№ 231
гр. Бургас, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20252120200394 по описа за 2025 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Д. Д. С., ЕГН: **********, срещу
Наказателно постановление № 24-0346-000152/05.06.2024г., издадено от Началник РУ в
ОДМВР-Бургас, РУ Созопол, с което за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, на основание
чл. 174, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 1500 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 18
месеца.
Делото е върнато за ново разглеждане с Решение № 759/29.01.2025 г. по КНАД №
2212/2024 г. по описа на Административен съд-Бургас, с което е отменено Решение №
769/24.09.2024 г. по описа на РС-Бургас.
С жалбата се навеждат доводи за липса на повторност.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв. *– БАК, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Пледира за отмяна на
НП.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, не се представлява.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал.2
ЗАНН (видно от разписката на самото НП, то е връчено на жалбоподателя на 11.07.2024г., а
жалбата е депозирана на 15.07.2024г). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като
съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:
На 7.05.2024г. в 6.54ч. в община Созопол, на път II-99, * Д. С. управлявал мотоциклет
Сузуки, с peг. № *, след употреба на алкохол, установено с техническо средство Дрегер 7510,
което отчело концентрация от 0.97 промила алкохол в издишания въздух. Издаден бил талон
1
за медицинско изследване № 131801. Водачът се явил в лечебното заведение и дал кръв за
анализ, като съгласно протокол за химическа експертиза № 186/07.05.2024 г. се установява
концентрация на алкохол в кръвта 0.89 промила.
За това деяние бел съставен АУАН, с който било прието извършено нарушение на чл.5,
ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП.
Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление,
в което освен фактите, изложени в АУАН наказващият орган посочил и че в резултат на
извършено медицинско изследване е установена концентрация на алкохол в кръвта от 0.89
промила, както и че деянието е извършено повторно.
Поради това приложил санкционната норма на чл.174, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за
нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от
оправомощено за това лице. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
В този смисъл са и указанията в Решение № 759/29.01.2025 г. по КНАД № 2212/2024
г. по описа на Административен съд-Бургас, където е посочено, че липсват процесуални
нарушения в производството, които да водят до отмяна на обжалвания акт на формално
основание.
По същество съдът намира, че обжалваното постановление следва да бъде изменено.
На първо място, от обективна страна, изпълнителното деяние на нарушението се
изразява в „управление” на МПС. Безспорно действията на жалбоподателя по привеждане
на мотоциклета в движение и придвижването му в пространството по общински път,
представлява „управление” на МПС по смисъла на закона. В тази връзка съдът отчита и
задължителните указания на ВС, дадени в т.2а на ППВС № 1/1983г., според които понятието
"управление", включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на
превозното средство, независимо дали превозното средство се намира в покой или в
движение. Движението на мотоциклета е било забелязано от свидетелите, поради което и
този признак от обективна страна е безспорно доказан.
На следващо място от обективна страна, няма спор, че мотоциклет Сузуки, с peг. № *,
който жалбоподателят е управлявал е „моторно превозно средство” по смисъла на § 6, т. 11
на Закона за движението по пътищата, а именно пътно превозно средство, снабдено с
двигател за придвижване.
Също така, управлението е осъществено с концентрация на алкохол в кръвта 0,89
промила, която е установена по надлежния ред, регламентиран в Наредба № 1 от 19 юли
2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, а именно с протокол за химическа експертиза,
2
издадена въз основа на кръвна проба за изследване.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че извършеното деяние правилно е
квалифицирано като административно нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Съставът обаче намира, че не се доказва нарушението да е извършено при условията
на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на постановление за същото
нарушение. На първо място, в обжалваното постановление изобщо не е описан актът, който
според АНО обуславя признакът „повторност“. Следва да се отбележи, че волята на АНО не
следва да се извежда по тълкувателен път, а същият следва да опише всички факти, които
според него покриват признаците на твърдяното нарушение. Това означава, че когато едно
лице е наказано за повторно нарушение, следва да се запише изрично кой акт обуславя тази
повторност, за да може да се изследва дали действително са налице законовите
предпоставки. На второ място, дори и да се приеме, че в случая АНО визира НП № 22-4432-
001197/17.02.2022 г., отразено в справката за нарушител/водач на л. 22 от НАХД №
2873/2024 г. на БРС, за същото липсват доказателства на коя дата е влязло в сила. При това
положение се явява недоказано твърдението, деянието, предмет на настоящото
производство да е извършено в условията на повторност.
Изложените в постановлението факти сочат на хипотезата на чл. 174, ал.1, т. 2 от
ЗДвП, съгласно която, който управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, се наказва с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.
Предвид обстоятелството, че съставът на нарушението по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е
доказан, то съставът разполага с правомощие да приложи санкционната норма, приложима
за основния състав на нарушението, съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН.
Изложените в акта обстоятелства сочат хипотезата на чл. 174,ал. 1, т. 2 от ЗДвП, като
съдът намира, че следва да преквалифицира деянието именно по тази разпоредба.
В горепосочения смисъл са и Решение № 624/27.04.2021 по КНАХД № 2363/2020
година на Адм. съд- Бургас , Решение № 434/08.03.2018 по КНАХД № 178/2018 година на
Адм. съд- Бургас, Решение № 1156/12.06.2018 по КНАХД № 1096/2018 година на Адм. съд-
Бургас и др.
На жалбоподателя следва да се наложат наказания съгласно предвиденото в
разпоредбата на чл.174, ал.1, т. 2 ЗДвП, които размери са точно определени в закона и не
може да се обсъжда въпроса за намаляването им.
Не може да се обсъжда въпросът дали случаят може да се приеме за маловажен, тъй
като съгласно чл. 189з от ЗДвП, приет с ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г., за
нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните
нарушения и наказания.
С оглед решението за изменение на постановлението и направеното искане от страна
на жалбоподателя, в негова полза следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение. Разпоредбата на чл.63д, ал. 1 от ЗАНН предвижда, че в производствата по
ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Наличието на специална норма в ЗАНН, уреждаща
въпросът за разноските изключва приложимостта на чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.189, ал.3 от
НПК. В АПК отговорността за разноски е регламентирана с нормата на чл.143. Тази норма
обаче, не урежда отговорността за разноски в случаите на частично уважаване на жалбата.
Поради това, на осн. чл.144 от ГПК приложение намира разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК.
В случая са представен договори за правна защита (л. 34 от НАХД № 2873/2024 г. на БРС и
л. 14 от КНАД № 2212/2024 г. по описа на Административен съд-Бургас), в които е отразено,
че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер общо на 1000 лв. Поисканото
възнаграждение съответства на сложността на делото и следва да бъде присъдено в размер
3
на 330 лева, като се отчете, че постановлението бе изменено, като размерите на двете
наказания са намалени с една трета. Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от
който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове отговаря
юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди
ОДМВР-Бургас да заплати сторените в настоящото производство разноски по
съображенията, изложени по-горе.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0346-000152/05.06.2024г., издадено от
Началник РУ в ОДМВР-Бургас, РУ Созопол, с което за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП,
на основание чл. 174, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП на Д. Д. С., ЕГН: **********, е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 1500 лева и „Лишаване от право да се
управлява МПС” за срок от 18 месеца, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА приложената санкционна
разпоредба по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание
„глоба“ от 1500 лева на 1000 /хиляда/ лева и размера на наложеното наказание „лишаване от
право да се управлява МПС” за срок от 18 месеца на 12 /ДВАНАДЕСЕТ/ МЕСЕЦА.
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати в полза на Д. Д. С., ЕГН: **********, сумата в
размер на 330 /триста и тридесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски
за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4