Р Е Ш Е
Н И
Е № 158
гр. Пловдив, 14.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ XX състав, в публичното заседание на 11.12.2019
г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 16184 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.341 и сл ГПК – първа фаза – по допускане на делба.
Образувано е по
искова молба на П.Г.И. срещу Х.Г.И. и Г.Х.И., иск с правно
основание чл.30, ал.1 ЗН, за възстановяване на запазената част на П.Г.И., ЕГН **********
от наследството на родителите му Г. С. И., починал на *** и Е. И. И., починала на ***, накърнена с извършено дарение, обективирано
в *** район на действие РС-Пловдив, по силата на който Г.
С.
И.
и Е. И. И. са прехвърлили на Г.Х.И., ЕГН **********, жилище
апартамент с идентификатор №
***,
с площ от 121.07 кв.м., ведно с
прилежащите части – партерна стая с площ от 13.90 кв.м., ведно с 1/8 ид.ч. от таван с площ
от 27.70 кв.м., ведно с 1/8 ид.ч. от общите части на сградата, ведно с 2/24
ид.ч. от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор № ***. Предявен е и иск за делба на описания имот
при квоти по 1/3 ид.ч. за всеки един от съсобствениците.
Твърди се, че описаният недвижим имот е
бил собственост на Г. С.
И.
и Е. И. И. – р. на ищеца П.И. и на ответника Х.И..
Приживе Г. С.
И.
и Е. И. И. прехвърлили на своя в. Г.Х.И. описания
недвижим имот с договор за дарение. Счита, че с извършеното дарение е накърнена
неговата запазена част, поради което и предявява настоящия иск. Счита, че
неговата и на ответника Х.И. запазени части са по 1/3 ид.ч., а разполагаемата
част е 1/3 ид.ч, която е прехвърлена с договора за дарение на ответника Г.Х.И., поради което счита, че след намаляване на дарственото
разпореждане страните ще имат качеството съсобственици по отношение на
процесния имот.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор
на исковата молба от страна на ответниците, с който считат иска за допустим, но
не и за основателен. Твърди се, че не е спазен срока за приемане на
наследството по опис, което е задължителна предпоставка за уважаване на
претенцията на ищеца за намаляване на запазената му част. Твърди се,че
договорът за дарение, с който Г. С.
И.
и Е. И. И. прехвърлят на Г.Х.И. процесния недвижим
имот е привиден, прикриващ договор за покупко- продажба, за което и Г.Х.И. и П.Г.И.
подписали споразумение с нотариална заверка на подписите, в което споразумение
е отразена продажната цена на имота – 29 990 лева, от която сума на
наследодателите е заплатена 20 000 лева, а на ищеца сума в размер на 9990 лева
и било предвидена неустойка в размер на 20 000 лева, дължима от ищеца. На
следващо място се твърди, че не е накърнена запазената част на ответника, тъй
като наследодателите са оставили в наследство осем на брой ниви, описани в
отговора на исковата молба
Пловдивски районен съд, след като взе предвид доводите на
страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл.30,
ал.1 ЗН и иск по чл. 34, ал.1 ЗС.
Предмет на делото е възстановяване на
запазената част на ищеца от наследството на неговите р. Г. С. И. и Е. И. И. и намаляване на дарственото разпореждане на последните спрямо недвижим
имот - жилище апартамент с идентификатор № ***, ведно с прилежащите части – партерна
стая с площ от 13.90, ведно с 1/8 ид.ч. от таван с площ от 27.70 кв.м., ведно с
1/8 ид.ч. от общите части на сградата, ведно с 2/24 ид.ч. от правото на
собственост върху поземлен имот с идентификатор №***, прехвърлен в полза на ответника Г.Х.И..
Право да иска на намаляване на дарствено
разпореждане има само н. със запазена част – чл.30, ал.1 ЗН. Такива наследници
са съпругата, низходящи и родители – чл.28, ал.1 ЗН.
В разпоредбата на чл.30, ал.2 ЗН е
посочено, че когато наследник, чиято запазена част е накърнена упражнява това
право спрямо лице, което не е наследник по закон е необходимо, той да е приел
наследството по опис.
Видно от представения по делото нотариален
акт за дарение на недвижим имот от 20.08.2015 г. /л.4/ Г. С. И. и Е. И. И. са прехвърлили безвъзмездно на своя в. – ответника Г.Х.И. процесния
недвижим имот, представляващ жилище апартамент с идентификатор № ***, ведно с прилежащите части –
партерна стая с площ от 13.90, ведно с 1/8 ид.ч. от таван с площ от 27.70
кв.м., ведно с 1/8 ид.ч. от общите части на сградата, ведно с 2/24 ид.ч. от
правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор № ***.
Безспорно между страните е, че Г. С. И. е починал на ***, а Е.
И. И. – на ***,
като са оставили като н. своите с. ищеца П.Г.И. и ответника Х.Г.И..
Предвид изложеното ищецът П.И. има право
да възразява за накърнена запазена част от наследството на своите р..
Към момента на смъртта на Г. С. И. и Е. И. И. и откриване на наследството им, преобретателят по договора за дарение на
процесния имот - Г.Х.И. не е притежавал спрямо тях качеството на н. по закон,
не е призован към наследяване, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл.30, ал.2 ЗН. Съгласно
ТР № 1/4.02.2005 г. на ОСГК "н. по закон" по
смисъла на чл. 30, ал.2 ЗН са само непосредствено призованите към наследяване н., а не всички възможни н. по чл. 5 – 10 ЗН.
Предвид това, за да иска възстановяване на
запазената част от наследството на своите р. и намаляване на дарственото разпореждане
ищецът е следвало да приеме по опис наследството на своите р. в сроковете
предвидени в разпоредбата на чл.61, ал.1 ЗН.
От приложеното по делото за послужване
ч.гр.д. № 6280/2018 г. по описа на ПРС е видно, че ищецът Г.Х.И. е приел
наследството, оставено от б. му Г. С. И. по опис, като заявлението за това е
подадено в съда на 19.04.2018г.
От приложеното по делото за послужване
ч.гр.д. № 6349/2018 г. по описа на ПРС е видно, че ищецът Г.Х.И. е приел наследството,
оставено от м. му Е. Х. И. по опис, като заявлението за това е подадено в съда
на 20.04.2018г.
Ответниците са направили своевременно
възражение, че така подадените заявления от ищеца за приемане по опис на
наследството, оставено от Г. С. И. и Е. И. И. са след срока по
чл.61, ал.1 ЗН. Именно в това производство кредиторите на наследството, какъвто
е ответникът Г.Х.И. могат да заявят своето възражение, че приемането по опис не
е в сроковете по чл.61, ал.1 ЗН, доколкото производството по чл.61, ал.1 ЗН е
едностранно и в него участва единствено заявителят – н.. В този смисъл ТР №
3/19.12.2013 г. по т.д. № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС.
В производството по чл.61, ал.1 ЗН н.,
заявил приемане по опис е длъжен да декларира кога е узнал за откриване на
наследството на своите наследодатели, както и да представи доказателства в тази
връзка.
Видно от двете частни производства, ищецът
не е декларирал кога е узнал за откриване на наследството на Г. С. И. и Е. И. И..
С определение от 11.03.2019 г. съдът е
указал на ищеца, че следва да докаже кога е узнал за откриване на наследството
на своите наследодатели, както и че не сочи доказателства в тази връзка.
С оглед изложеното съдът приема, че срокът
по чл.61, ал.1 ЗН тече от откриване на наследството. Ищецът не е твърдял и не е
доказал, че узнаването е настъпило в по-късен момент.
И двете заявления са подадени след срока
по чл.61, ал.1 ЗН. Г. С. И. е починал на ***, като тримесечния срок за него
изтича на 01.03.2018 г., който срок не е продължаван от съда. Заявлението до
Районния съд за приемане на наследството по опис е подадено на 19.04.2018 г. Е.
И. И. е починала на ***, като 3-месечният срок за
приемане на наследството й по опис изтича на 16.04.2018 г. Заявлението за
приемане на оставеното от нея наследство е подадено на 20.04.2018 г.
Ищецът не е твърдял и не доказа, че е
узнал за откриване на наследството в по-късен момент, както и че срокът по
чл.61, ал.1 ЗН е продължен от съда.
Следва да се посочи, че срокът по чл.61,
ал.1 ЗН е преклузивен и след изтичането му наследникът губи правото си да
приеме наследството по опис. След неговото изтичане, приемането на наследството по
един или друг начин не може да бъде противопоставено на надареното лице в
производство по чл. 30, ал. 1 ЗН и оттам не може искът да бъде уважен. В този изричен смисъл Решение № 43 от 02.06.2011 г. по гр.д. №
683/2010 г. на ВКС, II ГО.
Предвид изложеното искът по чл.30, ал.1 ЗН
се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Предвид отхвърлянето на иска по чл.30,
ал.1 ЗН се явява неоснователен иска по чл.34, ал.1 ЗС
Предмет на конститутивния иск за делба е
потестативното право да се иска от съсобственик прекратяване на съсобствеността
върху определено имущество. В първата фаза на делбата се установява
съществуването, съдържанието, страните и обектите на делбата, като в
доказателствена тежест на съделителя, предявил иска, е да установи наличието на
тези условия.
По делото не се установи страните да са
съсобственици на процесния недвижим имот. Имотът е прехвърлен на Г.Х.И. с
договор за дарение от 20.08.2015 г. и е негова лична собственост, като П.Г.И. и
Х.Г.И. нямат права върху този имот, между лицата не е налице съсобственост.
По отговорността за разноските
С
оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ответниците, които
доказаха разноски както следва: Г.Х.И. – 2300 лева – платено адвокатско
възнаграждение и 66.67 лева – платен депозит за СТЕ;
Х.Г.И. – 66.67 лева – платен депозит за вещо
лице. По делото е представен договор за правна помощ и съдействие /л.52/,
съгласно който на ответника Х.Г.И. е предоставена безплатна правна помощ по
реда на чл.38 ЗА. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не
по-малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На основание
чл.7, ал.4, вр. с ал.2, т.4 от Наредбата, съдът определя адвокатско
възнаграждение за адв. Е.И. в размер на 1769.21 лева /на база размера на дела,
който ищецът твърди, че този ответник има в съсобствеността 1/3 от данъчната
оценка на имота 123 921.60 лева –
41307.20 лева, която сума съдът приема, че е интереса/
Ищецът,
чрез процесуалния си представител, е направил своевременно възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответниците.
Съдът
намира, че същото е основателно по отношение на размера на възнаграждението на
ответника Г.Х.И., което следва да бъде в размер на минимума от 1769.21 лева, чл.7, ал.4,
вр. с ал.2, т.4 от Наредбата, доколкото защитата на двамата ответници е
еднотипна. По отношение на адвокатското възнаграждение на ответника Х.Г.И.,
същото е определено от съда в рамките на минимума.
В
полза на ответника Г.Х.И. ще се присъдят
разноски в размер на 1835.88 лева.
В полза на ответника Х.Г.И. ще се
присъдят разноски в размер на 66.67 лева.
В полза на адв. Е.И. ще се присъдят разноски в размер на 1769.21
лева – адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА..
Ищецът
следва да бъде осъдени да заплатят по сметка Пловдивския районен съд държавна
такса в размер на 100 лева, съгласно чл.9 от тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК. Ищецът следва да бъде осъден да заплати
на вещо лице И.Г. сумата в размер на 50 лева – допълнителен депозит за
Съдебно-оценителна експертиза, на основание чл.77 ГПК.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, предявения от
П.Г.И., ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно основание чл.30, ал.1 ЗН, за
възстановяване на запазената част на П.Г.И., ЕГН ********** от наследството на
р му Г.
С.
И., починал на *** и Е. И. И., починала на ***, накърнена с извършено дарение, обективирано
в ***– район на действие РС-Пловдив, по силата на който Г.
С.
И.
и Е. И. И. са прехвърлили на Г.Х.И., ЕГН **********, жилище
апартамент с идентификатор №***,
с площ от 121.07 кв.м., ведно с
прилежащите части – партерна стая с площ от 13.90 кв.м., ведно с 1/8 ид.ч. от таван с площ
от 27.70 кв.м., ведно с 1/8 ид.ч. от общите части на сградата, ведно с 2/24
ид.ч. от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор № ***.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Г.И., ЕГН **********, с адрес: *** против Х.Г.И., ЕГН ********** и Г.Х.И., ЕГН **********
***, иск за делба на съсобствен недвижим имот, а именно жилище
апартамент с идентификатор № *** по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-48/03.06.2009 г. на И. д. на АГКК, с административен адрес:***, разположена в поземлен имот с идентификатор №***, с площ от 121.07 кв.м., при съседи на
обекта: на същия етаж ***, под обекта – ***, над обекта – ***, ведно с прилежащите части – партерна
стая с площ от 13.90 кв.м.,
ведно с 1/8 ид.ч. от таван с площ от 27.70 кв.м., ведно с 1/8 ид.ч. от общите
части на сградата, ведно с 2/24 ид.ч. от правото на собственост върху поземлен
имот с идентификатор № ***, с площ
от 689 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на
трайно ползване – ниско застрояване.
ОСЪЖДА П.Г.И., ЕГН **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на Г.Х.И., ЕГН **********, с адрес: *** разноски в производството в общ
размер на 1835.88 лева, на основание
чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА П.Г.И., ЕГН **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на Х.Г.И., ЕГН **********, с адрес: *** разноски в производството в общ
размер на 66.67 лева, на основание
чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА П.Г.И., ЕГН **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на адв. Е.Г.И., с адрес: ***, разноски в производството в общ размер на 1769.21 лева, на основание чл.38, ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА П.Г.И., ЕГН **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТЯТ по сметка на Пловдивския районен съд сумата в размер на 100 лева – държавна такса.
ОСЪЖДА П.Г.И., ЕГН **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на вещо лице И.С.Г. сумата в размер на 50 лева – допълнителен
депозит за Съдебно-оценителна експертиза
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ