Решение по дело №266/2018 на Административен съд - Видин

Номер на акта: 167
Дата: 19 декември 2018 г. (в сила от 1 януари 2019 г.)
Съдия: Биляна Спасова Панталеева Кайзерова
Дело: 20187070700266
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 1 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

Р Е Ш Е Н И Е 167

гр. Видин,19.12.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Четвърти административен състав

в публично заседание на

двадесет и девети ноември

през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател:

Биляна Панталеева

при секретаря

Вержиния Кирилова

и в присъствието

на прокурора

 

като разгледа докладваното

от съдия

Биляна Панталеева

 

Административно дело №

266

по описа за

2018

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба на И.Й.И. *** против Заповед за прилагане на ПАМ № 18-0953-000254/17.05.2018г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Видин, с която спрямо жалбоподателя е наложена ПАМ „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“ относно притежавания от него автомобил „Фиат Дукато“ с рег.№ ВР1025СВ.  

Твърди се в жалбата, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не е предоставил МПС на лице , което е неправоспособно.  Сочи , че са нарушени административно-производствените правила , т.к. като заинтересовано лице не е бил изобщо уведомяван за започналото производство по издаването на административния акт. Сочи се , че не  е конкретизирана хипотезата на посочената като нарушена разпоредба на чл.102,т.1 от ЗДвП, както и че посочената като основание за налагане разпоредба – чл.171,2а, б.4а“ всъщност не съдържа б.“а“. Сочи също така, че разпоредбата касае хипотези , при които автомобилът е управляван от собственика, а в случая не е управляван от него като собственик. Сочи и че предоставеният автомобил е товарен ,  а не лек , както е посочил административния орган. Иска се от съда да отмени оспорваната заповед като незаконосъобразна.

Ответникът по делото, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли да се остави в сила обжалваната заповед.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от АУАН № 765 от 16.05.2018г. на лицето Христо Вутов Вутов е съставен АУАН за това , че на 16.05.2018г.  около 15,00 ч. по републикански път  I-1 в посока от гр.Дунавци към гр.Видин управлява товарен автомобил марка „Фиат Дукато“ с рег.№ ВР 1025СВ със свидетелство за правоуправление , което е обявено за изземване със ЗППАМ, в сила от 18.11.2017г. Видно от ЗППАМ № 17-0334-000063/07.08.2018г. на водача Христо Вутов е наложена ПАМ „Временно отнемане на свидетелството му за управление на МПС“ до заплащане на дължимата глоба поради управление на МПС с наложено наказание глоба неизплатена в срока за доброволно изпълнение. ЗППАМ е редовно връчена при условията на чл.61,ал.3 от АПК , в сила от 18.11.2017г.

Видно от договор за покупко-продажба , управляваният на 16.05.2018г. от Христо Вутов автомобил , е придобит от жалбоподателя И.Й.И. на 14.05.2018г.

На собственика на товарния автомобил-жалбоподателя И., е издадена процесната заповед за прилагане на ПАМ . Посочено е в заповедта , че като собственик на лек автомобил „Фиат дукато“ с рег.№ ВР 1025СВ, е преотстъпил горепосочения автомобил на неправоспособно лице Христо Вутов, за когото е констатирано нарушение с АУАНа от 16.05.2018г. , с което е прието , че собственикът е извършил нарушение на чл.102,т.1 от ЗДвП , изразяващо се в предоставяне на управлението на МПС на лице , което не притежава съответно свидетелство за управление.  На основание чл.171,т.2а,б.“а“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС с рег.№ ВР 1025СВ, за срок от 6 месеца.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното :

Жалбата е допустима като подадена от лице, което има правен интерес да обжалва оспорения административен акт и в 14-дневния срок за оспорване.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Заповедта е издадена от компетентен орган-Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Видин. Съгласно  чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи са определени структурите на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, като в т. 3 са посочени областните дирекции на МВР. Видно от Заповед № 368з-125/27.01.2017г. на Директора на ОД на МВР – Видин, същият е оправомощил посочените в заповедта служители , вкл. началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Видин, да прилагат принудителни административни мерки , вкл. процесната, при нарушения по ЗДвП , извършени на територията , обслужвана от ОД на МВР-Видин.  

Заповедта е издадена в предписаната от закона форма,  при спазване на административнопроизводствените правила , в съответствие с материалния закон и целта на закона. 

Съгласно приложимата редакция на чл. 171,т.2а,б.а от Закона за движение по пътищата за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения една от принудителните административни мерки, които се прилагат, е  прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година;

Видно от горната разпоредба, същата се прилага при различни хипотези , но при всички случаи спрямо собственика на автомобила. В случая ПАМ е приложена спрямо собственик , който не е бил водач на автомобила. Съгласно последното предложение на посочената разпоредба ПАМ се налага на собственик , чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице някое от посочените по горе обстоятелства-вкл.непритежаващо съответното свидетелство за управление или на което свидетелството за правоуправление е временно отнето. Релевантните в случая обстоятелства са лицето , спрямо което е приложена ПАМ, да е собственик на автомобила и спрямо водача на автомобила, който е различно от собственика лице , да са налице някои от визираните в разпоредбата обстоятелства. Други изисквания за прилагане на процесната ПАМ законът не въвежда. Ирелевантно за прилагане на процесната ПАМ е както поведението на собственика-дали същият е предоставил МПС на водача, така и неговото субективно отношение към деянието и дееца-дали управлението на МПС е извършено със знанието или незнанието на собственика или дали същият е знаел, че водачът не притежава съответно свидетелство за управление на МПС или дали същото е отнето.  В случая спрямо жалбоподателя е приложената ПАМ, която е форма на административна принуда, различна от административнонаказателната отговроност, и е подчинена на различен правен режим. Принудителната административна мярка, съгласно чл. 22 от ЗАНН, се налага с цел да се предотврати или преустанови административно нарушение и на вредните последици от административно нарушение. Или в случая целта на приложената мярка е чрез прекратяване на регистрацията на МПС да бъде преустановено извършването на административното нарушение.

Установява се от събраните по делото доказателства, че водачът Вутов не притежава свидетелство за управление на МПС и е неправоспособен по смисъла на актуалната редакция на чл.150а от ЗДвП съобразно която за да управлява МПС следва кумулативно водачът да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

Установява се , че Вутов е управлявал процесното МПС с отнето по реда на чл.171,т.1 от ЗДвП свидетелство за правоуправление с влязла в сила заповед за прилагане на ПАМ в нарушение на горната разпоредба. Констатациите в съставения акт за административно нарушение не са оспорени и същият се ползва с материална доказателствена сила на основание чл.189,ал.2 от ЗДвП. Констатациите се подкрепят и от събраните по делото доказателства.

Предвид горното са налице предвидените в чл.171,т.2а,б.“а“ от ЗДвП предпоставки за прилагане на процесната ПАМ. В заповедта са изложени фактическите и правни основания за издаването и и същата съдържа необходимото съгласно чл.59,ал.2 от АПК съдържание. Доколкото не е конкретизирана конкретно приложимата в случая хипотеза на разпоредбата на чл.171,т.2а,б.“а“ от ЗДвП , а именно „свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 от ЗДвП“ , горното не влече незаконосъобразност на административния акт , тъй като са налице всички материално-правни предпоставки за неговото издаване. Освен това мотивите на административния акт могат да бъдат изведени и от предхождащите издаването на акта документи , а в случая административният орган изрично се е позовал на съставения АУАН спрямо водача, където изрично е отразена ЗППАМ като номер и дата и причини за издаването и.

Възражението за порочност на заповедта поради обстоятелството , че при индивидуализацията на МПС същото  е посочено като лек автомобил , а всъщност се касае за товарен, е неоснователно. Действително при отразяване на автомобила е допусната грешка като същият е отразен като лек , а не като товарен в каквато насока е именно възражението, но индивидуализацията на автомобила е чрез неговите модел, марка  и рег.№ , поради което липсва каквато и да е неяснота относно обекта на принудителната мярка.

Заповедта е издадена и в  съответствие с целта на закона-в случая преустановяване на нарушенията . 

Предвид гореизложеното жалбата е неоснователна. Заповедта е законосъобразна като издадена от компетентен орган , в съответствие с материалния закон , при спазване на административно-производствените правила  , в предвидената форма като са изложени съответните правни основания за издаването и относимите обстоятелства, поради което липсват основания по чл.146 от АПК за нейната отмяна.

От ответника са поискани разноски по делото за ю.к. възнаграждение. Същите следва да бъдат определени съобразно чл.37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.78,ал.8 от ГПК , в сила от 28.01.2017г.

На основание чл.25,ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ с оглед изхода на делото на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

На основание чл. 172,ал.2 АПК Съдът

 

                                   РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Й.И. *** против Заповед за прилагане на ПАМ № 18-0953-000254/17.05.2018г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Видин, като неоснователна.

ОСЪЖДА И.Й.И. *** да заплати на ОД на МВР-Видин разноски за процесуално представителство в размер на 100/сто/ лв.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се изпрати на страните.

 

 

                                  Административен съдия: