№. 260081 / 19.3.2021 г.
Р Е Ш Е Н И. Е
19.03.2021 година, град М.
В И. М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД М. ІV-ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 11.02.2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Татяна Иванова и. с участието н. прокурора......................................................, като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело №. 842 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК, положителен установителен, за признаване право н. ползване и. право н. собственост в недвижим имот и. по чл.109 ЗС.
ИЩЕЦЪТ, Л.Г.Д. ЕГН xxxxxxxxxx,xxx,,С. О. 8.. е. а. чрез процесуалния си представител адвокат С.Д. xxx, е предявил иск срещу О. М. Б. 0., със седалище град М. у. №. 1. представлявана от З. Ж. – Кмет, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК – положителен установителен иск за собственост и. по чл. 109 от ЗС.
В исковата си молба твърди, че е собственик н. 1/4 идеална част от ГАРАЖ, с отразено предназначение по скица селскостопанска сграда, представляващ СГРАДА с идентификатор №. xxxx по кадастралната карта и. кадастралните регистри н. град М. О. М. област М. одобрени със Заповед №. РД-18-29/05.04.2006 г. н. изпълнителния директор н. АК, с адрес гр. М. ул. С. К. О. №. 8.. разположен в поземлен имот с идентификатор №. xxxx , с брои етажи 1 /един/ и. с площ от 19.00 кв. м.
Заявява, че също така е собственик и. н. 13.227 % идеални части от придобитото н. основание чл.15, ал. 3 от ЗС право н. ползване върху 1/3 ид. част от незастроения терен, представляващ поземлен имот с идентификатор xxxx целият н. площ по скица от 2712 кв. м, които 13.277 % идеални части съответстват н. реална площ от 120.02 кв. м.
Собствеността върху правото н. ползване е придобила по дарение от своите родители Г. Е. Т. и. К. М. Т. с Н. за дарение н. недвижим имот №. 4, том 10, дело №. 3253/1997г. н. А. Т. - районен съдия в РС М. а върху гаража - по наследство от баща си Г. Е. Т..
Относно правото н. ползване върху терена:
С Типов договор за отстъпено право н. строеж върху държавна земя от 18.10.1971г. н. ГНС н. М. н. Ж. „.” е отстъпено правото н. строеж върху държавна земя -парцел VІІІ в квартал 223 по плана н. гр. М., действал към 1971г.
Към настоящия момент по кадастралната карта и. кадастралните регистри н. гр. М. парцелът представлява поземлен имот с идентификатор №. xxxx .
Правото н. строеж н. Ж. „.” е отстъпено при условията н. чл. 15 от ЗС /отм. / в редакцията му към 1958г. /ДВ бр. 12 от 1958г./
През 1974г. разпоредбата н. чл. 15 от ЗС/отм. / е изменена с ДВ бр. 87 от 08.11.1974г. и. съгласно новата редакция н. чл. 15, ал. 3 от ЗС /отм.: „Правото н. строеж включва ползуването и. н. незастроената част от земята.”
В трайната практика н. ВКС и. ВС се поддържа, че нормата н. чл. 15, ал. 3 ЗС /отм. / е приложима и. за случаите, когато правото н. строеж е придобито преди изменението н. чл. 15 от ЗС с ДВ бр. 87/1974 г. :
Въз основа н. гореизложеното следва, че нормата н. чл. 15 ал. 3 от ЗС/отм. е приложима и. по отношение н. Ж. „. , а от тук - че тя е придобила правото н. ползване върху незастроената част от терена.
Че отстъпеното право н. строеж включва и. правото н. ползване н. западната третина н. същия парцел личи и. от съдържанието н. Решение н. ИК н. ГНС-
М., обективирано в протокол №. 17 от 28.09.1971г.
Решението от 28.09.1971г. н. ИК н. ГНС- М. е намерило отражение и. в т. 8. от Типовия договор от 18.10.1971г. н. ГНС н. М., съгласно която строителят се задължава да запише парцела н. свое име и. да плаща за него всички данъци, каквото задължение има и. ползвателя н. един имот, съгласно сега действащите разпоредби – чл. 11. ал. 2 от ЗМДТ.
Съгласно трайната практика н. ВКС за разлика от вещното право н. ползване по чл. 56 от ЗС, правото н. ползване по чл. 15, ал. 3 от ЗС/отм. / може да бъде наследявано и. да бъде прехвърлено в полза н. трети лица, ведно с правото н. строеж, съответно с правото н. собственост върху построената сграда, а за разлика от правото н. ползване по чл.64 от ЗС, ползвателят по чл.15 ал.3 ЗС /отм./ не е ограничен в ползването н. незастроената част от терена.
Ж. „. е осъществила строежа н. сградата и. през 1976г. е приета с Акт обр. 16.
В последствие след снабдяване н. всички член-кооператори с констативни актове за обектите, които са им разпределени като тяхна собственост, Ж. „.” е била прекратена като правото н. ползване н. Ж. върху 1/3 от целия незастроен терен е преминала върху член-кооператорите в обем, съответен н. идеалните им части от правото н. строеж.
Баща и. Г. Е. Т., като един от член-кооператорите н. Ж. ,,Лилия”, през 1976 година е придобил жилище, построено чрез Ж. „.” - апартамент №. 1. заемащ югоизточната част от І етаж н. сградата, който факт е отразен в Нотариален акт за собственост н. жилище върху държавна земя, построено от Ж. „.” №. 76, том ІІІ, дело №. 442/1976г.
С придобиване н. жилището върху него е преминало по правоприемство и. идеална част от правото н. ползване върху незастроената част от терена съответна н. придобитото от него право н. строеж върху терена - 13,277 % върху 1/3 ид.част от площта н. целия терен.
По-късно това право е придобито от него по дарение с Нотариален акт за дарение н. недвижим имот №. 4, том 10, дело №. 3253/1997г. н. А. Т. - районен съдия в РС-М. като правата и. към настоящия момент, както посочил по-горе, са съответстващи н. 120,02 кв.м.
Относно собствеността му върху гаража:
Съгласно нормата н. чл. 131. ал.1 от ЗТСУ /отм./ в редакцията му от ДВ, бр. 45 от 1984 г. „Правото н. строеж, отстъпено върху отделен държавен парцел извън системата н. комплекси, включва право да се построят при спазване н. действащите разпоредби и. застроителните планове и. необходими второстепенни постройки, както и. гаражи и. паркинги за леки моторни коли. Това се отнася и. за заварени случай.”
Следователно, при действието н. посочената норма, баща и. Г. Т. е имал правото да построи процесния гараж в държавния парцел.
Г. Е. Т. е построил гаража през 1995 година по време н. брака си с майка и. К. М. Т.. След завършване н. строежа те са станали собственици н. гаража в режим н. семейна общност н. основание осъщественото право н. строеж.
Баща Г. Е. Т. е починал н. 02.04.2019г. След неговата смърт тя е собственик по наследство н. 1/4 идеална част от гаража.
О. М. оспорва правото и. н. ползване върху незастроения терен, като е заявила намерение да събори всички гаражи построени в него и. след това да построи нови такива върху незастроената част от терена. По този начин О. М. ще ограничи правото му н. ползване върху незастроената част от терена, а също така ще унищожи и. гаража, 1/4 ид.част от който е негова собственост и. който не подлежи н. събаряне, тъй като е построен н. законно основание.
Освен това гаражът представлява и. търпим строеж по следните причини:
Строежът н. гаража попада под действието н. § 127, ал.1 от ПЗР към ЗИД н. ЗУТ, съгласно който: ,,Строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и. не подлежат н. премахване или забрана за ползване.”
Налице е нотариално заверена декларация от всички собственици н. етажната собственост и. ползватели н. терена, с която взаимно са си дали съгласие да си построят гаражи в процесния терен.
При това положение следва изводът, че строежът н. гаража отговаря н. изискванията за търпимост, а оттук - не подлежи н. събаряне.
За събаряне н. гаража била уведомен чрез залепено съобщение от името н. общинската администрация гр.М. съгласно което след 15.03.2020г. предстои премахване н. гаражите, изградени без необходимите строителни книжа.
С оглед гореизложеното, за нея е налице интерес да защити правото си н. ползване върху незастроената част от терена, както и. правото си н. собственост върху гаража, включително и. да предотврати събарянето му, като предяви установителен иск за собственост по чл.124 от ГПК, с който да установи, че е титуляр н. правото н. ползване н. незастроената част от парцела, върху който е построена сградата от „.”, както и. че е собственик по наследство н. 1/4 ид.част от процесния гараж, а също и. иск по чл.109 от ЗС, с който да преустанови неоснователните действия н. О. М. по събарянето н. гаража, с оглед неговата законност и. търпимост.
Моли съда да постанови решение, с което:
1.Н. основание чл., 124, ал. 1 от да се ПРИЗНАЕ за установено по отношение н. О. М. със седалище и. адрес н. управление: град М. у. №. 1. Б. 0., представлявана от З. Ж., Кмет н. О. М. че тя - Л.Г.Д. ЕГН xxxxxxxxxx,xxx,,С. О. 8.. е. а. е собственик н. правото ползване върху незастроената част от поземлен имот с идентификатор xxxx по кадастралната карта и. кадастралните регистри н. град М. О. М. област М. одобрени със Заповед №. РД-18- 29/05.04.2006 г. н. изпълнителния директор н. АК, с адресна имота: гр. М. ул. ,,С. О. №. 8.. с площ от 2712 кв. м., при права съответни н. правото и. н. строеж върху терена, а именно: 13,277 % идеални части от правото н. ползване върху 1/3 ид.част от незастроения терен;
2. Н. основание чл.124, ал.1 от ГПК да се ПРИЗНАЕ за установено по отношение н. О. М. със седалище и. адрес н. управление: град М. у. №. 1. Б. 0., представлявана от З. Ж., Кмет н. О. М. че тя - Л.Г.Д. ЕГН xxxxxxxxxx,xxx,,С. О. 8.. е. а. е собственик н. 1/4 идеална част от ГАРАЖ, с отразено предназначение по скица: селскостопанска сграда, представляващ СГРАДА с идентификатор №. xxxx по кадастралната карта и. кадастралните регистри н. град М. О. М. област М. одобрени със Заповед №. РД-18-29/05.04.2006 г. н. изпълнителния директор н. АК, с адрес: гр. М. ул. ,,С. О. №. 8.. разположен в поземлен имот с идентификатор №. xxxx , с брой етажи: 1/един/ и. площ от 19.00 кв.м;
3. Н. основание чл.109 от ЗС да бъде задължена О. М. със седалище и. адрес н. управление: град М. у. №. 1. Б. 0., представлявана от З. Ж., Кмет н. О. М. ДА ПРЕУСТАНОВИ ДЕЙСТВИЯТА по събаряне н. ГАРАЖ, с отразено предназначение по скица: селскостопанска сграда, представляващ СГРАДА с идентификатор №. xxxx по кадастралната карта и. кадастралните регистри н. град М. О. М. област М. одобрени със Заповед №. РД-18-29/05.04.2006 г. н. изпълнителния директор н. АК, с адрес: гр. М. ул. ,,С. О. №. 8.. разположен в поземлен имот с идентификатор №. xxxx , с брой етажи: 1/един/ и. площ от 19.00 кв.м; нейна собственост.
Претендира да и. бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът, О. М. представлявана от кмета З. Софрониев Ж., чрез процесуалния си представител адвокат В.Д.xxx, в срока, предвиден за отговор взема становище по иска.
Заявява, че оспорва исковете, по които е образувано горното дело.
По отношение н. установителните искове:
Исковете са недопустими.
Както е известно, абсолютна процесуална предпоставка за надлежното предявяване н. установителния иск е наличието н. правен интерес.
В конкретния случай са предявени два положителни установителни иска - за право н. собственост н. 1/4 идеална част от сграда с идентификатор xxxx по кадастралната карта н. гр. М. и. за идеални части от право н. ползване върху ПИ с идентификатор 48489.13.З23, които идеални части ищецът е определил като „13,277 % идеални части от правото н. ползване върху 1/3 идеална част от незастроения терен“.
Ищецът твърди, че съгласно залепено съобщение от името н. общинската администрация, след 15.03.2020 г. предстои премахване н. гаражите, изградени без строителни книжа. Ето защо за него е налице правен интерес от предявяването н. установителните искове, тъй като О.- М. оспорва правото му н. ползване върху незастроения терен, като е заявила намерение да събори всички гаражи, построени в него и. след това да построи нови такива. Така ще се ограничи правото му н. ползване върху незастроената част от терена, а също така ще бъде унищожен гаражът му, който не подлежи н. събаряне, тьй като е построен н. законно основание.
От гореизложеното е видно, че всъщност не е налице правен интерес от тези искове.
Не е налице спорно материално право.
Съобщението е приложено като доказателство към исковата молба. От съдържанието му е видно, че то е адресирано до неопределен кръг от лица, а не лично до ищеца. Тези лица са наречени ,,собственици“. О. – М. не отрича с горното съобщение правата н. съответните лица, нито предявява някакви свои права по отношение съответните недвижими имоти. Напротив, обръща се към собствениците н. тези имоти с призив, ако не разполагат с необходимите строителни книжа, да премахнат незаконно изградените строежи доброволно, именно като техни собственици. В случая няма спорно право н. ползване или н. собственост.
Разбира се, в случай, че бъде установено строителство без необходимите строителни книжа за съответните сгради, е предстоящо образуването н. административно производство по чл. 225а от ЗУТ за премахване н. незаконните строежи, независимо дали са стопански постройки или гаражи. Това ще бъде сторено и. независимо чия собственост са незаконно изградените постройки. С това административно производство обаче не се оспорват правата н. ползване или н. собственост н. автора н. строежа, а се упражняват правомощията н. кмета по чл. 223, ал. 1. т. 8. от ЗУТ за установяване и. премахване н. незаконните строежи, независимо от тяхната собственост, т.е. собствеността не е определяща за започване н. производството по чл. 225а от ЗУТ, а липсата н. строителни книжа или н. търпимост.
Ето защо, предявените установителни искове са лишени от правен интерес, а производството по тях е недопустимо, като моли съда да го прекрати.
По отношение н. негаторния иск по чл. 109 от ЗС:
Искът също е недопустим, респ. неоснователен.
Търсената защита се изразява в преустановяване неоснователните действия н. О.-М. по събарянето н. сграда с идентификатор xxxx по кадастралната карта н. гр. М. с оглед нейната законност и. търпимост.
Най-напред, не са налице никакви действия, които да накърняват правата н. молителя - залепено е едно съобщение до неопределен кръг от адресати с призив за доброволно премахване н. постройки, ако същите са незаконно изградени. Подобен призив с нищо не пречи за спокойното упражняване правото н. собственост н. ищеца, щом според твърденията му построената от него сграда е търпим строеж по смисъла н. закона.
Искът по чл. 109 от ЗС е неоснователен, ако към момента н. приключване н. съдебното дирене, действията, препядстващи упражняването н. правото н. собственост н. ищеца или резултатът от тези действия не съществуват. Към датата н. иска и. към днешна дата не са извършени никакви действия по установяване или премахване н. незаконни строежи в процесния поземлен имот, вкл. и. по отношение н. ищеца. От това следва, че търсената от ищеца защита е безпредметна и. безсмислена.
Евентуалните действия ще се изразяват в образуването н. административно производство по чл. 225а от ЗУТ за премахване н. незаконни строежи, т.е. това е правно действие, а не фактическо.
Това евентуално действие няма да е неоснователно. Ако се стигне до издаването н. заповед за премахване, то това ще е в изпълнение н. вмененото от Закона н. кмета правомощие по чл. 223, ал. 1. т. 8. от ЗУТ, т.е. налице е съответното правно основание.
Наличието н. уредено от закона административно производство за премахване н. незаконни строежи прави иска по чл. 109 от ЗС с формулирания от ищеца петитум недопустим.
Производството съдържа правила относно предпоставките и. реда за установяване и. премахване н. строежите. Законът обаче урежда и. защитата н. правата н. заинтересованите лица от незаконосъобразното протичане н. производството.
Ето защо, предвиденият в чл.109 ЗС осъдителен иск е лишен от правен интерес, щом като търсената защита от страна н. собственика следва да бъде реализирана по друг ред.
Моли съда да отхвърли иска по чл. 109 от ЗС като недопустим, респ. неоснователен.
Възразява относно допускане и. назначаване н. съдебно-техническа експертиза относно въпросът по т. 3 от поисканата съдебно-техническа експертиза, който счита за неотносим в настоящото производство. Дали строежът отговаря н. строителните правила и. норми, и. дали е търпим, е без значение по това дело. Този въпрос има значение в евентуално административно производство по чл. 225а от ЗУТ за премахване н. незаконен строеж.
Претендира разноските н. доверителя си.
Доказателствата по делото са писмени и. гласни.
Допусната е и. назначена съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещото лице М.Д. приета от съда и. не оспорена от страните.
Съдът, след като прецени доводите н. страните, доказателствата по делото, съобрази констатациите н. вещото лице и. н. основание чл.235 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:
Установено е безспорно по делото, че с Типов договор за отстъпено право н. строеж върху държавна земя от 18.10.1971г. н. ГНС н. М. н. Ж. „.” е отстъпено правото н. строеж върху държавна земя -парцел VІІІ в квартал 223 по плана н. гр. М., действал към 1971г.
Към настоящия момент по кадастралната карта и. кадастралните регистри н. гр. М. парцелът представлява поземлен имот с идентификатор №. xxxx , потвърдено и. от констатациите н. вещото лице М.Д. за идентичност н. имотите.
Правото н. строеж н. Ж. „.” е отстъпено при условията н. чл. 15 от ЗС /отм. / в редакцията му към 1958г. /ДВ бр. 12 от 1958г./.
Ж. „. е осъществила строежа н. сградата и. през 1976г. е приета с Акт обр. 16.
Бащата н. ищцата - Г. Е. Т., като един от член-кооператорите н. Ж. ,,Лилия”, през 1976 година е придобил жилище, построено чрез Ж. „.”, представляващо апартамент №. 1. заемащ югоизточната част от първия етаж н. сградата, който факт е отразен в Нотариален акт за собственост н. жилище върху държавна земя, построено от Ж. „.” №. 76, том ІІІ, дело №. 442/1976г.
Н. лист 11 от делото е приложена Декларация от собствениците- н. Ж. ,,Лилия” за построяване н. гаражи в парцел VІІІ в кв. 223, с нотариална заверка н. подписите от 30.03.1994 г.
Установено е, че гаражите са построени през 1995 година.
През 1997 година, Г. Е. Т. и. К. М. Т. даряват дъщеря си Л.Г.Д. с процесното жилище, ведно с гараж №. 9 от 21.39 кв.м, таванско помещение №. 1 от 31.45 кв.м и. 13.277 % идеални части от общите части н. строеж върху парцела и. 13.277 % от правото н. строеж върху терена, което дарение е обективирано в Н. за дарение н. недвижим имот №. 4, том Х, дело №. 3253/1997 година н. А. Т., районен съдия при Районен съд М. като са си запазили правото да живеят в апартамента до смъртта си.
Н. 02.04.2019 година е настъпила смъртта н. Г. Е. Т., видно от Удостоверение за наследници №. 713 от 08.04.2020 година н. О. М..
В хода н. процеса се установи, че вече е образувано административно производство за установяването н. незаконен строеж срещу неизвестни собственици. В това производство административният орган е отказал да конституира като заинтересовани страни лицата, които притежават гаражи в процесния имот. По този начин ответникът оспорва правото им н. собственост, т.е. вече са предприети действия по чл.225 ЗУТ.
В приложените Молба и. Възражение до Кмета н. О. М. от Л.Г.Д. против Констативен акт №. 18 от 24.08.2020 година н. М. П. М. гл.експерт „Контрол по строителство” към О. М. е направено искане н. основание чл.54 ал.1 т.5 от АПК за спиране н. административното производство поради наличие н. съдебно производство по гр.д.№. 842/2020 година н. МРС.
Спорен е въпросът, основателен ли е положителния установителен иск за собственост н. 13,277 % ид.части от право н. ползване върху 1/3 ид.части от незастроен терен н. поземлен имот с идентификатор №. xxxx по КК и. КР н. град М. одобрени със Заповед №. РД- 18-29 от 05 .04.2006 г. и. 1/4 ид.части от гараж с отразено предназначение н. скица №. 15-428526 от 27.05.2020 г. постройка н. допълващото застрояване с идентификатор №. xxxx по КК и. КР н. град М. одобрени със Заповед №. РД-18-29 от 05.04.2006 г. н. ИД н. АК, с адрес: град М. ул. ,,С. О. №. 81 и. иска по чл.109 от Закона за собствеността.
Предявяването н. иска по чл. 124 ал. 1 ГПК предпоставя нарушение н. право или установяване наличието или липсата н. конкретно правоотношение. Законът само по изключение допуска установяване н. факти, чрез предявяване н. установителен иск и. то в конкретно, изчерпателно изброени случаи. Абсолютна процесуална предпоставка за предявяването н. положителен установителен иск е наличието н. правен интерес от провеждането н. производството. Този правен интерес се обуславя от въведените фактически твърдения в исковата молба, които рамкират материално-правния спор. От посочените фактически обстоятелства се налага извода, че интереса н. ищеца би бил защитен с предявяването н. такива искове.
Установителният иск цели да внесе яснота и. безспорност в гражданските отношения. С правото н. установителен иск се ползват и. лица, които не са субекти н. правоотношението, предмет н. установителния иск, без да имат при това качеството процесуални субституенти. Наличието н. интерес се обуславя от формулираното в исковата молба твърдение, тъй като всеки, който претендира, че е носител н. право, засегнато от правен спор, може да упражни правото си н. иск.
Ищецът сам преценяват наличието, респективно липсата н. какви обстоятелства да бъде установено със сила н. присъдено нещо.
Съобразявайки представените към исковата молба писмени доказателства, съда намира, че предявеният иск е допустим, като подаден от надлежна страна, имаща правен интерес от водене н. настоящото производство, а ответника е пасивно легитимиран по иска, тъй като се касае за недвижим имот, за който ищеца трябва при пълно и. главно доказване да установи правото си н. ползване и. н. собственост и. с допустимите от ГПК доказателства.
В разпоредбите н. чл. 124, ал. 1 ГПК изрично е предвидено наличието н. интерес от установяването, като процесуална предпоставка за допустимост н. установителните искове - положителни или отрицателни.
От показанията н. свидетелите И.. К. Д. А. Й. А. и. К. Н. Б., които съда кредитира изцяло, които са и. безпротиворечиви, че установява, че след изграждането н. Ж. „.” собствениците през 1994 година са предприели действия по изграждането н. гаражи в собствения си парцел и. са се снабдявали с необходимата документация. Гаражите са закупени от тогавашното ДК. Не може без разрешение от общината да е извършено каквото и. да било строителство и. в последствие закупуването н. гаражите.
От показанията им се установи също, че първоначално служители н. общината са заявили, че гаражите ще бъдат узаконени, но в последствие са се отметнали.
Вещото лице в заключението си, което съда възприема изцяло, като дадено обективно, компетентно и. без да е заинтересовано от изхода н. делото и. го приобщава като доказателство е посочено, че отразената н. скица н. лист 36 към делото, постройка н. допълващото застрояване, с идентификатор №. xxxx , представлява сглобяем стоманобетонов панелен гараж, монтиран върху излети бетонови основи и. бетонова настилка, с метална гаражна врата. Застроена площ - 19 кв.м. и. височина от прилежащия терен до горен ръб покрив - 2,36 до 2,13 м. Гаражът е свободно разположен в дворното място н. отстояние от вътрешната регулационна линия 10.45 м.
Функционалното предназначение н. сграда с идентификатор №. xxxx по КК и. КР н. град М. е гараж за леки моторни превозни средства, отразена н. приложената скица към делото н. лист 36 с предназначение постройка н. допълващото застрояване.
Чл.112 от Наредба №. 5 за ПНТСУ гласи: Паркингите и. гаражите от всякакъв вид се оразмеряват съобразно нуждите, които ще задоволяват. Изграждането им се осъществява въз основа н. одобрен архитектурен проект.
В случая, гаража отговаря н. нуждите, но няма приложен към делото одобрен архитектурен проект.
Към годината н. построяване н. гараж - 1995 г. са действали следните нормативни актове: Закон за териториално и. селищно устройство (ЗТСУ), Правилник за прилагане н. Закон за териториално и. селищно устройство (ППЗТСУ) и. Наредба №. 5 за Правила и. норми по териториално и. селищно устройство (ПНТСУ).
Чл. 92, т. 3 от Наредба №. 5 от ПНТСУ гласи: паркингите и. гаражите се предвиждат и. изграждат самостоятелно разположени в дворната част н. парцели, застроени с жилищни и. обществени сгради.
Процесният гараж е самостоятелно разположен в дворната част н. парцел VІІІ и. отговаря н. изискването н. чл. 92, т.3.
Съгласно чл. 93, т.1 от Наредба №. 5 от ПНТСУ съобразно разположението им спрямо нивото н. терена паркингите и. гаражите са: надземни, когато нивото н. техния под е н. равно или над нивото н. проектния прилежат терен.
Процесният гараж е н. ниво терен, т.е. - отговаря н. изискването н. чл. 93, т. 1.
Чл. 96 от Наредба №. 5 от ПНТСУ гласи: паркингите и. гаражите се изграждат въз основа н. квартално - застроителен и. силуетен план или квартално - застроителна разработка, придружени при необходимост от вертикални разрези. Те се съставят в съгласие с действащите застроителни и. силуетни планове, с които е решена жилищната застройка.
Съгласно чл. 97, т. 1 от Наредба №. 5 от ПНТСУ надземните гаражи свързани с жилищните сгради или самостоятелно разположени в дворната част н. застроените с жилищни сгради парцели в частите за малоетажно застрояване, могат да се разполагат най-малко н. 3 м. от регулационните линии към съседите.
В констатациите н. вещото лице е отразено, че изискващото се отстояние от 3 м. от регулационната линия към съседите е спазено - гаража отстои н. 10.45 м. от тази линия.
Правилата и. нормите по действащия към момента Закон за устройство н. територията (ЗУТ)
Гаражите са допълващо застрояване, съгласно Седми раздел н. ЗУТ.
Разпоредбата н. чл. 41. ал.1 от ЗУТ гласи: допълващото застрояване в урегулирани поземлени имоти се състои от спомагателни, обслужващи, стопански и. второстепенни постройки към сградите н. основното застрояване и. се разрешава в съответствие с предвижданията н. подробни устройствени планове (ПУП).
Съгласно чл. 41. ал.2 от ЗУТ, когато допълващото застрояване не се предвижда с ПУП, то се допуска от гл.архитект н. Общината с Виза за проучване и. проектиране по чл. 140.
При направената проверка от вещото лице в О. М. се установило, че ПУП н. съответния микрорайон не се предвиждат второстепенни застроявания и. съгласно чл. 41. ал. 2 е необходима Виза за проучване и. проектиране, каквато не е приложена към делото.
Съгласно чл. 42, ал.2 от ЗУТ, при свободно разполагане постройките н. допълващото застрояване са с височина до 3,60 м. и. н. разстояние от вътрешната граница н. УПИ най-малко 3 м.
Процесният гараж е свободно разположен в дворното място. Той отговаря н. изискванията н. чл. 42, ал.3, тъй-като максималната височина от прилежащия терен до горния ръб н. покрива е 2,36 м., а отстоянието от регулационната линия н. съседния имот е 10.45 м.
От анализа н. действащите към момента норми при изграждането н. Ж. и. съгласно представените писмени доказателства по делото: Типов договор за отстъпено право н. строеж върху държавна земя от 18.10.1971 година правото н. строеж н. Ж. „.” е отстъпено при условията н. чл.15 от ЗС /отм./ в редакцията му от 1958 година, ДВ бр.12 от 1958 г./ - от съответния орган по чл.13, тогава Градски Народен съвет гр.М. и. това е направено. През 1974 година разпоредбата н. чл.15 ал.3 от ЗС /отм./ е изменена с ДВ бр.87 от 08.11.1974 година и. е отразено, че „Правото н. строеж включва ползуването и. н. незастроената част от земята.”
Съгласно Решение №. 946 от 11.04.1979 година по гражданско дело №. 946/78 г. н. І г.о. н. ВС, отстъпеното върху държавна земя право н. строеж включва правото н. ползване н. незастроената част от имота. Такова право има и. приобретателят н. право н. строеж, н. който е отстъпено това право от държавата преди изменението н. чл.15 ал.3 от ЗС /ДВ бр.87 от 1974 година/. Именно защото с акта за учредяване н. правото н. строеж същото не е ограничено само за част от имота, следва да се приеме, че то се разпростира върху целия държавен имот. Това налага и. извода, че Ж. „.” е придобила правото н. ползване върху незастроената част от терена.
В Решение №. 159 от 21.02.1992 година по гр.д.№. 1658/91 г. н. ІV г.о, гаражът, построен в реализация н. отстъпено право н. строеж върху държавен парцел, представлява самостоятелен обект н. собственост и. н. прехвърляне н. вещни права отделно от собствеността н. жилищната сграда в същия имот.
При прехвърляне н. обект или част от него, изграден като суперфициарна собственост върху държавна /общинска/ земя, върху приобретателя преминава и. правото н. ползване н. незастроената част от терена, притежавана от прехвърлителя. Немислимо е в такава хипотеза прехвърлителят, лишавайки се от обекта н. собственост, да запази за себе си правото н. ползване върху терена по смисъла н. чл.15 ал.3 от ЗС /отм./ /Решение №. 59 от 18.06.2018 г. по гр.д.№. 2609/2017 г. н. ІІ г.о. н. ВКС./
От изложеното се налага извода, че Г. Е. Т., като един от член-кооператорите н. Ж. ,,Лилия”, през 1976 година е придобил собствеността върху жилище, построено по стопански начин чрез изграждане н. Ж. „.”, а именно апартамент №. 1. заемащ югоизточната част от първия етаж н. сградата, за което е издаден и. Констативния нотариален акт за собственост н. жилище върху държавна земя №. 76, том ІІІ, дело №. 442/1976г. С придобиване н. жилището върху него е преминало по правоприемство и. идеална част от правото н. ползване върху незастроената част от терена съответна н. придобитото от него право н. строеж върху терена - 13,277 % върху 1/3 ид.част от площта н. целия терен.
След смъртта н. Г. Е. Т. н. 02.04.2019 г. това право е преминало по наследство към неговите наследници, един от които е Л.Г.Д.. Нейните права са 1/4 идеална част, тъй като жилището и. било придобито от Г. Т. в режим н. семейна имуществена общност.
От тук и. извода, че ищецът е титуляр н. правото н. ползване върху незастроената част от имота и. нейните права са от 13.277 % върху 1/3 от поземлен имот с идентификатор xxxx по кадастралната карта и. кадастралните регистри н. град М. идентичен с парцел VІІІ в квартал 223 по плана н. град М. действал към 1971 г.
От друга страна, след като Г. Т. е имал правото да построи процесния гараж н. основание отстъпеното право н. строеж в държавен парцел, което строителство е извършено през 1995 година, след завършването му е станал и. негов собственик, н. база отстъпеното му право н. строеж и. след неговата смърт Л.Г.Д. е станала съсобственик н. гаража и. правата и. са 1/4 идеална част.
Освен това, функционалното предназначение н. сграда с идентификатор №. xxxx по КК и. КР н. град М. е гараж за леки моторни превозни средства, с предназначение постройка н. допълващото застрояване и. съгласно § 127, ал. 1 от ПР н. ЗИДЗУТ - строежи, изградени до 31.03.2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени или по действащите разпоредби съгласно този закон, са тьрпими строежи и. не подлежат н. премахване или забрана за ползване, т.е. гаражът е търпим строеж.
Това обуславя и. извода, че двата положителни установителни иска са основателни и. доказани и. следва да бъдат уважени изцяло.
Относно иска по чл.109 ЗС.
Исковата защита обаче, вкл. и. по реда н. чл. 109 ЗС, е предназначена само за и. спрямо субекти н. частното право - физически лица, юридически лица или държавата. Чрез нея не може да се търси и. получи защита срещу действия н. публичната власт, т.е. предприети от органи или служители н. тази власт в това им качество. Такава защита може да се търси и. получи по друг процесуален ред, а именно - по реда н. административното съдопроизводство, уредено в АПК и. специалните административни закони.
Подобна защита може да се реализира както чрез обжалване н. административни актове, които са неблагоприятни за адресата, административно производство по чл.225а ЗУТ за премахване н. незаконни строежи, при което защитата се изразява в обжалване н. АА, така и. чрез искания за прекратяване н. неоснователни фактически действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават н. административен акт или н. закона - чл. 250 и. сл. АПК. Поради горното пътят за защита не е исков по чл. 109 ЗС, а е административен - по реда н. АПК. Ето защо и. предявеният иск по чл. 109 ЗС е недопустим.
При този изход н. делото, в тежест н. страните са и. разноските, съобразно уважената и. отхвърлена част от иска, предвид и. представените списъци по чл.80 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И.:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, н. основание чл., 124, ал. 1 от ГПК по отношение н. О. М. със седалище и. адрес н. управление: град М. у. №. 1. Б. 0., представлявана от З. Ж., Кмет н. О. М. че Л.Г.Д. ЕГН xxxxxxxxxx,xxx,,С. О. 8.. е. а. е собственик н. правото ползване върху незастроената част от поземлен имот с идентификатор xxxx по кадастралната карта и. кадастралните регистри н. град М. О. М. област М. одобрени със Заповед №. РД-18- 29/05.04.2006 г. н. изпълнителния директор н. АК, с адресна имота: гр. М. ул. ,,С. О. №. 8.. с площ от 2712 кв. м., при права съответни н. правото и. н. строеж върху терена, а именно: 13,277 % върху 1/3 от поземлен имот с идентификатор xxxx по кадастралната карта и. кадастралните регистри н. град М.;
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, н. основание чл., 124, ал. 1 от ГПК по отношение н. О. М. със седалище и. адрес н. управление: град М. у. №. 1. Б. 0., представлявана от З. Ж., Кмет н. О. М. че Л.Г.Д. ЕГН xxxxxxxxxx,xxx,,С. О. 8.. е. а. е собственик н. 1/4 идеална част от ГАРАЖ, с отразено предназначение по скица: селскостопанска сграда, представляващ СГРАДА с идентификатор №. xxxx по кадастралната карта и. кадастралните регистри н. град М. О. М. област М. одобрени със Заповед №. РД-18-29/05.04.2006 г. н. изпълнителния директор н. АК, с адрес: гр. М. ул. ,,С. О. №. 8.. разположен в поземлен имот с идентификатор №. xxxx , с брой етажи: 1/един/ и. площ от 19.00 кв.м;
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска, предявен от Л.Г.Д. ЕГН xxxxxxxxxx,xxx,,С. О. 8.. е. а. н. основание чл.109 от ЗС да бъде задължена О. М. със седалище и. адрес н. управление: град М. у. №. 1. Б. 0., представлявана от З. Ж., Кмет н. О. М. ДА ПРЕУСТАНОВИ ДЕЙСТВИЯТА по събаряне н. ГАРАЖ, с отразено предназначение по скица: селскостопанска сграда, представляващ СГРАДА с идентификатор №. xxxx по кадастралната карта и. кадастралните регистри н. град М. О. М. област М. одобрени със Заповед №. РД-18-29/05.04.2006 г. н. изпълнителния директор н. АК, с адрес: гр. М. ул. ,,С. О. №. 8.. разположен в поземлен имот с идентификатор №. xxxx , с брой етажи: 1/един/ и. площ от 19.00 кв.м; като НЕДОПУСТИМ.
ОСЪЖДА О. М. със седалище и. адрес н. управление: град М. у. №. 1. Б. 0., представлявана от З. Ж., Кмет н. О. М. ДА ЗАПЛАТИ н. Л.Г.Д. ЕГН xxxxxxxxxx,xxx,,С. О. 8.. е. а. сумата от 1 064.92 лв., представляващи направените в хода н. производството разноски, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Л.Г.Д. ЕГН xxxxxxxxxx,xxx,,С. О. 8.. е. а. ДА ЗАПЛАТИ н. О. М. със седалище и. адрес н. управление: град М. у. №. 1. Б. 0., представлявана от З. Ж., Кмет н. О. М. сумата от 400.00 лв. за изплатения адвокатски хонорар, съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи н. въззивно обжалване пред Окръжен съд М. в двуседмичен срок от връчването му н. страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: