№ 161
гр. Разград, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Рая П. Йончева
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20213300500241 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ИРФ. Ф. М. против Решение № 260123/ 07. 07. 2021 г.
по гр. д. № 803/ 2020 г. по описа на РС Исперих, с което е прието за установено на осн.
чл.124, ал. 1 от ГПК по отношение на ответника ИРФ. Ф. М., че всеки от ищците АД. Ф. М.,
Н. Д. Д., ОРЛ. Ф. Л. и С. Ф. ИСМ. е собственик на по 1/5 ид. част, общо на 4/5 ид. части от
поземлен имот с идентификатор 30630.40.234 по КККР с площ от 2 563 кв. м. с
административен адрес: с. Здравец, ул. „Рила“ № 2, общ. Самуил, заедно с построените в
него сгради с идентификатор: сграда с идентификатор 30630.40.234.1 със застроена площ от
40 кв.м.; сграда с идентификатор 30630.40.234.2 с площ от 12 кв. м.; сграда с идентификатор
30630.40.234.3 със застроена площ от 10 кв. м.; сграда с идентификатор 30630.40.234.4 със
застроена площ от 53 кв. м.; сграда с идентификатор 30630.40. 234.5 със застроена площ от
61 кв. м.; сграда с идентификатор 30630.40.234.6 със застроена площ от 10 кв. м. и сграда с
идентификатор 30630.40.234.7 със застроена площ от 70 кв. м. Със същото решение е
отменен на осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК констативен нотариален акт, издаден по
обстоятелствена проверка за собственост на недвижим имот, придобит по давностно
владение от 21. 11. 2019 г. с № 190, т. IV, рег. № 8218 на нотариус с рег. № 688 на НК, с
който ответникът е признат за собственик по давностно владение.
Изложени са доводи, че обжалваното решение е процесуално недопустимо, тъй като
ответникът придобил правото на собственост върху имота в режим на СИО и в процеса като
1
необходим другар е следвало да участва и съпругата му Х.Р.О.. В условията на
евентуалност заявява довод, че е необосновано и незаконосъобразно, тъй като съдът е
постановил решението в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Въззиваемите АД. Ф. М., Н. Д. Д., ОРЛ. Ф. Л. и С. Ф. ИСМ. не са депозирали писмен
отговор на въззивната жалба. Постъпило е писмено становище чрез пълномощник, в който
излага доводи за неоснователност на жалбата.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и
след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че ищците и
ответникът са деца и законни наследници на Ф.М.Д., починал на 04. 04. 2009 г. Ищците
твърдят, че приживе родители им придобили правото на собственост върху процесния
недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 30630.40.234 /тридесет
хиляди шестстотин и тридесет, точка четиридесет, точка, двеста тридесет и четири/ по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със 3аповед № PД-18-
41/31.08.2005 год. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 2 563 /две хиляди
петстотин шестдесет и три/ квадратни метра, с административен адрес: с. Здравец, ул.
„Рила" № 2 /две/, община Самуил, трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10
м./, номер по предходен план: 200017, при съседи:
имоти с идентификатори 30630.40.234, 30630.40.232, 30630.40.230, 30630.40.233 и
30630.40.73, заедно с построените в него самостоятелни сгради: 1. Сграда с
идентификатор 30630.40.234.1 /тридесет хиляди шестстотин и тридесет, точка
четиридесет, точка, двеста тридесет и четири, точка, едно/ със застроена площ 40
/четиридесет/ квадратни метра, брой етажи 1 /един/, предназначение: жилищна сграда -
еднофамилна; 2. Сграда с идентификатор 30630.40.234.2 /тридесет хиляди шестстотин и
тридесет, точка четиридесет, точка, двеста тридесет и четири, точка, две/ със
застроена площ 12 /дванадесет/ квадратни метра, брой етажи 1 /един/,
предназначение: жилищна сграда — еднофамилна; 3. Сграда с
идентификатор 30630.40.234.3 /тридесет хиляди шестстотин и тридесет,
точка четиридесет, точка, двеста тридесет и четири, точка, три/ със застроена площ 10
/десет/ квадратни метра, брой етажи 1 /един/, предназначение: друг вид сграда за
обитаване; 4. Сграда с идентификатор 30630.40,234.4 /тридесет хиляди шестстотин и
тридесет, точка четиридесет, точка, двеста тридесет и четири, точка, четири/ със
застроена площ 53 /петдесет и три/ квадратни метра, брой етажи1
един/, предназначение: селскостопанска сграда; 5.
Сграда с идентификатор 30630.40.234.5 /тридесет хиляди шестстотин и тридесет, точка
четиридесет, точка, двеста тридесет и четири, точка, пет със застроена площ 61 /шестдесет
и един/ квадратни метра, брой етажи 1 /един/, предназначение:селскостопанска
града; 6. Сграда с идентификатор 30630.40.234.6 /тридесет хиляди шестстотин и
тридесет, точка четиридесет, точка, двеста тридесет и четири, точка, шест/ със застроена
2
площ 10 /десет/ квадратни метра, брой етажи 1 /един/, предназначение:
селскостопанска сграда, и 7. Сграда с идентификатор 30630.40.234.7 /тридесет
хиляди шестстотин и тридесет, точка четиридесет, точка, двеста тридесет и четири,
точка, седем/ със застроена площ 70 /седемдесет/ квадратни метра, брой етажи 1 /един/,
предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда.
Ответникът ИРФ. Ф. М. се снабдил с констативен акт по
обстоятелствена проверка вх. peг. № 3106 от 21.11.2019 год., Акт 65, том 12 по
описа на Служба по вписванията - гр. Исперих, в който е удостоверено правото му на
собственост върху целия имот, придобит по давностно владение. Изложили са твърдения, че
акта е незаконосъобразен и не е налице фактическия състав за придобиване на
недвижим имот по давност, тъй като ответника не е упражнявал върху него фактическа
власт (владение) като свой собствен. В имота живели техните родители, докато починали.
Ответникът не е живял и не живее в имота, периодично имали спорове какво да се прави с
имота.
Ответникът е оспорил твърденията им. Заявил е доводи, че не са имали спорове за
имота. Ищците Ахмед Ф. и Н.Д., които били деца от първия брак на баща им никога не били
идвали в имота, не са живели при баща им. Същевременно твърди, че баща им бил
мелничар в имота, но никога не бил придобивал правото на собственост върху него.
Претендираните от ищците идеални части не са придобити по наследство, тъй като имотът
бил владян само от ответника.
От показанията на разпитаните пред районния съд свидетели М.Н., С.Х., Н.А., И.И. се
установява, че в процесния недвижим имот са живели родителите на страните по делото до
смъртта си. В имота имало мелница, а техният баща Ф. изградил Г-образна жилищна сграда,
състояща се от няколко стаи. След смъртта на бащата Ф. през 2009 г. , ответникът Ирфан
купил къщата на сестра си – ищцата Сениха и се преместил да живее със семейството си в
нея. Ответникът обработвал градината на бащиния си имот, никой от страните по делото не
живеел в него. Съпругът на Сениха преди 2-3 години засял люцерна на част от имота и косял
люцерната. Св. М.Н. дава показания, че през 2014 г. ответникът поставил катинар на
външната врата на имота откъм мелницата.
Предвид събраните по делото гласни доказателства, съдът приема, че правото на
собственост върху процесния имот е било придобито от родителите на страните по делото
на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗС въз основа на упражнявано от тях давностно владение продължило
повече от 10 години. Ето защо имота има наследствен характер по отношение на страните
по делото и основанието, на което ответникът е упражнявал давностно владение произтича
от наследяване. Придобиването на имот по давност следва да стане чрез явно,
необезпокоявано и непрекъснато владение, при което фактическата власт се упражнява с
намерението той да се свои. Когато имотът е съсобствен по пътя на наследяване,
сънаследникът владее своята част, придобита по наследство, а по отношение на частите на
останалите наследници упражнява фактическа власт като държател. Придобиването по
давност на целия имот може да стане, ако се установи по категоричен начин, че свои и
3
останалите части за себе си и това негово намерение е противопоставено на другите
наследници. Постоянна и трайна е съдебната практика, че в чл. 69 ЗС е установена
презумпция, съгласно която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не
се докаже, че я държи за другиго, но ако имотът е съсобствен и съсобствеността е
възникнала по пътя на наследяването, за да придобие някой от сънаследниците по давност
правото на собственост върху целия имот, следва да противопостави на останалите
намерението си да владее целия имот за себе си, тъй като всеки един от наследниците, който
упражнява фактическата власт върху наследствените имоти, владее своята придобита по
наследство идеална част от имота, а по отношение на частите на останалите наследници
упражнява фактическата власт като държател. В този случай установената в чл. 69 ЗС
презумпция не намира приложение и намерението целият имот да се свои, както и
противопоставянето му на останалите сънаследници следва да бъде установено по
категоричен начин от лицето, което се позовава на придобивната давност, за да се приеме, че
се е осъществил фактическият състав на установеното в чл. 79 ЗС придобивно основание.
От гласните доказателства се установява, че след смъртта на наследодателя Ф.М.Д.,
починал на 04. 04. 2009 г. ответникът е упражнявал фактическа власт върху имота като
сънаследник, без да са налице данни за противопоставяне пред останалите сънаследници на
намерение да владее имота като свой. Налице са и доказателства, че през последните 2-3
години и ищцата С. Ф. ИСМ. е ползвала имота. Фактът, който цели да установи ответникът,
че ищците не са живели в имота и не са го ползвали, не води до изгубване на правото им на
собственост върху него, поради което възражението му е неоснователно. От
обстоятелството, за което дава показания св. Неджиб, че през 2014 г. ответникът поставил
катинар на външната врата, не може да се направи безспорен извод, предвид липсата на
други данни, че е с цел демонстриране намерението му за своене. Възможно е катинара да е
поставен и с оглед опазване на имота от трети лица. Дори и да се приеме, че по този начин е
демонстрирал и противопоставил на останалите наследници намерението си да свои имота,
от 2014 г. до предявяване на иск -17. 12. 2020 г. , не е изтекъл 10 –годишния срок, изискващ
се от разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС за упражнявано давностно владение.
Предвид изложените съображения, съдът приема, че ищците са съсобственици на процесния
имот, всеки с права по 1/5 ид. част.
Неоснователно е възражението на ответника, че обжалваното решение е процесуално
недопустимо, тъй като в процеса не е конституирана като страна съпругата на ответника.
Според даденото разрешението по този въпрос с ТР № 3 от 29.06.2017 г. на ВКС по т. д. №
3/2016 г., ОСГК, по предявен от или срещу съпрузите иск за собственост на вещи или имоти,
придобити в режим на съпружеска имуществена общност, съпрузите са необходими, но не
са задължителни другари. При необходимото другарство на съпрузите по искове за
собственост законът не предвижда изрично тяхната съвместна процесуална легитимация -
липсва процесуалноправна норма, която да изисква задължителното им участие по тези
искове. С оглед на така възприетото в задължителната съдебна практика, не е налице порок
на съдебното решение на заявеното от въззивника основание.
4
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, въззивникът е оспорил процесуалното
представителство от адв. Ч. на въззиваемите с искане производството да се прекрати, тъй
като същите не го били упълномощили за завеждане на делото. Възражението на въззивника
е необосновано. Договор, сключен от лице, действало като представител, без да има
представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с
него правни последици. Лицето, от името на което е сключен договорът обаче може да
потвърди договора (чл. 42, ал. 2 ЗЗД), а ако не го стори, на недействителността може да се
позове само то и никой друг – било представляващ, насрещна страна по договорното
правоотношение, техни правоприемници или пък трети лица. Мнимо представляваният
може да се позове на недействителността по чл. 42, ал. 2 ЗЗД както извънсъдебно, така и
пред съда; последното той може да направи чрез предявявяне на установителен иск с правна
квалификация чл. 42, ал. 2 ЗЗД. В този смисъл са и задължителните и указания, дадени в ТР
№ 5/2014 г. В случая е налице ясно изразена воля от ищците в исковата молба чрез техния
пълномощник, като до момента не са се възползвали от дадената им от закона възможност
да се позоват на недействителност на упълномощителната сделка.
Обжалваното решение в тази част, в която районният съд е приел за основателен
предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, поради съвпадане на крайните
изводи е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Ищците са предявили в условията на обективно кумулативно съединяване иск по чл.
537, ал. 2 от ГПК да бъде отменен до размера на 4/5 идеални части констативен нотариален
акт, издаден по обстоятелствена проверка за собственост на недвижим имот, придобит по
давностно владение от 21. 11. 2019 г. с № 190, т. IV, рег. № 8218 на нотариус с рег. № 688 на
НК, с който ответникът е признат за собственик по давностно владение. Искът е
основателен, предвид установеното право на собственост на ищците върху имота до този
размер. С постановеното решение по иска, съдът е отменил изцяло издадения нотариален
акт по обстоятелствена проверка, без да е бил сезиран с иск за отмяна по отношение на 1/5
идеална част, титуляр на правото на собственост, на която е ответникът. По отношение на
същата 1/5 идеална част решението е процесуално недопустимо, поради което следва да
бъде обезсилено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 260123/ 07. 07. 2021 г. по гр. д. № 803/ 2020 г. по описа на
РС Исперих в частта, с която е отменен на осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК констативен нотариален
акт, издаден по обстоятелствена проверка за собственост на недвижим имот, придобит по
давностно владение от 21. 11. 2019 г. с № 190, т. IV, рег. № 8218 на нотариус с рег. № 688 на
НК, с който ответникът е признат за собственик по давностно владение до размера на 1/5
идеална част, като недопустимо.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260123/ 07. 07. 2021 г. по гр. д. № 803/ 2020 г. по описа
5
на РС Исперих в останалата част.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му
на страните с касационна жалба пред ВКС .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6