№ 555
гр. Сливен, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Д. Каранашева
при участието на секретаря МИРЕЛА ИВ. КАРЕВА-СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело №
20232230101202 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата молба ищецът твърди, че ищецът е подал молба до
ответното дружество за възстановяване на водоподаването до имота му и му е
отговорено с писмо, че дължи на ответното дружество главница в размер на
1255.15лв за периода 31.08.2008. до 31.03.2012г.и начислена мораторна лихва
за забава в размер на 1580.76лв, начислена към 24.03.2023г.Сочи се, че
вземанията на ответника за главница и мораторна лихва са погасени по
давност , тъй като правото на иск е погасено по давност.
Поискано е да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на
ответното дружество на главница в размер на 1255.15лв за периода
31.08.2008. до 31.03.2012г.и начислена мораторна лихва за забава в размер на
1580.76лв, начислена към 24.03.2023г.,поради погасяването по давност на
правото на иск и правото на принудително изпълнение. Направена е
претенция за присъждане на разноските по делото.
Съдът е квалифицирал така предявения главен отрицателен
установителен иск, като такъв с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК.
Съдът е квалифицирал така предявения акцесорния отрицателен
1
установителен иск, като такъв с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК
Указано е на ищеца, че доказателствената тежест по отношение на
факта, че ответното дружество с поведението си е станало причина за
завеждане на отрицателните установителни искове, е негова
Указано е на ответното дружество, че доказателствената тежест по
отношение на спиране и прекъсване на давността, е тяхна.
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника е постъпил.
В отговора е заявено, че предявения иск са недопустими и
неоснователени и при поискване на вземанията от ответното дружество
ищецът би могъл да направи възражение за изтекла погасителна
давност.Посочено е, че няма как исковете да бъдат отписани.Поискано е да
бъде прекратено производството като недопустимо и да бъдат присъдени на
ответното дружество.
В съдебно заседание адвокат пълномощника на ищеца Стефанова, моли
да бъдат уважени предявените отрицателни установителни искове и да бъдат
присъдени на доверителя му направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответното дружество редовно призовано, чрез
процесуалния си представител адв.К. моли да бъде отхвърлени предявените
искове, като неоснователни и да бъдат присадени направените по делото
разноски.
В съдебно заседание с протоколно определение е допуснато изменение
на размер на иска за мораторна лихва, който да се счита предявен за сумата
от 2 777.91лв.
Съдът след като обсъди направените доводи от страните и
доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 20.02.2023г. е подадена молба от И. К. И. до “Водоснабдяване и
канализация” ООД,с която е поискано да се предостави информация за
начислени по партидата му задължения на стойност 4 727.25лв.
На 7.03.2023г. по повод подадена молба от И. К. И. до
“Водоснабдяване и канализация” ООД е изпратено писмо от
“Водоснабдяване и канализация” ООД, в което е посочено, че е доставяло
вода на адрес с.Желю Войвода, общ.Сливен, ул.Н. Петрини с титуляр И. К. И.
2
до 31.03.2012г., когато водоподаването е преустановено с багер, като
задълженията на И. К. И. към 24.02.2023 са в размер на 1977.54лв главница и
2 752.22лв лихва, като задълженията са за период 31.01.2006г. до 31.03.2012г.,
последното извършено плащане на стойност 100лв е извършено на
13.03.2007г. и абоната е с повреден водомер от 10.04.2006 и начисляваното
количество вода е съобразно чл.26, ал.1 от ОУ.
С решение №1045 от 18.12.2009г. по гр.д.№3623/2009г. на СлРС са
отхвърлени предявените положителни установителни искове от
“Водоснабдяване и канализация” ООД срещу И. К. И. за признаване за
установено, че им дължи сумата от 756.11, представляваща главница за
доставена и консумирана питейна вода за периода 31.01.2006г.-31.12.2008г. и
иска за сумата от 290лв, представляваща мораторна лихва, изтекла към
3.02.2009г., като неоснователни и недоказани.
С решение №50 от 8.04.2010г. по в.гр.д.№64/2010г. на СлОС е
обезсилено решение №1045 от 18.12.2009г. по гр.д.№3623/2009г. на СлРС за
сумата над 145лв до 290лв и за периода 21.12.2008г. до 290лв.
От извлечение от сметка на “Водоснабдяване и канализация” ООД се
установява, че по партидата на ищеца са заведени задължения от 31.12.2008 г.
до 31.03.2012 г. за главница в размер на 1255,15 лв. и за мораторна лихва,
начислена към 4.04.2023 г. за задълженията за главница в размер на 1580,76
лв.
От писмо , издадено от ВиК Сливен се установява, че дължимите
фактури, издадени за периода 31.01.2006 г. – 31.03.2012 г. са на стойност
1997,54 лв главница и 2777,91 лв лихва, начислена към 4.04.2023 г.
От представеното извлечение от сметка се установява, че във ВиК
Сливен са заведени фактури, издадени за периода 31.01.2006 г. – 31.03.2012 г.
са на стойност 1997,54 лв главница и 2777,91 лв лихва, начислена към
4.04.2023 г.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на писмените доказателства, които са ясни и непротиворечиви,
кореспондират помежду си, поради което съдът ги кредитира.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
3
По допустимостта на предявения иск с правно основание чл.124, ал.1
от ГПК съдът намира ,че ищецът И. К. И. има правен интерес от
предявяването на отрицателен установителен иск, че не дължи определени
суми на ответното дружество за процесния периода, тъй като е изтекла
погасителната давност за реализирането на вземането. Доколкото ответното
дружество претендира заплащането на задълженията за периода от 31.08.2008
г. – 31.03.2012 г., за да възстанови водоподаването на ищеца, ищеца има
правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск, че не
дължи вземанията, както и да не се води длъжник по фактури в ответното
дружество. С иска предмет на настоящото производство, се твърди отпадане
на правото на иск и на правото на принудително изпълнение на ответното
дружество за тези вземания.
По основателността предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 от
ГПК - отрицателен установителен иск за признаване на установено, че ищеца
не дължи на ответното дружество главница в размер на 1255,15 лв. за периода
31.12.2008 г. до 31.03.2012 г. за имот находящ се в с. Желю войвода, ул. Н.
Петрини № 19, поради погасяването по давност на правото на иск и правото
на принудително изпълнение.
Предявения иск е основателен за вземанията за главница и законна
лихва. За този период е изтекла напълно тригодишната погасителна давност
за предявяването на иск, искането на изпълнителен лист, както и правото на
принудително изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл. 111, б. В от ЗЗД с
изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви
и за други периодични плащания. Вземанията на ответното дружество срещу
ищеца са вземания за периодични плащания, които се дължат въз основа на
периодично доставяне на стоки и услуги - ВиК и съответно абоната –
потребител дължи ежемесечно плащане на фактурите на ответното
дружество. Престациите от страна на ответното дружество са еднородни,
ежедневни, периода на фактуриране е месечен, съответно и периода за
плащане, т.е. налице е визираната в чл. 111 б.В от ЗЗД хипотеза за
периодични плащания. Това е визирано и в ОУ на ВиК, одобрени от ДКЕВР,
а именно, че плащането се извършва месечно. Не са предприемани от
ответното дружество действия по принудително изпълнение или завеждане на
иск за тези вземания, но същевременно тези вземания не са премахнати от
4
счетоводните записвания и ответното дружество твърди, че вземанията за
които са издадени съответните фактури са дължими от ищеца. По
направеното възражение в отговора, че ответното дружество не е станало
причина за завеждане на производството и при условията на евентуалност
приема исковете, съдът приема възражението за неоснователно, с оглед на
първо място на писмата изпратени от ответното дружество, както и
поддържаното в отговора, че ищеца би могъл да реализира защитата си само
и единствено при завеждане на исково или заповедно производство от
ответното дружество срещу нещо, като направи възражение за изтекла
погасителна давност. Преценка на ищеца е да избере, дали да изчака
Водоснабдяване и канализация Сливен ООД да заведе заявление за издаване
на заповед за изпълнение или искова молба срещу него или ищеца да предяви
отрицателен установителен иск срещу ВиК Сливен за признаване за
установено, че не дължи съответните суми за главница и мораторни лихви. С
оглед изложеното предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде
уважен.
Ще следва да бъде уважен и предявения отрицателен установителен
иск за мораторна лихва за забава в размер на 2777,91 лв, начислена към
4.04.2023 г. Мораторната лихва е акцесорна задължение спрямо главницата,
установи се по делото, че главницата е погасена по давност, а съгласно
разпоредбата на чл.111, б. в от ЗЗД с изтичането на тригодишна давност се
погасяват вземанията за наем за лихви и за други периодични плащания,а
разпоредбата на чл.119 от ЗЗД:Давност за акцесорни вземания: „ С
погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.”
На основание чл.78,ал.1 от ГПК, и предвид на направеното искане от
страна на процесуалния представител на ищеца за присъждане на
направените по делото разноски, съдът намира, че същото е основателно и ще
следва да бъде уважено, съразмерно на уважената част от иска в размер на
961,32 лв., представляващи заплатени държавни такси и адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.
Мотивиран от горното и на основание чл.235,ал.1 от ГПК, Съдът
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК,
че И. К. И., ЕГН **********, от с. ........ НЕ ДЪЛЖИ на “Водоснабдяване и
канализация” ООД, със седалище и адрес на управление гр.Сливен,ул.”Шести
септември”№27, Булстат ********* сумата 1255,15 лв., представляваща
доставена, но незаплатена питейна вода за периода 31.12.2008 г. до 31.03.2012
г., за имот, находящ се в с. ........, поради погасяването на правото на иск и
правото на принудително изпълнение на ответното дружество.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК,
че И. К. И., ЕГН **********, от с. ........ НЕ ДЪЛЖИ на “Водоснабдяване и
канализация” ООД, със седалище и адрес на управление гр.Сливен,ул.”Шести
септември”№27, Булстат ********* мораторна лихва за забава в размер на
2777,91лв, начислена към 04.04.2023г., поради погасяването на правото на
иск и правото на принудително изпълнение на ответното дружество.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация” ООД,със седалище и
адрес на управление гр.Сливен,ул.”Шести септември”№27,Булстат *********
, на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на И. К. И., ЕГН **********, от
с. ........ направените по делото разноски в размер на 961,32 лв., съразмерно
на уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване с въззивна жалба пред
Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6