Р
Е Ш Е Н И Е
№
29
гр. Разград, 26.02.2019
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
в закрито съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДАМЯНОВА
МАРИН МАРИНОВ
като разгледа докладваното от
съдия Робева КАНД № 38 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
63, ал. 1, пр. 2 ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
С Решение
№ 535/28.12.2018 г., постановено по АНД № 731/2018 г., Разградският районен съд
е потвърдил Наказателно постановление № 58/17.09.2018 г. на Директора на РИОСВ
- Русе, с което на основание чл. 164, ал. 1 от Закона за опазване на околната
среда на „АМИЛУМ БЪЛГАРИЯ“ЕАД – Разград е наложена имуществена санкция в размер
на 50 000 лв. за нарушение на чл. 125, ал. 1, т. 2 ЗООС.
Недоволно
от решението е останало „АМИЛУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД – Разград и го обжалва като
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и
при явна несправедливост на наложеното наказание. В касационната жалба се
излагат подробни съображения в подкрепа на сочените отменителни основания. Иска
се отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление, алтернативно –
намаляване на наложената санкция.
Ответникът
по жалбата не ангажира становище по делото.
Разградската
окръжна прокуратура дава заключение, че оспореното решение е правилно и
законосъобразно.
Разградският административен съд,
като прецени събраните по делото доказателства, констатира следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена е
надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал.
1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Установените
от районния съд факти са следните:
С
Наказателно постановление № 58/17.09.2018 г. на Директора на РИОСВ – Русе на
основание чл. 164, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) на „АМИЛУМ БЪЛГАРИЯ“ЕАД
– Разград е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 лв. за
нарушение на чл. 125, ал. 1, т. 2 от същия закон. Наказателното постановление е
издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 0002421/03.09.2018
г., съставен на жалбоподателя от старши експерт в РИОСВ-Русе. В АУАН и в НП е
описано, че във връзка с постъпили в РИОСВ – Русе сигнали за наличие на миризми
в гр. Разград при извършена проверка на 22.08.2018 г. на производствена площадка на „АМИЛУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с
предмет на дейност производство на нишестета и глюкозо-фруктозни сиропи, е
установено, че дружеството в качеството си на оператор на „Инсталация за
обработване и преработка на растителни суровини за производство на хранителни
продукти с производствен капацитет над 300 тона готова продукция на ден – Цех
„Нишесте“, попадаща съответно в т.6.4.2. /б/ от Приложение № 4 на ЗООС, не е
изпълнило в съответствие с изискванията на чл. 125, ал. 1, т. 2 ЗООС Условие
10.1.2.2 от Комплексно разрешително № 471-Н0/2013 г. Посочено е, че установената
концентрация на замърсяващи вещества в смесен поток /производствени и битово–фекални/
отпадъчни води, зауствани в Градска пречиствателна станция за отпадъчни води –
Разград, не отговаря на заложените максимално допустими концентрации на
веществата, определени в Таблица 10.1.2.2 към Условие 10.1.2.2 в КП №
471-Н0/2013 г. по следните показатели: активна реакция pH (резултат 4,7 при норма 6,5 -9,0), и неразтворени вещества (резултат 2232 мг/л при норма 1000 мг/л).
Фактическите
констатации по АУАН и НП са потвърдени
от показанията на актосъставителя и подкрепени от писмените доказателства по делото.
Установено е, че на 22.08.2018 г. са били взети проби от отпадъчните води,
формирани от дружеството и заустващи в ГПСОВ – Разград, които са били обект на
физикохимичен анализ в Регионална лаборатория – гр. Русе и резултатите от него
са показали отклонения от допустимите концентрации по два показателя,
определени в комплексното разрешително.
След
преценка на доказателствения материал Разградският районен съд е счел, че АУАН
и НП са издадени от компетентни органи в рамките на законовите им правомощия и
при спазване на установената процедура. Приел е, че дружеството е нарушило
условията на комплексното разрешително и е осъществило състава на нарушението
по чл. 125, ал. 1, т. 2 ЗООС, а наложеното наказание е значително под средния
законов размер и е справедливо. Поради това е потвърдил наказателното
постановление.
Решението
е валидно и допустимо, но неправилно.
Не е налице
касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Въззивната инстанция е
извела верен и обоснован извод, че при съставяне на АУАН и при издаване на
наказателното постановление са били спазени
административнопроизводствените правила. Неоснователен е доводът на
жалбоподателя за допуснато нарушение на процедурата по съхранение и изследване
на пробите. Те са били взети и изследвани по реда, установен в Условие 10.1.4.2
от Комплексно
разрешително № 471-Н0/2013 г., а именно от акредитирана лаборатория –
Регионална лаборатория – Русе. Резултатите от анализа са отразени в Протокол от
изпитване № 11-0355 от 30.08.2018 г., който е официален документ. Неговото
съдържание е оспорено от жалбоподателя и той носи доказателствената тежест да
докаже, че отразените в този документ действия не са извършени по надлежния
ред, съответно, че процедурата по съхранение и изследване на пробите е била
опорочена. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства в подкрепа на това си
твърдение. Голословно е оплакването му за неспазване на БДС EN
872:2006 и за нарушаване на 4 от 5-те изисквания за начина на взимане, изследване и съхранение на пробите. Първо,
жалбоподателят не заявява конкретни факти, от които да се установи нарушаване
на тези изисквания. Не твърди, че пробите не са взети в прозрачни бутилки, че изследванията
за твърди вещества не са извършени за 4 часа, че са съхранявани при
температура, различна от 1-5 градуса по Целзий, че не са изследвани внимателно
или че периодът на съхранение е повече от 2 дни. Съответно не е доказал такива
факти. Второ, недопустимо е да се прави изолирана преценка за спазване на
процедурата по БДС EN 872:2006. Пробонабирането не е извършено,
за да се провери дали отпадъчните води на дружеството отговарят на емисионните ограничения само по показателя
неразтворени вещества. В Протокол от изпитване № 11-0355 от 30.08.2018 г. е
посочено, че изследването е по 9 показателя и методите за изпитване са по относимите
множество стандарти, а срокът на цялостното изпитване е от 22.08.2018 г. до
30.08.2018 г. И трето, вземането на пробите е извършено от специалист от акредитирана
лаборатория, който притежава специалните знания за изискванията, установени в
съответните стандарти. Затова в хода на административнонаказателното
производство не е било необходимо да се прилага БДС EN
872:2006 в превод на български език.
Правилен
е и изводът на въззивния съд, че жалбоподателят е нарушил условията по
комплексното разрешително и е осъществил състава по чл. 125, ал. 1, т. 2 ЗООС. Доказано
е, че установената концентрация на замърсяващи вещества в отпадъчните води на
дружеството не отговаря на нивата, определени в Таблица 10.1.2.2 към Условие
10.1.2.2 в КП № 471-Н0/2013 г. по показателите активна реакция pH и
неразтворени вещества. Без правно значение е фактът, че резултатът по първия
показател е под нормата. Законодателят обявява за нарушение на чл. 125, ал. 1,
т. 2 ЗООС всяко неизпълнение на условията по комплексното разрешително, което
може да се изразява както в превишаване на емисионните норми, така и в понижаването
им. След като в комплексното разрешително са предвидени и минимални, и
максимални концентрации на замърсяващи вещества, операторът на инсталацията е
длъжен да не се отклонява от тях. Жалбоподателят е нарушил Условие 10.1.2.2 и
законосъобразно по реда на чл. 164, ал. 1 ЗООС е бил привлечен към административнонаказателна
отговорност.
Не е налице и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Районният съд не е допуснал процесуални нарушения. Събрал е необходимите писмени и гласни доказателства, подложил ги е на задълбочен анализ, обсъдил е доводите на страните и е дал аргументиран отговор на направените възражения. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател, че РРС е наложил санкция за формулирано от него нарушение, наречено отклонение по показател pH, а наказанието в НП е наложено за превишаване на допустимата концентрация по същия показател. Вече бяха изложени съображения за обективните признаци от състава по чл. 125, ал. 1, т. 2 ЗООС. Не представлява процесуален порок липсата на превод на БДС EN 872:2006, което също беше аргументирано по-горе. В допълнение следва да се отбележи, че не стандартът е източник на доказателствена информация, а протоколът от изпитването, чиято формална и материална доказателствена сила не е опровергана.
Неоснователен е и доводът за допуснато процесуално
нарушение поради налагането на една санкция за две нарушения. Както е указано в
Тълкувателно решение № 6 от 22.06.2017 г. на ВАС по т. д. № 6/2016 г., ОСС,
I и II колегия, при неизпълнение на
повече от едно условие на комплексното разрешително, операторът на инсталация
извършва едно нарушение по смисъла на чл. 125, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 164,
ал. 1 ЗООС и във вр. с чл. 18 ЗАНН. В случая не е изпълнено само едно условие
от комплексното разрешително.
Налице е обаче касационното основание по чл. 348, ал.
1, т. 3 НПК. Въззивният съд е надценил обществената опасност на конкретното
нарушение и не е отчел всички обстоятелства, които имат значение за
индивидуализацията на наказанието. Касационната инстанция взима предвид факта,
че неспазването на емисионните ограничения е само по два показателя. Наред с
това, липсват данни жалбоподателят да е бил наказван за други нарушения по
ЗООС. С оглед на това наложената имуществена санкция следва да бъде намалена.
При определяне на размера й касационният съд съобрази, че отклонението по
показателя активна
реакция pH е значително – 4,7, което е почти две единици под минималния предел
от 6,5, а по показателя неразтворени вещества резултатът е 2232 мг/л –
двукратно по-висок от нормата от 1000 мг/л. Ето защо счита за съответно на
извършеното нарушение наказанието имуществена санкция в размер на 30 000
лева.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1, пр. посл. ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Разградският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 535/28.12.2018 г., постановено по АНД № 731/2018 г. по описа на Разградския
районен съд, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 58/17.09.2018 г. на Директора на РИОСВ - Русе, с което на
основание чл. 164, ал. 1 ЗООС на „АМИЛУМ БЪЛГАРИЯ“ЕАД – Разград е наложено
административно наказание имуществена
санкция в размер на 50 000 лв. за нарушение на чл. 125, ал. 1, т. 2 ЗООС,
като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 50 000 лв. на
30 000 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/