Решение по дело №5920/2018 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 22
Дата: 7 януари 2019 г. (в сила от 15 април 2019 г.)
Съдия: Ася Трифонова Ширкова
Дело: 20184430105920
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 август 2018 г.

Съдържание на акта

          Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Плевен, 07.01.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенският районен съд, ХI граждански състав, в публичното заседание на четвърти януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА

при секретаря Галина Карталска като разгледа докладваното от съдията Ширкова гр.д. № 5920 по описа за 2018 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.

Настоящото гражданско дело е образувано по искова молба от *** ЕООД гр.Плевен, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, против З.В.К. с ЕГН ********** *** с правно основание чл.79 ЗЗД по реда на чл.422 ГПК. Ищецът твърди, че е депозирал заявление по реда на чл.410 от ГПК пред Районен съд – гр.Плевен срещу ответницата като е било образувано ч.гр.д. №2523/2018г. и е била издадена заповед за изпълнение. Заповедта е връчена при условията на чл.47 ал.5 ГПК, поради което ищцовото дружество е предявило исковата молба в указания от съда срок. Ищецът твърди, че е предоставял на С.М. К. в качеството и на потребител водоснабдителни и канализационни услуги на обект с адрес ***, за които били издавани фактури през периода 30.06.2010г. до 29.02.2016г. Твърди, че за обекта има открита партида. Твърди, че между ВиК оператора и потребителя има облигационни отношения, които се регулират от Закон за водите, Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги, Наредба №4. Твърди, че съгласно Наредбата, получаването на ВиК услуги се осъществява при публични общи условия, предложени от ВиК оператора и одобрени от собственика. Твърди, че съгласно Общите условия, ВиК операторът е длъжен да водоснабди, отведе и пречисти отпадъчните води, а потребителят е длъжен да на заплати на ВиК услугите в установения между страните срок и размер. Ищецът твърди, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на ВиК услуги, но потребителят не е заплатил дължимата сума. Твърди, че абонатът С.М. К.е починала и е оставила свои законни наследници двете си дъщери З.В.К. и И.В.К.. Твърди, че съгласно ЗН, имуществото на наследодателя, включително права и задължения преминават върху наследниците и същите следва да заплатят произтичащите от договора услуги. Твърди, че ВиК операторът е издавал ежемесечно фактури, но плащания по същите няма. Твърди, че за периода 30.06.2010г. – 29.02.2016г. В заключение моли съда да признае за установено, че ответницата З.В.К. дължи на ищцовото дружество сумата от 1864,33 лева главница за ползвани но незаплатени ВиК услуги за периода 30.06.2010г. – 29.02.2016г. и сумата от 900,30 лева лихва за забава варху неплатените фактури от датата на дължимостта на всяка фактура – първата от 31.07.2010г. до 13.03.2018г., ведно със законната лихва от 16.04.2018г. до окончателното изплащане.

В едномесечния срок ответницата чрез назначения си особен представител оспорва предявените искове. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Исковете са предявени срещу ответницата за периода от 30.06.2010г. до 05.09.2013г. в качеството и наследник на своята майка С.М. К., а след тази дата – за периода 06.09.2013г. – 29.02.2016г. - в качеството и на потребител на ВиК услуги.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Предявените искове са по реда на чл.422 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 2523/201г. по описа на РС Плевен. Предявените искове са допустими, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт (несъдебно изпълнително основание) и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, респ. заповедта е връчена при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, заявителят (кредиторът) разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки искове по реда на чл.422 от ГПК. Разгледани по същество, предявените положителни установителни искове са недоказани.

С оглед изложеното в исковата молба, в тежест на ищцовото дружество е да докаже съществуването на претендираното вземане с всички произхождащи от това обстоятелства, а именно: наличието на договорни отношения между страните за доставка на ВиК услуги през процесния период (за периода 30.06.2010г. до 05.09.2013г. със С.К., а за периода 06.09.2013г. – 29.02.2016г. – с ответницата), обема на доставената услуга, както и че нейната стойност е в претендирания размер, а по иска за заплащане на лихва за забава- че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост и че размерът му възлиза на заявената сума. Тези обстоятелства следва да бъдат установени по делото чрез пълно и главно доказване. В хода на съдебното дирене съобразно указаната тежест на доказване, ищецът е представил фактури и карнети за претендирания период. По делото не е назначавана съдебно-счетоводна експертиза.

Следва да се установи дали ответницата, а за предходния период майка и, са имали качеството на потребител на ВиК услуги. Съгласно действащите от 2006г. Общи условия, потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица, собственици, ползватели или притежатели на вещо право на строеж в сгради, в режим на ЕС. Съгласно Общите условия, в сила от 2014г., потребител на ВиК услуги юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в режим на ЕС. В случая, по делото е представена справка от Агенция по вписвания, от която се установява, че от началото на процесния период – 30.06.2010г. до 04.02.2016г. - собственик на процесния имот е била С.М. К. и ответницата З.В.К.. Не се спори, че С.М. К. е починала на 05.09.2013г., а ответницата е неин законен наследник и заедно с И.В.К. са придобили качеството на потребители на ВиК услуги, придобивайки по наследство процесния недвижим имот. Тези обстоятелства не са оспорени в писмения отговор от назначения особен представител на ответницата, поради което ищецът не е представял доказателства в тази насока.

В тежест на ищцовото дружество е било възложено да докаже, че е предоставил на ответницата ВиК услуги на посочената в исковата молба стойност. С оглед възложената тежест на доказване, ищецът е предоставил копия на карнети, в които е отразявана консумацията на услуги от страна на ответницата. Видно от представените карнети, в имота, половината от който е собственост на ответницата, са били монтирани и отчитани два водомера – водомер с № 734130 и водомер с номер 1560386, като на 17.02.2010г. до края на процесния период, водомер с № 1560386 е прекъснат, поради което на същия не е отчитана консумация.

Първият месец, за който ищцовото дружество претендира услуги е 19.05.2010 – 18.06.2010г. като фактурата за периода е издадена на 30.06.2010г. За водомер с №734130 е отразено, че в имота няма монтиран водомер. При извършените отчети на този водомер съответно на 18.06.2010г., 19.07.2010г., 18.08.2010г. и 20.09.2010г. е отразена консумация по 27 кубика месечно и съответно код 4, което показва липса на водомер. В карнета за тези месеци няма посочен брой живущи. При следващите отчети, извършени на 26.10.2010г, 18.11.2010г., 16.12.2010г., 19.01.2011г. 16.02.2011г, 16.03.2011г., 18.04.2011г., 18.05.2011г., 21.06.2011г., 20.07.2011г, 18.08.2011г., 20.09.2011г., 18.10.2011г., 18.11.2011г., 16.12.2011г., 18.01.2012г., 19.02.2012г., 20.03.2012г. 20.04.2012г., 18.05.2012г. 19.06.2012г., 17.07.2012г. при отчитане на консумацията отново е отразен код 4, а именно, че в имота няма водомер, но са начислявани по 25 кубика вода. За нито един от тези месеци не е посочено в карнета колко човека са живущите в жилището. На 22.08.2012г., 21.09.2012г., 17.10.2012г., 20.11.2012г., 19.12.2012г., 20.01.2013г., 14.02.2013г и 12.03.2013г. е отразена консумация по 30 кубика като на 22.08.2012г. е отразено „6 човека и бебе“. На 10.04.2013г., 15.05.2013г., 11.06.2013г., 12.07.2013г. и 12.08.2013г. е начислена консумация 25 кубика, а след смъртта на С.К. са посочени 4 човека живущи и консумация 20 кубика. Такова количество е начислявано до 15.01.2015г., когато със същия код 4, показващ абонат без водомер, без да е отразена промяна в броя на живущите в карнета, е начислявана консумация по 28 кубика месечно, а за периода 19.07.2015г. до 10.11.2015г. са начислявани по 32 кубика месечно. За месец октомври 2015г. е отразено, че в имота живеят 4 човека и са начислени 32 кубика. При отчета на 13.01.2016г. за имота са начислени 40 кубика са отразени 4 човека, живущи на адреса. 

Съгласно чл.39 ал.4 от Наредба №4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, в обекти с повече от един потребител, в които индивидуални водомери имат само някои от потребителите, изразходваното количество вода след общия водомер на водопроводното отклонение се разпределя, за потребителите без индивидуални водомери количествата вода се определят по реда на чл.39, ал.5 и 6. Съгласно тази разпоредба, по изключение се допуска за потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща, както следва: по 6 куб. м. при топлофицирано жилище и по 5 куб. м. - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател; В този смисъл е и разпоредбата на чл.25 ал.8 (чл.23 ал.5 от 2006г.) от Общите условия от 30.09.2014г.

В случая е безспорно, че нов водомер в имота е монтиран едва на 07.11.2016г., която дата е след претендирания по делото период. До този момент, за целия период, в имота не е имало монтиран водомер и ищцовото дружество е следвало да начислява ползвани услуги съобразно тези разпоредби, а именно по 6 куб. м при топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател.  Следвало е при начисляване на консумираното количество вода, при всяко посещение за отчет, служителят на ищцовото дружество да отразява броя на живущите в имота. Видно от карнета, единствено за отчетния период 10.04.2013г. до 08.12.2014г. правилно в карнета е начислено 20 кубика вода за 4 човека в имота или 25 кубика за 5 човека, но само срещу два от месеците е отразен броя на живущите. От  15.01.2015г. отново при отразена липса на водомер, за имота е начислявана вода от 24 кубика вместо 20, 28 кубика вместо 20, 32 кубика вместо 20, а на 13.01.2016г. са начислени 40 кубика вода като в графа за броя живущи е отразено 4х10, т.е. по 10 кубика вода, което е  в противоречие както с Наредбата, така и с Общите условия.

При така представените по делото доказателства, съдът приема, че единствено за периода от 10.04.2013г., когато са начислени 25 кубика и пет живущи в имота, до 08.12.2014г., когато са начислени 20 кубика и 4 живущи в имота, ищецът правилно и законосъобразно е отразил, че в имота няма монтиран водомер и съобразно броя на живущите е начислявал по 5 кубика на месец на човек в жилището. С оглед направеното възражение за давност, то предявеният в тази част иск е погасен поради давност.

За периода, за който за претенцията не е настъпила давност, ищцовото дружество е начислявало потребена услуга в разрез, както с наредба №4, така и с Общите условия, като при липса на водомер за обекта е начислявано по-голямо количество потребена консумация от заложените в нормативната база 5 кубика на живущо лице в имота – за периода от 08.04.2015г. до 15.07.2015г. са начислявани по 28 кубика, а след този период са начислявани по 32 и по 40 кубика на месец.

С оглед изложеното, съдът счита, че ищцовото дружество не е доказало фактите и обстоятелствата от които произтича вземането. Ищцовото дружество не доказа, че за процесния период правилно и законосъобразно е начислявало консумацията на ВиК услуги и съдът приема, че не доказало, че има вземане срещу ответницата в претендирания в исковата молба размер. При тези обстоятелства, съдът приема, че искането да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 1864,33 лева се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Акцесорен характер има предявеният иск за лихва за забава, поради което също следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

 По изложените съображения Плевенският районен съд

Р      Е      Ш      И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от                                       „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от М.Н.С., против З.В.К. с ЕГН ********** ***, иск по реда на чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК за установяване на вземането на ищеца за сумата от 1864,33 лв., представляваща главница за предоставени, но незаплатени ВиК услуги за периода от 30.06.2010г. до 29.02.2016г., сумата от 900,30 лв., представляваща лихва за забава за периода от 31.07.2010г. до 13.03.2018г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 16.04.2018г.- до окончателното изплащане на сумата.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: