№ 53
гр. Враца, 26.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на четиринадесети юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Калин Тр. Тодоров
при участието на секретаря Христина Т. Цекова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Търговско дело №
20211400900183 по описа за 2021 година
Съдебното производство е образувано по искова молба вх. №
3412/07.12.2021 г., с която ищците И. Г. Н., ЕГН ********** от с. ***,
общ.Плевен, и И. Г. Н., ЕГН ********** от гр.Роман, обл.Враца, чрез адв.
П.К. - САК, са предявили срещу ответника ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК ***, гр.
София, субективно и обективно съединени искове за заплащане на сумите по
25 500 лв., частични искове от по 250 000 лв., на всеки един от тях,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Б. С. П.,
заедно със законната лихва върху сумите, считано от 15.03.2021г. до
окончателното им изплащане и деловодни разноски.
В исковата молба ищците И. Г. Н. и И. Г. Н. твърдят, че са наследници
на починалия вследствие на ПТП Б. С. П., на 53 години. Поддържат, че на
08.03.2021 г. около 19:35 ч. в гр. Бяла Слатина на кръстовището между *** и
***, при управление на МПС лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С-
220“ с peг. № EH *** КТ, виновният водач И. Н. П. нарушил правилата за
движение по пътищата, като при приближаване на пешеходна пътека не
пропуснал и блъснал преминаващите по нея пешеходци, вследствие на което
на място е починал един от пешеходците - Б. С. П.. В съдебното заседание,
чрез пълномощника си твърдят, че Б. П. не е пресичал пътното платно, а е
стоял на пътното платно в най-дясната част. Посочват, че по случая е
образувано ДП № 106/2021 г. на РУ Бяла Слатина, пр. пр. № 389/2021 г. на
1
ОП Враца, което към датата на подаване на исковата молба не е приключило с
окончателен съдебен акт. Изтъкват, че съществува пряка причинна връзка
между деянието на виновния водач И.П. и настъпилите общественоопасни
последици - смъртта на Б. П.. Твърдят също, че за увреждащия л.а. “Мерцедес
Ц-220” с peг. № ЕН *** КТ, управляван от И.П., има сключена застраховка
“Гражданска отговорност на автомобилистите”, з.п. № BG/22/120002673895,
със срок на валидност една година, считано от 21.09.2020 г. до 21.09.2021 г. с
ответното дружество ЗК „Лев Инс“ АД, гр. София. Поддържат, че съгласно
разпоредбата на чл. 380 от КЗ са предявили претенция за изплащане на
обезщетение пред ЗК „Лев Инс“ АД, гр. София, като са представени всички
документи, с които разполагат, получени от застрахователя с о.р. на
02.04.2021 г. По случая е заведена щета № 0000-1000-61-21-7208, по която
застрахователят в законоустановения срок не е предложил за плащане
обезщетение, поради което са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на застрахователя за причинените им неимуществени и
имуществени вреди. Посочват, че са деца на загиналия, че изключително
тежко приемат смъртта на баща си, че връзката им с него била изключително
силна, че са поддържали много близки и топли отношения, разбирали са се и
взаимно са си помагали. С причинената смърт загубват моралната и
физическа подкрепа от своя баща, която винаги са имали и на която са
разчитали през целия си живот, моралните страдания, търпяната скръб от
невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще ги съпътстват през
целия им живот, че загубата на баща им се отразява изключително негативно
на здравословното и емоционалното им състояние, че търпят много болки и
страдания във връзка с причинената смърт, че несвоевременната, неочаквана
и безвъзвратна загуба на баща им е особено трагично обстоятелство, което
завинаги променя живота на семейството, че мъката им е огромна и не може
да бъде компенсирана с нищо. Изтъкват, че починалия Б. П. е бил деен и
работлив човек, в добро здравословно състояние, активен, работоспособен и
винаги се е занимавал с нещо, бил е опора за децата си, грижил се е
всеотдайно за тях и винаги им е помагал, когато са имали нужда от него.
Фактът, че двамата не са били припознати от Б. не е променил по никакъв
начин отношенията между тях, техните отношения не са се различавали по
никакъв начин от нормалните отношения между баща и деца, двамата са
отгледани и възпитани от Б.. С оглед изложеното, считат, че причинените им
2
неудобства, болки и страдания следва да бъдат компенсирани от ответната
застрахователната компания, отговорна по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“.
Молят съда, да осъди ответника ЗК „Лев Инс“ АД, гр. София да им
заплати обезщетение в размер на по 25 500 лв., частичен иск от по 250 000
лева за всеки един, за причинените им неимуществени вреди от смъртта на
техния баща Б. С. П., законна лихва върху сумите, считано от 15.03.2021 г. -
датата, на която изтича срока по чл.429, ал.3 от КЗ, вр. с чл.430, ал.1 от КЗ, до
окончателното изплащане на вредите, както и направените по делото
разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, заедно с
начислено ДДС.
С разпореждане № 198 от 09.05.2022 г. съдът на основание чл. 214, ал. 1
ГПК е допуснал изменение в размера на предявените искове за
неимуществени вреди като е увеличил същия от по 25 500 лв. на по 180 000
лв. за всеки един от ищците, предявени като частични искове от по 250 000
лв.
Ответникът ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК ***, гр. София, чрез адв. И.М. от
АК-Враца, в срока по чл.367, ал.1 ГПК е подал отговор, с който оспорва
изцяло по основание и размер предявените искове. Твърди, че по предявената
от ищците претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени вреди вследствие на ПТП от 08.03.2021г., е
образувана застрахователна преписка № 0000-1000-61-21-7208, по която с
писмо изх. № 4057/27.04.2021г. е уведомил пълномощника на заявителите
адв. А. Б.-САК, че за установяване размера и основанието за изплащане на
застрахователно обезщетение е необходимо да бъдат представени
допълнителни документи, подробно описани по опис, но такива не са
представени, поради което претенцията не е била установена по основание и
за застрахователя не е била налице обективна възможност да се произнесе по
заявеното извънсъдебно искане. Поради това сроковете, определени в
Кодекса за застраховането не са започнали да текат и с оглед разпоредбата на
чл. 498, ал. 3 КЗ предявения иск е недопустим. Оспорва предявения иск като
недопустим също и поради липса на активна правна легитимация на ищците,
тъй като те не са деца /наследници/ на починалия Б. С. П.. В случай, че съдът
намери иска за допустим, то оспорва същия по основание и по размер, като
неоснователен. Твърди, че процесното произшествие не е настъпило от
действията на водача на лек автомобил „Мерцедес Ц 220 ", с peг. № ЕН ***
КН - И. Н. П., с ЕГН: ********** и че същия не е имал виновно
3
противоправно поведение, изразило се в нарушение на установени правила за
движение по пътищата, по причина от което да се осъществило процесното
произшествие. Оспорва твърденията в исковата молба за механизма на
процесното произшествие, както и че същия се е осъществил поради
нарушение на правилата за движение от страна на водача на посочения лек
автомобил. Оспорва и твърденията за търпени неимуществени вреди и за
техния интензитет и проявление, както и за причинно-следствена връзка
между тях и механизма на произшествието. Насрещно твърди, че причина за
настъпване на събитието са единствено субективните действия на починалия,
както и на другите участници в движението - пешеходци. Поддържа, че Б. П.
е възможно да е съпричинил настъпването на заявените неимуществени
вреди, чрез поставянето си в риск с неправилно движение по пътното платно.
Оспорва претенцията за неимуществени вреди и по размер, като прекомерна и
заявена в противоречие както с чл. 45 ЗЗД, така и с принципа за
справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД. Оспорва изцяло, като
неоснователна, и претенцията за присъждане на лихва и възразява срещу
искането на ищците за присъждане на разноски.
По делото в срок е постъпила допълнителна искова молба от ищците. В
същата ищците твърдят, че доводите на ответното дружество за липса на
основание за завеждане на съдебно производство са неоснователни.
Поддържат, че са спазили изискването на чл. 380 от КЗ като в отправената
към застрахователя писмена застрахователна претенция са представили
всички документи, с които разполагат, вкл. и Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица; че застрахователят не се е произнесъл в тримесечния срок в
нарушение на чл. 496, ал.3, т.1 от КЗ, респ. не им е изплатил никакво
обезщетение, поради което пред тях е открита възможността да предявят
претенциите си пред съда. Правят уточнение на исковата молба като заявяват,
че Б. П. ги е отглеждал като свои деца и няма да установяват наличието на
биологична връзка между тях. Посочват, че между тях и починалия са били
налице „трайно установени близки отношения, които не са били оформени по
съответния ред”, по смисъла на Постановление № 2/1984 г. на Пленума на
Върховния съд, и в този смисъл са от кръга на лицата, имащи право на
обезщетение за причинени им неимуществени вреди от смъртта на Б. П..
Оспорват всички възражения на ответното дружество, вкл. и възражението за
съпричиняване, като незаконосъобразни, неоснователни и недоказани. Правят
възражение за недължимост на юрисконсултско/адвокатско възнаграждение,
респ. на прекомерност на претендираните от ответника разноски.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК по делото е постъпил отговор на
допълнителната искова молба, в който ответникът заявява, че поддържа
4
отговора на исковата молба и излага кратки съображения в тази насока.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства и е допусната и
изслушана специализирана съдебна автотехническа експертиза /САТЕ/, чието
заключение е прието като обективно и компетентно.
След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната
пълнота, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа
страна следното:
С постановено по реда на чл. 374 ГПК определение, допълнено в
първото съдебно заседание, съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че на 08.03.2021 г. около 19:35 ч. в гр. Бяла
Слатина близо до кръстовището между *** и ***, при управление на МПС
лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С-220“ с peг. № EH *** КТ, водачът
И. Н. П. е нарушил правилата за движение по пътищата като не е съобразил
поведението си с наличието пешеходци на пътното платно и е блъснал
пешеходеца Б. С. П., вследствие на което същият е починал.
За произшествието е съставен Протокол за оглед на местопроизшествие
от 08.03.2021 г. от М. Г. – разследващ полицай при РУ на МВР, гр.Бяла
Слатина, след посещение на мястото на ПТП, в който са описани времето,
мястото, участниците в произшествието, състоянието на пътното платно,
разположението на ППС и пострадалите и др. Към протокола е приложен
фотоалбум. За произшествието е образувано ДП № 106/2021 г. на РУ Бяла
Слатина (пр. пр. № 389/2021 г. на ОП-Враца). На 09.03.2021г. е извършен
оглед на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С-220“ с peг. № EH ***
КТ, за което е съставен протокол за оглед на веществени доказателства.
Произшествието е документирано и с Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица рег. № 248р-4501/17.03.2021 г., след посещение на мястото
от мл. авт. И. В. – дежурен ПТП при РУ-Бяла Слатина. В протокола сред
пострадалите лица е посочен и Б. С. П. с ЕГН ********** от гр. ***, на 53
год., починал – пешеходец № 1. Допълнително по делото е представена и
съдебно-медицинска експертиза на труп № 20/2021г., изготвена на
10.03.2021г. от съдебен лекар по ДП № 106/2021 г. на РУ Бяла Слатина, която
не може да бъде ценена като годно доказателствено средство в рамките на
гражданския процес, тъй като не е изготвена по предвидения в чл.195 и сл.
ГПК процесуален ред.
От представеният препис – извлечение от акт за смърт №
5
0044/10.03.2021 г., издаден от община Бяла Слатина /л. 11/, се установява, че
Б. С. П. е починал на 08.03.2021 г. в гр.Бяла Слатина.
За установяване причините за настъпване на процесното ПТП, неговият
механизъм и наличието на причинно-следствена връзка между
произшествието и настъпилите щети по делото е назначена съдебно-
автотехническа експертиза, изпълнена от вещото лице инж. В. Т. П.. На база
на приложените по делото доказателства и тези по ДП № 106/2021 г. на РУ
Бяла Слатина (пр. пр. № 389/2021 г. на ОП-Враца), вещото лице е дало
заключение, че от техническа гледна точка вероятния механизъм на
произшествието е следния: На 08.03.2021 година, около 19,35 часа в тъмната
част на денонощието в гр. Бяла Слатина на улица „***“ лек автомобил
„Мерцедес Ц220 ЦДИ” с per. № ЕН***КТ, управляван от И. Н. П. от с. ***, е
тръгнал напред по платното за движение на улица „***“ към кръстовището с
улица „***“. И двете улици нямат изградени пешеходни тротоари и от двете
страни са оградени с телени огради. По същото време срещу лекия автомобил
„Мерцедес Ц220 ЦДИ” по платното за движение на улица „***“ са се
движили група пешеходци, които, за да избегнат удара с него, са се разбягали
в двете посоки отляво и отдясно по посока на движение на автомобила.
Пешеходецът Б. С. и Г. И. са се движили по платното за движение. Водачът
на лекия автомобил „Мерцедес Ц220 ЦДИ” при движението си по платното за
движение не е осигурил необходимото безопасно странично разстояние с
пострадалия пешеходец Б. С., поради което достигайки мястото на удара е
блъснал с предната си лява част в областта на предната броня тялото на
пешеходеца. Вследствие на удара тялото на пешеходеца се е повдигнало на
горе и се е плъзнало по предния капак на автомобила, като се е ударило в
челното стъкло на автомобила. Под действие на инерционните сили тялото на
пешеходеца е паднало и се установило в покой на платното за движение пред
автомобила, при което той е преминал с десните гуми през него. При
прегазването краката на пострадалия пешеходец са се намирали под
автомобила, а главата е останала от дясната му страна. Лекият автомобил
„Мерцедес Ц220 ЦДИ” е продължил движението си по улица „***“ около
100-200 метра, след което се е върнал обратно и преминал (прегазил) през
тялото на пешеходеца Б. С., който е лежал на платното за движение и блъснал
пешеходката Г. И., която се опитвала да го премести. След прегазването на
пешеходеца и сблъсъка с пешеходката лекият автомобил „Мерцедес Ц220
ЦДИ” се завъртял в района на кръстовището и е навлязъл през оградната
мрежа в двора на дом №1, след което при опита си да излезе от двора се
блъснал в металната врата на къщата. След удара на порталната метална врата
лекият автомобил „Мерцедес Ц220 ЦДИ” се установил на място. В резултат
на удара и прегазването пешеходецът Б. С. е починал на място. Изводът на
вещото лице е, че от техническа гледна точка причина за настъпване на ПТП
са субективни действия на водача на лекият автомобил „Мерцедес Ц220
ЦДИ” с органите за управление на автомобила, поради което при движение
по платното за движение на улица „***“ не е осигурил необходимото
6
безопасно странично разстояние при разминаване с пострадалите пешеходци,
при което е блъснал и прегазил пешеходеца Б. С. П.. В заключението е
отразено, че скоростта на движение на лекия автомобил „Мерцедес Ц220
ЦДИ” преди ПТП и в момента на удара на пешеходеца Б. С. П. е била около
56 км/ч., която е повече от разрешената в населено място; че водачът на лекия
автомобил от техническа гледна точка е имал възможност да възприеме
пешеходеца, като опасност за възникване на ПТП от момента, в който се е
качил в автомобила и да предотврати възникването на ПТП, като при
движението на автомобила с 56 км/ч осигури необходимото безопасно
странично разстояние с пешеходеца, което е било около 0,70 метра или да
преустанови движението на автомобила преди мястото на удара. Безопасната
скорост на движение на лекият автомобил „Мерцедес Ц220 ЦДИ”, при която
не би настъпилото ПТП-то, според заключението е била около 39 км/ч - при
тази скорост водачът е могъл да спре преди мястото на удара с пешеходеца,
ако е предприел аварийно спиране на автомобила. В заключението на САТЕ е
отразено също така, че пешеходецът Б. С. П. е могъл да избегне удара с лекия
автомобил „Мерцедес Ц220 ЦДИ”, само ако се е отклонил в дясно от
коридора на движението на автомобила в района на кръстовището, като
навлезе в ***, тъй като на улица „***“, по която са се движили пешеходеца и
лекия автомобил, не е имала тротоари и улицата е оградена с телена ограда от
двете страни.
В съдебното заседание вещото лице допълва, че въпреки че водачът на
автомобила е виждал пешеходците на улицата, не е спрял. Според вещото
лице няма логика пострадалият пешеходец просто да е стоял на едно място и
да чака да бъде ударен от автомобила, тъй като всички останали пешеходци
са се движели, тичали са, след като са видели приближаващия се към тях
автомобил, както и че в момента на удара пострадалият пешеходец може и да
е спрял. Вещото лице уточнява също, че пешеходецът се е намирал в дясната
част на пътя.
Заключението по изпълнената съдебно-автотехническа експертиза е
оспорено от ищцовата страна в частта относно извода, че пешеходецът Б. С.
П. е могъл да избегне удара, но доказателства в подкрепа на оспорването по
делото не са ангажирани. Съдът приема заключението като обективно,
компетентно и пълно, изясняващо относими към предмета на делото факти и
обстоятелства.
Страните по делото не спорят относно съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, обективирано в застрахователна полица №
BG/22/120002673895, по която застрахователят-ответник ЗК „Лев Инс“ АД
покрива отговорността на водача на лек автомобил марка “Мерцедес Ц-220” с
peг. № ЕН *** КТ - И. Н. П., в периода от 21.09.2020 г. до 21.09.2021 г. Това
7
обстоятелство се установява и от приложената по делото справка от
Гаранционен фонд от базата данни на Информационния му център,
предоставена на ищците с писмо изх. № 24-01-519/09.10.2020 г.
Установи се също и не е спорно, че с молба вх. № 4156 от 29.03.2021 г.,
на основание чл. 380 от КЗ, адв. А. Б. - САК е предявил пред ЗК „Лев Инс“
АД, гр. София претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени вреди на близките родственици на Б. С. П. –
загинал вследствие от процесното ПТП. Въз основа на молбата в ответното
дружество е заведена щета № 0000-1000-61-21-7208/05.04.2021г. и с писмо
изх. № 4057/27.04.2021 год. застрахователят е уведомил адв. А. Б. - САК, че
не е налице основание да удовлетвори предявената претенция, предвид
разпоредбите на чл.496, ал.2 КЗ, като е изискал представяне на конкретно
посочени документи. Към момента на подаване на исковата молба дължимото
застрахователно обезщетение не е било изплатено от застрахователя. Тези
обстоятелства са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване с
определението по чл. 374 ГПК.
За разрешаване на спорния по делото въпрос дали ищците са в кръга на
лицата, които имат право да търсят обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на Б. С. П., с оглед твърденията им, че са били с него в трайно
установени близки отношения, които не са били оформени по съответния ред,
по делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съобразно извършените справки в Национална база данни, ищците
имат адресни регистрации, както следва: И. Г. Н. има постоянен адрес от 2008
г. в гр. Роман и настоящ адрес от 2008 г. в гр. София, а ищцата И. Г. Н. има
постоянен и настоящ адрес от 2010 г. в с.***, общ. Плевен.
Разпитаният по делото свидетел И. Б. С. (брат на ищците) твърди в
показанията си, че ищците са живеели с Б. П. от раждането си, че той ги е
отгледал от раждането им, че всички са живеели заедно и с майката Г., че
постоянно са живеели в гр.Бяла Слатина и никога не са се разделяли. Б. П.
бил много добър - и като баща, и като съпруг, преди да почине работел много.
Свидетелят установи, че отношенията между Б. П. и ищците са били много
добри, че Б. е бил много грижовен баща, незаменим, че не е правил разлика
между И. и И. и другите си деца. Ищците са се обръщали към него с "тати",
разчитали са на него, ако имат нужда от нещо, първо при него отивали.
Според свидетеля ищците приели новината за смъртта на Б. много зле, И.
8
през цялото време плакала, не се хранила, И. също; животът им коренно се
променил след смъртта на Б.. До днес още не са забравили какво е станало и
казват, че няма как да го забравят; говорят постоянно за Б.; спазват
църковните празници и ходят на гроба му в гр.Бяла Слатина. Свидетелят
установи също, че И. работи частно, от около 4-5 години, същият не знае дали
И. работи, тя си отглежда децата, има три деца и има малко дете. И. също има
три деца. Свидетелят твърди също, че И. и И. живеят на ул. "***" ***.
Свидетелката Г. Н. И. (майка на ищците) твърди в показанията си, че е
живяла на семейни начала от 34 години с Б. П., че са живеели заедно с Б., И. и
И. в гр. Бяла Слатина на ул. "***". Свидетелката установява, че Б. е отгледал
И. и И. от малки, грижил се финансово, помагал им, не е правил разлика
между И. и И. и останалите си деца. Б. работил на повикване, като общ
работник и изкарвал различни суми - 200.00 лв., 300.00 лв. или 500.00 лв.
месечно. Свидетелката установява, че ищците обичали баща си, отношенията
им били много добри, те винаги се съветвали с него, търсели подкрепа и му се
обаждали, както и на нея; събирали се цялото семейство на празници. Според
свидетелката ищците много зле приели смъртта на Б., техния начин на живот
се променил много, не празнуват празници, гледат му снимките и плачат. И. и
И. присъствали на погребението на Б. и се чувствали много зле. И. е роден на
14 март 1993 г., но не си празнувал тогава рождения ден, както и тази година
също. Свидетелката установява, че след смъртта на Б. не се събират и не
празнуват. Ищците се променили много, нямат поведението, което имали
преди смъртта на Б.. Същите спазват църковните обичаи и посещават гроба
на Б., двамата помогнали финансово за поставяне на паметник на гроба на Б..
Свидетелката установява, че има 7 деца, Б. помагал на всичките си деца и се
надявал, че като остарее И. и И. ще го гледат, разчитал на всичките си деца да
го гледат. Свидетелката твърди, че И. е омъжена в гр.Плевен и от 12 години
живее там, а И. е женен в гр.София и там живее от около 5-6 години, че
двамата идват при тях често и Б. поддържал връзка и по телефона с тях - с И.
почти всеки ден, а с И. по-рядко. Отношенията помежду им не се променили
от това, че те живеят на друго място. Двамата ищци разчитали на Б. и той им
помагал.
Съдът кредитира показанията на двамата свидетели като обективни,
непротиворечиви и преки, при което следва да бъдат ценени при
постановяването на решението. При преценка на показанията им съдът отчита
9
възможната тяхна заинтересованост от изхода на делото, предвид близката им
родствена връзка с ищците и обстоятелството, че същите не кореспондират
напълно с установеното в справките в Национална база данни, с оглед
разпоредбата на чл.172 от ГПК.
Допълнително по делото са представени и ДНК-експертизи за
установяване на биологично родство № РG 53/DNA/28032022 и № РG
49/DNA/28032022, и двете от 28.03.2022г., изготвени за лична информация,
които не могат да бъдат ценени като годно доказателствено средство в
рамките на гражданския процес, тъй като не са изготвени по предвидения в
чл.195 и сл. ГПК процесуален ред.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. чл. 380
КЗ, във вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД за заплащане на застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от ПТП, и с
правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.409 от КЗ за заплащане на
мораторна лихва за забава върху претендираните обезщетения.
Предявените искове с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ,
във вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД са допустими. Съгласно нормата на чл. 498 КЗ,
установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за
допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно
събитие срещу застраховател, увреденото лице, което желае да получи
застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя
писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение
или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение, пострадалият може да предяви претенцията си пред
съда. Установи се по делото, че сочените предпоставки са налице – писмено
заявление от ищците от 29.03.2021 г. и отказ на застрахователя да определи и
изплати обезщетение. Не е оспорена и материално – правната легитимация на
ответника.
Релевираното от ответника възражение за недопустимост на
производството, поради липса на активна процесуална легитимация на
ищците, поради това, че същите не са деца /наследници/ на починалия Б. С.
П., е неоснователно. В исковата молба и в допълнителната такава са
10
релевирани твърдения, че пострадалия е отглеждал ищците като свои деца,
като техен баща. Доколкото активната процесуална легитимация на ищците
се определя от релевираните твърдения в исковата молба, съдът намира, че
посочвайки качеството си на деца, отгледани от пострадалия като техен
родител, ищците са обосновали активната си процесуална легитимация на
основание чл. 493а, ал. 3 от КЗ. Наличието на материалноправна легитимация
е въпрос по същество, по който съдът следва да се произнесе с решението по
спора, съобразно събраните по делото доказателства.
Правната норма на чл. 432, ал. 1 КЗ урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на
претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или
отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за
застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата деликтна
отговорност. Основателността на прекия иск предполага установяване при
условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1.
настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2. противоправното поведение на
виновния водач, 3. претърпените неимуществени вреди и 4. наличието на
пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5. ответникът да е
застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието
водач. Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова
презумпция се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства намира, че е
налице кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на
деликта.
Безспорно е по делото, че на 08.03.2021г. в гр.Бяла Слатина е настъпило
твърдяното в исковата молба пътно-транспортно произшествие, предизвикано
от водача на лек автомобил марка “Мерцедес Ц-220” с peг. № ЕН *** КТ - И.
Н. П., и към датата на настъпването му за този автомобил е била валидно
сключена застраховка "Гражданска отговорност" към ответното дружество
ЗК „Лев Инс“ АД. Безспорно водачът на този лек автомобил е лице от кръга
на изрично посочените в чл. 477, ал. 2 КЗ. Гражданската отговорност на
виновния в случая водач на МПС за причинените от него неимуществени
вреди на ищците е покрита от задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" по сключения застрахователен договор.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства –
11
констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 17.03.2021г.,
представените материали по ДП № 106/2021 г. на РУ Бяла Слатина (пр. пр. №
389/2021 г. на ОП-Враца) и заключението по съдебно-автотехническата
експертиза, по безпротиворечив начин се установи както механизма на ПТП,
така и че пряк резултат от произшествието е смъртта на Б. С. П., за която
няма друга непосредствена причина.
От експертното заключение се доказа и че непосредствено преди
съприкосновението с пешеходеца л. а. “Мерцедес Ц-220” с peг. № ЕН *** КТ
е бил управляван със скорост около 56 км/ч., превишаваща позволената в
населено място, с което водачът е нарушил правилата за движение на чл. 21
ЗДвП. Вещото лице заключава, че задвижващата сила на ПТП е именно
поведението на водача на автомобила, който не е осигурил необходимото
безопасно странично разстояние с пострадалия пешеходец Б. С., поради което
го е блъснал, а след като той е паднал на платното за движение пред
автомобила, същият е преминал през него и е продължил движението си
напред. Но произшествието не е приключило с това – лекият автомобил се е
върнал обратно и отново преминал (прегазил) през тялото на пешеходеца Б.
С., който е лежал на платното за движение. Заключението е категорично, че
причина за настъпване на ПТП и смъртта на пешеходеца Б. С. са субективни
действия на водача на лекият автомобил „Мерцедес Ц220 ЦДИ” с органите за
управление на автомобила. А съобразно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, във всички случаи
на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
В процесния случай, както беше посочено по-горе, се достига до
категоричен извод, че леталният изход за пострадалия Б. С. П. е настъпил
след удар от лек автомобил “Мерцедес Ц-220” с peг. № ЕН *** КТ,
управляван от И. Н. П..
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав достига до
извод, че пътно-транспортното произшествие, като пряк резултат от което е
настъпила смъртта на Б. С. П., е виновно и противоправно причинено от
водача на лек автомобил “Мерцедес Ц-220” с peг. № ЕН *** КТ И. Н. П..
По спорния по делото въпрос за материалноправната легитимация на
ищците да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинената
смърт на Б. С. П. съдът намира следното:
Отговор на въпроса кои са лицата, материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, е
даден в Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016
г. на ОСНГТК на ВКС, с което е прието, че материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
12
близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди. В съобразителната част на
посоченото тълкувателно решение е разяснено, че с Постановление №
5/24.11.1969 г. Пленумът на ВС е признал право на обезщетение и на
отглежданото, но неосиновено дете, съответно на отглеждащия го.
Включването на посочените лица в кръга на правоимащите е мотивирано със
съдържанието на съществувалите между тях и починалия житейски
отношения, които са напълно сходни с отношенията между биологичен
родител и дете и е справедливо, при установени действително претърпени
вреди, те също да могат да получат обезщетение. Признаването на право на
обезщетение на отглежданото дете, съответно на отглеждащия го, е обвързано
с изискване отглеждането да е било трайно и да е създало връзка и чувства
като между биологичен родител и дете, без да се поставя условие за
предприети формални процедури по осиновяване или установяване на
произход.
Видно от мотивите на Тълкувателното решение, настоящата хипотеза е
счетена да се покрива от разрешението, дадено в Постановление №
5/24.11.1969 г., поради което Тълкувателното решение не е пряко приложимо
към настоящата хипотеза, но от мотивите му е безспорно изводимо
приложението на ППВС № 5/1969 г. към същата.
В решение № 227/09.02.2017 г. по т. д. № 53676/2015 г. на ВКС, I г. о. е
прието, че вземането за обезщетение за неимуществени вреди от непозволено
увреждане поради смърт на лицето, отглеждащо или отгледало увреденото
лице възниква, когато смъртта прекъсва дълбока и силна емоционална връзка
с починалия. Неприключилата процедура по осиновяване, неосъщественото
намерение на починалото лице да я инициира, навършеното пълнолетие на
увреденото лице към датата на смъртта при определяне размера на
обезщетението не са отрицателна предпоставка за възникване на правото на
вземане на обезщетение за търпените неимуществени вреди вследствие на
непозволеното увреждане при смърт на отглеждащия пострадал.
13
Установява се от показанията на разпитаните по делото свидетели, че
ищците са отгледани от Б. П. от раждането им и същите са го приемали като
техен баща, че Б. П. се грижил за И. и И. като за собствени деца и не е правил
разлика между тях и другите си деца, както и че отношенията помежду им
били като между родител и деца. Всички живеели в едно жилище като
семейство и взаимно се подкрепяли. Установява се също, че ищците
преживели много тежко смъртта на Б. П., двамата присъствали на
погребението му и почитали паметта му.
Въз основа на изложените факти от правна страна се налага извод, че
ищците, макар и да не са биологични деца на починалия, са от кръга на
легитимираните да претендират обезвреда за неимуществени вреди лица, тъй
като отглеждането, осъществявано от пострадалия по отношение на тях още
от най-ранна детска възраст, е било трайно и е създало връзка и чувства като
между биологичен родител и деца, независимо, че тези отношения не са били
юридически оформени.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че по делото е доказано
по безспорен начин основанието за възникване на прякото право на ищците
по чл. 432, ал. 1 от КЗ срещу застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за справедливо обезщетяване на
причинените им от застрахователното събитие, довело до смъртта на Б. П.,
неимуществени вреди по критерия на чл. 52 от ЗЗД.
Спорен по делото е и въпросът за размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, с оглед приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания, затова за тяхното определяне имат
значение различни обстоятелства.
Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които
трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението, но във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при
определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в
резултат на деликт смърт е обусловено от съобразяване на указаните в ППВС
14
№ 4/1968 г. и многобройните решения, постановени от ВКС по реда на чл.
290 ГПК, общи критерии – момент на настъпване на смъртта, възраст и
обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между
пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действителното
съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия
обезщетение житейски отношения. Възприето е и становището, че при
определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени
вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в
нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", съгласно чл.432
КЗ.
По отношение на размера на дължимото на ищците обезщетение
настоящият съдебен състав, отчита близките отношения между ищците и
починалия Б. С. П. като между деца и родител, момента на настъпване на
инцидента (2021 г.), възрастта на починалия към този момент /53 г./ - все още
в работоспособна възраст, на ищцата И.Н. /26 г./ и на ищеца И.Н. /28г./ - вече
пълнолетни и работоспособни, общността при семейните събирания,
материалната помощ и съдействие, която пострадалият е оказвал на ищците,
промяната в емоционалното състояние на ищците, в резултат на процесния
деликт и причинените им душевни болки, мъка и страдание от внезапната
загуба на близък човек, така също и обществените и икономически
отношения и застрахователните лимити към момента на настъпилата смърт.
Следва да се отчете също така, че свидетелските показания не установяват
съдържание на връзката между починалия и ищците, надхвърлящо
обичайните отношения и емоционална връзка между родител и дете, респ.
полагани специални грижи във връзка с отглеждането и възпитаването им,
надхвърлящи строго битовите. В показанията няма данни за някаква особена
връзка, която поради определени житейски обстоятелства да се различава от
нормалната и да обосновава изключителност на отношенията нито в периода,
докато ищците и починалият са живели заедно в едно домакинство в гр.Бяла
Слатина, нито в периода, в който ищците са напуснали дома и са се
преместили да живеят в други градове. Наред с това, свидетелите споделят
основно квалификации по отношение взаимоотношенията между починалия и
ищците като "много добри", както и квалификации по отношение полаганите
15
от починалия грижи за ищците като "много грижовен баща", който се грижил
за тях финансово и им помагал. Не са заявени факти, относно съдържанието
на тези отношения и грижа, тяхното проявление, интензитета и адекватността
им. Не е установена емоционална обвързаност, резултат от пълноценно
общуване, от чиято именно липса ищците да страдат. Следва да се отчетат и
обективните обстоятелства, че от преди повече от десет години ищците не
живеят в едно домакинство с починалия, а живеят в други градове и всеки от
тях има свое самостоятелно семейство и деца и не е зависим от починалия –
според показанията на свидетелката Г. И. И.Н. е омъжена в гр.Плевен и от 12
години живее там, а И.Н. е женен в гр.София и там живее от около 5-6
години, а от извършените справки в Национална база данни, ищецът И.Н. има
постоянен адрес от 2008 г. в гр. Роман и настоящ адрес от 2008 г. в гр. София,
а ищцата И.Н. има постоянен и настоящ адрес от 2010 г. в с.***, общ. Плевен.
В тази връзка показанията на свидетеля Илиян С., че ищците постоянно
живеят в гр.Бяла Слатина на ул.”***” *** и че всички живеят заедно, са в
явно противоречие с тези на свидетелката Г. И. и посочените писмени
доказателства, поради което съдът не ги кредитира в тази част, а показанията
на свидетелката Г. И., че двамата ищци идват при тях често и Б. поддържал
връзка и по телефона с тях, са недостатъчни да обосноват извод, че
пострадалия е заемал пълноценно място в живота им в последните десет
години от живота си.
Така изложените от двамата свидетели факти, по мнение на настоящия
състав, не са от естество да обусловят основателност на предявените искове в
пълните им размери от по 180 000 лева на всеки от ищците, а други –
необсъдени от съда, но изводими от събраните свидетелски показания
релевантни факти, няма. Поради така съобразените факти, обезщетението по
справедливост на всеки от ищците, съгласно чл. 52 ЗЗД, ще следва да се
ограничи до размер от по 80 000 лева. Това е справедливото обезщетение в
репарация на неимуществените вреди, които ищците са претърпели от
смъртта на Б. С. П., същото съответства на характера и интензивността на
претърпените от ищците морални страдания, на икономическата конюнктура
в страната към момента на увреждането, и на съдебната практика по сходни
случаи.
По възражението за съпричиняване:
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
16
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало,
наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като
неблагоприятен резултат. Само това поведение на пострадал, което се явява
пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови
извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е налице
винаги, когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки за
възникване на вредите. Приносът на пострадалия следва да бъде надлежно
релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред
първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при
условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела.
Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може
да почИ. Н. П.едположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен
начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той
обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е
улеснил неговото настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични
доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем.
Съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли
за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос.
Намаляването на размера на обезщетението следва да се извърши въз основа
на комплексна преценка на степента на каузалност на действията на
делинквента и на пострадалия, степента на тяхната обективна вредоносност,
като самото намаляване следва да отразява размера на участието на
увреденото лице в причиняването на общата вреда, т. е. подлежи на
съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, с
цел установяване на действителния обем, в който всеки един от тях е
допринесъл за настъпването на пътното произшествие.
В конкретния случай в отговора на исковата молба е наведено
възражение от застрахователя за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия, като пешеходец с твърдения, че същият се е поставил
в риск с неправилно движение по пътното платно.
17
Съдът намира това възражение за неоснователно, тъй като по делото не
се ангажираха никакви доказателства от ответната страна, от които да се
установи, че пострадалият, като пешеходец, се е поставил в риск с
неправилно движение по пътното платно. Напротив, от заключението по
изготвената съдебно-автотехническа експертиза, неоспорена от ответното
дружество, се установи, че на улица „***“ в гр.Бяла Слатина няма изградени
пешеходни тротоари и от двете страни е оградена с телени огради, поради
което пострадалият и другите пешеходци са се движили по платното за
движение. В съдебното заседание вещото лице конкретизира
местоположението на пострадалият пешеходец – същият се е намирал в
дясната част на пътя, т.е. от негова страна правилата за движение не са
нарушени. Установява се също така, че автомобилът се е движил с превишена
скорост в тъмната част на денонощието, което е затруднило пострадалия да
избегне първоначалния удар, а при последващото прегазване същият изобщо
не е могъл да реагира, тъй като е бил в безпомощно състояние.
Изложеното обосновава извода на съда, че не е налице съпричиняване
от страна на пострадалия, поради което релевираното от ответника
възражение в този смисъл е неоснователно.
При горните мотиви съдът приема, че предявените искове за
неимуществени вреди са частично основателни и следва да се уважат, като се
осъди ответното дружество ЗК „Лев Инс“ АД, гр.София да заплати на всеки
един от ищците И. Г. Н. и И. Г. Н. обезщетение за неимуществени вреди по
80 000 лева. За горницата над уважените размери до предявените размери на
обезщетение за неимуществени вреди от по 180 000 лева, исковете не са
доказани и следва да се отхвърлят като неоснователни.
По исковете с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД:
Предвид основателността на главните претенции, като основателни
следва да бъдат уважени и акцесорните претенции за присъждане на законна
лихва върху дължимите обезщетения за неимуществени вреди.
По въпроса за началният момент, от който следва да бъде присъдено
обезщетение за забава, е налице разяснение в определение № 291/27.05.2021
г. по т. д. 1343/2020 г. на ВКС, II т. о. и в решение № 128/04.02.2020 г. по т. д.
№ 2466/2018 г. на ВКС, I т. о. В последното е посочено, че спрямо договорите
за застраховка на гражданската отговорност са предвидени специални
правила, съобразно които в случаите на чл. 429, ал. 1, т. 1 и т.2 КЗ, изрично
18
чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ предвижда, че в застрахователното обезщетение се
включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ.
Следователно, от една страна отговорността на застрахователя спрямо
увреденото лице е функционално обусловена от отговорността на
застрахования, включително и по отношение на лихвите за забава, които
последният дължи на увредения. От друга страна, за разлика от КЗ (отм.),
новият КЗ /в сила от 01.01.2016 г. /, в чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗ изрично
лимитира включените в застрахователното обезщетение, а оттам и в
застрахователната сума, лихви за забава като ги ограничава до тези, които
текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования
на осн. чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване на застрахователя
за настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице или от датата
на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение, но не и от датата на настъпване
на застрахователното събитие. След предявяване на претенцията по чл. 498
КЗ, за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по
чл. 496 КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно
обезщетение е свързано с: 1/ изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал.
1, т. 1 и т. 2 КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/
с възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в
съда на осн. чл. 498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1 КЗ.
В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка «Гражданска отговорност», в застрахователната сума по чл. 429
КЗ /в сила от 01.01.2016 г./ се включва дължимото от застрахования спрямо
увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на
уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от
увреденото лице пред застрахователя, а не и от момента на увреждането.
В процесния случай застрахователят е уведомен за застрахователното
събитие на 29.03.2021 г. с предявяване на застрахователната претенция от
адв. А. Б. – САК с молба вх. № 4156/29.03.2021г., тъй като не се установи
застрахования да е извършил такова уведомяване. От този момент следва да
бъде присъдено обезщетение за забава, а претенциите за обезщетение за
забава за периода от 15.03.2021 г. до 28.03.2021 г. - отхвърлени.
19
По разноските в процеса:
С оглед изхода на делото всяка от страните има право на разноски.
Ищците са направили разноски за държавна такса от 2 000 лв., за
възнаграждение на вещото лице по назначената експертиза 300 лв. и за
съдебно удостоверение от 5 лв. и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът им дължи направените по делото разноски по съразмерност в
размер 1024, 45 лева.
С оглед изхода на спора, отправеното своевременно искане и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата вр.
чл. 7, ал. 2, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в полза на процесуалния представител на
ищците адв. П.Д. К. – САК следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер 5676. 00 лв. с ДДС за предоставената безплатна
правна помощ съразмерно с уважената част от исковете. Претендираното
адвокатско възнаграждение е равно на минималния еднократен размер по
Наредба 1/2004 г., поради което възражението за прекомерността му е
неоснователно.
От ответника се претендират разноски от 1000 лв. за адвокатско
възнаграждение, съгласно списъка по чл.80 ГПК /с.179/. Съразмерно с
отхвърлената част от исковете, ищците следва на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК да
бъдат осъдени да заплатят на ответника разноски в размер 555, 56 лв.
Възражението за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е в размери, значително
по-ниски от минималния еднократен размер на възнаграждението по Наредба
1/2004 г.
Когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса
или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати
всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза
на съда – чл. 78, ал. 6 ГПК. С оглед изложеното, ответното дружество следва
да бъде осъдено да заплати съразмерно с уважената част от исковете сумата
4360 лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд –
Враца, представляваща дължимата държавна такса.
Така мотивиран, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
Врачански окръжен съд
20
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.София, ***, представлявано заедно от С. Н. А. и П. В. Д. –
изпълнителни директори, ДА ЗАПЛАТИ на И. Г. Н., ЕГН ********** от с.
***, общ.Плевен, *** и И. Г. Н., ЕГН ********** от гр.***, сумите по 80 000
/осемдесет хиляди/ лева на всеки от тях, представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
смъртта на Б. С. П. в резултат на ПТП, настъпило на 08.03.2021 г. около 19:35
ч. в гр. Бяла Слатина на кръстовището между *** и ***, по вина на водача И.
Н. П., управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С-220“ с peг. №
EH *** КТ, застрахован по застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите" при ЗК "Лев Инс" АД, ведно със законната лихва върху
тези суми, считано от 29.03.2021 г., до окончателното им изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за обезщетение за неимуществени вреди с
правно основание чл. 432 КЗ вр. чл. 380 КЗ, във вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД в
частта за разликата над присъдените 80 000 /осемдесет хиляди/ лева за всеки
от ищците до предявените размери от по 180 000 /сто и осемдесет хиляди/
лева за всеки от ищците, частично предявени от по 250 000 лв., както и
исковете за заплащане на обезщетение за забава върху обезщетенията за
неимуществени вреди за периода от 15.03.2021 г. до 28.03.2021 г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.София, ***, представлявано заедно от С. Н. А. и П. В. Д. –
изпълнителни директори, ДА ЗАПЛАТИ на И. Г. Н., ЕГН ********** от с.
***, общ.Плевен, *** и И. Г. Н., ЕГН ********** от гр.***, по съразмерност
разноски 1024, 45 лева.
ОСЪЖДА И. Г. Н., ЕГН ********** от с. ***, общ.Плевен, *** и И. Г.
Н., ЕГН ********** от гр.***, ДА ЗАПЛАТЯТ на ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.София, ***, представлявано заедно от
С. Н. А. и П. В. Д. – изпълнителни директори, разноски по съразмерност в
размер 555, 56 /петстотин петдесет и пет и 56 ст./ лв. за адвокатското
възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.София, ***, представлявано заедно от С. Н. А. и П. В. Д. –
21
изпълнителни директори, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П.Д. К. – САК с адв.
номер *** с адрес на кантората гр.***, сумата 5676. 00 /пет хиляди шестотин
седемдесет и шест/ лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на И. Г. Н., ЕГН
********** и И. Г. Н., ЕГН ********** - ищци по т.д. № 183/2021г. на
Окръжен съд - Враца, съразмерно с уважената част на исковете.
ОСЪЖДА ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.София, ***, представлявано заедно от С. Н. А. и П. В. Д. –
изпълнителни директори, ДА ЗАПЛАТИ полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Окръжен съд - гр. Враца държавна такса в размер 4360,00
/четири хиляди триста и шестдесет/ лв., съразмерно на уважената част от
исковете, както и 5 (пет) лева – за служебно издаване на изпълнителен лист
при неплащане на сумата в срока за доброволно изпълнение.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - София в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
22