№ 34
гр. Х., 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Х., ПЕТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. ИВАНОВА-
ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА АТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
Гражданско дело № 20225630100759 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 310 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба на Ю. С. А., ЕГН *** с постоянен адрес гр. Х., ул. „Р.“
№ *, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. *** против „Център за специална образователна подкрепа
Петко Рачов Славейков“ гр. Х., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Х., с която
са предявени обективно кумулативно съединени искове 1) с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й; 2) с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 2 от КТ – за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност
„възпитател“ и 3) с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане
на сумата от 11812,68 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останала
без работа, за период от 01.07.2022г. до 31.12.2022г., ведно със законната лихва, считано от
предявяване на иска - 26.08.2022г. до окончателното изплащане.
С протоколно определение от 06.02.2023г. е допуснато изменение на размера на иска
по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ като същият се счита за предявен в размер на
11 766,66 лева, а производството за разликата от 11 766,66 лева до пълния му предявен
размер от 11812,68 лева е прекратено поради направен отказ.
Ищцата твърди, че със заповед № 269 от 30.06.2022г. на директора на ЦСОП „Петко
Рачов Славейков" гр. Х. е прекратено трудовото й правоотношение с ЦСОП „Петко Рачов
Славейков" гр.Х., на основание чл. 328 ал. 1 т. 6 от КТ, считано от 01.07.2022г. с изписване
като мотиви на следния текст: „когато работникът или служителят не притежава
необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа".
Като причини за прекратяване на трудовия договор с ищцата в заповедта бил изписан
същият текст: „когато работникът или служителят не притежава необходимото
образование или професионална квалификация за изпълняваната работа". Заповедта била
връчена на ищцата на 30.06.2022г.
Ищцата счита, че оспорената заповед не съдържала изискуемите от закона мотиви,
тъй като не посочвала коя от алтернативно предвидените две самостоятелни и различни
хипотези в чл. 328 ал. 1 т. 6 от КТ е имал предвид работодателят. Следователно при
1
прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата на основание чл. 328 ал. 1 т. 6 от КТ
работодателят трябвало да изложи конкретни мотиви, обосноваващи този фактически състав
на закона и коя от хипотезите на законовата норма има предвид.
Твърди, че от значение било обстоятелството, че е сключила с ЦСОП „Петко Рачов
Славейков” гр. Х. безсрочен трудов договор № 09 на 10.10.2017г. за изпълнение на
длъжността „учител". При сключване на трудовия договор работодателят бил приел, че тя
притежава необходимото образование и професионална квалификация да изпълнява тази
длъжност. Ищцата имала висше образование, магистърска степен, видно от диплома №
011454/1986г., специалност „Растителна защита", издадена от ВСИ „Васил Коларов" -
Пловдив. Притежавала и диплома за получаване на педагогическа правоспособност по
селскостопански дисциплини № 00898/10.06.1993г., издадена от ВСИ гр. Пловдив и диплома
за преквалификация по финансово счетоводство и правна дейност № ПКП -
0464/29.09.1997г. със специалност „финансов счетоводител", издадена от Института за
следдипломна квалификация ВИФОК гр. София.
Ищцата допълва, че на 20.09.2020г. била подписала допълнително споразумение към
трудовия си договор, по силата на което е била преназначена от длъжността „ учител" на
длъжността „възпитател". При подписване на това споразумение работодателят бил приел,
че тя притежава необходимото образование и квалификация да изпълнява и тази длъжност,
удостоверени при сключване на трудовия договор. Според ищцата работодателят имал
предвид и удостоверение peг. № 19041540 от 30.06.2019г., издадено от Бургаски свободен
университет /БСУ/ за придобити от ищцата 2 квалификационни кредита в резултат на
завършен тематичен курс в БСУ на тема „Специална педагогика/Приобщаващо
образование/'' и служебна бележка от БСУ, съгласно която че в периода от 14.09.2020г. до
16.09.2022г. ищцата щяла да се обучава в Професионално - педагогическа специализация
„Специална педагогика /приобщаващо образование/" със Заповед на президента на БСУ -
ФСО № 116/13.09.2021г. Ищцата твърди, че притежавала и необходимият опит да заеме
длъжността „възпитател", който бил придобит в резултат на нейния общ трудов стаж от 35
години и педагогически стаж от 4 години осем месеца и 21 дни.
В мотивите на Заповед № 269 от 30.06.2022г. не се посочвало настъпването на нов
юридически факт, свързан с изменение на изискванията за заемане на длъжността
„възпитател". На ищцата не била връчвана длъжностна характеристика, променяща
изискванията за изпълнение на длъжността „възпитател", нито били настъпили промени в
нормативните изисквания за заемане на тази длъжност. При липсата на изменение на
изискванията за заемане на длъжността „възпитател", т.е. настъпил нов юридически факт
след сключване на валиден трудов договор на 10.10.2017г., прекратяването на трудовото
правоотношение на ищцата било незаконно, тъй като не бил налице фактическият състав на
чл. 328 ал. 1 т. 6 от КТ и в двете хипотези на нормата. Позоваването от работодателя на
основанието на чл. 328 ал. 1 т. 6 от КТ противоречило на общия принцип, установен в чл. 57
ал. 2 от Конституцията на Република България да не се допуска злоупотреба с права и
тяхното упражняване.
Твърди, че в съдебната практика се приемало, че преценката на работодателя за
промяна на изискванията за заемане на дадена длъжност била суверенна и по
целесъобразност, поради което не подлежала на съдебен контрол, стига по този начин да не
се нарушава императивна правна норма, или да се злоупотребява с право, или да се
установява дискриминационен подход. Ето защо ищцата изрично заявява, че работодателят
й недобросъвестно бил упражнил правата си в нарушение на чл. 8 ал. 1 от КТ. Аргументира
твърдението си за злоупотреба с права с обстоятелствата, че в заповедта за прекратяване на
трудовия договор не се излагат обстоятелства, обосноваващи фактическия състав на
законовата норма, че работодателят не е уведомил надлежно ищцата с връчване на
длъжностна характеристика, или друг акт, с който е въвел изменения, или нови
изискванията, за изпълнение на длъжността й „възпитател", като й даде възможност да
2
удостовери, че отговаря на новите изисквания, че работодателят бил действал
недобросъвестно, тъй като Наредба № 15 от 22.07.2019 г. за статута и професионалното
развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти /ДВ бр.
61/02.08.2019г./ не предвижда правомощия на директора да въвежда изисквания за
образование или квалификация, тъй като те са нормативно определени. При сключване на
трудовия договор на 10.10.2017г. ищцата била притежавала необходимото висше
образование и квалификация, което Законът за предучилищно и училищно образование
изисква за заемане на длъжността „учител", както и действащата към този момент Наредба
№ 12 от 01.09.2016г. за статута и професионалното развитие на учители, директори и
другите педагогически специалисти. При преназначаването на длъжността „възпитател"
ищцата била отговаряла и на изискванията посочени в Приложение № 6 на Наредба № 15 от
22.07.2019г., като била приложима и нормата на § 3 от ПЗР на наредбата в случай, че не
отговаря на някое от изисквания от наредбата.
Посочва, че работодателят бил действал недобросъвестно, тъй като съзнателно бил
игнорирал удостоверение peг. № *********/30.06.2019г. на БСУ гр. Бургас, както и
обстоятелството, че ищцата била в процес на повишаване на професионалната си
квалификация, тъй като се обучава в Професионално педагогическа специализация
„Специална педагогика /приобщаващо образование/" в БСУ - гр. Бургас.
Доказателство за недобросъвестността на работодателя било и обстоятелството, че
работещите като възпитатели в ЦСОП „Петко Рачов Славейков" гр. Х. преди и след
уволнението на ищцата, както и назначените нови служители на длъжността „възпитател",
не притежавали изискуемото според ЗПУО и Наредба № 15 от 22.07.2019 г. образование и
квалификация да заемат тази длъжност, поради което прекратяването на трудовия договор
само на ищцата, или на избрани от директора служители по негова субективна преценка,
било извършено при липсата на обективни и добросъвестни управленчески решения в
интерес на работата и се дължало на тенденциозно отношение към ищцата.
Ищцата твърди, че след прекратяване на трудовото й правоотношение останала без
работа и била регистрирана в „Бюро по труда“.
С тези мотиви моли са уважаване на предявените от нея искове. Претендират се и
направените разноски по делото.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата излага подробно
доводите си относно незаконосъобразността на извършеното уволнение. Пледира за
уважаване на предявените искове. Претендират се и направените разноски по делото, като се
представя списък по чл. 80 от ГПК.
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е депозиран писмен отговор на
искова молба.
С разпореждане № 1583 от 26.08.2022г., постановено по гр.д. № 759 по описа за
2022г. на РС-Х. съдът е дал указания на ответника да депозира отговор на искова молба.
Разпореждането на съда е получено на 29.08.2022г. Съгласно чл. 60, ал. 3 от ГПК
последният ден от срока е бил 29.09.2022г. /четвъртък – работен ден/. На 30.09.2022г. в
14:11 часа е депозиран по електронен път отговор на искова молба, същият обаче е
депозиран след изтичане на срока, поради което следва да се приеме, че не е подаден
отговор на искова молба.
В съдебно заседание, процесуалният представител на ответника, моли предявените
искове да бъдат отхвърлени, тъй като издадената заповед за уволнение била
законосъобразна. Посочва, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение
ищцата не е отговаряла на нормативно предвидени изисквания за заемане на длъжността,
както и не била отговаряла на тези изисквания към момента на сключване на трудовия
договор. Предвид законността на уволнението следвало да се отхвърлят и другите два иска,
чиито фактически състав включвал установяване на незаконността на уволнението.
Претендира присъждане на разноски по делото.
3
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
От доказателствата по делото се установява, а и не е спорно между страните, че
между тях е възникнало трудово правоотношение по силата на срочен трудов договор № 09
от 10.10.2017г., съгласно който ищцата е назначена на длъжност „учител“, считано от
10.10.2017г. до 02.07.2018г.
Видно от писмените доказателства по делото към момента на постъпване на работа
ищцата притежавала диплома за завършено висше образование по специалността
„Растителна защита“ от ВСИ „Васил Коларов“ – Пловдив, диплома за получаване на
педагогическа правоспособност по селскостопански дисциплини от Висш селскостопански
институт – Пловдив, диплома за преквалификация по „Финансово-счетоводна и правна
дейност на фирмите“ от Институт за следдипломна квалификация към УНСС, както и
сертификат за успешно завършен курс по дигитална компетентност от СНЦ „Бизнес център
Х.“.
Със споразумение № 200 от 03.07.2018г. трудовото правоотношение между страните
е изменено със срок от 03.07.2018г. до 14.09.2018г., със споразумение № 06 от 17.09.2018г. –
със срок от 15.09.2018г. до 01.07.2019г., а със споразумение № 84 от 27.03.2019г. – със срок
до 15.09.2019г.
Междувременно видно от приложените документи съдържащите се в личното
трудово досие на ищцата се установява, че тя е участвала в обучение към Център за
социална рехабилитация и интеграция на деца със специални нужди, Обучителен и ресурсен
център на тема „Стратегии и техники за справяне с неприемливо поведение“, от което е
получила 1 квалификационен кредит.
На 14.05.2019г. е подписано ново допълнително споразумение между страните, с
което трудовото правоотношение от срочно такова е променено в безсрочно на основание
чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ, считано от 14.05.2019г.
На 30.06.2019г. от Бургаски свободен университет е издадено удостоверение в полза
на ищцата, съгласно което е участвала в тематичен курс в период от 14.06.2019г. до
28.06.2019г. на тема „Специална педагогика“, за което й били присъдени 2
квалификационни кредита.
Със заповед № 246 от 11.09.2019г. на директор на ЦСОП „П.Р. Славейков“ е
утвърдена длъжностна характеристика за длъжността „учител, код по НКПД 2352 5010“, с
която ищцата е била запозната на 19.09.2019г. Видно от представената по делото
длъжностна характеристика за заемане на длъжността „учител“ се изисква висше
образование по специалността и квалификация „учител“ или педагогическа
правоспособност.
На 07.10.2020г. е подписано ново допълнително споразумение между страните,
съгласно което считано от 01.10.2020г. ищцата заема длъжността „възпитател“ с код по
НКПД 2359 6008.
С определение № 493 от 13.10.2022г., съдът е уважил доказателственото искане на
ищцата по реда на чл. 190 ГПК, като е задължил ответника да представи всички одобрени и
подписани от ищцата длъжностни характеристики, както и цялото трудово досие на ищеца.
На страната е указано, че при неизпълнение на указанията, съдът може да приложи
правилото на чл. 161 ГПК, като приеме за доказани фактите, относно които страната е
създала пречки за събиране на допуснати доказателства. В трудовото досие на ищцата не се
съдържа длъжностна характеристика различна от тази от 2019г. за длъжността „учител“. С
протоколно определение от 06.01.2023г. съдът изрично е задължил ответника по реда на чл.
190 от ГПК в срок до следващо съдебно заседание да представи подписана от ищцата
длъжностна характеристика за длъжността „възпитател“. Такава не е депозирана, а
процесуалният представител на ответника е посочил, че няма друга длъжностна
4
характеристика подписвана от ищцата освен представената за длъжността „учител“.
От представеното по делото допълнително споразумение № 46 от 01.04.2021г., към
трудов договор № 09 от 10.10.2017г. се установява последният размер на договореното
между страните трудово възнаграждение, а именно 1415,00 лева месечно възнаграждение,
382,05 лева допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит и
141,50 за ЦСОП. Видно от удостоверение, представено от работодателя, изплатеното
месечно възнаграждение за м. юни 2022г. е в размер на 1961,11 лева, като включва 1286,36
лева основна заплата, 347,32 лева допълнително възнаграждение за прослужено време, 35,43
лева допълнително възнаграждение СБКО и 128,64 лева допълнително възнаграждение
ЦСОП и 163,36 лева за 2 дни платен отпуск.
На 13.09.2021г. е издадена служебна бележка от Бургаски свободен университет в
полза на ищцата, за това, че се обучава в Професионално-педагогическа специализация
„Специална педагогика“ за период от 14.09.2020г. до 15.09.2022г., а видно от представените
по делото писмени доказателства към 10.10.2022г. ищцата е завършила обучението и е
придобила професионално-педагогическа специализация „Специална педагогика“.
На 29.04.2022г. на ищцата е връчено предизвестие за прекратяване на трудовото й
правоотношение, оформено при условията на отказ, а със заповед № 269 от 30.06.2022г.
трудовото правоотношение е прекратено считано от 01.07.2022г. на основание чл. 328, ал. 1,
т. 6 от КТ – когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или
професионална квалификация за изпълняваната работа.
Видно от приетите като писмени доказателства по делото поименно разписание на
длъжностите и работните заплати на ЦСОП „П.Р.Славейков“ гр. Х., считано от 01.04.2022г.,
действало и към 01.07.2022г. е имало 4 щатни броя за длъжността „възпитател“ на деца с
умствена изостаналост, като двама от работниците са имали завършено висше образование
магистър, един – висше образование бакалавър и един – средно образование. Съгласно
поименно разписание на длъжностите и работните заплати на ЦСОП „П.Р.Славейков“ гр.
Х., считано от 15.09.2022г. щатовете за длъжността „възпитател“ не са променени и са
запазени като 4 броя, като два от тях не са заети, а другите два се заемат от лице, което има
завършено средно образование и от лице, което има завършено висше образование със
степен бакалавър.
От представените по делото копие на трудова книжка и регистрационна карта от
01.07.2022г., издадена от Агенция по заетостта, дирекция „Бюро по труда“ се установява, че
след прекратяване на трудовото правоотношение до 06.01.2023г. /датата на представяне на
трудовата книжка в оригинал пред съд и констатиране на липса на ново вписване в нея/
ищцата е била безработна.
Останалите представени по делото доказателства, които съдът не обсъжда, не
установяват релевантни за спора факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявените исковете по чл. 344, ал. 1 от КТ се намират в съотношение главен (този
по т. 1) към акцесорен (този по т. 2), тъй като за уважаването му се изисква уволнението да е
признато за незаконното. Ето защо на първо място следва да бъде разгледан предявеният иск
по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
По отношение на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:
С конститутивния иск по чл. 344, ал. 1, т 1 от КТ се цели установяването на
незаконността на извършеното уволнение. Едностранното прекратяване на трудовото
правоотношение ще бъде незаконно, когато е извършено на несъществуващо в закона
основание, при липса на елементи от състава на съответното материалноправно основание,
при допуснато нарушение на процедурните правила във връзка с извършване на
5
уволнението, при неспазване на предвидена в закона предварителна закР. или други
изисквания във връзка с упражняване правото на уволнение. В тежест на ищеца е да
установи съществуването на валидно трудовото правоотношение, а на ответника, че
законосъобразно е упражнил потестативното си право едностранно да го прекрати на
посоченото в заповедта за уволнение основание.
Разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ предвижда, че работодателят може да
прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или
служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 от КТ, когато работникът или служителят не
притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната
работа. При анализ на правната норма се установява, че тя съдържа две отделни основания
за прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя, а именно: 1) липса на
необходимото образование за изпълняваната работа и 2) липса на необходимата
професионална квалификация за изпълняваната работа. Първото основание включва в себе
си хипотезите, в които работникът не отговаря на изискванията за необходимата степен и
вид завършено образование, а второто тези, при които работникът не отговаря на
изискванията за нормативно призната в резултат на обучение степен на квалификация в
определена област на знанието – решение № 561 от 04.10.2010г. постановено по гр.д. №
1962 по описа за 2009г. на ВКС, III г.о.
Двете хипотези на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ са алтернативно предвидени.
Работодателят може да прекрати трудовото правоотношение, както поради липса на
необходимото образование за изпълняваната работа, така и поради липса на необходимата
професионална квалификация. Няма пречка работодателят да прекрати трудовото
правоотношение едновременно и на двете основания тогава, когато работникът не отговаря
и на двете. В заповедта за уволнение обаче следва да се посочи на коя от двете хипотези се
извършва уволнението и в какво точно се изразява всяко от тези две основания.
Възпроизвеждането само на законовото основание в заповедта за уволнение не е достатъчно,
тогава когато се предполагат различни фактически основания.
В настоящия случай в процесната заповед е изписана нормата на чл. 328, ал. 1, т. 6
от КТ като основание за безвиновното уволнение на ищцата. В заповедта обаче са посочени
двете основания предвидени в чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ алтернативно, поради което не става
ясно каква е действителната воля на работодателя. Липсата на посочване на кое от двете
основания или на двете основания се прекратява трудовото правоотношение според
настоящия съдебен състав представлява липса на мотивиране на заповедта за уволнение.
Изискването за мотиви съответно за съдържанието на заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение е свързано с правото на работника да разбере кои са фактите в
обективната действителност, поради които трудовото му правоотношение се прекратява.
Това е необходимо, за да може работникът да знае обстоятелствата, на които се основава
безвиновното му уволнение и да обори същите при оспорването на законността му пред
съда, респективно да се прецени дали фактическите основания, послужили за вземане на
решение за прекратяване на трудовото правоотношение, могат да бъдат подведени под
хипотезата на нормата на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ. Без мотиви работникът не би могъл да
упражни адекватно правото си на защита.
Съдържанието на процесната заповед за уволнение се изчерпва с посочването на
разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ и с нейното словесно изписване – „когато
работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална
квалификация за изпълняваната работа“. От съдържанието на заповедта не може да се
установи каква е причината за прекратяване на трудовото правоотношение непритежаването
от ищцата на необходимото образование, непритежаването на професионална квалификация
или и двете. В заповедта не са посочени и конкретни факти от обективната действителност
на кои изисквания за образование и/или за професионална квалификация не отговаря
ищцата. По този начин изготвена заповедта за уволнение е възпрепятствала ищцата в
6
качеството й на работник да узнае на какво фактическо основание е прекратено трудовото й
правоотношение.
Следва да се отбележи, че в съдебната практика е приет и занижен стандарт за
мотивиране на заповедите за прекратяване на трудово правоотношение на основание чл.
328, ал. 1, т. 6 от КТ, като е прието, че е достатъчно в заповедта да се посочи съответната
правна норма. Няма пречка мотивите в заповедта за уволнение да се изчерпват с цитиране на
правната норма но само тогава, когато тя не предполага различни фактически основания,
нито има нужда от излагане на допълнителни данни, формирали волята на работодателя.
Друга такава хипотеза, в която изискванията към съдържанието на заповедта за
уволнение е по-ниско и въпреки това тя се счита за законосъобразна, са тези, в които
работникът/служителят е бил уведомен и е знаел за конкретната причина за безвиновното си
уволнение. Това са хипотези, в които работникът е бил уведомен и е могъл да разбере кои са
фактите от обективната действителност, поради които се прекратява трудовото му
правоотношение преди връчването на заповедта. Дори изложените мотиви в заповедта за
уволнение да са неточни, непълни или неясни, това не би опорочило уволнението, ако
работодателят е извършил сериозна предварителна подготовка на уволнението, довел е
своевременно до знанието на работника/служителя точното основание за уволнението.
От представените по делото доказателства не може да се направи извод, че
ответникът е уведомил ищцата за основанията за прекратяването на трудовото й
правоотношение предварително и съответно съдържанието на заповедта за уволнение да се
изчерпва с посочване на правното основание за прекратяване на трудовото правоотношение.
Няма данни не само за това дали работодателят приема, че ищцата не отговаря на
изискванията за необходимото образование за изпълняване на длъжността „възпитател“
и/или на изискванията за професионална квалификация за изпълняване на длъжността
„възпитател“, но и за това въведени ли са от ответника нови изисквания след подписване на
трудовия договор с ищцата, на които тя да не отговаря, какви са тези изисквания, за да може
съдът да извърши преценка дали действително ищцата не отговаря на тях или изискванията
било то за образование или за професионална квалификация, на които ищцата не отговаря,
са нормативно установени.
В хода на съдебното дирене не са представени доказателства, от които да се приеме
за установено, че ищцата е била наясно с фактическото основание за прекратяване на
трудовото й правоотношение и е могла да организира защитата на правата и интересите си.
Няма данни да е изготвена нова длъжностна характеристика, която да е била връчена на
ищцата или по някакъв друг начин до знанието на ищцата да са достигнали фактите, въз
основа на които се приема, че е налице едно от двете или и двете основания на чл. 328, ал. 1,
т. 6 от КТ. Видно от събраната доказателствена съвкупност не се установява ответникът да е
променил изискванията за заемане на длъжността „възпитател“. Напротив в представеното
по делото трудово досие на ищцата липсва одобрявана от работодателя и подписана от
ищцата длъжностна характеристика за длъжността „възпитател“, с която да са определени
изискванията за заемане на тази длъжност. Единствената длъжностна характеристика е тази
за длъжността „учител“, с която е въведено изискването за висше образование по
специалността и квалификация „учител“ или педагогическа правоспособност. От приетите
по делото писмени доказателства се установява, че ищцата има завършено висше
образование в специалност „Педагогика“ и е придобила педагогическа правоспособност по
селскостопански дисциплини.
Не може да се изведе волята на работодателя въз основа на какви фактически
обстоятелства прекратява договора и от отправеното предизвестие до ищцата, тъй като в
него единствено е посочена нормата на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ.
Предвид изложеното съдът намира, че процесната заповед за уволнение е
незаконосъобразна поради липса на мотиви. Ето защо съдът не следва да обсъжда наличието
или липсата на материалноправните предпоставки от фактическия състав на посоченото
7
основание за прекратяване на трудовото правоотношение.
По отношение на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ:
Предвид основателността на предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ следва да
бъдат разгледани и другите два обективно кумулативно предявени иска по чл. 344, ал. 1, т. 2
и т. 3 от КТ.
С оглед изложеното до момента се приема за установено, че извършеното
прекратяване на трудовото правоотношение на Ю. С. А. е незаконно. Следователно за
основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ е необходимо единствено да се докаже
съществуването на валидно трудово правоотношение преди прекратяването му. По делото е
установено от представените писмени доказателства, че трудовото правоотношение между
страните е възникнало въз основа на трудов договор № 9 от 10.10.2017г., в последствие
изменен с допълнително споразумение № 12 от 07.10.2020г., съгласно което ищцата е
заемала длъжността „възпитател“ за пълно работно време и за неопределено време, тоест
трудовият договор е бил безсрочен. Следователно ако не е било незаконното прекратяване
на трудовото правоотношение, същото е щяло да съществува, поради което искът по чл. 344,
ал. 1, т. 2 от КТ следва да бъде уважен като основателен и ищцата да бъде възстановена на
заеманата преди уволнението длъжност „възпитател“. Няма нормативно установена пречка
ищцата да заеме длъжността „възпитател“ предвид представените по делото писмени
доказателство за притежаваното образование и професионална квалификация.
По отношение на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1от КТ:
За основателността на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от
КТ е необходимо да бъде установено незаконосъобразно прекратяване на трудовото
правоотношение в следствие, на което ищцата да е претърпяла вреди под формата на
пропуснати ползи, изразяващи се в невъзможността да полага труд по трудово
правоотношение в продължение на шест места след уволнението.
С оглед изложеното до момента следва да се приеме, че първата предпоставка за
уважаване на иска е налице, тъй като уволнението е признато за незаконно.
Съгласно мотивната част на тълкувателно решение № 6 от 15.07.2014г., постановено
по т.д. № 6 по описа за 2013г. на ВКС, ОСГК фактът на оставане без работа може да се
установява с регистрирането на ищеца по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ в
бюрото по труда. По делото е представена и приета регистрационна карта от 01.07.2022г.,
издадена от Агенция по заетостта, дирекция „Бюро по труда“, видно от която ищцата Ю. А.
е регистрирана като безработна, като последното отбелязване е направено на 04.01.2023г.
По делото е представена и трудовата книжка на ищцата, като в съдебно заседание на
06.01.2023г. на съда е представена и в оригинал, като е направена констатация, че няма
вписване след вписаното прекратяване на процесното трудово правоотношение.
Видно от представеното по делото удостоверение от ответника размерът на
брутното трудово възнаграждение, използвано за определяне на обезщетението по чл. 225,
ал. 1 от КТ е 1961,11 лева.
С оглед изложеното следва да се приемат за доказани както оставането на ищцата
след уволнението без работа за периода от 01.07.2022г. до 31.12.2022г., което е в пряка
причинно-следствена връзка с незаконното прекратяване на трудовото правоотношение от
работодателя, така и размерът на дължимото обезщетение. Доколкото към датата на
постановяване на съдебното решение са изтекли 6 пълни месеца от прекратяване на
трудовото правоотношение искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ следва да се
уважи изцяло претенцията като се присъди обезщетение в размер на 11766,66 лева (6 месеца
по 1961,11 лева).
По разноските:
8
При този изход на правния спор ответникът следва да бъде осъден да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищцата сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1397,27 лева, за които съгласно дадените в т. 1 от тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013г., по тълк. д. № 6 по описа за 2012г. на ВКС, ОСГТК има
доказателства, че са реално извършени – в договора за правна защита и съдействие е
изписано заплащането им в брой.
На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК ответникът следва да заплати
по сметка на Районен съд – Х. сумата в размер на 630,67 лева, представляваща сбор от
дължимата държавна такса за двата неоценяеми иска (160 лева), държавната такса за
осъдителния иск съразмерно на уважената част (470,67 лева).
На основание чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на
частта от иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 2225, ал. 1 от КТ, за която производството по
делото е прекратено поради отказ. Макар и направено своевременно искането за присъждане
на разноски не следва да се присъждат такива на ответника, доколкото не е представил
доказателства, че реално за били осъществени. По делото е представено пълномощно и
договор за правна защита и съдействие /л. 37-38 по делото/, в който обаче макар и да е
уговорено възнаграждение в размер на 600,00 лева не е посочен начин на заплащането му,
съответно не може да служи за разписка.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕТО на Ю. С. А., ЕГН *** с
постоянен адрес гр. Х., ул. „Р.“ № *, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, извършено със заповед
№ 269/30.06.2022., издадена от директор на „Център за специална образователна подкрепа
Петко Рачов Славейков“ гр. Х., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Х., на
основание чл. 328, ал. 1, т. 6, предл. 1 от КТ – когато работникът или служителят не
притежава необходимото образование, като ГО ОТМЕНЯ по иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ Ю. С. А., ЕГН *** с
постоянен адрес гр. Х., ул. „Р.“ № *, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. *** на длъжността
„възпитател“ в „Център за специална образователна подкрепа Петко Рачов Славейков“ гр.
Х., която е заемала преди незаконното уволнение.
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ „Център за
специална образователна подкрепа Петко Рачов Славейков“ гр. Х., ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. Х. да заплати на Ю. С. А., ЕГН *** с постоянен адрес гр. Х., ул. „Р.“
№ *, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, сумата от 11766,66 лева, представляваща обезщетение
за оставане без работа поради незаконното уволнение, за периода от 01.07.2022г. до
31.12.2022г., ведно със законната лихва от предявяване на иска – 26.08.2022г. до
окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА „Център за специална образователна подкрепа Петко Рачов Славейков“
гр. Х., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Х. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
да заплати на Ю. С. А., ЕГН *** с постоянен адрес гр. Х., ул. „Р.“ № *, бл. ***, вх. ***, ет.
***, ап. ***, сумата в размер на 1397,27 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Център за специална образователна подкрепа Петко Рачов Славейков“
гр. Х., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Х. на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Х. сума в
общ размер на 630,67 лева, представляваща сбор от дължимата държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково по реда на чл. 315 от
ГПК.
9
Съдия при Районен съд – Х.: _______________________
10