РЕШЕНИЕ
№ 1165
гр. Добрич, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Г. К. Пашалиев
при участието на секретаря Христина Г. Х.
като разгледа докладваното от Г. К. Пашалиев Гражданско дело №
20213230103982 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба на Д. Й. А., ЕГН **********, с адрес:
град Добрич, ул. „****” № 18, вх. А, ет. 8, ап. 24, Л. Х. Б., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ж.к. „***“ № ***, вх. 6, ет. 5, ап. 101 и Х. Д. Д., ЕГН
**********, с адрес: град Добрич, кв. „***”, ул. „***“ № 24, срещу Община
Добрич, с ЕИК *********, с адрес: гр. Добрич, ул. „***“ № 12, с която се иска
в отношенията между страните да бъде признато за установено, че ищците са
собственици, при дялове от по 1/3 идеална част за всеки, на основание
давностно владение, на дворно място с идент. 72624.601.**** по КК и КР на
град Добрич, с площ от 905 кв.м., находящо се в град Добрич, ул. „***” № 21,
в УПИ XXIX, кв. 920 по действащия ПУП-ПРЗ на кв. „***“, Община Добрич.
В условия на евентуалност се иска да бъде признато за установено, че
Л. Х. Б. е собственичка на 10/24 ид. части от имота (377, 08 кв.м),
представляващи сбор от 1/6 ид.част (150, 83 кв.м) на основание давностно
владение и на ¼ ид.част (226, 25 кв.м) на основание договор за доброволна
делба на процесното дворно място с площ от 905 кв.м.
В условия на евентуалност се иска да бъде признато за установено, че
Х. Д. Д. е собственик на 10/24 ид. части от имота (377, 08 кв.м),
представляващи сбор от 1/6 ид.част (150, 83 кв.м) на основание давностно
владение и на ¼ ид.част (226, 25 кв.м) на основание договор за доброволна
делба на процесното дворно място с площ от 905 кв.м.
1
Иска се да бъде признато за установено, че Д. А. е собственик на 4/24
идеални части от имота, на основание давностно владение.
В хода на производството, с протоколно определение от 03.11.2022г.,
е допуснато изменение на евентуалните претенции.
Размерът на предявения в условията на евентуалност иск от Д. Й. А. е
увеличен, като последният иска да бъде признато за установено, че е
собственик на ⅓ ид.част (174, 33 кв.м) от 523 кв.м ид.части от процесния имот
с площ от 905 кв.м.
Размерът на предявения при условия на евентуалност установителен
иск от Л. Х. Б. е увеличен, като последната иска да бъде призната за
собственик, на основание давностно владение, на ⅓ ид.част (174, 33 кв.м) от
523 кв.м от целия имот с площ 905 кв.м. Увеличен е размерът и на другия иск,
като ищцата иска да бъде призната за собственик, на основание договор за
доброволна делба, на 280 кв.м ид.части от процесния имот с площ от 905
кв.м.
Размерът на предявения при условия на евентуалност установителен
иск от Х. Д. Д. е увеличен, като същият иска да бъде признат за собственик,
на основание давностно владение, на ⅓ ид.част (174, 33 кв.м) от 523 кв.м от
целия имот с площ 905 кв.м.
Размерът на другия евентуален иск на Х. Д. е намален, като
последният иска да бъде признат за собственик, на основание договор за
доброволна делба, на 102 кв.м ид.части от дворно място с площ 905 кв.м.
За разликата над 102 кв.м идеални части от процесното дворно място
до първоначално предявения размер от 226, 25 кв.м., производството е
прекратено поради оттегляне на иска.
В исковата молба се твърди, че ищците са собственици по наследство
и давностно владение на дворно място с идент. 72624.601.**** по КК и КР на
град Добрич, с площ от 905 кв.м., находящо се в град Добрич, ул. „***” № 21,
в УПИ XXIX, кв. 920 по действащия ПУП-ПРЗ на кв. „***“, Община Добрич.
Сочи се, че имотът е бил собственост на дядото на страните - Е.М, починал на
11.11.1956 г. След смъртта му имотът е бил във владение на неговата дъщеря
– М. Д., която е наследодателка на ищците, и на съпруга Х. Д. Д., починал
на 09.09.1982 г. До смъртта на последния двамата съпрузи са владели имота
спокойно, несмущавано и непрекъснато. Д. А. и Л. Б. са владеели имота с М.
Д. и Д.Д., за периода от 2005 г. до 2012 г. След 2012 г. първите двама са
продължили да владеят имота с наследника на Д. Д. – Х. Д..
Ищците изтъкват, че имотът е бил включен в общ двор с други части
от имот с пл. 178 по първия кадастрален и дворищно-регулационен план на с.
*** (сега ж.к. „***“, имот с пл. № 20 и 24). Имотът е бил регистриран с идент.
№ 72624.601.** и № 72624.601.336. По тяхно искане е направено изменение
на кадастралната карта и кадастралните регистри със Заповед на началника на
СГКК – Добрич от 12.07.2021 г. На мястото на поземления имот с посочените
идентификатори са били регистрирани три отделни поземлени имота: ПИ
2
1160, с площ от 1128 кв.м., ПИ 1161, с площ от 1785 кв.м., ПИ ****, с площ
от 904 кв.м. или 905 кв.м., УПИ XXIX – **** в кв. 920 по ПУП-ПРЗ на град
Добрич.
Отново по искане на ищците, със заповед № 352/18.03.2021 г. на
кмета на Община Добрич, е било допуснато изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ
II-336, III-336 и УПИ XX-328 на ж.к. „***“, с която са се променили
регулационните линии между тези поземлени имоти и са се образували три
нови УПИ: УПИ XXVII-1160, с площ от 1784 кв.м., УПИ XXVIII-1161, с
площ от 1128 кв.м. и УПИ XXIХ-****, с площ от 905 кв.м., съсобствени
между ищците.
В исковата молба се твърди, че ищците са предприели действия по
снабдяване с нотариален акт за собственост по давностно владение за
процесния имот. В тази връзка Дирекция „Общинска собственост“ при
Община Добрич е издала удостоверение, че имотът е съсобствен между
ищците и Община Добрич.
Ищците не са съгласни с констатацията на ответника. По този повод
заявяват, че са придобили имота по давност от 1956 г. до подаване на
исковата молба, като към своето владение присъединяват и владението,
осъществявано от наследодателите им.
С уточняваща молба се сочи, че през 1969 г. имотът е заснет с пл. №
20 в кв. 15 и 16. За имота са били отредени парцели II, III, IV, V, XIV и XV.
По този план през имота, на границата между парцели IV-20, кв. 15 и I-20, кв.
16 е предвидена улица от север на юг. Такава улица не е била прокарана. По
кадастралния и дворищно-регулационен план от 1989 г. предвиждането не е
отпаднало, но улица не е била прокарана. На тази основа се заключава, че
отчуждаване не е било извършено и части от имота не са били завзети.
Пред първоинстанционния съд ищците се представляват от адвокат С.
И., която се придържа към аргументите, заявени с исковата молба. В хода на
устните състезания пространно развива тезата си за основателност на
исковете.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от
ответника. В същия се твърди, че искът е неоснователен.
Твърди се, че на 14.12.2020 г. е подадено заявление до кмета на
Община Добрич за допускане на изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ II-336, III-
336 и УПИ XX-328 на ж.к. „***“. Кметът на общината е издал заповед №
352/18.03.2021 г., с която е допуснал изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ II-336,
III-336 и УПИ XX-328 на ж.к. „***“, за промяна на регулационните линии
между тези поземлени имот, вследствие на което са се образували три нови
УПИ: УПИ XXVII-1160, с площ от 1784 кв.м., УПИ XXVIII-1161, с площ от
1128 кв.м. и УПИ XXIХ-****, с площ от 905 кв.м., съсобствени между
ищците и Община Добрич. Поради тази причина, на 03.08.2021 г. ищците са
направили предложение за прекратяване на съсобствеността чрез откупуване
на общинската част от процесния имот. Към предложението са приложили
3
документи за собственост и Допълнителни съображения № 94-00-
449#2/28.09.2021 г. Ответникът сочи, че според посоченото от ищците в
допълнителните съображения, те притежават 1190 кв.м., а реалната площ на
имота е 904 кв.м. Община Добрич счита, че подаването на предложения за
изкупуване опровергават твърдението на ищците, че са владели имота в
периода от 1956 г. до подаване на исковата молба. Според ответника
последните са държали имота, а не са го владели. Освен това се позовава на
забраните за придобиване на имот публична общинска собственост,
действали през релевантни период в ЗС.
Излагат се твърдения, че изменението със заповед № 352/18.03.2021 г.
на кмета на Община Добрич не урежда разпределянето на дяловете на
съсобствениците. Всеки от съсобствениците е придобил идеална част от трите
новообразувани УПИ, в това число и Община Добрич. Сочи се, че за
общинската част от имота няма издаден акт за общинска собственост, като се
извършва позоваване на § 42 от Преходните и заключителни разпоредби на
Закона за изменение и допълнение на ЗОС.
В отговора се твърди също, че предвиждането за улична регулация
има отчуждително действие по ЗТСУ, макар предвиждането да не е
осъществено и улица да не е прекарана. Сочи се, че дворищно-
регулационният план има непосредствено отчуждително действие –
трансформацията на собствеността настъпва с влизане в сила на плана.
Изтъква се, че съгласно § 8, ал. 7 от Преходните разпоредби на ЗУТ,
отчуждителното действие на плана не се прекратява с изтичане на
шестмесечния срок за уреждане на сметките по регулация. Така, според
ответника, Община Добрич е станала собственик на идеална част от имота,
независимо, че не е проведена процедура по уреждане на сметки по
регулация.
Ответникът иска претенциите да бъдат отхвърлени и да му бъдат
присъдени разноски.
В съдебно заседание ответникът се представлява от юрисконсулт Я.
И., която поддържа възраженията срещу исковите претенции.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото са приложени множество нотариални актове и други
документи, които в хронологическа последователност разкриват промяната в
регулационния статут и промяната в носителите на правото на собственост
върху процесния имот. Всички релевантни обстоятелства са изследвани от
вещите лица по изготвената съдебно-техническа експертиза.
Така, на 12.02.1975 г., с Нотариален акт № ***, том IIc, нот. дело №
630/1975 г. за собственост на недвижим имот по давност, М. Е.Д. от с. ***,
Толбухинско, е призната за собственик на следния недвижим имот: дворно
място от 4000 кв.м., съставляващо парцели 1, 2, 3, 4, 15 и 16 (Според вещото
4
лице е допусната грешка. Парцелът е 14, а не 16 в кв. 15, пл. № 20 по плана на
с. ***, заедно с построената върху горното дворно място къща за живеене,
състояща се от 3 стаи, кухня, две антрета ... (лист 13, лист 74 от делото).
На 13.03.1975 г. с Нотариален акт № 107, том IV, нот. дело 1433/1975
г. за дарение на недвижим имот, М. Е. Д. е дарила на сина си Д. Х. Д. следния
недвижим имот: дворно място от 680 кв.м.. съставляващо парцел 15 в кв. 15,
пл. № 20 по плана на с. *** (лист 19, лист 75 от делото).
На същата дата, с Нотариален акт № 108, том IV, нот. дело 1434/1975
г. за дарение на недвижим имот, М. Е. Д. е дарила на дъщеря си Л. Х. Б.
следния недвижим имот: дворно място от 730 кв.м., съставляващо парцел 14,
в кв. 15, пл. № 20 по плана на с. *** (лист 76 от делото).
Съставен е и Нотариален акт № 109, том IV, нот. дело 1435/1975 г. за
дарение на недвижим имот, по силата на който М. Е. Д. е дарила на дъщеря си
Д. Х. А.а следния недвижим имот: дворно място от 860 кв.м., съставляващо
парцел II, в кв. 15, пл. № 20 по плана на с.*** (лист 14, лист 77 от делото).
По-късно, на 17.04.1975 г., с Нотариален акт № 3, том VIIc, нот. дело
3043/1975 г. за собственост на недвижим имот по давност, М. Е. Д. е призната
за собственик по давностно владение на следния недвижим имот: дворно
място от 1460 кв.м., съставляващо парцели 1 и 2 в кв. 16, пл. № 20 по
регулационния план на с. *** (лист 136 от делото).
С Нотариален акт № 6, том V, нот. дело 1740/1977 г. М. Е. Д. е
продала на Г. К. дворно място от 685 кв.м., парцел II, в кв. 16, пл. № 20 по
плана на с. *** (лист 88 от делото).
На 22.07.1977 г., с Нотариален акт № 122, том III, нот. дело 1208/1977
г. М. Е. Д. e продала на С. С.ов дворно място от 775 кв.м., парцел I, в кв. 16,
пл. № 20 по плана на с. *** (лист 135 от делото).
На 07.05.1985 г., с Нотариален акт № 1, том III, нот. дело № 683/1985
г., Г. И. К. е дарил на сина си Н. Г. К. следния недвижим имот, находящ се в
гр. Толбухин, кв. ***, по ул. „***“ № 26: дворно място от 685 кв.м., имащо пл.
№ 20, включено в парцел II, кв. 16, по рег. план на квартала (лист 86 от
делото).
На 07.09.1986 г., с Нотариален акт № 45, том IV, нот. дело 1039/1986
г. Д. Х. А.а е дарила на своя син Д. Й. А. собственото си дворно място от 860
кв.м., съставляващо парцел II, пл. № 20, кв. 15, по плана на гр. Толбухин, кв.
*** (лист 15, лист 78 от делото).
На 06.12.1996 г. е сключен Договор за доброволна делба на
наследствен и съсобствен недвижим имот (лист 16, лист 79 от делото):
- дворно място от 341 кв.м., парцел I, кв. 24, кв. ***;
- дворно място от 746 кв.м., парцел II, кв. 24, кв. ***, с жил. сграда;
- дворно място от 654 кв.м., парцел IV, кв. 24, кв. ***.
Д. Х. А.а е получила в дял дворно място от 341 кв.м., съставляващо
5
парцел I в кв. 24, и дворно място от 746 кв.м., съставляващо парцел II в кв. 24
по плана на гр. Добрич, кв. *** с построената в това дворно място жил. сграда
от три стаи, кухня и две антрета и гараж.
Л. Х. Б. е получила в дял дворно място от 654 кв.м., съставляващи
парцел IV, в кв. 24 по плана на гр. Добрич, кв. ***.
М. Е. Д. и Д. Х. Д. са получили по 10 000 лв.
На 06.12.1996 г., с Нотариален акт № 142, том IV, дело 5915/1996г. Д.
Х. А.а и Й. А. П. са продали на сина си Д. Й. А. дворно място от 341 кв.м.,
съставляващо парцел I, в кв. 24 по плана на гр. Добрич, кв. *** и дворно
място от 746 кв.м., съставляващо парцел II, в кв. 24 по плана на гр. Добрич,
кв. ***, с построената в това дворно място жил. сграда от три стаи, кухня и
две антрета и гараж (лист 17, лист 85 от делото).
На 09.04.1997 г., с Нотариален акт № 144, том IVc, нот. дело
1729/1997 г. за собственост на недвижим имот по давностно владение М. Е.
Д., Д. Х. Д., Д. Х. А.а и Л. Х. Б. са признати за собственици на дворно място
от 1354 кв.м., съставляващо парцел V, пл. № 20, в кв. 24 по плана на гр.
Добрич, кв. *** (лист 90 от делото).
На същата дата е сключен Договор за доброволна делба, вписан под
№ 165, том VII, рег. № 2397 (лист 20, лист 81 от делото).
По силата на същия Д. Х. Д. е получил в дял дворно място с площ от
1354 кв.м., съставляващо парцел V, пл. № 20, в кв. 24.
М. Е. Д., Д. Х. А.а и Л. Х. Б. са получили по 20 000 лв.
С Нотариален акт № 101 от 28.05.2019 г. ( № 81, том XI, нот. дело
1744/1919 г.) Н. Г. К. е продал на Й. Н. Й. следния недвижим имот, находящ
се в гр. Добрич, с адм. адрес ж.к. „***”, по ул. „***“ № 1**: 685 кв.м. в
идеални части от ПИ с идентификатор 72624.601.338, целият с площ 785
кв.м., номер по предходен план 20, кв. 16, парцел II (лист 87 от делото).
Ищците са подали заявление до Община Добрич за допускане на
изменение на „ПУП за част от населено място в обхват до един квартал от
видовете по чл. 110, ал. 1, т. 1, 2 или 3 от ЗУТ“.
По делото е приложен проект за изменение на ПУП-ПРЗ на УПИ II-
336, УПИ III-336 и УПИ ХХ-328 в кв. 920 на ж.к. „***“, гр. Добрич.
С изменението се променят регулационните линии между трите УПИ
и се образуват три нови: УПИ XXVII-1160 с площ 1784 кв.м., XXVIII-1161 с
площ 1128 кв.м., XXIX-**** с площ 905 кв.м.
Със Заповед № 352 от 18.03.2021 г. на кмета на Община Добрич е
одобрено изменение на ПУП-ПРЗ на УПИ II-336, III-336 и УПИ ХХ-328 в кв.
920 на ж.к. „***”, гр. Добрич (лист 25, лист 66 от делото).
Следва процедура по изменение на КККР:
Въз основа на заповедта на кмета на Община Добрич са заличени
обекти в КККР, в т.ч:
6
- ПИ с идентификатор 72624.601.***;
- ПИ с идентификатор 72624.601.***.
Нанесени са нови обекти:
- ПИ с проектен идентификатор 72624.601.**** с площ 904 кв.м.:
- ПИ с проектен идентификатор 72624.601.1** с площ 1128 кв.м.;
- ПИ с проектен идентификатор 72624.601.1*** с площ 1785 кв.м.
На 12.07.2021 г. са издадени скици на новообразуваните поземлени
имоти:
- Скица М15-756877/12.07.2021 г., издадена от СГКК-Добрич, на ПИ с
идентификатор 72624.601.1**, в гр. Добрич, ж.к. „***“, ул. „***“ № 21, с
площ 1128 кв.м., урбанизирана територия, начин на трайно ползване - ниско
застрояване до 10 м, (лист 18, лист 69 от делото), собственици: Община
Добрич, Д. Х. Д. и Д. Й. А.;
- Скица М15-757079/12.07.2021 г., издадена от СГКК-Добрич, на ПИ с
идентификатор 72624.601.1***. в гр. Добрич, ж.к. „***“, ул. „***“ № 24, с
площ 1785 кв.м., урбанизирана територия, начин на трайно ползване - ниско
застрояване до 10 м, (лист 22, лист 73 от делото), собственици: Д. Х. Д., Л. Х.
Б. и Д. Й. А.;
- Скица № 15-767096/12.07.2021 г., издадена от СГКК-Добрич, на ПИ
с идентификатор 72624.601.**, в гр. Добрич, ж.к. „***“, ул. „***“ № 21, с
площ 904 кв.м., урбанизирана територия, начин на трайно ползване - ниско
застрояване до 10 м, без застрояване (лист 12, лист 71), собственици: Д. Х. Д.,
Л. Х. Б. и Д. Й. А..
Според заключението на вещите лица, до изменението на КК и КР на
гр. Добрич от 12.07.2021 г. ПИ с идентификатор 72624.601.**** не е
съществувал.
При съпоставка с кадастралния план от 1955 г. са установили, че този
имот е бил част от имот с пл. № 178, а според регулационния план е попадал
върху парцели VII-178 и VIII-178 в кв. 6 (приложение 2 към заключението).
При съпоставка с кадастралния план от 1973 г. са установили, че този
имот е бил част от имот с пл. № 20, а според регулационния план е попадал
върху парцели III-20, IV-20 в кв. 15, както и върху улицата, която започва от
ОТ 20 в посока югоизток (приложение 5 от заключението).
При съпоставка с кадастралния план от 1989 г. са установили, че този
имот е бил част от имот с пл. № 20, а според регулационния план е попадал
върху парцели IV-20 и V-20 в кв. 24, парцел I-20 и парцел за озеленяване в кв.
25, както и върху улицата, която започва от ОТ 50 в посока юг (приложение 9
от заключението).
Според експертите по кадастралния план от 2004 г. процесният имот
е бил част от имот с пл. № 336, а според регулационния план е попадал върху
УПИ Ш-336.
7
Така, актуалният към настоящия момент имот с идентификатор
72624.601.**** е образуван с изменението на КККР от 12.07.2021 г. Същият
включва части от парцели (според плана от 1989 г.) по договора за
доброволна делба от 1997 г. както следва (приложение 14):
- от парцел IV-20, кв. 24 на Л. Б. – 280 кв.м.;
- от парцел V-20, кв. 24 на Д. Д. – 102 кв.м.
Съдът счита, че заключението следва да бъде възприето при
формиране на фактическите изводи на съда. Същото е обективно и е
изготвено от лица с необходимата квалификация.
По делото е приложено удостоверение от Областния управител на
Област Добрич от 03.12.2021 г., в което е потвърдено, че за ПИ с
идентификатор 72624.601.****, находящ се в гр. Добрич, ж.к. „***“, ул. „***“
№ **, няма съставен акт за държавна собственост.
Ищците са подали декларация по чл. 587 от ГПК вр. с чл. 79 от ЗС, в
която са декларирали, че са собственици на поземления имот по наследство и
давностно владение.
Дирекция „Общинска собственост“ при Община Добрич е изразила
становище на 30.11.2021 г., чрез старши експерт А. В., че имотът е съсобствен
с Община Добрич.
Ищците са подали писмено предложение с вх. № 94-00-
450/03.08.2021 г. до кмета на Община Добрич за прекратяване на
съсобствеността с Общината по отношение на имот с идентификатор
72624.601.****.
По делото бяха събрани и гласни доказателствени средства. На
страната на ищците бяха разпитани свидетелите М. К., Г. Г. и Й. Ж., а на
страната на ответника бяха разпитани свидетелите И. Т. и А. В..
От разпита на първата група свидетели се установи, че всички
притежават имоти, съседни на процесния с идентификатор 72624.601.****,
находящ се в гр. Добрич, ж.к. „***“, ул. „***“ № 21. Стана ясно, че са чували
за намерение на Общината да прокара улица през имота, но то никога не е
било реализирано. Свидетелите обясниха, че имотът винаги е бил заграден
откъм ул. „***“ и се е ползвал от първия му собственик – Е.М., неговата
дъщеря М. Д., а впоследствие от ищците.
Свидетелите от втората група са служители на Дирекция „Общинска
собственост“ при Община Добрич. Двамата заявиха, че са запознати със
заявленията на ищците по чл. 587 от ГПК и за прекратяване на
съсобствеността за процесния имот. Пред съда свидетелите взеха отношение
по заявленията на ищците, като изразиха становище за наличие на
съсобственост между Община Добрич и ищците в процесния имот.
Показанията на свидетелите К., Г. и Ж. са ясни и непротиворечиви.
Същите кореспондират както помежду си, така и с останалата част от
доказателствата по делото, поради което съдът ги възприема в цялост при
8
формиране на фактическите си изводи.
Показанията на другите двама свидетели – А. В. и И. Т. касаят
административните производства, образувани пред Община Добрич във
връзка с подадени от ищците заявления по чл. 587 от ГПК и за прекратяване
на съсобственост за процесния имот. Заявеното от тях не може да бъде
използвано за установяване на факти от предмета на доказване, доколкото по
същността си представлява мнение по релевантен за настоящото
производство въпрос – съсобствен ли е между Община Добрич и ищците
процесния имот с идентификатор 72624.601.****, находящ се в гр. Добрич,
ж.к. „***“, ул. „***“ № 21. Личната позиция на свидетелите, изведена от
оценка на доказателствени средства и тълкуване на закона, не представлява
доказателствено средство и не може да бъде използвана от съда при
изграждане на фактическата обстановка по делото.
При тези фактически констатации съдът достигна до следните
правни изводи:
В хода на производството бе допуснато изменение на претенциите с
протоколно определение от 03.11.2022 г.
След процесуалното действие окончателните искания са за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищците са
собственици, при дялове от по 1/3 идеална част за всеки, на основание
давностно владение, на дворно място с идент. 72624.601.**** по КК и КР на
град Добрич, с площ от 905 кв.м., находящо се в град Добрич, ул. „***” № 21,
в УПИ XXIX, кв. 920 по действащия ПУП-ПРЗ на кв. „***“, Община Добрич.
В условията на евентуалност се иска да бъде признато за установено,
че Д. Й. А. е собственик на ⅓ ид.част (174, 33 кв.м) от 523 кв.м ид.части от
процесния имот с площ от 905 кв.м.
При условия на евентуалност се иска да бъде признато за установено,
че Л. Х. Б. е собственик, на основание давностно владение, на ⅓ ид.част (174,
33 кв.м) от 523 кв.м от целия имот с площ 905 кв.м., както и че е собственик,
на основание договор за доброволна делба, на 280 кв.м ид.части от процесния
имот с площ от 905 кв.м.
В условията на евентуалност се иска да бъде признато за установено,
че Х. Д. Д. е собственик, на основание давностно владение, на ⅓ ид.част (174,
33 кв.м) от 523 кв.м от целия имот с площ 905 кв.м., както и че е собственик,
на основание договор за доброволна делба, на 102 кв.м ид.части от дворно
място с площ 905 кв.м.
Съдът е сезиран с установителни искове за собственост с правно
основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 68, ал. 1 вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС.
В тежест на ищците е да докажат, че са придобили правото на
собственост върху съответните идеални части на процесния имот на
твърдените основания, давностно владение върху процесните идеални части в
9
продължение на 10 години и договор за доброволна делба.
Трябва да бъде доказан обективният елемент - упражнявана в
продължение на десет години фактическа власт върху имота. Субективният
елемент на владението - вещта да се държи като своя, се предполага, на
основание чл. 69 от ЗС. Презумпцията е оборима.
Владението трябва да е поС.но, явно, спокойно и непрекъснато, което
да е продължило десет години.
То е поС.но, когато фактическата власт върху вещта и държането
като своя нямат случаен характер, а са израз на воля, трайно да се държи
вещта по начин препятстващ владението на други лица. Непрекъснато е
когато не е било прекъсвано за период по-дълъг от шест месеца, съгласно чл.
81 ЗС. То е несъмнено, когато няма съмнение, че владелецът държи вещта и я
държи за себе си. Владението е спокойно, когато не е установено с насилие, а
е явно, когато фактическата власт не е установена по скрит начин, тайно от
предишния владелец и е доС.ие на всички.
По делото се установи, че през 1953 г. е бил изработен план на с. ***,
който е послужил за основа при изработването на регулационен план от 1955
г. Според констатациите на вещите лица, в Община Добрич не се пазят
планове за периода от 1955 г. до 1973 г. Няма данни и такива да са били
одобрени.
Едва през 1973 г., със заповед № 133 от 04.02.1973 г. е одобрен
кадастрален и регулационен план на с. *** (л. 92, 93, 94 от делото). Вещите
лица са констатирали, че това е първият план, в който между двата квартала –
кв. 15 и 16, за сметка на имот с пл. № 20 ( част от който е и процесния) е
предвидена улица с направление северозапад-югоизток, с широчина 10 м.
Впоследствие, със заповед № 612 от 02.06.1989 г. е одобрен
кадастрален и регулационен план на кв. ***, в който улицата не е отпаднала,
но широчината ѝ е намалена на 6 м.
Към момента на влизане в сила на плановете от 1973 г. и от 1989 г.
приложими са били нормите на ЗПИНМ (отм. 01.06.1973 г.) и на ЗТСУ (отм.
31.03.2001 г.). И по двата закона непосредственото отчуждително действие на
улично-регулационния план е изключено. Този извод следва от разпоредбата
на чл. 39, ал. 1 от ЗПИНМ, в която е прието, че „Недвижимите имоти на
частни лица и обществени организации, отредени за мероприятия по улично-
регулационния план, се считат отчуждени от деня на обезщетяване на
собственика съгласно правилника за приложение на този закон“.
Следователно, законодателят обвързва отчуждителното действие с плащането
на обезщетение на собственика на имота, а не с прилагане на плана. Оттук с
положителност може да бъде заключено, че заплащането на обезщетение на
собственика на имота е елемент от фактическия състав на отчуждаването.
При неплащане вещно-прехвърлителното действие не може да настъпи.
Липсват твърдения в този смисъл, но ако се приеме, че процедурата
по отчуждаване на имота е започнала при действието на ЗПИНМ, но не е
10
приключила към момента на влизане в сила на ЗТСУ, се прилага чл. 178, ал. 1
от преходните разпоредби на ЗТСУ, с който е продължено действието на
ЗПИНМ за незавършените производства по отчуждаване на недвижими
имоти – „За незавършени производства по отчуждаване на недвижими имоти
по действуващия до сега Закон за планово изграждане на населените места
важат правилата на същия закон и разпоредбите по неговото приложение.
Размерът на дължимите обезщетения по незавършените производства се
определя съгласно наредбата по чл. 78.“
При действието на ЗТСУ застроително-регулационният план, с който
се отчуждават имоти за държавни или обществени нужди/мероприятия по чл.
22 от ЗТСУ, няма пряко отчуждително действие. НеобхоД. е осъществяването
на две предпоставки за настъпване на вещното действие – влязла в сила
заповед на компетентния орган за отчуждаването по чл. 95 от ЗТСУ и
обезщетяване на отчуждения собственик. В този смисъл е Решение №
227/28.06.2010 г. по гр.д. № 735/2009 г. на I г.о. на ВКС.
По настоящото дело не се събраха доказателства за обезщетяване на
собствениците на процесния имот. Липсва и приложена заповед на
компетентния орган по чл. 95 от ЗТСУ. Следователно,
вещнопрехвърлителното действие на приетите планове не е настъпило. При
това положение може да бъде направен категоричен извод, че Община
Добрич не е съсобственик на имот с идент. № 72624.601.****, находящ се в
гр. Добрич, ж.к. „***“, ул. „***“ № 21. Защитата на ответника се гради на
неправилното разбиране, че в случая са приложими правилата за дворищно-
регулационните планове. Касае се обаче за застроително-регулационни
планове и улично-регулационни планове, които нямат пряко отчуждително
действие.
Главните искове са за придобиване на процесния имот, на основание
давностно владение, при квоти от 1/3 идеална част за всеки от ищците.
За придобиване на имотите по давност, на основание чл. 79 от ЗС, е
необхоД. да бъде установено, че ищците са владели имотите в продължение
на десет години.
Владението е дефинирано като упражняване на фактическа власт
върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя –чл.
68, ал. 1 от ЗС. Състои се от два елемента: обективен – упражняване на
фактическа власт върху вещта, и субективен – намерение за своене на вещта.
Преценката за наличието на обективния елемент следва да бъде съобразена с
характеристиките на владението, посочени в чл. 2 от Закона за давността
(отм.) – да е непрекъснато, спокойно, явно и несъмнително
То е поС.но, когато фактическата власт върху вещта и държането
като своя нямат случаен характер, с израз на воля трайно да се държи вещта
по начин, препятстващ владението на други лица. Непрекъснато е, когато не е
било прекъсвано за период по-дълъг от шест месеца, съгласно чл. 81 от ЗС.
То е несъмнено, когато няма съмнение, че владелецът държи вещта и я държи
11
за себе си. Владението е спокойно, когато не е установено с насилие, а е явно,
когато фактическата власт не е установена по скрит начин, тайно от
предишния владелец и е доС.ие на всички.
От доказателствата по делото по категоричен начин се установи, че
ищците и техните наследодатели са упражнявали фактическа власт върху
процесния имот в продължение на повече от десет години. Всички свидетели
недвусмислено заявиха пред съда, че ищците, а преди това – М. Д. и Е. М.,
непрекъснато са обработвали имотите и са полагали грижи за тях, като
действията им са били доС.ие на всички. Те са упражнявали фактическа власт
върху имотите повече от десет години, за времето от 1975 г. до настоящия
момент. Не се установи владението им да е било прекъсвано. По думите на
свидетелите през цялото време имотът е бил ограден и никой не е смущавал
владението.
Във връзка със субективния елемент – намерението за своене на
имотите, законодателят е установил презумпция в чл. 69 от ЗС - „Предполага
се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за
другиго“. За оборването е необхоД. ответникът да проведе обратно
доказване. Законодателният подход е мотивиран с трудното доказване на
намерението на владелеца, доколкото се касае за психическо съС.ие, факт от
вътрешния свят на човек. Субективните елементи се проявяват по обективен
начин в действителността, чрез Д.ията на човек. Именно по този начин може
да бъде направен извод за намерението на човек. Презумпцията не бе оборена
от ответника. Последният не представи доказателства, опровергаващи
твърденията на ищците за своене на вещта в продължение на десет години.
Ето защо, главните претенции на ищците за признаване за
установено, че са собственици, при дялове от по 1/3 идеална част за всеки, на
основание давностно владение, на дворно място с идент. 72624.601.**** по
КК и КР на град Добрич, с площ от 905 кв.м., находящо се в град Добрич, ул.
„***” № 21, в УПИ XXIX, кв. 920 по действащия ПУП-ПРЗ на кв. „***“,
Община Добрич, следва да бъдат уважени.
Евентуалните искове не следва да бъдат коментирани, тъй като
процесуалното условие за разглеждането им не се сбъдна.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, в полза на ищците се поражда правото да им
бъдат заплатени направените разноски.
Ищците представят доказателства за направени разноски в размер на
2001, 87 лева (адвокатско възнаграждение от 1300, 00 лева; държавна такса от
93, 87 лева; депозит за изготвяне на експертиза в размер на 598, 00 лева;
12
държавна такса за вписване на искова молба в размер от 10, 00 лева).
Ответникът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, което е
неоснователно. Това е така, защото делото се отличава с фактическа и правна
сложност. Събран е значителен по обем доказателствен материал, разгледани
са три иска и са проведени четири заседания.
В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъде възложена за плащане сумата от 2001, 87 лева –
разноски в исковото
производство.
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д. Й. А., ЕГН
**********, с адрес: град Добрич, ул. „****” № 18, вх. А, ет. 8, ап. 24, срещу
Община Добрич, с ЕИК *********, с адрес: гр. Добрич, ул. „***“ № 12, иск с
правно основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК, че ищецът е собственик на 1/3
идеална част на дворно място с идент. 72624.601.**** по КК и КР на град
Добрич, с площ от 905 кв.м., находящо се в град Добрич, ул. „***” № 21, в
УПИ XXIX, кв. 920 по действащия ПУП-ПРЗ на кв. „***“, Община Добрич,
на основание давностно владение.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Л. Х. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „***“ № ***, вх. 6, ет. 5, ап. 101, срещу
Община Добрич, с ЕИК *********, с адрес: гр. Добрич, ул. „***“ № 12, иск с
правно основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК, че ищцата е собственик на 1/3
идеална част на дворно място с идент. 72624.601.**** по КК и КР на град
Добрич, с площ от 905 кв.м., находящо се в град Добрич, ул. „***” № 21, в
УПИ XXIX, кв. 920 по действащия ПУП-ПРЗ на кв. „***“, Община Добрич,
на основание давностно владение.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Х. Д. Д., ЕГН
**********, с адрес: град Добрич, кв. „***”, ул. „***“ № 24, срещу Община
Добрич, с ЕИК *********, с адрес: гр. Добрич, ул. „***“ № 12, иск с правно
основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК, че ищецът е собственик на 1/3 идеална
част на дворно място с идент. 72624.601.**** по КК и КР на град Добрич, с
площ от 905 кв.м., находящо се в град Добрич, ул. „***” № 21, в УПИ XXIX,
кв. 920 по действащия ПУП-ПРЗ на кв. „***“, Община Добрич, на основание
давностно владение.
13
ОСЪЖДА Община Добрич, с ЕИК *********, с адрес: гр. Добрич,
ул. „***“ № 12 да заплати на Д. Й. А., ЕГН **********, с адрес: град Добрич,
ул. „****” № 18, вх. А, ет. 8, ап. 24, сумата от 667, 29 лева, представляваща
разноски по гр.д. № 3982 по описа на Районен съд Добрич за 2021 г.
ОСЪЖДА Община Добрич, с ЕИК *********, с адрес: гр. Добрич,
ул. „***“ № 12 да заплати на Л. Х. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна,
ж.к. „***“ № ***, вх. 6, ет. 5, ап. 101, сумата от 667, 29 лева, представляваща
разноски по гр.д. № 3982 по описа на Районен съд Добрич за 2021 г.
ОСЪЖДА Община Добрич, с ЕИК *********, с адрес: гр. Добрич,
ул. „***“ № 12 да заплати на Х. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: град Добрич,
кв. „***”, ул. „***“ № 24, сумата от 667, 29 лева, представляваща разноски по
гр.д. № 3982 по описа на Районен съд Добрич за 2021 г.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
14