Решение по дело №449/2019 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 260029
Дата: 10 септември 2020 г. (в сила от 10 септември 2020 г.)
Съдия: Георги Николов Грънчев
Дело: 20193000000449
Тип на делото: Касационно частно наказателно дело
Дата на образуване: 23 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

260029/10.09.2020 година                    гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                                                         наказателна колегия

На девети юли                                                              две хиляди и двадесета година

В публично съдебно заседание, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА ЧЛЕНОВЕ: АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

                                  ГЕОРГИ ГРЪНЧЕВ

                                               Секретар: Геновева Ненчева

Прокурор: Вилен Мичев

като разгледа докладваното от съдия Грънчев НДВ № 449 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по Глава тридесет и трета от НПК.

Образувано е по искане на задочно осъдения за престъпление от общ характер Х.А.Х. чрез адвокатите Ц. и Ж. за възобновяване на НОХД № 1210/2016 г. по описа на Районен съд - Варна.

Първоначалната молба на осъдения е била депозирана пред ВКС с твърдения за нарушено правото на лично участие в процеса. Направено е искане за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане, за да му бъде предоставена възможност да се защитава лично и чрез ангажиран от него защитник. С решение № 227/19.12.2019г по НД № 1026/2019 г. на ВКС, І НО е оставено без уважение искането на осъдения Х.А.Х. за възобновяване на производството по НОХД № 1210/2016 г. по описа на Районен съд - Варна на основание чл. 423 НПК, и делото е изпратено по компетентност на Апелативен съд - Варна за произнасяне по основанието за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, защитата на осъдения Х. поддържа искането за възобновяване, като развива доводи в две насоки: 1. за допуснати, съществени процесуални нарушения в хода на проведеното съдебно производство, тъй като присъдата е постановена единствено въз основа на показанията и частния обвинител и граждански ищец Т., която е страна в процеса  и е заинтересована от изхода на делото; 2. такива, изразяващи се в нарушение на закона, довело до неправилното му осъждане, като се иска отмяна на присъдата и оправдаване поради липса на осъществен престъпен състав, при условията на алтернативност – отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Осъдения Х. в своя защита заявява, че е невинен и не е извършвал престъплението, за което е осъден, като моли да му бъде предоставена възможност да докаже твърденията си чрез връщане на делото за ново разглеждане на първостепенния съд.

Представителят на Апелативна прокуратура – Варна намира искането за възобновяване на наказателното дело за неоснователно.

Варненският Апелативен съд, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните в пределите на правомощията си, направи следните констатации:

Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като е направено от осъден за престъпление от общ характер и в изискуемия от чл.421, ал.3 от НПК шестмесечен срок. Искането има за предмет на претендираната проверка съдебен акт от категорията на визираните в чл. 419, ал.1 и  чл. 422, ал.1, т.5 вр чл. 348, ал.1 т.1-2 от НПК - присъда, непроверена по касационен ред по жалба на подсъдимия, в чийто интерес се претендира отмяната, като по своята същност то се явява неоснователно.

Варненският районен съд с присъда № 187/07.06.2017 г. по НОХД № 1210/2016 год.  е признал подсъдимия Х.А.Х. за виновен в това, че: на 01.08.2015 г. в гр. Варна, се съвкупил с лице от женски пол - М. Л. Т. на 16 годишна възраст, като я принудил към това със сила (издърпване за ръката, задържане и запушване на устата) и заплашване, и изнасилената не е навършила осемнадесет години, поради което и на основание чл. 152, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 вр. с чл. 54 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет години и шест месеца, което на основание  чл. 57, ал. 1, т. 2, буква „а" от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим. Със същата присъда  осъдил подсъдимия Х.А.Х. да заплати на гражданския ищец М. Л. Т. сума в размер на 30 000 лева (тридесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпените от гражданския ищец неимуществени .вреди, в резултат па деянието по чл 152, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието до окончателното заплащане на сумата. Осъдил подсъдимия Х. да заплати направените по делото разноски.

  С решение № 281 от 20.12.2017 г. по ВНОХД № 874/17 г. на Варненският окръжен съд присъдата е потвърдена изцяло.

ПО ИСКАНЕТО за възобновяване:

В проведеното съдебно заседание пред настоящия съдебен състав, защитата на осъдения отново навежда доводи по същество и в детайли досежно осъждане на Х..

Претендираните в голямата си част в настоящото производство допуснати съществени процесуални нарушения, на практика касаят обосноваността на съдебния акт на Варненския районен съд. С оглед спецификата на производството по възобновяване, оплакването за необоснованост на съдебния акт не представлява касационно основание по чл. 348, ал. 1 от НПК, поради което не може да бъде предмет на проверка и в настоящото производството по глава ХХХІІІ от НПК, доколкото в него не могат да бъдат приети нови фактически положения, а извършваната проверка е в рамките на установените от решаващите съдилища факти. При преценката за наличието на това основание следва да се отчете, че възобновяването на наказателно дело е извънреден способ за контрол на влязлата в сила присъда, акт, ползващ се със стабилитет и изпълняемост. Целта на производството е да установи наличието на предвидените в закона основания за възобновяване, имайки предвид стабилитета на влезлия в сила съдебен акт. Такива основания, с оглед направеното оплакване, биха били допуснати при постановяване на акта в нарушения на процесуалните правила, от категорията на съществените, които пороци да поставят под съмнение законосъобразността му.  В този смисъл е и трайната практика на ВКС на РБ, напр. Решение № 20 от 21.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 608/2008 г., III н. о Решение № 21 от 11.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2309/2013 г., III н. о., Решение № 23 от 25.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1759/2014 г., III н. о. и др. Настоящата инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на съда по същество. Подлежи на проверка само правилността на подхода при формиране на вътрешното убеждение във връзка с оценката на доказателствата и при изпълнение на задълженията за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото.

Искането за възобновяване се основава на доводи, които вече са били изтъквани пред двете редовни съдебни инстанции и в мотивите към постановените съдебни актове те са получили пространен отговор. Внимателният прочит на материалите по делото показва, че не са налице твърдените от защитата пороци при формиране на волята от страна на двете съдебни инстанция. Аналитичната дейност на съда, обективирана в проверяваните съдебни актове, е обхванала всички доказателствени източници и е извършена в съответствие с правилата на логиката, като доказателствата са интерпретирани съобразно действителния им смисъл и значение.

 Внимателно е била проверена и обсъдена събраната по делото и относима към предмета на доказване доказателствена съвкупност - показанията на частния обвинител и граждански ищец Т. се подкрепят от показанията на свидетелите Г.И. Ж., И.И.О., Р.Я.П., Г.Г.Т., Ф.В. П. и П.Д.И., на които Т. е споделила непосредствено след извършеното посегателство срещу нея, че е била изнасилена. Показанията на тези свидетели са  кредитирани изцяло, защото са добросъвестни и взаимнодопълващи се. Те са особено важни, защото пострадалата Т. е споделила за извършеното престъпление срещу нея непосредствено след самото деяние. Т. е разказала на свидетелите Ж. и О., че е била изнасилена буквално минути след като е извършено престъплението, като свидетелите Ж. и О. са категорични, че Т. пред тях лично е посочила подс. Х. като човека, който я е изнасилил. Подробно са анализирани заключенията на медицинската и психиатричната експертизи, и обясненията на вещите лица пред съда, както и от писмените материали, приобщени по делото. Направените от районният съд фактически и правни изводи са правилни, обосновани и законосъобразни. Събраната и проверена доказателствена съвкупност е позволила обосноваване на стабилни фактически изводи по отношение на главния предмет на доказването, мотивите на първоинстанционния съдебен акт дават напълно възможност да се провери правилността на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд, поради което претенцията на осъдения се явява неоснователна.

Въззивната инстанция е направила свой анализ на доказателствата и е споделила изводите на районния съд относно съставомерността на деянието и виновността на осъдения, като е дала задълбочен отговор на всички изложени от защитата възражения. Варненският окръжен съд е извършил собствена преценка на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, като е изложил подробни и обосновани съображения по отношение на тяхната достоверност. Мотивите на въззивно решение дават напълно възможност да се провери правилността на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд, като сочат, че тази инстанция е осъществила дължимата дейност като втора инстанция по съществото на делото.

Не са допуснати заявените от защитата в съдебно заседание пред настоящата инстанция нарушения на процесуалните правила, свързани с ограничаване на правото на защита на осъдения Х.:

 Не е налице процесуално нарушение от категорията на съществените. Обстоятелството, че съдът е направил изводи за виновността на осъдения въз основа на показанията на частния обвинител и граждански ищец не представлява нарушение на процесуалните правила. Базирането на тези доказателствени  средства не е нарушение на процесуалните норми.  В член 118 от Наказателно-процесуалния кодекс е предвидено, че пострадалият, когато е в процесуалното качество на частен обвинител и граждански ищец може да дава показания по делото и да бъде разпитван като свидетел. Освен това присъдата не се основава само на показанията на пострадалата, а и на многобройните косвени доказателства, които потвърждават фактите сочени от пострадалата. В този смисъл съдът не открива съществено нарушение на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на осъдения Х.

Поради всичко изложено по-горе, настоящият състав на Апелативен съд -Варна не констатира допуснати процесуални нарушения от категорията на особено съществените и в тази връзка, не са налице основания за възобновяване на делото с отмяна на влязлата в сила присъда и връщане на делото за ново разглеждане или отмяна на присъдата и оправдаване на осъденото лице, каквото искане се прави, с оглед на което искането за възобновяване на наказателното дело като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното, съставът на Апелативен съд –Варна,

                                 Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 1210/2016 год. по описа на Районен съд- Варна, направено от осъдения Х.А.Х..

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

  

 

                                                                                      2.