Решение по дело №123/2021 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 260077
Дата: 1 март 2021 г. (в сила от 19 май 2021 г.)
Съдия: Красимир Георгиев Ненчев
Дело: 20215200500123
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

                                   Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

 

Номер: …260077…………………. Година 2021г.  Град  Пазарджик, обл. Пазарджишка 

 

 

 

             В   ИМЕТО  НА    НАРОДА

 

 

ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК                               ВЪЗЗИВЕН   СЪСТАВ

На 01.03.                                                                                 2021 година  

 

В публично( закрито) заседание , в следния състав:

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ

                                                                         ЧЛЕНОВЕ : АЛБЕНА ПАЛОВА   

                                                                                              МАРИАНА Д.          

 

СЕКРЕТАР : ……………………… 

ПРОКУРОР: ………………………

като разгледа докладваното от съдията   КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. гр. д . № 123 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 460 и сл. от ГПКизвършване на разпределение от съдебния изпълнител.

По описа на ЧСИ Д.С., рег.№  889 по регистъра на КЧСИ , с район на действие ОС Пазарджик , е образувано изпълнително дело № 20188890401388 по описа на ЧСИ.  

На 02.12. 2020г. ЧСИ Д.С., рег.№  889 по регистъра на КЧСИ , с район на действие ОС Пазарджик е съставила Разпределение на постъпили суми от  публична продан на недвижим имот, проведена за времето от   05. 09. до 05. 10. 2020г. 

 В срока по чл. 462 ал. 2 от ГПК против разпределението   е подадена жалба  от длъжника П.П.Т. , ЕГН **********,*** , в качеството и на ЕТ „П.Т.- СЕ „,ЕИК ********* ,със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „Н.Б. „ № 9. В жалбата  са изложени съображения за неправилност   и незаконосъобразност на   извършеното разпределение от ЧСИ. В жалбата се прави искане да се отмени изцяло разпределението и делото да се върне на ЧСИ с указания за извършване на ново разпределение.

В срока по чл. 276 а.1 от ГПК във вр. с чл. 463 ал. 1 от ГПК не са постъпили  писмени  възражения  от противните страни.   

Постъпили са мотиви по жалбите от ЧСИ Д.С.   ,рег.№  889 по регистъра на КЧСИ , с район на действие ОС Пазарджик. В мотивите са изложени съображения за правилността на   извършеното разпределение.    

Жалбата е  процесуално допустима.

Жалбата  е   подадена в преклузивния тридневен срок по чл. 462  ал. 2 от ГПК( Разпределението е предявено на длъжника и на всички взискатели на 15. 12. 2020г. с протокол от същата дата. Жалбата против разпределението е подадена по пощата на 18. 12. 2020г. ).  

Жалбата е подадена от активно легитимирана страна.  Според разпоредбата на чл.462 ал. 1 от ГПК разпределението се предявява на  длъжника  и на  всички взискатели . Следователно , легитимирани страни да обжалват разпределението са именно тези правни субекти .

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

►Първото възражение в жалбата е за това ,че длъжника не е уведомен за датата на предявяване на разпределението, с което е нарушена нормата на чл. 462 ал. 1 от ГПК.

Възражението е неоснователно .   

От приложеното изпълнително дело се  установява ,че ЧСИ е уведомил длъжника за датата на предявяване на разпределението с призовка изх. № 20062/ 17. 11. 2020г. От разписката към призовката се установява ,че призовката е връчена на длъжника на  18. 11. 2020г. При връчването връчителя не е намерил длъжника на адреса , който е съобщил по делото . По сведение на съседите връчителя е установил,че длъжника не пребивава на адреса, тъй като е болен и  живее при сина си в гр. Пазарджик. При тези данни връчването на призовката е извършено от връчителя по реда на чл. 47 от ГПК ,чрез залепване на уведомление. От съдържанието на приложеното уведомление  се установява ,че уведомлението е залепена но входната врата на жилището . В двуседмичния срок по чл. 47 ал.2 от ГПК длъжника не   се е явил в кантората на ЧСИ ,за да получи уведомлението, поради което на основание чл. 47 ал. 5 от ГПК призовката  за  предявяване на разпределението следва два се счита за редовно връчена(  виж стр. 845-846 от  т. ІІ на  изп. дело )  .

По аналогичен начин длъжника е уведомен и за втората дата за предявяване на разпределението , а именно на 15. 12. 2020г. Призовката е връчена на длъжника на  04. 12. 2020г.( виж стр. 865-866 от  т. ІІ на  изп. д.) И при двете връчвания  са спазени разпоредбите на чл.  47 от ГПК за връчване чрез залепване на уведомление.

На последно място следва да се отбележи ,че взискателите и длъжника са уведомени за датата на предявяване на разпределението и чрез самото разпределение, в което е посочено ,че разпределението ще бъде предявено на 15. 12. 2020г. от 11,00 ч. в кантората на ЧСИ.

►Второто възражение в жалбата е за това ,че в разпределението , както кредитор е посочено дружеството „К.  БГ“ ЕАД , което не било вярно .         

Възражението е неоснователно .   

От съдържанието на приложеното изпълнително дело (виж Справка № 468669/ 24. 11. 2020г. на Агенцията по вписванията- стр.  856 от т. ІІ на изп. д. )   )  се установява ,че след  образуване на изпълнителното дело кредитора“Юробанк България“ АД  е прехвърлил вземането  на дружеството  „К. БГ „ЕАД. Договорът за цесия е надлежно вписан в службата по вписванията на 20. 11. 2020г. , след което дружеството „ К. БГ „ ЕАД е конституирано от   ЧСИ, като нов взискател на мястото на първоначалния взискател. За новоконституирания взискател ЧСИ е уведомил длъжника със съобщение   изх. № 20050/ 17. 11. 2020г. Съобщението е връчено на длъжника чрез  залепване на уведомление по чл. 47 от ГПК ( виж стр. 842-843 от  т. ІІ на  изп. д. ) .   

 От съдържанието на изпълнителното дело се установява също така,че цедента „Юробанк България“ АД   е уведомил   длъжника за извършената цесия  по реда на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД ,поради което прехвърлянето е породило  действие за длъжника и за третите лица( виж стр. 840-843 на т. ІІ от изп. дело ) .

Следващото възражение е за това ,че неправилно ЧСИ е приел ,че върху всички сгради съществува договорна ипотека. Твърди се ,че върху сградите с идентификатор 1278.2( сградата , която е преустроена в хлебопекарна ) и идентификатор 1278.3(селскостопанска сграда)  няма учредена договорна ипотека.  

Възражението е неоснователно .

Възражението има за цел да  отнеме привилегията на взискателя  да се удовлетворява по реда на чл. 136 ал. 1 т. 3 от ГПК  от продажната цена на сградите , които не  са предмет на договорната ипотека. ( по отношение на тези сгради взискателя  би следвало да се удовлетворяла като хирографен кредитор).

От представения препис на нот. акт за учредяване на договорна  ипотека( стр. 11  на т. І от изп. дело )  се установява ,че предмет на договорната ипотека е поземления имот /УПИ/, ведно с построената в имота масивна двуетажна жилищна сграда. За изясняване на въпроса относно функционалния статут на сградите , които са построени в имота в изпълнителното производство е  прието заключение на СТЕ, като е извършен и допълнителен оглед на имота ( стр. 604- 608 от т. ІІ на изп. дело ) . От  заключението на  техническата експертиза   безспорно е установено ,че  трите сгради , които се намират в  имота с идентификатори 1278.1;1278.2 и 1278.3,независимо от това ,че  са заснети и нанесени в  кадастралната карта от  АГКК с отделни идентификатори , са функционално свързани и не  могат да се ползват и продават самостоятелно . Трите сгради нямат самостоятелен статут,въпреки заснемането им с отделни идентификатори .

Следва да се отбележи също така ,че при публичната продан стойността на сградите и на УПИ са оценени и посочени с отделни стойности( стр. 538 от т. ІІ на изп.дело ). 

►Последното възражение в жалбата е за това ,че от извършеното разпределение не ставало ясно какви задължения от договорната ипотека се погасяват,за какъв период са начислявани тези задължения ,какви са лихвите и за какви периоди.  Оспорват се начислените такси и разноски,като прекомерни и завишени. .  

Възражението е неоснователно .

Това възражение е съвсем бланкетно и неконкретизирано и по тази причина не следва да се разгледа от съда . Независимо от  това в разпределението съвсем ясно и точно е посочено  със сумата от публичната продан вземанията на кои взискатели се погасяват, в какъв ред на привилегиите по чл. 136 от ЗЗД  и в какъв размер, включително дължимите такси и разноски  по принудителното изпълнение в полза на първоначалния взискател “Юробанк България „ АД  и в полза на ЧСИ. Таксите и разноските са индивидуализирани в разпределението по ТТР към ЗЧСИ.   

Предвид   на гореизложеното и на основание чл. 463 от ГПК   във вр. с чл. 278 от ГПК Пазарджишкия окръжен съд

 

                                                            Р   Е   Ш   И 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА  Протокол за  разпределяне на сума по чл. 460 от ГПК , от  02. 12. 2020г. , на ЧСИ Д.С.  ,рег.№  889 по регистъра на КЧСИ , с район на действие ОС Пазарджик, съставен по изпълнително дело  № 20188890401388, по описа на ЧСИ.  

 

Решението подлежи на обжалване с частна жалба пред АС Пловдив в  едноседмичен  срок от съобщението на страните за изготвянето му .  

            

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

               ЧЛЕНОВЕ :