Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер
260045 Година
15.11.2021 Град Г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Г.Т РАЙОНЕН
СЪД IV
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет
и първи октомври
Година 2021
в публично съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: А.Д.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 199 по описа за
2020 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са
първоначални
искове по чл. 127, ал. 2 СК и насрещни искове по чл. 127,
ал. 2 и чл. 127а, ал. 2 СК.
Ищецът С.С.Б.
твърди
в първоначалната си искова молба, че с
ответницата били родители на малолетното им
дете
С.С.Б., което било родено на *** г. в Г..
Ответницата имала още две деца, които понастоящем живеели с нея. От 2016 г.
страните живеели в Г. с трите деца, където останали до август 2018 г.,
след което се
били прибрали
всички заедно в Б. в - на ищеца в гр. Г., където отново живеели заедно. През времето
на общото им съжителство имали хубави и неприятни моменти.
Отношенията им се влошили. Ответницата злоупотребявала с алкохол и давала лош
пример на децата си. Въпреки това ищецът искал да запазят връзката си и се
грижи за всички деца. Имал работа, получавал добро възнаграждение
и се грижел за всички вкъщи. На 19.04.2020
г., което било Великден, когато се прибрал от работа,
ответницата била видимо повлияна от алкохол. Започнала да го
обижда, а той не ѝ обърнал внимание. Заедно отишли на гости при родителите му, където тя
продължила да консумира
алкохол. Заяждала се с него и родителите му, като
брат му ѝ
направил
забележка, а ищецът я помолил да бъдела по-спокойна, при което тя го
обидила отново и си
тръгнала сама.
Той се
прибрал с
децата вкъщи. Тя взела двете си по-големи деца, ключа за
колата и му заявила, че го напускала. Поради
техническа причина не успяла да потегли с автомобила, взела децата и излязла
без кола. Отишла при техен съсед и не се прибрала повече същата вечер. От
20.04.2020 г. не знаел къде живеела с двете си деца.
По-малкото дете С. останало при него
и
повече не било търсено от майка си. От тази дата
до 09.05.2020 г. не бил чувал ответницата, която
не била звъняла
да пита за детето им, нямал информация къде се
намирала и понастоящем. Същата не притежавала жилище, а всичките
й близки
били
в Г.. На 09.05.2020 г. му се обадила, че заминава за Г. и поискала от
него да подпише пред нотариус декларация, за да вземела С.
със себе си в чужбина. Ищецът отказал, защото не било подходящо
за това им невръстно дете да бъдело водено в
чужбина, да живеело в несигурна среда и с лошия пример, който
ответницата давала на по-големите си деца. Същата не била способна да
се грижи
за д. им, докато той работел, грижел се за
детето и получавал помощ от родителите си, които изцяло му помагали при
отглеждането й. Първоначалното му искане
е да
се определи на адреса му в гр. Г. местоживеенето и предоставят
на него за упражняване родителкте права върху малолетното на
страните дете и се определи на ответницата посочения в първоначалната му искова
молба режим на лични отношения с него, като се осъди същата да заплаща на това
си дете, чрез него, като негов баща и законен представител, 200 лева
месечна издръжка от постановяване на решението до настъпване на основания, за нейното
изменение или прекратяване, като моли да се прекратят като
недопустими насрещния иск на ответницата по чл. 127, ал. 2 СК и отхвърли, като
неоснователен, предявения от същата насрещен иск по чл. 127а, ал. 2 СК, с
възражения и доводи, изложени подробно в подадения в срок отговор на тези
искове по присъединеното към настоящото дело гражданско дело № 250 по описа за
2020 г. на Г.т районен съд.
Ответницата Д.Т.
Кузмова не е подала писмен отговор, като след присъединяване по чл. 213 ГПК към
настоящото на образуваното по исковата й молба друго гражданско дело № 250 по
описа за 2020 г. на Г. районен съд, следва да се приеме, че в срока за
отговор е предявила против ищеца, а съдът
приел за съвместно разглеждане с първоначалните му
искове, предявените
от нея със същата й искова молба насрещни искове, по които твърди в
същата си по същество насрещна искова молба, че на - г. в Г. се
родила д. й
С. С.Б., с която и ищецът, който
бил неин баща, живели и се грижили за нея в Г., а
след това и в дома му в гр. Г.. От април 2020 г. били във
фактическа раздяла, като тя живеела в П., а ищецът в Г. с д. им. Имала намерение
да отиде в Г., където имала осигурена работа и ползвала социални
помощи. Щяла да живее с майка си и гарантирала родителски
капацитет, който осигурявал грижи с
оглед пола и възрастта на детето им. Ищецът обаче
категорично
отказвал да даде съгласие за издаване на паспорт и здравна карта на детето
им,
като целта му била да я принуди да живеели заедно. Имала три деца,
които живеели неразделно в Г. и Б.. Върнала се
в
Г., където живеела под наем. Работела на трудов
договор. Ползвала помощи и подкрепа от майка си, която също
пребивавала в Г.. Насрещното искане е да се
предостави
на ответницата упражняването на родителските права върху
малолетното им с ищеца дете и определи на същия посочения в
насрещната й искова молба режим на лични отношения с него, и се осъди същият да
заплаща на това им дете 200 лева ежемесечна издръжка, считано от
април 2020 г. и се даде заместващо съгласие за издаване на паспорт
на това им дете и напускане на страната със
същото
без съгласието на бащата и отглеждането му за неопределено време в Г. на адрес
45307 Е., Лайтерщрасе 7.
Дирекция „Социално подпомагане” Г., редовно
призована, не изпраща представител, а представя
социални доклади, с които взема писмено
становище по закрила правата и интересите на малолетното дете на страните в
настоящото производство.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на
страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от
значение за спорното право, намери за установено следното:
По
първоначалните и насрещни искове по чл. 127, ал. 2 СК
От социалните доклади на
ДСП Г. и
социалния доклад на Службата за социално подпомагане на младите хора в Е., Г.,
преценени съвкупно с показанията на разпитаните по делото
свидетели И.И. (-ка на страните), Г.
И. (-
на страните), М.Щ.
(-
на ответницата) и
Ж. И. (-
на страните), които съдът
кредитира, тъй като са непосредствени, последователни и логични, и
не противоречат на останалите доказателства, с изключение на показанията на
свидетелката Щ. в частта им, че ищецът злоупотребявал, тъй като ответницата го
била издръжала в Г., а той не работел и „..вземал треви или каквото и да е
било…“, и се опитвал да я злепостави, че злоупотребявала с алкохол, които в
тази им част съдът не кредитира, защото са изолирани, тъй като не се подкрепят
от нито едно друго доказателство и не са непосредствени, а почиват само на
разказаното на тази свидетелка от ответницата, което в съчетание с близката им
родствена връзка оправдава напълно недоверието, с което съдът се отнася към
тяхната достоверност в тази им част (чл. 172 ГПК), се
установява несъмнено, че страните не са сключвали граждански брак,
но са живели на съпружески начала с
двете малолетни деца на ответницата, съответно от 2016 г. до 2018 г. - в гр. Е.,
Г., а от 2018 г. до април 2020 г. - в къща на ищеца в гр. Г.. По време на съжителството
им в Г. се
е родило на - г. и малолетното
им дете С.С.Б., което до раздялата на страните е отглеждано от тях. През
съвместния им живот ответницата е злоупотребявала с алкохол, неволни свидетели
на което са ставали и децата й (св. И.И., Г. И. и Ж. И.). Поради
предизвикан от същата в такова състояние скандал на Великден вечерта през април
2020 г. страните се разделили, като ответницата оставила на грижите на ищеца
малолетната им д. С. и заминала да живее в гр. П. само с двете си родени от предходните
й брак и съжителство малолетни деца - Р. и А., където живяла с тях около два
месеца, след които заминала само с малолетния си с. да живее и работи в гр. Е.,
Г., където продължава да работи и живее с това си дете към датата на
приключване на устните състезания по делото, а малолетната й д. А. е отглеждана
през този период от нейният баща, а малолетното на страните дете С. е
отглеждано през същия период от ищеца в - му в с. Г., помощ за което същият е получавал
през този период от живеещата в същата къща негова майка и баба по бащина линия
на това дете, видно от съвкупната преценка на горепосочените социални доклади и
кредитираната част от показанията на разпитаните по делото горепосочени
свидетели. От раздялата на страните до приключване на устните състезания няма данни
ответницата да е търсела контакт с отглежданата от ищеца през същия период тяхна
д., нито последният да е възпрепятствал контактите й с нея, което се установява
от кредитираната част на показанията на разпитаните по делото свидетели И.И., Г.
И., М.Щ. и Ж. И.. Доказателства за противното не представляват обясненията на
ответницата при изслушването й от съда по чл. 59, ал. 6 СК, защото са изгодни
за нея (л.
103-104),
а доказателства в тяхна подкрепа няма по делото (чл.
175 и 176 ГПК). Поради
това през този период на раздялата на страните ответницата отсъства трайно от
живота на това дете, за което през същия период единственият родител, който
полага грижи за него, е ищецът, който е подпомаган в обгрижването му от своите
родители, видно от кредитираната част на показанията на същите горепосочение
свидетели и изготвения на 08.07.2021 г. социален доклад от ДСП Г. (л.
116-117).
Поради това същото дете е привързано именно към него и неговите родители (л.
117). Други
релевантни доказателства няма представени по делото.
При тези
установени по делото обстоятелства, съдът намери, че предявените от
ищеца първоначални искове са доказани напълно в своето основание
и поради това, като основателни, следва да се уважат, а
предявените от ответницата насрещни искове по чл.
127, ал. 2 СК
- да се отхвърлят, като неоснователни. Според нормата
на чл.
127, ал. 2 СК, когато родителите не са съпрузи, не живеят заедно и не могат да
постигнат съгласие при кого от тях да живеят децата им, спорът се решава от
районния съд, който се произнася относно местоживеенето, упражняването на
родителските права, личните отношения и издръжката на децата съгласно чл. 59,
142, 143 и 144 СК. При този иск съдът служебно определя не само при кого от родителите
да живеят децата им, но и кой от тях да упражнява родителските права върху на тях, режима
на лични отношения и издръжката им, защото
живеенето с родителя е съществен елемент от съдържанието на родителските права
и задължения, като текущото им упражняване се извършва от родителя, при когото
детето живее (чл. 127, ал. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2 СК).
Поради това положението е идентично с това, като при развод, който извод следва
и от самата норма на чл. 127, ал. 2, изр. 1 СК, която препраща към тази на чл.
59 СК, както и от обстоятелството, че извънбрачните деца не могат да се
поставят в неравностойно положение в сравнение с родените по време на брака, а в случай на
развод съдът служебно се произнася по всички тези въпроси и без искане на
страните, респективно - без да е обвързан от последното (чл.
59, ал. 2 СК).
За
разлика от исковото производство, в производствата по спорна съдебна
администрация, каквото е настоящото, съдът не е обвързан от исканията и
възраженията на страните, защото е длъжен служебно да следи
за спазването на най-добрия интерес на децата и съблюдавайки
го
да определя служебно най - подходящите
за тях мерки. Не само относно местоживеенето, упражняването на
родителските права и издръжката им, но и относно
личните им отношения с родителя, при когото няма да останат да живеят (чл. 59,
ал. 2, във вр. с чл. 127, ал. 2 СК, Р 669-1992-II г.о. и Р 195-2011-IV г.о.).
В случая по
делото се установи, че след раздялата на страните, единствено
ищецът е този, който полага ежедневни и
адекватни лични
усилия за оглеждането, възпитанието и издръжката на
малолетното им с ответницата дете. Поради това то следва да остане да
живее при него
(чл. 59, ал. 4, във вр. с чл. 127, ал. 2, изр. 1 СК и р. II,
б. “в” от ППВС № 1/1974 г.). Вярно е, че и
двете страни са поискали да упражняват родителските права върху това си дете,
което е указание за сериозната им загриженост и желание да изпълнят родителския
си дълг. Вярно е, че и двете страни разполагат с помощта на своите майки за
обгрижването на това им дете през времето, когато работят, а не би могло да се
приеме, че някоя от тях разполага и с чувствително по-добри жилищно – битови
условия за отглеждането на това им дете, доколкото и двете страни работят и
получават доходи и са осигурили жилища за отглеждането на това им дете, макар и
ищецът да е съсобственик на ¾ идеални части от това, в което живее с детето
в гр. Г., а ответницата да живее в жилище под наем в Г.. Вярно е също така, че
това дете на страните е от женски пол и на ниска възраст, а видно от
заключението на представения по делото социален доклад на Службата за социално
подпомагане на младите хора в Е., Г., няма представени пред изготвилите го
социални работници доказателства ответницата да не е в състояние да осигури
адекватни грижи и за това си дете в Г., където живее под наем с малолетния си с.
и работи като касиер в павилион (л. 196).
Но също така е вярно, че именно тя при раздялата на страните е изоставила
на ищеца грижите за това им невръстно дете и няма доказателства по делото да е
търсила контакт с него, при което не е целесъобразно предоставянето на това й
дете на нейните грижи при положение, че по делото има и данни в показанията на
свидетелите И.И., Г. И. и Ж. И., че злоупотребява с алкохол, което създава
отрицателен неин нравствен облик и лош пример за това дете. А такива аморални прояви
са несъвместими с изискването на закона и пречка да се предоставят на нея родителските
права върху същото дете (чл. 59, ал. 4, във вр. с
чл. 127, ал. 2, изр. 1 СК и р. II, б. „б“, „е” и
„ж“
от ППВС № 1/1974 г.). В същото време от социалните доклади на
ДСП Г. е
видно, че полагащият след раздялата им ежедневни грижи за същото им
дете ищец, разполага
и с нужните родителски и възпитателски качества да го
отглежда
и възпитава в бъдеще, като между него и същото дете
съществува
и силна
емоционална връзка, каквато няма данни да има между ответницата и това й дете
- л. 40-43 и 114-117 (т. II, б. “д” от ППВС № 1/1974 г.). А всички
тези обстоятелства в своята съвкупност налагат само извода,
че в най-добрия интерес на това дете е то да продължи
да живее
в бъдеще при ищеца, като негов баща, при когото поради
това ще следва
да се определи местоживеенето му в Р. Б. и му се
предоставят за упражняване родителските права върху него.
Това
налага съдът служебно да определи и подходящ режим на лични отношения на
ответницата с това й дете, без да е обвързан в тази насока от исканията и
възраженията на страните (Р 195-2011-IV г.о.). По този въпрос съдът съобрази,
че мерките относно личните отношения на децата и родителите се определят с
оглед на всички обстоятелства по делото. Те трябва да обезпечават колкото е
възможно по-широк контакт между децата и родителя, при когото те не са оставени
за отглеждане и възпитание, освен ако поведението му поставя в опасност
личността, възпитанието или здравето им (Р 758-1973-II г.о., Р 2301-1971-II
г.о. и Р 291-2012-III г.о.). В случая, с оглед установените по делото данни за злоупотреба
на ответницата с алкохол, която, видно от показанията на свидетелката И.И., продължава
и понастоящем в Г. (л. 47), поставящи в опасност
възпитанието и обуславящи отрицателен неин нравствен облик и лош пример за малолетното
им с ищеца дете, налага ограничаване на режима й на лични контакти с него до
следния, който поради това, вземайки предвид и ниската възраст на това дете и
местоживеенето на ответницата в Г., съдът следва да определи на същата с това й
дете, а именно: всяка последна събота и неделя от месеца, от 10.00 часа до
16.00 часа без преспИ.е и в присъствието на бащата С.С.Б. (като
защитна мярка по чл. 59, ал. 8, т. 1 СК) -
до навършване на петгодишна възраст на детето, а след това - всяка първа и
трета събота и неделя от месеца, от 09.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя
с преспИ.е, по Коледните празници - всяка нечетна година и по Новогодишните
празници - всяка четна година, както и един месец през лятото, несъвпадащ с
платения годишен отпуск на ищеца (чл. 59, ал. 3 и ал. 8, т. 1 СК).
При
решаването на въпроса за дължимата се на това дете издръжка, съдът съобрази от
една страна нуждите му от такава с оглед възрастта му и обикновените условия на
живот за него, както и установените несъмнено по делото обстоятелства,
че същото дете посещава детска градина, видно от социалния доклад, за което
също са необходими средства за ежемесечна такса (л.
116).
От
друга страна съдът прецени и възможностите на родителите на
това дете
да му осигурят издръжка, с оглед на техните доходи, имущество,
квалификация и работоспособност (чл. 142 и 143, във вр. с чл. 127, ал. 2 СК). В
тази насока, за разлика от ищеца, ответницата има и други две ненавършили
пълнолетие деца, от реда на малолетното им с ищеца дете, на които също така е
задължена безусловно да осигурява издръжка (чл. 141, т. 1 СК). От
съвкупната преценка на социалния доклад от 08.07.2021 г. на ДСП Г. и
представените от ищеца декларация за СИС и н.а. № 116/2018 г., се установява
още, че същят има - образование и е едноличен собственик на капитала на -, от
която си дейност е декларирал пред изготвилите доклада социални работници, че
получава месечен доход от 5000 лева, което значително надвишава средномесечния
осигурителен доход за страната на трудоспособния български гражданин, който за
август 2021 г. е 1143.90 лева по данни на НСИ, публикувани в интернет, а
притежава и ¾ идеални части от посочения в н.а. № 116/2018 г. имот (л.
5, 44 и 117).
Ответницата не е представила декларация за семейното си и имотно състояние, но
от съвкупната преценка на представените с исковата й молба по гр.д. № 250 по
описа за 2020 г. на ГРС договор за наем и трудов договор, и представения по
делото социален доклад на Службата за социално подпомагане на младите хора в Е.,
Г., и договор за наем, се установява несъмнено още, че същата живее с
малолетния си с. в жилище под наем в гр. Е., Г., за което заплаща месечен наем
от - (л.
198) и
работи по трудов договор на длъжност - с месечно трудово възнаграждение от -,
като получава и обезщетения от центъра за заетост в непосочен в социалния
доклад на Службата за социално подпомагане на младите хора в Е., Г. - размер (л.
196-212 и л. 10-20 от гр.д. № 250/2020 г. на ГРС). Няма
обаче и данни същата да е неработоспособна или с намалена работоспособност.
Тъкмо напротив. Видно е от горепосочените доказателства същата е работоспособна
и работи. Поради това съдът намери, че и тя, както ищеца, разполага с
необходимите за страната възможности да осигурява издръжка на малолетното
им дете
в границите на дължимата се от нея такава, обусловени от
нуждите на това дете (т. 11 ППВС 5/1970 г.). Следва при разпределение между
страните на дължимата се на същото месечна издръжка да се
има предвид и обстоятелството, че ищецът ще
упражнява в бъдеще родителските права върху него (т. 7 от
ППВС № 5/1970 г.).
При тези
установени по делото обстоятелства, съдът намери, че за задоволяване на нуждите
от издръжка на това малолетно на страните
дете,
с оглед възрастта му и правилното му развитие, отглеждане и възпитание, и обстоятелството,
че посещава детска градина, е необходима и достатъчна общо сумата от 271 лева
месечно, от която с оглед възможностите й ответницата може и
следва да поеме заплащането на ежемесечна издръжка на това си дете в размер на 165 лева, а
останалата част от сумата, до необходимите за същото дете
общо
271 лева
месечно, следва да се поемат от ищеца по делото,
като негов баща, ведно с непосредствените грижи по неговото
отглеждане
и възпитание. Поради това предявеният от ищеца първоначален иск за
присъждането на месечна издръжка на това дете следва да се уважи до
сумата от 165 лева, а в
останалата му част, над същата, до претендираната с него
по-голяма
от 200 лева, същият
иск следва да се отхвърли, като неоснователен. С
оглед обстоятелството, че с постановеното по делото определение по привременни
мерки от 08.06.2021 г. по делото ответницата е осъдена да заплаща 200 лева месечна
издръжка на това си дете, което определение има сила до постановяване на влязло
в сила решение по делото по този въпрос, то дължимата се от нея издръжка на
това й дете от 165 лева месечно, следва да бъде присъдена от датата на влизане
в сила на настоящото решение, заедно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска до изплащането й (така и т. IХ от ППВС № 5/1970 г.).
По
предявения насрещен иск по чл. 127а, ал. 2 СК
По
този иск, като взе предвид, че ВКС приема в задължителната си практика, че основателността
му е обусловена от определяне преди това на местоживеенето на детето при
родителя, който е предявил този иск, а в случая съдът определи местоживеенето
на малолетното на страните дете при ищеца в Р. Б., то този предявен от
ответницата обусловен насрещен иск по чл. 127а1 ал. 2 СК се явява неоснователен
и следва да се отхвърли само на това основание, защото съдът е определил
местоживеенето на малолетното на страните дете при ищеца в Р. Б., а не при нея
в Г. (в този смисъл Р 466-2010-IV г.о. и Р 483-2012-IV г.о.).
По
отношение на разноските по делото
С оглед
характера на настоящото дело на спорна съдебна администрация, всяка
от страните следва да понесе сторените от нея разноски така, както ги е
направила, защото правилата на
чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК за присъждане на разноски съобразно изхода на спора, не
могат да намерят приложение по делата по чл. 127, ал.
2 и чл. 127а, ал. 2 СК пред първата инстанция,
каквото е настоящото дело. Това разрешение следва от характера на
производството по спорна съдебна администрация, която
е приложима при
спор относно родителските права и въпросите за пътуване на
дете в чужбина и издаване на необходимите документи за това. За разлика
от исковото производство, в настоящото не се решава със сила
на пресъдено нещо спор за съществуването на едно материално право, а само се администрира/оказва
съдействие на спорещите родители относно начина на
упражняване на родителските права, признати и гарантирани от закона, и
въпросите за пътуване на детето в чужбина и издаване на необходимите за това
документи така,
че липсва типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец
и ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за защита
по най-добрия начин на интересите на детето, ползва и двамата му
родители.
Поради това в първоинстанционното производство всеки от тях следва да понесе разноските,
които е направил, независимо от изхода на спора (така Опр. 385-2015-I г.о.). В
този смисъл исканията на страните за присъждане на разноски с оглед изхода на настоящото
дело се явяват неоснователни. В тежест на ответницата обаче
следва да бъде възложена дължимата се държавна такса от 237.60
лева
върху присъдената издръжка на малолетното дете (чл. 78, ал. 6 ГПК).
Воден от
горните мотиви, Г.т районен съд
Р Е
Ш И:
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на малолетното дете С.С.Б., с ЕГН **********, в Р. Б. при
неговия
баща С.С.Б.,
с ЕГН **********, с адрес ***.
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права върху малолетното дете С.С.Б., с ЕГН **********,
на неговия баща С.С.Б. с п.с.
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения на майката Д.Т.К.,
с
ЕГН **********,***, с настоящ адрес *** и
постоянно местопребиваване - Р. Г., с малолетното й дете С.С.Б.,
с ЕГН **********: майката може да вижда и взема детето при себе си всяка
последна събота и неделя от месеца, от 10.00 часа до 16.00 часа без преспИ.е и
в присъствието на бащата С.С.Б. с п.с. - до
навършване на петгодишна възраст на детето, а след това - всяка първа и трета
събота и неделя от месеца, от 09.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя с преспИ.е, по
Коледните празници - всяка нечетна година, а по Новогодишните празници - всяка
четна година, както
и един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на бащата С.С.Б. с п.с.
ОСЪЖДА Д.Т.К. с п.с., да заплаща на малолетното си дете С.С.Б.,
с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен
представител С.С.Б. с п.с., ежемесечна издръжка в размер на 165 лева, считано от датата
на влизане в сила на настоящото решение, до настъпване на
законни основания, за нейното изменяване или прекратяване, заедно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й, КАТО ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен този предявен първоначален иск
за присъждане на издръжка на малолетното дете В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, над сумата
от 165 лева месечно до претендираните 200 лева
месечно.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Д.Т.К. с п.с.,
против С.С.Б. с п.с., насрещни искове по чл. 127, ал. 2 и чл. 127а, ал. 2 СК за
предоставяне на нея за упражняване на родителските права върху малолетното им дете
С.С.Б. и определяне на същия на режим на лични отношения с него и осъждането му
да заплаща на това им дете 200 лева месечна издръжка, считано от април 2020 г.,
както и разрешаване без негово съгласие на издаването на паспорт и напускане на
страната със същото дете и отглеждането му за неопределено време в -.
ОСЪЖДА Д.Т.К.
с п.с., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на Г. районен съд, сумата от 237.60 лева за
държавна такса върху присъдената издръжка на малолетното дете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред
Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по
делото.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: