Протокол по дело №426/2024 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 81
Дата: 19 февруари 2025 г. (в сила от 19 февруари 2025 г.)
Съдия: Мария Кирилова Терзийска
Дело: 20243100900426
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 8 август 2024 г.

Съдържание на акта


ПРОТОКОЛ
№ 81
гр. Варна, 19.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
Сложи за разглеждане докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело №
20243100900426 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 14:03 часа се явиха:
Ищецът И. Р. И., редовно призована, не се явява в съдебно заседание,
представлява се от адвокат Г. Г. и от адвокат Г. Н., редовно упълномощени и
приети от съда от днес.
Ответникът „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, редовно
призован, не се явява законен представител на дружеството, не се
представлява в съдебно заседание.
Вещото лице Т. К. А., редовно уведомена, не се явява в съдебно
заседание.
СЪДЪТ докладва молба вх. № 4557/17.02.2025 г. от адв. В. Т.,
пълномощник на ответника, с която заявява, че поради служебна
ангажираност няма да присъства в съдебно заседание. При липса на
процесуални пречки, моли да се даде ход на делото.

АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните и отсъствие на
процесуални пречки намира, че следва да бъде даден ход на делото, поради
което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ на основание чл. 143 от ГПК пристъпи към изясняване
фактическата страна на спора.

1
АДВ. Н.: Нямаме възражения по проекто-доклада.

СЪДЪТ докладва, че с молба вх. № 4557/17.02.2025 г. ответникът
заявява, че поддържа изцяло оспорванията и възраженията си срещу
основателността на исковете, както и всички доказателствени искания. Не
отправя изявления за несъгласие с проекта за доклад.

СЪДЪТ докладва, че за преценка дали са налице основанията по чл.
229, ал. 1, т. 4 от ГПК за спиране на производството поради висящо
наказателно такова, е изискал справки от съответното РПУ и РП Варна, ТО -
Девня.
С писмо вх. № 3878/10.02.2025 г. Районна прокуратура – Варна, ТО-
Девня уведомява, че разследването по ДП № 2022/2022 г. по описа на У-МВР-
Вълчи дол е приключило. Делото е внесено от прокуратурата в РС-Девня за
разглеждане, със споразумение за решаване на делото по реда на чл. 371, ал. 5,
вр. ал. 1 от НПК от 30.01.2025 г. Предаден е на съд И.Хр.И.. Образувано е
НОХД № 31/2025 г. по описа на РС-Девня, което е приключило на дата
07.02.2025 г. с одобряване на внесеното споразумение.
Приложено е копие на споразумение за решаване на делото по реда на
чл. 381, ал. 5, вр. ал. 1 от НПК от 30.01.2025 г.
В тази връзка СЪДЪТ е изискал информация от РС - Девня за етапа на
движение на производството по НОХД № 31/2025 г. Констатира се, че делото е
приключило със споразумение, одобрено в заседание на 07.02.2025 г., влязло в
сила на същата дата поради необжалваемост.
Така нововъзникналите факти и обстоятелства сочат на първо място, че
към настоящия момент не са налице основания за спиране на производството
по делото, доколкото е налице влязъл в сила съдебен акт на наказателния съд и
на следващо място, налага се корекция на проекта за доклад в следните части:
По отношение на разпределената доказателствена тежест към ищеца,
същият следва да докаже вид, характер и интензитет на претърпени болки и
страдания, както и предоставяне на банковата сметка на застрахователя по
извънсъдебната претенция.
На страните следва да се укаже, на основание чл. 300 от ГПК, че
влязлото в сила споразумение по НОХД № 31/2025 г. по описа на РС-Девня, в
сила от 07.02.2025 г. е задължително за гражданския съд относно
извършването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца,
поради което и тези въпроси не могат да се пререшават, включително досежно
разпоредбите от ЗДвП, които са посочени като нарушени, а именно: чл. 20, ал.
1 и чл. 21, ал. 1, ред 2, колона 2-ра от ЗДвП.
В тази връзка СЪДЪТ указва на застрахователя, че няма да се произнася
по направените от него оспорвания по елементите от фактическия състав на
деликта.
На основание чл. 146, вр. 374 от ГПК СЪДЪТ, като взе предвид
становищата на страните намира, че проектът за доклад следва да бъде вписан
като окончателен, с направените в днешно съдебно заседание корекции,
поради което
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА проекто-доклада, изготвен с Определение № 83 от
16.01.2025 г. за окончателен доклад по делото, със следните корекции:
По отношение на разпределената доказателствена тежест към ищеца,
същият следва да докаже вид, характер и интензитет на претърпени болки и
страдания, както и предоставяне на банковата сметка на застрахователя по
извънсъдебната претенция.
На страните указва, на основание чл. 300 от ГПК, че влязлото в сила
споразумение по НОХД № 31/2025 г. по описа на РС-Девня, в сила от
07.02.2025 г. е задължително за гражданския съд относно извършването на
деянието, неговата противоправност и вината на дееца, поради което и тези
въпроси не могат да се пререшават, включително досежно разпоредбите от
ЗДвП, които са посочени като нарушени, а именно: чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1,
ред 2, колона 2-ра от ЗДвП.
СЪДЪТ указва на застрахователя, че няма да се произнася по
направените от него оспорвания по елементите от фактическия състав на
деликта.
Съгласно горното определение СЪДЪТ е допуснал до приемане в
съдебно заседание писмените доказателства, представени от страните,
допуснал е при режим на довеждане двама свидетели на ищеца, допуснал е
провеждане на САТЕ, СМЕ и СПЕ.
На ищеца е издадено съдебно удостоверение със съдържание, посочено
в доказателствената част на исковата молба.
СЪДЪТ докладва, че с молба вх. № 4557/17.02.2025 г. ответникът
представя документите, представени му от НЗОК и МБАЛ „Св. Анна“ гр.
Варна.
Връчва документите на процесуалните представители на ищеца, за
запознаване.

АДВ. Н.: Да се приемат представените доказателства.

СЪДЪТ намира, че допуснатите до приемане писмени доказателства,
както и постъпилите от ответника, следва да бъдат приети като доказателства
по делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото заверени за
вярност преписи от представените с исковата молба писмени доказателства,
както следва: Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 253р-
1647/12.02.2022г по описа на РУ гр. Девня към ОДМВР Варна; Искане за
клинико-лабораторни изследвания на МБАЛ Света Анна -Варна АД; Епикриза
от МБАЛ Еврохоспитал ООД, отделение Ортопедия и травматология;
Амбулаторен лист № 22273C058F74 от 30.09.2022 г.; Амбулаторен лист №
22277А013E36 от 30.10.2022 г.; Детекторна компютърна томография № 5272
от 10.10.2022 г.; Амбулаторен лист № 22291С01D854 от 17.10.2022 г.;
Амбулаторен лист № 223099003D13 от 05.11.2022 г.; Магнитно резонансно
3
изследване на поясен гръбнак от 06.11.2022 г; Амбулаторен лист №
223443009В0В от 10.12.2022 г.; Амбулаторен лист № 006573 от 17.07.2017 г.;
Амбулаторен лист № 230804043ЕВ2 от 21.03.2023 г.; Амбулаторен лист №
23093404883А от 03.04.2023 г.; Рецепти за лекарства; Амбулаторен лист №
231759008BF3 от 24.06.2023 г.; Епикриза от 25.08.2023 г., издадена от МБАЛ
Майчин дом-Варна ЕООД; Касови бонове за извършено плащане на цезарово
сечение при раждане; Покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 1150 от
2022 г. на ЧСИ per. № 892 на КЧСИ; изпълнителен лист № 4041 от 03.08.2022
г. на РС-Варна; Заповед за изпълнение на парично задължение от 30.08.2022г
по ч.гр.д. № 10896 по описа за 2022 г. на PC Варна; Съобщение по изп.д. №
1150/2022г на ЧСИ с per. № 892 на Окръжен съд Варна; Писмо изх. №
********* от 12.12.2023 г.; Писмо изх. № ********* от 12.12.2023 г.; Писмо по
пр. пр. № 2008/2022 г. на РП Варна - ТО Девня.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото представените с
молба вх. № 4557/17.02.2025 г. от ответника, както следва: писмо изх. №
1870/20.10.2023 г., Епикриза от Клиника по ортопедия и травматология, лист
за преглед на пациент в КДБ/СО от 11.08.2022 г., лист за преглед на пациент в
КДБ/СО от 12.08.2022 г., писмо изх. № 26-03-893 от 16.08.2023 г., справка за
извършените прегледи, справка за пролежаванията в болница.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА за послужване по делото НОХД № 31/2025 г.
по описа на РС-Девня.
С оглед влязлата в сила присъда, СЪДЪТ намира, че следва да коригира
въпросите, поставени с допуснатата по делото САТЕ, в частта относно
въпросите по ИМ, като отговорът на въпроса относно механизма на
настъпване на процесното ПТП следва да бъде даден в контекста на
поставените въпроси с отговора на исковата молба и наведените твърдения за
съпричиняване, поради непоставен обезопасителен колан.
Следва да бъде указано на вещото лице да ползва материалите по
приложеното за послужване НОХД № 31/2025 г. по описа на РС-Девня.
Водим от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
КОРИГИРА въпросите, поставени с допуснатата по делото САТЕ, в
частта относно въпросите по ИМ, като отговорът на въпроса относно
механизма на настъпване на процесното ПТП следва да бъде даден в
контекста на поставените въпроси с отговора на исковата молба и наведените
твърдения за съпричиняване, поради непоставен обезопасителен колан.
УКАЗВА на вещото лице да ползва материалите по приложеното за
послужване НОХД № 31/2025 г. по описа на РС-Девня.

Във връзка с допуснатата по делото съдебно-психологична експертиза,
СЪДЪТ докладва молба вх. № 4458/14.02.2025 г. от вещо лице Т. А., с която
уведомява, че е регистрирана в списъка на вещите лица като лекар -
специалист психиатър и съдебен психиатър, както и, че поради късното й
призоваване не е изготвила експертизата в срока по ГПК. Моли за
разпореждане относно срок и вид на експертизата.

4
АДВ. Н.: Моля да остане това вещо лице. Моля да коригирате
експертизата на съдебно-психиатрична.

С оглед изявлението и като намира искането за допустимо и относимо,
ще бъде допусната корекция на вида експертиза, по която е назначена за вещо
лице д-р Т. А., като същата да се счита за съдебно-психиатрична експертиза.
Водим от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА корекция във вида на на допуснатата с Определение №
83/16.01.2025 г. съдебно-психологична експертиза, по която е назначена за
вещо лице д-р Т. А., като същата да се счита съдебно-психиатрична.

АДВ. Н.: Издаденото ни съдебно удостоверение е във връзка с
наказателното производство, което е приложено вече по делото.
АДВ. Г.: Не сме се снабдили с това удостоверение. Към настоящия
момент нямаме нужда от него.
АДВ. Н.: Моля да ни дадете възможност да се запознаем с материалите
по наказателното дело в едноседмичен срок и да посочим от кои ще се
ползваме.

С оглед горното СЪДЪТ намира, че следва да отмени Определение №
83/16.01.2025 г. в частта, в която е допуснато издаването на съдебно
удостоверение със съдържание, посочено в исковата молба.
Водим от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 83/16.01.2025 г. в частта, в която е
допуснато издаването на съдебно удостоверение със съдържание, посочено в
исковата молба.
ДАВА възможност на процесуалните представители на ищеца, в
едноседмичен срок от днес да посочат от кои писмени доказателства по НОХД
№ 31/2025 г. по описа на РС-Девня желаят да се ползват.

АДВ. Н.: Във връзка с указанията за представяне на доказателства, че
сме представили в производството преди образуване на съдебното пред
застрахователя банкова сметка, представяме писмени документи, които са във
връзка с писмо на застрахователя от 21.09.2023 г. Нашето искане, приложена
банкова сметка и обратна разписка, кога е получено.
Представяме и за ответника, в случай, че желае да ги получи.

СЪДЪТ намира, че представените от процесуалните представители на
ищеца писмени доказателства следва да бъдат приети като относими и
допустими към предмета на спора, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
5
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото представените
в днешно съдебно заседание от ищеца такива, както следва: писмо изх. №
*********/21.09.2023 г., искане относно предявена претенция за щета по
ликвидационна преписка № *********/29.06.2023 г., удостоверение от
02.10.2023 г., известие за доставяне от 05.10.2023 г.

АДВ. Н.: Водим допуснатите ни двама свидетели.

СЪДЪТ ДОПУСКА до разпит водения от ищеца свидетел, като снема
самоличността му, както следва:
Свидетелката Н. В. Р., ЕГН **********, родена в гр. В., живуща в гр.
П., българска гражданка, неосъждана, сестра на И. Р. И..
СЪДЪТ уведомява свидетелката Р. за правото й по чл. 166, ал. 1, т. 2 от
ГПК, като в случай, че желае да свидетелства предупреждава същата за
отговорността по чл. 290 от НК.
Свидетелката Р.: Желая да дам показания и обещавам да говоря
истината.
На въпроси на адв. Г.:
Свидетелката Р.: Научих, че сестра ми е претърпяла инцидент от
родителите ми. Уведомили са майка ми и тя ми предаде. Леля ми е уведомила
майка ми, тя също е участвала в катастрофата. Тъй като сестра ми не си е
вдигала телефона, може би половин час, четиридесет минути, леля ми решава
да върне обаждане, тъй като вижда, че телефонът на сестра ми звъни. Казала
на майка ми, че се е случила катастрофата. Майка ми идва при мен, казва ми и
тръгваме за Варна, за Спешното.
Когато пристигнахме в Спешното чакахме линейката още поне 40
минути. Ние бяхме преди линейката там. Събрахме се аз, баща ми, майка ми,
първата ми братовчедка и нейният мъж. Първата ми братовчедка е дъщерята
на леля ми, за която казах, че също е била в колата при катастрофата.
Всички от катастрофата пристигнаха едновременно. Не успях да говоря
със сестра ми, въпреки, че се опитах да отида до нея. Не успях да говоря,
защото тя казваше несвързани думи, не ме разпозна.
Моята леля каза, че не е адекватна и в момента на катастрофата е
изгубила съзнание. Когато се е събудила е била неадекватна, говорила е
несвързано. Това е била причината да не си вдига телефона.
Сестра ми беше в Спешно отделение 20-тина минути. Изписаха я,
казаха, че състоянието й не е толкова сериозно, за да я задържат в болницата.
Казаха, че има спукан таз и натъртване в десния крак. След това я прибрахме
при нейния мъж, те тогава живееха заедно от година и тя предпочете там
домашното лечение да бъде проведено. Месец лежеше само, тъй като
докторите ни посъветваха, понеже спукана тазова кост се лекува единствено с
почивка, тя само да лежи.
Аз бях всеки ден там, тъй като тя не можеше да се обслужва сама.
Лицето й беше жълтеникаво, очите й бяха сини, въпреки че не беше ударила
лицето си. Около очите й беше тъмно синьо, черно.
6
Казваше, че има много болки и от тях й се повдигаше постоянно,
повръщаше. Не можеше да става. Каза, че изпитва само болки. Трепереше
постоянно от болки, казваше, че й е студено. Пиеше болкоуспокояващи, но
слаби, защото не й понасяше на стомаха и повръщаше от по-силните
болкоуспокояващи.
Посетихме отново лекар, защото когато ни изписаха от Спешното
казаха, че тази болки в таза ще минат за 15 дена, но след тези дни тя
изпитваше по-силни болки и затова отидохме отново на доктор, тъй като
разбрахме, че това не е нормално постоянно да повръща и да трепери.
Отидохме на частен лекар. Искаха да й направят ЯМР. Там откриха, че
натъртването е вече хематом и има разместване в гръбначния стълб.
Усложнения. И спукания таз все още е такъв.
След това й казаха, че трябва да се оперира. Оперира се крака за да
изрежат този хематом, но все още, понеже на мястото се събира кръв, пак се
образува топче. Това е и към днешна дата.
Това топче беше се оформило преди да отиде на този лекар, с всеки ден
ставаше все по-голямо. Знам това, защото тя не можеше да го пипа, а
трябваше да правим студени компреси, аз ги правих. Със всеки ден топчето
ставаше все по-голямо и разбрахме, че не е обикновено натъртване. Направи
се спешна операция. След операцията състоянието на сестра ми не се подобри.
Тя забременя и опита да свикне да живее по този начин. Постоянно й
помагахме. В началото на бременността й беше с проходилка, тъй като я
болеше кръста при изправяне, когато седи права постоянно я болеше кръста,
но тъй като трудно забременя решиха да не правят аборт, а да износи детето. 4
месеца беше само с проходилка. След втората операция аз заживях при сестра
ми, с майка ми. Сестра ми не можеше да се обслужва сама по никакъв начин.
Тя живее в гр. С., с мъжа си. Грижата включва от пренасянето й в банята,
къпането, дори когато ходи до тоалетна съм я обслужвала аз.
След тези 4 месеца имаше все още затруднения. До ден днешен използва
проходилката, но предполагам болката не е толкова силна, колкото в началото
и успява сама да се придвижи в банята, въпреки че пак имаше нужда от майка
ми да й помага. Сега мъжът й й помага в банята. Не се обслужва сама в
банята, тя има в банята специално столче, направихме рафтчетата да ги стига
сама.
Бременността премина много тежко. Още като разбрахме, че е бременна,
дори аз, като нейна сестра настоявах да направи аборт. Постоянно
обезболяващи лекарства доколкото позволява бременността, тъй като не може
да се пият когато износва плод. Специализирани матраци, специализирани
възглавници. Обгрижвахме я по всякакъв начин, за да мине бременността
леко, но тя спеше трудно от болки в кръста, заради спуканата тазова кост.
Детето се роди преждевременно. Тя не можеше да пие обезболяващи.
Затова ходихме в болницата за системи, за да отшумяват болките, защото
плачеше с глас от болки. Един от последните пъти казаха, че днес-утре трябва
да се случи раждането, с цезарово сечение, защото тя имаше много болки и
нямаше да издържи до край да го износи.
След като роди детето сестра ми не се възстанови. Все още не живее
нормално. Прекарва времето си само в къщи. Ако се налага да се купи нещо за
7
детето или за нея, ги купувам аз. Тя не напуска дома си, защото не може да
стои дълго време права. Опитвали сме се да излизаме с количка, но минаваме
200 м и сядаме да почиваме. След още 200 м се прибираме. Има постоянни
болки и дори не може да стои седнала продължително време. Когато детето
има нужда да излезе аз съм човекът.
Сестра ми ходи на прегледи през 2 седмици, всеки месец, за да й се
следи състоянието. В момента ходи при частен лекар, който я съветва, че има
нужда от още една операция, но има голям риск да остане в инвалидна
количка, тъй като по време на ЯМР й откриха в гръбначния стълб разместване
на прешлени от катастрофата и казаха, че при наместването, понеже искат да
й слагат пръстени, може да остане в инвалидна количка. Затова тя отлага, но
ходи редовно на прегледи, където според нейното състояние й изпиват
различни болкоуспокояващи, защото например доскоро не можеше да пие
определени лекарства, вече й позволяват, защото детето започна да се храни.
Рехабилитация досега не ни е предлагал доктор, нито кинезитерапия. Аз
съм се интересувала лично, но докторите казват, че на този етап, със
спуканата ямка, не може да ходи на рехабилитация.
Досега, каквото са ни съветвали, което са ни изписвали, всичко е било
купено и спазено.
Близка съм със сестра ми, тя ми е дясната ръка, всеки ден сме били
заедно, живели сме заедно. Тази операция, която й препоръчаха, не предвижда
възможност за пълно оздравяване. Казват, че няма да се възстанови, че няма
да е както преди, но поне болките няма да са толкова остри.
Откакто се случи катастрофата, това не е сестра ми. Ние с нея не можем
да си говорим по същия начин, не можем да си споделяме. Тя изпитва
постоянни болки, не е същият човек. Празници, рождени дни, имени дни, тя
не присъства, защото изпитва болка и предпочита да си стои в къщи. Измисля
си оправдания: имам това да свърша, да гледам филм, почива ми се, изморена
съм. Тя знае, че ако дойде трябва да се приберем по-рано заради нея или ще
има болки, не иска да ни притеснява, затова празници, поводи ги караме без
нея. Предпочита да не е около нас на такива събития, защото не се чувства
добре.
Преди катастрофата работеше в една втора употреба, като ходеше на
едно обучение за аптекар, тъй като е завършила такава специалност. Идваше
всеки ден във Варна, да се обучава за помощник- фармацевт.
Тя не продължи тези си занимания след катастрофата. Доколкото си
спомням я уволниха, защото работодателят й беше казал, че тя не може да си
вземе болничен.
Сестра ми е завършила хуманитарна паралелка, с народни танци и пеене
и редовно ходеше на танци и свиреше на гъдулка като имаха любителска
трупа и се събираха по сватби, кръщенета. Викаха ги да свирят. Вече не, нито
свири, нито танцува, дори не знаем къде е гъдулката. Мисля, че я изхвърли, да
не я вижда.
Като състояние на психиката, сестра ми е лабилна. Постоянно плаче и
мисля, че е в депресия.
Тя гледа негативно на всичко. Дори днес за делото ми се обади и ми каза,
8
че няма смисъл да ходя, няма смисъл от нищо, няма смисъл от операцията,
няма смисъл от каквото и да е. Наближава рожденият й ден, имахме разговор
какво иска, тя казва „няма смисъл да правим нищо“. Не говори, не споделя, не
ме изслушва ако й споделям нещо, гледа на друга посока, не иска да
разговаряме.
Грижи се за детето си, но само първичните грижи. Това да отиде да му
вземе храната от кухнята го върша аз, да разходя детето, го върша аз. Тя го
сменя и го храни. Майка ми къпе детето, ние си играем с детето. Не къпе
детето, защото трябва да стои права и не може да стои дълго време. Къпе я
майка ми. Или когато трябва да се разходи, понеже е дете, иска да бяга, тя не
може.
Сестра ми вече не шофира, иначе е шофьор. Не може да стои седнала
продължително време.
Не коментира ПТП-то, изобщо не говорим за него, отбягва темата.
„Каквото станало, станало, нищо не очаквам“.
Сестра ми не може да взема детето на ръце и това е причина често да се
разстройва. Детето вече започна да ходи и си вдига ръчичките да я вземе, но
сестра ми не може да я вдига. Като беше бебе я вземаше на ръце да я полюлее,
но вече не може.
Мъжът й, те вече не са мъж и жена, а са съквартиранти. Той не гледа на
нея като на жена му. Тя не извършва съпружеските си задължения към него.
Ставало е въпрос с другите участници за ПТП. Леля ми е пътувала,
първият ми братовчед също. И тримата са били отзад, и тримата са били с
колани. Сестра ми е била в средата, не съм напълно сигурна.
Сигурна съм, че са били с колани, защото при удара леля ми си чупи
зъбите отгоре, отпред и си удря главата на предната седалка, а братовчед ми си
чупи ръката и пръстите на другата ръка, защото коланът го стяга назад и той с
ръцете се пази. Така са ми обяснили.
Сестра ми преди ПТП не е имала здравословни проблеми с прешлените,
с кръста. Ние сме живели заедно, не си спомням да е имала болки в кръста,
като един млад, здрав човек.
Процесуалните представители на ищеца заявиха, че нямат други
въпроси към свидетелката, след което същата беше освободена и остана в
съдебната зала.

СЪДЪТ ДОПУСКА до разпит водения от ищеца свидетел, като снема
самоличността му, както следва:
Свидетелката Д.И. В., ЕГН: **********, родена в гр. П., живуща в гр.
П., българска гражданка, неосъждана, майка на И. Р. И..
СЪДЪТ уведомява свидетелката В. за правото й по чл. 166, ал. 1, т. 2 от
ГПК, като в случай, че желае да свидетелства предупреждава същата за
отговорността по чл. 290 от НК.
Свидетелката В.: Желая да дам показания и обещавам да говоря
истината.
На въпроси на адв. Г.:
9
Свидетелката В.: Моята дъщеря претърпя ПТП на 12.02.2022 г. Беше
съботен ден, исках да й се обадя по телефона да излезем, да се разходим.
Звънях, но никой не вдигаше. След това леля й ми вдигна. Тя е на брат ми
жена. Точно по това време бях на химиотерапия и тя затова ми затваряше
телефона, за да не ме стресира. Каза, че са катастрофирали и тръгват за
Спешното. Попитах няколко пъти как е И.. Тя каза, че е в безсъзнание и че
само гледа.
В Спешното бяхме там преди линейката. Спешното във Варна. Екип
дойде и я смъкна с носилка. Говорихме с нея, но не беше адекватна, не ни
разпозна.
След прегледа И. се прибра в вкъщи, защото докторът каза, че има само
спукан таз и комоцио.
Прибра си при приятеля си, сегашния й мъж, в гр. С., защото там искаше
да се прибере.
В деня след ПТП отидохме. И. лежеше, защото докторът каза, че трябва
да е обездвижена, защото е със спукан таз. На втория ден тя цялата беше синя,
жълта, повечето плачеше, че по-добре да беше умряла, че има ужасни болки.
Ходехме постоянно за да я обслужвам. Обличах я, къпех я, всички хигиенни
нужди. След две седмици на десния й крак стана един отток. Отидохме при
доктора от Спешното, който каза, че трябва да отидем на хирург. Отидохме,
платихме си за операцията, махнаха отока, след което тя седя в болницата. Там
имаше ужасни болки и след това се прибра и пак по същия начин, трябваше да
е неподвижна. Това продължи 4-5 месеца. Правеше опити да стане, правеше
няколко крачки до прозореца с проходилка. След това, аз я къпех, свекърва й.
След 7-8 месеца тя забременя и от там започнаха проблемите още повече,
защото имаше болки, не можеше да пие успокоителни заради бебето. Искаха
да имат дете, но имаха проблеми със съпруга си. Предложиха й да махне
бебето, но тя не се съгласи.
От там започнаха проблемите, започна да я боли гръбначния стълб.
Докторите не можеха да намерят какъв е проблемът. Направихме ЯМР, който
заплатихме и казаха, че това е от гръбначния стълб и казаха, че има
разместване на прешлените от катастрофата и трябва да се направи операция,
но не може докато не се роди детето. В един момент решиха, при поредния
преглед, защото правеше много чести прегледи при гинеколожката си, тя я
прегледа и каза, че трябва да се изроди бебето, защото не може повече с тези
болки и няма медикаменти за болките. След това болките не утихват, а
продължават.
Към настоящия момент все плаче, че по-добре да беше умряла. Няма кой
да се грижи много за детето, защото мъжът й е на работа. Чувства се зле,
плаче, чувства се зле, че не е пълноценна. Преди беше по-усмихната, по-жива.
Сега се е затворила в себе си, не се среща с приятели, защото не може да седи
много права, не може дори и седнала, иска все да си легне и да си почива,
защото има болки в гръбнака.
Лекарите казаха, че в Плевен може да се направи такава операция, да се
фиксират с планки, но не дават голяма гаранция. Тя има притеснения, аз също.
Ние сме правили рехабилитация, но става по-лошо и докторът забрани
да ги правим. Всеки доктор казва различни неща, ние тръгваме, а после се
10
оказва, че става по-лошо. Хематомът още си седи, дори още има болки там, но
докторът каза, че ако го махне ще стане още по-голяма беля, т.е. юмрукът ще
влезе вътре и не знае от къде да вземе плът, за да сложи там. Най-добре е така
да стои, с този хематом засега. Той е нещо като плаваща топка.
Тя продължава да има болки, всяка вечер пие обезболяващи, но се и
пази, защото все още кърми детето. То е на 1 година и 4 месеца и тя го кърми,
защото иска да мине зимния период, за да приключи и да го отбие.
Сега не ходи на работа. Преди е ходила, но я освободиха, защото щяла да
бъде дълго време в болничен.
Сега тя не е това, което беше. Преди беше весела, събираше се с
приятели, играе, пее, танцува. От инцидента това не се е случвало и не знам
дали ще се случи. Не се събира с никой, не вдига телефон на приятели.
Разговаряла съм с леля й, с племенника, който е седял отзад, всички са
били с колани. Не знам какъв е автомобилът, не са ми разказвали много за
катастрофата. Дъщеря ми говори за катастрофата, но когато тя иска.
Домакинската работа в къщи я поемаме аз и свекърва й. Тя едва си гледа
детето.
Направили сме разходи във връзка с лечението й. Многократно сме
ходили по доктори, плащаме си прегледите, защото не работят повечето с
НЗОК. Които работят с НЗОК трябва да чакаме три месеца или повече, а тя
има болки и искаме да ги прекратим. Последният й преглед струваше 150 лв.
В болницата бяха три нощувки по 150 лв. На ЯМР, за да я прегледа
доктора и да я лекува трябва ЯМР, който струва 300 лв. защото той ще й бъде
лекуващ. Платихме го. Купуваме обезболяващи: Но-шпа, Аулин. Има и други,
които се пият по схема, почти всеки месец. Всеки ден е с болки, дори снощи
ми е писала, че си е изпила лекарствата и дано да може да поспи. Засега не
прави планове за бъдещето, засега иска да няма болки.
Случилото се отрази на нейния семеен живот. Аз повечето съм там,
мъжът й идва, заминава, виждам промяна, не си говорят много. Аз си мисля,
може би, защото аз съм там. Не е споделяла. Мисля, че има промяна в посока
проблем.
За деня повечето лежи, но трябва да пусне пералня, да я простре, да
нахрани детето. Поне 4 часа трябва да лежи, че и повече. Излизали сме на
разходка един два пъти и тя бърза да се прибере, защото казва, че не може
повече, боли я кръста, ако искам аз да се разхождам, тя се прибира. Преди
това не е имала никакви здравословни проблеми, танцувала е.
Процесуалните представители на ищеца заявиха, че нямат други
въпроси към свидетелката, след което същата беше освободена и остана в
съдебната зала.

СЪДЪТ намира, че е необходимо да укаже на процесуалните
представители на ищцовата страна, че следва да съдействат на вещите лица по
СМЕ за преглед, като в тази връзка предоставят по делото телефонни данни
или имейл, за контакт.
АДВ. Н.: Телефоните за връзка са посочени в пълномощното.
11

За изготвяне на допуснатите по делото експертизи СЪДЪТ намира, че
делото следва да бъде отложено за друга дата и час, поради което
ОПРЕДЕЛИ:

ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за съдебно
заседание на 31.03.2025 год. от 14:00 часа, за която дата и час ищцовата
страна се счита за редовно уведомена от съдебно заседание, а ответната страна
е уведомена по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК.
Да се призоват вещите лица Й. Л. М., Е. И. Д. и Т. К. А..

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 15:05 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________

12