обстоятелства, свързани с правонарушение при извършване на лов, водят
несъмнено на извода за правилност и обоснованост на постановения
оправдателен съдебен акт. В този ред на мисли, следва да се посочи, че в
тъжбата, инициирала настоящото наказателно производство, не се прави
оплакване, че подсъдимият е разгласил позорящи тъжителя обстоятелства, за
това, че същият вместо да се яви на работа на 17.11.2019г.по утвърдения от
работодателя му график като водач на специализиран автомобил – линейка,
се е отклонил от трудовите си задължения и е извършвал лов в местността
“Дъбиците”, било то регламентиран или не. От съдържанието на сигнала, на
който са се подписали деветима от членовете на ловната дружинка може да се
обоснове единствено заключение, че неговото изпращане е било с цел
сезиране на компетентния орган за евентуални неквалифицирани в самото
писмо нарушения, за да бъде мотивиран този орган да изпълни
задълженията си по закон, в резултат на което тъжителят е бил освободен
като член на сдружението в края на 2019г.
С оглед признаването на подсъдимия за невинен, правилно са били
възложени в тежест на частния тъжител направените по делото разноски от
страна на оправданото лице.
Пловдивският окръжен съд констатира, че частният тъжител не е внесъл
дължимата държавна такса за образуване на производството пред въззивния
съд в размер на 6 лв., съобразно т. 12 от ТАРИФА № 1 към Закона за
държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата,
следствените служби и Министерството на правосъдието, които следва да
бъдат възложени в тежест на частния тъжител.
С оглед на всичко изложено по-горе, обжалваната присъда следва да
7
бъде потвърдена и на основание чл. 334 т.6 вр. чл.338 от НПК, Пловдивският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260089 от 19.04.2021г., постановена по
НЧХД № 406 / 2020г. на Пловдивски районен съд.
ОСЪЖДА частния тъжител П. АТ. Д. да заплати по сметка на Окръжен
съд Пловдив в полза на бюджета на ВСС сумата от 6 (шест) лева - държавна
такса за обжалване пред по-горен съд.
Решението е окончателно.
Да се съобщи на страните за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8