№ 321
гр. Елин Пелин, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ
ДЕЛА, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петко Р. Георгиев
при участието на секретаря Цветанка Анг. Николова
като разгледа докладваното от Петко Р. Георгиев Гражданско дело №
20241820100332 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 86,
ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ..... със
седалище и адрес на управление: ..... срещу К. Й. С., ЕГН **********, с адрес: ........ която се
иска признаването за установено вземането на ищеца в размер на: 1000 лева, главница по
договор за паричен заем кредирект № 385290 от 02.01.2020 г., 274,28 лева, договорна лихва
от 02.01.2021 г. до 04.01.2021 г.; 166,98 лева, законна лихва 04.01.2021 г. до 18.01.2021 г.;
399,38 лева, дължима такси; 1241,72 лева, неустойка по чл. 6.2 от договора; ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане
на вземането. Твърди се, че за вземанията по ч. г. д. № 76/2024 на РС Елин Пелин е издадена
заповед за изпълнение, срещу която длъжникът възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
Твърди се, че на 02.01.2020 година длъжникът К. Й. С., ЕГН: **********, е сключил договор
за потребителски кредит № 385290 с „Сити Кеш“ ООД, по силата на който е получил сумата
от 1000 лева, срещу което се съгласил да върне 12 броя вноски в по 218 в срок до 04.01.2021
г., когато е падежирала последната вноска, съгласно погасителен план, неразделна част към
договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на
40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.1 %. С договор за продажба и
прехвърляне на вземания /Цесия/ от 21.07.2022 г. „Сити Кеш“ ООД като цедент е
прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит
на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ..... със седалище и адрес на управление:
гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81 В, ап. 3. Твърди се, че длъжникът е уведомен за
цесията на посочения от него настоящ адрес на дата 24.08.2022 година, както и със CMC на
1
посочения от него телефонен номер. Твърди се, че няма извършени плащания по договора от
К. Й. С..
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответница К. Й. С., чрез пълномощника си адв. М. М. – АК
Пловдив е подал писмен отговор, в които оспорва исковете като неоснователни. Твърди се,
че договорът е нищожен на основание чл. 19 ал. 4 ЗПК, а оттам и на действителния размер
ГПР по чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмени молби се сочи, че исковете са
основателни. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ответницата чрез процесуалния си представител адв. М. моли за
отхвърляне на предявените искове. В писмени становища се оспорват исковете. Претендират
се разноски.
Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно е договор за паричен заем „Кредирект“ № 385290 от 02.01.2020 г., че същият е
сключен между „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ...... със седалище и адрес на управление: гр. София,
р-н Средец, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7 и К. Й. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Елин Пелин,
ул. „Марица“ № 17. В чл. 3 от Договора, „Параметри на отпуснатия заем“, са отразени:
размер на отпуснатия заем – 1000 лева; вид вноска: месечна; брой вноски: 12; годишен
процент на разходите – 48,1 %; фиксиран лихвен процент – 40,05 %; обща сума за плащане –
1274,28 лева. Съгласно чл. 6.1 от Договора Заемателят се задължава в срок от три дни,
считано от усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение, по начина и реда, и
отговарящо на условията на чл. 33, ал. 1 на Общите условия: поръчител или банкова
гаранция (поне едно от изброените). Според чл. 6.1 от Договора „при неизпълнение на т.
6.1., Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в размер на 1341.72 лева. Неустойката се
начислява автоматично от Заемодателя, като с подписването на настоящия договор за заем
Заемателят счита за уведомен за нейното начисляване. Начислената по настоящата точка
неустойка се заплаща разсрочено съгласно включения в настоящия договор погасителен
план.“.
Представени са общи условия на „Сити Кеш“ ООД за заеми „Кредирект“. Според чл. 33, ал.
1 на Общите условия: Когато това е предвидено за съответния продукт, за обезпечаване
изпълнението на договора за заем, при сключване на индивидуалния договор страните могат
да уговорят предоставянето на някое от следните обезпечения: 1. Поръчителство на едно
или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат
осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна
заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на
всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за
страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са
Заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат
кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен’', както
2
по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ;
да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за
размера на получавания от тях доход; 2. Предоставяне на безусловна банкова гаранция,
издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период, включващ от сключване на
договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по
погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за
плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва. (2) Заемодателят
си запазва правото еднолично и без да се мотивира да прецени дали предложеното му
обезпечение е годно да обезпечи заема и да откаже сключване на договор за заем, докато не
бъде предоставено искано обезпечение или да откаже сключване на договор за заем при
непредставяне на исканото обезпечение.
Представена е разписка за извършено плащане от 02.01.2020 г. 11.48 ч., според която „Сити
Кеш“ ООД е извършил паричен превод в EasyPay съгл. Дог 385290 в полза на К. Й. С., ЕГН
**********, за сума от 1000 лева.
Представено е Приложение към договор за цесия от 21.07.2022 г., в което е описан и
процесния договор за кредит 385290. Представено е уведомление за цесия от „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ” ЕООД до К. Й. С. относно договор за кредит 385290 от 02.01.2020 г. във връзка
с договор за цесия от 21.07.2022 г., с които „Сити Кеш“ ООД е прехвърлило вземането на
„АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД. Няма доказателства уведомлението за цесия да е връчено
на К. Й. С..
С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на §
13, т. 1 ЗЗП и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне
предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано
сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска
дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по
договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност
на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, поради което се подчинява на
правилата на ЗПК и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни
клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.
В отговора на исковата молба ответницата е направила възражение, че договорът за кредит е
недействителен, поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно посочената
разпоредба в договора за потребителски кредит следва да е посочен Годишния процент на
разходите и общо дължимата сума, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
3
при изчисляване на ГПР. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно
§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Такъв разход по кредита, който следва
да бъде включен в ГПР, съдът приема, че е неустойката, която по начина по който е
уговорена няма за цел да санкционира потребителя за неизпълнение на негово същинско
задължение по кредита, а представлява допълнително възнаграждение за кредитора. Като не
е сторено това, не е включена стойността на неустойката към ГПР е нарушена разпоредбата
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, не е посочена общо дължимата сума по кредита и на основание чл.
22 ЗПК договора за кредит се явява недействителен. Това е така, тъй като неустойките
излизат извън предвидените им функции и представляват допълнително възнаграждение за
кредитора по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, извън уговорената договорна лихва, и на
практика водят до скрито оскъпяване на кредита. По този начин се заобикаля
императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като към размера на дълга се включва и
допълнително парично задължение, надвишаващо 100% от задължението по главницата,
което обаче не е включено в ГПР. Според чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна. В този смисъл, като е не е посочил съществена част от „общата сума, дължима от
потребителя“, кредиторът заобикаля изискванията на закона за точно посочване на
финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което клаузите от договора, касаещи
общата сума за плащане и годишен процент на разходите, са нищожни. След като те са
нищожни, означава, че не съществуват по договора, а когато не е спазено изискването на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен – чл. 22 ЗПК.
Предвид горното съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК процесният договор
за потребителски кредит е недействителен, тъй като не отговаря на част от изискванията на
чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 12 ЗПК. Последиците от
обявяването на тази недействителност са регламентирани в разпоредбата на чл. 23 ЗПК,
предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и
на лихва или други разходи по кредита.
Доколкото договорът е недействителен отпада уговореното в него разсрочено плащане на
вноските и потребителят дължи връщане на цялата сума, която е получил по договора за
кредит. По гореизложените съображения за нищожност на договорните клаузи и при режима
на чл. 23 ЗПК следва да се отрече дължимостта изцяло на възнаградителната и мораторната
лихва. Според разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона
4
или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й
части. В случая нищожните клаузи относно определянето на процента на възнаградителната
лихва и на ГПР не могат да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона, а
договорът не би могъл да бъде сключен и без тези клаузи, защото те са част от
задължителното му съдържание по аргумент от чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК и условие за
действителността му – аргумент от чл. 22 ЗПК.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по него. Ответницата не твърди да извършвал плащания по договора и
няма доказателства за такива, като дължи сумата от 1000 лева главница, в която част искът
следва да се уважи, като следва да се отхвърлят като неоснователни исковете за: 274,28 лева,
договорна лихва от 02.01.2021 г. до 04.01.2021 г.; 166,98 лева, законна лихва 04.01.2021 г. до
18.01.2021 г.; 399,38 лева, дължима такси; 1241,72 лева, неустойка по чл. 6.2 от договора.
Съгласно задължителните указания дадени с ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК съдът, който разглежда иска предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.
1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство. В заповедното производство ищецът е
направил разноски в размер на 61,65 лева за внесена дължима държавна такса и 50 лева за
юрисконсултско възнаграждение. Ищецът е направил разноски в съдебното производство в
размер на 200 лева за дължима държавна такса и 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение. Съобразно уважената част на исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 133,55 лева за направени
разноски.
Разпределянето на отговорността за разноски се осъществява по правилата на чл. 78, ал. 1 и,
ал. 3, приложими за всяка инстанция, като за присъждане на адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да е
представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че
упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3
на чл. 38, ал. 1 ЗАдв., като не е необходимо страната да установява и да доказва съответното
основание за предоставяне на безплатна правна помощ. Съгласно чл. 38 от Закона за
адвокатурата, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално
затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. Ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има
право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-
нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА – т. е. в размер не по-нисък от
предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, и
осъжда другата страна да го заплати. Съгласно решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело C?
438/22, чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако
5
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения
и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на
посочения чл. 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор
за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение; чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3
ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една
страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-
нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите
като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова
ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената
национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение
установената в чл. 101, § 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения
и практики. Предвид посоченото решение на СЕС, съдът намира, че не е обвързан от
минималния размер на адвокатските възнаграждения, посочен в Наредба № 1 от 2004 г. на
Висшия адвокатски съвет, при определяне на възнаграждението по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.
Адв. М. В. М. е представлявал ответницата по настоящото производство, като е подаден
отговор на исковата молба и една молба-писмено становище преди съдебното заседание.
Като взе предвид вида и обема на осъществената защита по исковото производство, както и
фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че справедлив размер на
адвокатското възнаграждение е 480 лева с ДДС, както и адвокатското възнаграждение от 240
лева с ДДС за подаденото възражение в заповедното производство. С оглед изхода от делото
и съразмерност с отхвърлената част от исковете на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът
следва да заплати на адв. М. В. М. сумата от 486,41 лева за процесуално представителство.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. Й. С., ЕГН **********, с адрес: ........ дължи на „АПС
БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ..... със седалище и адрес на управление: ..... сумата от: 1000
лева, главница по договор за паричен заем кредирект № 385290 от 02.01.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 23.01.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете за
сумата от: 274,28 лева, договорна лихва от 02.01.2021 г. до 04.01.2021 г.; 166,98 лева, законна
лихва 04.01.2021 г. до 18.01.2021 г.; 399,38 лева, дължима такси; 1241,72 лева, неустойка по
чл. 6.2 от договора.
ОСЪЖДА К. Й. С., ЕГН **********, с адрес: ........ ДА ЗАПЛАТИ НА „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ..... със седалище и адрес на управление: ..... сумата от 133,55 лева,
6
разноски съразмерно с уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ..... със седалище и адрес на управление:
..... ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М. В. М. - АК Пловдив с адрес: гр. Пловдив, бул. „Пещерско
шосе“ № 81, ет. 3, ап. Б, сумата от 486,41 лева, разноски за процесуално представителство на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Софийския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
7