№ 254
гр. Перник, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Наташа Т. Динева
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20251720200492 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.72 от Закона за
Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба от Г. П. Л. с ЕГН **********, с постоянен адрес:
****** срещу Заповед за задържане на лице рег. №****, издадена на ****
година от Ж. Б. С. - полицай към Първо РУ – ОД МВР – Перник.
С жалбата се оспорва заповедта за задържане и се прави искане съдът да
я отмени като неправилна, незаконосъобразна и постановена при съществени
процесуални нарушения и в разрез с целта на закона.
В съдебно заседание жалбоподателят заявява, че поддържа жалбата и
моли да се уважи. Излага съображения, че е обект на незаконосъобразни
действия от страна на служители на Първо РУ - Перник още от 2018г., че
действията спрямо него са целенасочени и злонамерени, а резултатите от
тестването за употреба на наркотични вещества и лабораторното изследване
на пробата кръв – манипулирани.
Ответникът по жалбата Ж. Б. С. - полицай към Първо РУ – ОД МВР –
Перник, не е участвала в съдебното производство, не е участвал неин
процесуален представител.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото и становищата на
страните, с преписката и обжалвания административен акт, намира от
фактическа страна следното:
На **** г., за времето от 08.00 ч. до 20.00 часа, Ж. Б. С. - полицай към
Първо РУ – ОД МВР – Перник, изпълнявала служебните си задължения
съвместно с полицай Б.Б. на територията на посоченото полицейско
1
управление. Около 10.35 часа спрели за извършване на проверка водач на лек
автомобил „Мерцедес Ц200“ с рег. № ****, движещ се по улица Миньор в с.
Дивотино, в посока към с. Люлин. При проверката установили, че водач на
автомобила е жалбоподателят Г. П. Л., живущ в ****. На същия била
извършена проверка за употреба на алкохол и наркотични вещества. При
тестването за употреба на наркотични вещества с техническо средство „Drug
Test 5000“, с фабричен номер ARMB 0048, бил отчетен положителен резултат
за бензодиазепин. Водачът съобщил, че приема лекарствен продукт диазепам
всяка сутрин по лекарско предписание. Срещу него бил съставен АУАН серия
GA №3457352/****г., който Л. подписал. Свидетелството му за управление,
свидетелството за регистрация на МПС, както и регистрационните табели
били иззети. Издаден му бил талон за изследване №129575, след което бил
придружен до МБАЛ „Р. Ангелова“ АД, Перник, където дежурен лекар
извършил медицинско изследване и от лицето били взети биологични проби
/кръв/ за лабораторно изследване. След медицински преглед в ЦСМП –
Перник, обективиран във Фиш за спешна медицинска помощ, било
обективирано становище, че лицето може да бъде настанено в ПНЗЛ към 01
РУ – Перник.
На основание чл. 72, ал. 1, т.1 от ЗМВР Ж. С. издала Заповед за
задържане на лице рег. №****/**** с посочен час 10:49 часа, с която било
разпоредено задържане на лицето Г. П. Л., ЕГН **********, с адрес ******, за
срок до 24 часа в помещение за временно задържане на Първо РУ при ОД на
МВР Перник. Като фактическо основание за издаване на заповедта било
посочено: „има данни за извършено престъпление /управлява МПС след
употреба на наркотични вещества - бензодиазепини /“. Копие от заповедта
била връчена на задържания срещу подпис. Л. бил настанен в ПНЗ при в 01 РУ
– Перник, откъдето бил освободен на 18.03.2025 г. в 10.47 часа, видно от
отбелязването в заповедта.
Приетата фактическа обстановка се установява от приетите като
писмени доказателства материали по преписката по издаване на оспорената
заповед, предоставена от административния орган с писмо, рег. №№192000-
9420 от 06.06.2025г., а именно: АУАН серия GA №3457352/****г., протокол за
обиск от ****г. по реда на чл.80 от ЗМВР и разписка за върнати вещи,
декларация, подписана от Л., лист за преглед на пациент №003816/****г.,
Фиш за спешна медицинска помощ от ****г., докладна записка, изготвена от
Ж. С..
С оглед установената фактическа обстановка и след цялостна проверка
за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт по
реда на чл.168, ал. 1 от АПК, от правна страна съдът формира следните
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по
чл.149 ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването.
Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са
следните:
Задържането на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 73 от ЗМВР по
правната си същност представлява принудителна административна мярка по
2
смисъла на чл. 22 ЗАНН – административно разпореждане на орган на власт,
непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез
задържането да се предотврати възможността лицето да извърши
престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие.
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът в настоящото
производство преценява законосъобразността на оспорения административен
акт на всички основания по чл.146 от АПК. Необходимо е да са налице в
тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт,
а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при
спазване на административно-производствените правила, да не противоречи
на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.
Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на
административния акт и е основание за отменянето му.
Оспореният акт е издаден от компетентен орган - полицай при Първо РУ
гр. Перник, представляващ полицейски орган по смисъла на чл.57 ал.1 от
ЗМВР и като такъв по силата на чл.72, ал.1 от същия закон, имащ право да
постановява задържане на лице за срок от 24 часа.
Спазена е предвидената от закона писмена форма така, както предвижда
нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане,
която е подписана от издателя и от адресата след запознаване с правата му,
произтичащи от наложеното му ограничение, и е надлежно връчена,
удостоверено с подпис на задържаното лице. Заповедта съдържа всички
задължителни реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от
ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на
служителя, издал заповедта, фактическите и правни основания за
задържането, данните, индивидуализиращи задържаното лице – трите имена,
ЕГН и адресна регистрация, датата и часът на задържането. Разяснени са
правата на задържаното лице па чл.72, ал.2, т.6 от ЗМВР, видно от положения
от страна на Л. подпис и от подписаната декларация по ал.3 на с.р..
Посоченото правно основание за задържането е чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР,
съгласно която норма полицейските органи могат да задържат лице, за което
има данни, че е извършило престъпление. Изложени са, макар и лаконично, и
фактическите основания за задържането, а именно налични данни за
извършено престъпление - управлява МПС след употреба на наркотични
вещества - бензодиазепини. Това фактическо твърдение е достатъчно
конкретно и е пряко свързано с личността на задържаното лице, поради което
изискуемия се стандарт е изпълнен от гледна точка възможността за
обоснована преценка представлява ли задържането законно ограничаване на
правото на свобода и съвместимо ли е с принципа за защита на лицата от
произвол. /В този аспект Решение от 24.06.2014г. на Европейския съд по
правата на човека по жалби № 50027/08 и № 50781/096 – П. и П. срещу
България/.
Правото на свобода и сигурност е регламентирано в чл.5, §1 от
Конвенцията за защита правата на човека и основните
свободи /ЕКПЧ/, ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31
юли 1992 г. – ДВ, бр. 66 от 1992 г., в сила за Република България от 7
септември 1992 г. След прогласяването на основното право - правото на
живот /чл.2/ и забраните за изтезания и нечовешко отношение /чл.3/,
3
в първата разпоредба на Конвенцията се изброяват хипотезите, в които
ограничаването на личната свобода е допустимо. Изброяването е
изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително. Само този подход
съответства на целта на чл.5 – да гарантира, че никой няма да бъде
произволно лишен от свобода, на основание, което не е визирано в
Конвенцията. Разпоредбата на чл.5, §1 изисква на първо място задържането да
е „законосъобразно“, което включва условието да бъде спазен редът,
предписан от националния закон. Така, чрез изискването за
законосъобразност, Конвенцията препраща по същество към националното
право.
Както вече се посочи, фактическото задържане на основание чл. 72, ал.
1, т. 1 от ЗМВР за срок до 24 часа, представлява принудителна
административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, която има за цел да
предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да осуети
наказателно преследване или да се укрие. Като всяка ПАМ - задържането за
срок от 24 часа по чл. 72 от ЗМВР налага неблагоприятни последици на
адресата, поради което еднозначно следва да се установи, че тези последици
са съразмерни и оправдани от гледна точка постигане на правно определен
резултат. За прилагането на мярката е необходимо да са налице данни,
обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител
на престъплението или да е съпричастен към него, като необходимо е същите
да са установени преди извършване на задържането. Понятието "данни" по
смисъла на ЗМВР не е равнозначно на понятието "достатъчно данни" по
смисъла на чл. 207, ал. 1 от НПК, обосноваващи основателно предположение,
че има извършено престъпление, като предпоставка за образуване на
досъдебно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. За
прилагане на процесната принудителна административна мярка не е
необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин
извършеното престъпление и вината на лицето, а е достатъчно само да са
налице данни, сочещи на вероятен извод в горната посока. При тези
обстоятелства за административния орган възниква правото при условията на
оперативна самостоятелност да наложи мярката, без да е длъжен да посочи
точна квалификация на деянието, а още по-малко престъплението да е
безспорно и окончателно установено. Целта на мярката е превантивна - чрез
задържането да се предотврати възможността задържаното лице да се укрие и
да попречи за провеждане на действия по разследването в насока разкриване
на престъплението. Т.е., задържането се извършва не на основание несъмнена
установеност на фактите, а с оглед тяхното изясняване, включително с цел
извършване на неотложни действия, чрез които да бъдат събрани достатъчно
данни за образуване на наказателно производство или да бъдат опровергани
наличните данни за съпричастност на задържаното лице към извършването на
престъпление.
В конкретния случай обжалваната заповед е мотивирана в достатъчна
степен, съгласно изискването в чл.74, ал.2, т.2, тъй като са посочени и
фактическите, и правните основания за задържането - съдържа конкретна
информация за престъплението, за което има данни, и за поведение на Л.,
сочещо за съпричастност към него. Макар и лаконично изложени, тези
обстоятелства дават възможност на адресата на административния акт да
4
научи какви са фактите, мотивирали административния орган да приложи
визираната правна норма, за да организира защитата си, позволяват и
извършване на проверка за законосъобразност и правилност. Мотивите за
издаване на индивидуалния административен акт се допълват и от докладна
записка, изготвена по случая от полицай Ж. С., приобщена като писмено
доказателство по делото. В нея с повече конкретика е описано поведение на Г.
Л., относимо към посоченото в заповедта за задържане престъпно деяние.
От така изложените съвкупно фактически данни се извежда основанието
и причината за задържането на жалбоподателя.
Очертаните в оспорения акт факти намират подкрепа в доказателствата,
събрани по делото. Те сочат, че при проверка на жалбоподателя като водач на
МПС е извършено тестване с техническо средство за употреба на наркотични
вещества, което е реагирало положително, отчитайки употреба на
бензодиазепини. Същият не е оспорил този резултат, доколкото сам е
направил изявление пред служителите на МВР, обективирано в съдържанието
на АУАН, че всяка сутрин приема диазепам.
Тези обстоятелства са били напълно достатъчни полицейският орган да
приеме, че са налице данни за извършено престъпление и за съпричастност на
проверения водач на МПС към него. В този аспект към същата дата е било
налице законно основание за прилагането на ПАМ по смисъла на чл.72 от
ЗМВР. Видно е от доказателствата по делото, че в изпълнение на служебните
си задължения и съгласно нормативното предписание в чл.7, ал.2 от
НАРЕДБА №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, полицейските служители са съпроводили лицето до мястото за
извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химико-токсикологично лабораторно изследване, предвид установеното с
теста наличие на наркотично вещество в кръвта му, където жалбоподателят е
дал проби кръв за изследване.
В този аспект задържането на жалбоподателя е било необходимо, за да
бъде отнета възможността да продължи да управлява МПС под въздействието
на наркотично вещество /според данните към този момент/, за провеждане на
действия в насока доказване на престъплението и съпричастността му към
него /отвеждане до лечебно заведение за вземане на биологични проби/, като
и за да се предотврати осуетяване на предстоящи действия по разследването,
необходими за разкриване на обективната истина.
Спазен е и редът за осъществяването на задържането, установен в
издадената на основание чл.72, ал.9 ЗМВР Инструкция №8121з-78/24.01.2015
г. на МВР. Законосъобразно е определен и началният момент на
задържането, тъй като съгласно чл. 13 от Инструкцията срокът за задържането
на лицата по реда на ЗМВР започва да тече от момента, в който е ограничено
правото на свободно придвижване, като точният час се отбелязва в заповедта
за задържане, независимо от времето на фактическото й издаване.
Ирелевантно за спора е обстоятелството образувано ли е по случая
наказателно производство за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, каквито
доказателства не са приобщавани по делото, както и какъв евентуално е
развоят на същото, предвид дадените от Л. проби кръв и резултата от
5
химикотоксикологичното им изследване. Дори на по – късен етап, чрез
събрани нови доказателства, да не се установи наличие на наркотични
вещества в кръвта му, материално-правното основание за прилагане на
принудителната административна мярка не отпада, тъй като то се преценява
към момента на събиране на данните за извършено престъпно деяние и
възможната съпричастност на жалбоподателя към него, не въз основа на
новонастъпили обстоятелства в хода на започнало разследване.
В случая жалбоподателят сам е посочил при проверката, че приема
ежедневно диазепам. Това вещество е включено в списъка по чл. 3, ал. 2, т. 3
от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите – „Рискови
вещества". Следователно, то е наркотично вещество по смисъла на § 1, т. 11 от
с.з. Рисковите вещества по чл. 3, ал. 2, т. 3 от ЗКНВП са разрешени за употреба
в хуманната и ветеринарната медицина, но както и останалите наркотични
вещества, те притежават свойства по чл. 7 от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, обуславящи
включването им в съответния списък – имат психоактивно действие; могат да
предизвикат състояние на зависимост; могат да предизвикат вредни
въздействия, сходни с тези на упойващите и психотропните вещества; могат
да бъдат преобразувани в упойващи или психотропни вещества. Ето защо, в
чл. 60 от ЗКНВП е предвиден специален ред за предписване, отпускане и
отчетност на лекарствените продукти, съдържащи наркотични вещества от
списъците по чл. 3, ал. 2, т. 2 и 3. Спазването на този ред ограничава
възможността за вредното им въздействие върху човека, но не изключва
изцяло неблагоприятните им ефекти върху централната нервна система, дори
когато са употребени по лекарско предписание и в терапевтични дози. Затова
и забраната в чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2-ро от ЗДвП за управление на МПС след
употреба на наркотични вещества и техни аналози е абсолютна, независимо от
евентуално въздействие на наркотичното вещество върху водача на МПС,
засягане на способността му да шофьора, застрашаване на останалите
участници в движението или други обстоятелства, включително
правомерността на употребата на веществото, времето на употреба, вида и
количеството му. Липсата на въведени такива критерии е показателна за
законодателната воля - че нарушаването на забраната за управление на МПС
след употребата на наркотични вещества или техните аналози е винаги
общественоопасна проява и затова е инкриминирана като престъпление.
Основавайки се на изложеното съдебният състав приема, че
задържането на Г. Л. е извършено на законово основание, както и че
ограничаването на свободата му е било обосновано и осъществено в
съответствие с принципа за съразмерност по смисъла на чл.6 от АПК. Правата
и законните му интереси не са били засегнати в по-голяма степен от
необходимото за целта, за която актът е бил издаден - да се защити
обществото като се преустанови управлението на превозно средство от лице,
за което има данни, че е употребило наркотично вещество.
Изложеното мотивира извод, че процесната заповед е издадена
законосъобразно, при наличие на материалноправните основания за това и
при спазване на процесуалните правила при издаването й.
Разноски по делото не се претендират.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Районен съд –
6
Перник
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването от Г. П. Л. с ЕГН ********** на Заповед за
задържане на лице рег. №****, издадена на **** година от Ж. Б. С. -
полицай към Първо РУ – ОД МВР – Перник, с която на основание чл.72, ал.1,
т.1 от ЗМВР е наложена принудителна административна мярка "задържане за
срок до 24 часа".
РЕШЕНИЕТО може да бъде оспорено по реда
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Перник
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7