№ 14334
гр. София, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20241110160939 по описа за 2024 година
Ищецът „А....“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управленение гр. София, ...........,
излага в исковата молба, че въз основа на депозирано от него заявление пред Софийски
районен съд е образувано ч. гр. д. № 27356/2024 г., по което е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която ответникът длъжник Р. М. М., ЕГН **********,
адрес гр. София, ............., възразил, което обуславя интереса от търсената искова защита.
Твърди, че на 30.12.2022 г. между И. АД и ответникът е сключен договор за паричен заем №
4685138, съгласно който на ответника е предоставен заем в размер на 1250 лв. срещу
задължението му да го върне до 3.7.2023 г. Твърди, че общият размер на плащанията с
договорната лихва възлиза на 1370.98 лв., като уговореният ГПР не надвишава размера по
ЗПК. Съгласно чл. 4 от договора ответникът избрал да обезпечи кредита чрез сключване на
договор за предоставяне на гаранция, като между ответника и Ф......... ЕООД е сключен на
30.12.22 г. договор за гаранция, според който гарантът се задължил да сключи договор за
поръчителство с кредитополучателя и да отговаря солидарно със заемополучателя за всички
негови задължения по кредита. За поемането на това задължение ответникът се съгласил да
заплати възнаграждение на гаранта. Тъй като ответникът не изпълнил в срок задълженията
си по кредита, заемодателят отправил искане до поръчителя да изплати дължимите суми по
кредита, което той извършил, като на 2.8.23 г. платил в пълен размер всички задължения,
възлизащи на 1499.06 лв. В последствие с договор за продажба и прехвърляне на вземания
сключен на 2.3.2020 г. поръчителят прехвърлил на ищеца вземанията си срещу ответника
по договора за кредит, упълномощавайки цедента да уведоми длъжника за цесията. Ищецът
изпратил писмо до ответника, върнато като неполучено. Ищецът моли да се приеме за
установено, че ответникът му дължи сумите: 1 250,00 лева главница, ведно със законна лихва
за период от 07.05.2024 г. до изплащане на вземането, 120,98 лева договорна лихва за период
1
от 16.01.2023 г. до 03.07.2023 г., 189,59 лева мораторна лихва за период от 17.01.2023 г. до
23.04.2024 г. Претендира разноските по делото, както и направените в хода на заповедното
производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва исковете.
Оспорва валидното сключване на договора, като твърди нищожност поради портиворечие
със закона. Твърди неспазване на чл. 10 и чл. 11 ЗПК, тъй като шрифтът на договора е по-
малък от предвидения и в договора липсват законово предвидени реквизити /срок,
погасителен план с посочени размер и елементи на вноската, право на отказ, ред за
прекратяване/. Твърди нищожност на клаузата за договорна лихва поради завишен размер.
Твърди недействителност на целия договор, поради което дължима е само чистата стойност
на кредита, но на друго, не на предявеното договорно основание. Оспорва действителността
и на цесията. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД,
които са предявени в срок и са процесуално допустими. Основателността им е
предпоставена от кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно
облигационно отношение по договор за кредит и неговото съдържание; предоставяне на
заемната сума на кредитополучателя; размер на дължимата възнаградителна лихва за
исковия период; изпадането на кредитополучателя в забава; размера на обезщетението за
забава; придобиване на вземанията от ищеца, уведомяване на ответника за цесията.
Приет е по делото договор за паричен заем № 4685138 сключен на 30.12.2022 г. между И. АД
и Р. М. М., по силата на който на ответника е отпуснат заем в размер на 1250 лв., който да
върне на 13 двуседмични вноски по 105.46 лв. Уговореният ГПР е 40.23 %, а лихвата -
35%. Страните са се договорили със сумата по заема да се погаси задължението по
предходен договор за заем в размер на 1175.61 лв., като двете задължения се прихващат, а
разликата се изплаща на заемателя, за което договорът има силата на разписка. Неразделна
част от договора е подписан от страните погасителен план.
На 30.12.2022 г. между ответника и Ф......... ЕООД е подписан договор за предоставяне на
гаранция, по силата на който гарантът се задължава да плати при поискване от кредитора
изискуемите задължения по договора за паричен заем.
С приложение № 1 от 3.8.2023 г. към Рамков договор за цесия Ф......... ЕООД прехвърлил на
ищеца вземанията по договора за кредит с ответника, възлизащи на 2091.08 лв. към датата
на цесията. Приложено е по делото пълномощно, с което цедентът упълномощава цесионера
да уведоми длъжниците по всички прехвърлени вземания на дружеството, както и да
преупълномощава трети лица с тези права. По принцип уведомяването за цесията трябва да
бъде извършено от стария, а не от новия кредитор, поради което и съобщението от новия
кредитор няма предвиденото в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД действие. Няма пречка обаче
предишният кредитор да упълномощи новия да изпрати съобщението до длъжника като
негов пълномощник, което в случая е сторено с получаване от ответника на препис от
2
исковата молба и приложеното към нея уведомление за извършено прехвърляне на
вземанията. Безспорно се установява, че именно вземанията по процесния договор за
паричен заем с ответника са прехвърлени на ищеца, при което той е материалноправно
легитимиран да търси изпълнението им от длъжника. Възраженията на ответника за
нарушения на ЗОЗ са неоснователни, тъй като прехвърлянето не е извършено от
залогодателя, а от трето лице, платило задълженията по заема.
Според приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, по счетоводни
данни задължението на ответника възлиза на 1963 лв., от които 592.02 лв. по договора за
гаранция. Няма отчетени плащания към датата на цесията.
По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, съгласно което
текстовете в договора за заем и погасителният план са изписани с шрифт Times new roman
размер 11 пункта.
Сключеният с ответника договор за заем има характеристиките на договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, поради което приложение намират нормите на ЗПК и ЗЗП,
тъй като ответникът има качеството на потребител, и установените в тях императивни
разпоредби следва да бъдат съобразени от съда, дори и служебно.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК установява форма за действителност на договорите за
потребителски кредит – писмена, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договорите са написани с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на посочени
разпоредби, първата от които е тази на чл. 10, ал. 1, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Разпоредбите са императивни, поради което следва да се приеме, че
нарушаването на изискването за еднородност и минимален размер на шрифта представлява
отделно основание за недействителност. От съдържанието на разпоредбата е ясно, че за
начина за определяне на размера на шрифта законът препраща към текстообработващата
програма, която е използвана за написване на договора. Установяването дали шрифта,
използван в договор е еднороден и с определен размер, поради липса на стандарт, следва да
се определи чрез изслушване на експертно заключение, каквото е направено по делото.
Видно от същото, договорът и приложенията са изписани с шрифт с по-малък размер от 12 –
с шрифт с размер 11 пункта.
Това е нарушение на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, което е достатъчно основание да
се приеме недействителност на договора.
В тази хипотеза потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, без да
дължи лихва и или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК.
Предвид липсата на доказателства за плащане, следва да се уважи иска за главница в размер
на 1250 лв., а останалите искове следва да се отхвърлят като неоснователни.
Възражението за давност е неоснователно, тъй като не е изтекла за нито една вноска към
датата на подаване на заявлението в съда.
Относно разноските:
Съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, с оглед изхода на делото, претенцията на ищеца за разноски е
3
основателна съразмерно с уважената част от исковете и от направени разноски за държавна
таса 31.21 лв., депозит ССчЕ 380 лв. /депозитът за техническата експертиза остава изцяло в
тежест на ищеца предвид основателното възражение за неспазване на изискванията за
размер на шрифта/ и юрисконсултско възнаграждение 120 лв., дължими са 425.50 лв., а за
заповедното производство - 65.05 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК и съгласно чл. 38, ал.2 ЗА, за оказаната безплатна правна
помощ, на адвокат С. Й. Д. се дължи адвокатско възнаграждение, като от 450 лв., следва да
се присъдят 89.56 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете. В заповедното
производство от 200 лв. /определено по аналогия с чл. 6, т. 5 от НМРАВ, по арг. от § 1 от ДР
към НМРАВ/, на адвокат М. Л. Л. се дължат съразмерно 39.80 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „А....“ АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управленение гр. София, ..........., иск с правно основание чл. 422 ГПК, че Р. М. М.,
ЕГН **********, адрес гр. София, ............., дължи сумата 1250 лв. главница по Договор за
паричен заем № 4685138 от 30.12.2022 г. сключен с И. АД, вземанията по който са
прехвърлени на ищеца, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 27356/24 г. на СРС.
ОТХВЪРЯ предявените от „А....“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управленение гр.
София, ..........., искове с правно основание чл. 422 ГПК, за признаване за установено, че Р. М.
М., ЕГН **********, адрес гр. София, ............., дължи сумите: 120.98 лева договорна лихва
за период от 16.01.2023 г. до 03.07.2023 г., и 189.59 лева мораторна лихва за период от
17.01.2023 г. до 23.04.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 27356/24 г. на СРС.
ОСЪЖДА Р. М. М., ЕГН **********, адрес гр. София, ............., да заплати на „А....“ АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управленение гр. София, ..........., на основание чл. 78,
ал.1 ГПК, сумата 425.50 лв. разноски в исковото производство и сумата 65.05 лв. разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА „А....“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управленение гр. София, ...........,
да заплати на адвокат С. Й. Д. от САК на основание чл. 38, ал.2 ЗА, сумата 89.56 лв.
възнаграждение за исковото производство.
ОСЪЖДА „А....“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управленение гр. София, ...........,
да заплати на адвокат М. Л. Л. от САК на основание чл. 38, ал.2 ЗА, сумата 39.80 лв.
възнаграждение за заповедното производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5