Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………… 2020 г., гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, Шести касационен състав в открито заседание, проведено на девети януари 2020 г., в
следния състав:
Председател: КРАСИМИР КИПРОВ
Членове:
ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
при участието на секретаря Галина
Владимирова и с участието на
прокурор Силвиян Иванов от Варненска
окръжна прокуратура, като
разгледа докладваното от съдия Кипров касационно
дело № 3296 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63, ал.1,изр.2 ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.
Образувано е по касационна жалба
на Териториална дирекция „Северна морска“ в Агенция „Митници“, предявена чрез
процесуален представител юрисконсулт Л.Т., срещу решение № 2015/08.11.2019 г.
по н.а.х.д. № 2745/2019 г. на ВРС, с което е отменено НП № 361/2018/2019 г. от
15.05.2019 г. на заместник-директора на ТД „Северна морска“ в Агенция
„Митници“, с което на „М.Г.Б.“ ЕАД за нарушение на чл. 234 ал. 1 т. 1 ЗМ вр.
чл. 70, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета,във вр. с чл. 128, пар. 1 и 2 от Регламент №
2015/2447 на Комисията е наложено на основание чл. 234, ал. 2, т. 1 във вр. с ал.1,т.1 от ЗМ административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 838.86 лв., представляващ 100% от размера на
избегнатите публични държавни вземания. По изложени в жалбата съображения за
нарушаване на материалния закон от
страна на въззивния съд и за допуснато от него съществено нарушение на процесуалните правила
– касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК , се иска отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго
от касационната инстанция за потвърждаване на наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът ТД
„Северна морска“ в Агенция „Митници“, чрез упълномощения юрисконсулт К.
поддържа изложеното в касационната жалба.
Ответникът „М.Г.Б.“ ЕАД, чрез
адв. Ж. е подал писмен отговор на касационната жалба, в който са изложени
твърдения за неоснователност на жалбата. Твърди се ,че съгласно писмо от
28.02.2019 г. на Генералния Директор на ОЛАФ до „М.Г.Б.“ ЕАД се установявало,
че проверката не е приключила и не е издаден окончателен доклад. Излагат се
доводи, че правилни са мотивите на въззивния съд, че износната декларация не е
придружена с договор и фактура, нито с доказателства за плащане. Посочва се, че
не може да се тълкува във вреда на вносителя, че не е представил износна
декларация, тъй като износната митническа декларация не е документ, който
според МК удостоверява действителната договорена или реално платена цена.
Твърди се, че „митническа стойност“ според МК е договорната – реално платената
или подлежаща на плащане цена за стоките, затова митницата трябва да докаже
реалното плащане или договаряне на по-висока стойност, която да подлежи на
плащане, което не е било сторено. Иска се решението на Районен съд Варна да бъде
оставено в сила и в полза на дружеството да се присъдят разноски за двете
съдебни инстанции, като е представен списък на разноските.
Представителят на Варненска
окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба,
поради липсата на достатъчно доказателства, безсъмнено установяващи извършено от „М.Г.Б.“ ЕАД адм.нарушение.
След извършената по реда на
чл.218 от АПК проверка, касационният съд намира жалбата за процесуално
допустима като подадена в предвидения за
това преклузивен срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, а
разгледана по същество тя е неоснователна.
С отмененото от районния съд
наказателно постановление е ангажирана административно-наказателната
отговорност на „М.Г.Б.“ ЕАД по чл. 234, ал. 2, т. 1 във вр. с ал.1,т.1 от ЗМ за това, че на 23.01.2018 г. на МП „Пристанище
Варна” с митническа декларация MRN 18BG002005H0001107 е декларирало стока с описание 1 120 туби по 20 кг. в кашони палмов олеин „IFFCO TRISTAR” с обща фактурна
стойност в кл.22 в размер на 13 171.20
USD /при единична цена за метричен тон в размер на 588
USD /; с митническа стойност в
размер на 22 826.55 лв., бруто тегло 23 296 кг., нето тегло 22 400 кг.,
тарифен код ********** и държава на произход Малайзия, с начислени държавни
вземания в размер на 2 054,39 лв. мито и 0, 00 лв. ДДС , вместо да
декларира стоката с фактурна стойност в кл. 22 в размер на 18 816 USD /при единична цена за метричен тон в размер на 840 USD /; с митническа стойност в размер на 32 147,19 лв.
и с дължими държавни вземания в размер на 2 893,25 лв. мито и 0, 00 лв.
ДДС, вследствие на което дружеството е
избягнало частично плащане на публични държавни вземания в размер на 838,86 лв.
мито ,при което общият размер на щетата от 838,86 лв. не надхвърля 35 на сто от митническата
стойност на стоката.
Въз основа на изпратените от
Агенция Митници до Митница Варна с писмо вх. № 32-267756/17.09.2018 г.
документи, касаещи разменената кореспонденция с Европейската служба за борба с
измамите /OLAF/, между които и писмо от OLAF № ОСМ(2018) 18661/03.09.2018 г. с приложени копия на 23 малайзийски износни
декларации, между които и издадената в Pоrt Kelang
износна митническа
декларация В10211014242 от 22.11.2018 г. с декларирана
стойност при износа 94 080 USD/840 USD за метричен тон, АНО е приел за доказано обстоятелството, че износът по
малайзийската износна декларация и вносът по процесната митническа
декларация MRN 18BG002005Н0001107 от 23.01.2018 г. касаят една и съща доставка, като при вноса
стоката е декларирана на по-ниска от реалната й стойност. Позовал се е на
изложеното в писмото от OLAF обстоятелство, че малайзийските
власти са представили на Европейската служба за борба с измамите декларациите
за износ за 23 пратки палмово масло за България, които според писмото
кореспондират пряко с вносните операции в България, предмет на проверката от OLAF, от съпоставката между които се установявало, че
декларираната стойност за износ показва, че вносителят системно занижава с 30%
стойността на стоката при деклариране на вноса в България, като що се отнася до
несъответствието между вписаните в износните митнически декларации номера на
фактурите за доставка и тези по представените от „М.Г.Б.“ ЕАД фактури отнасящи се до съответните вносни операции в
България, OLAF е приел за неистински
представените в България фактури. Аргумент за това, както според писмото на OLAF, така и според АНО е установената идентичност в
реквизитите на документите по доставките, включително и по процесния внос по MRN 18BG002005Н0001107/23.01.2018 г. и
съответстващата й износна митническа декларация В10211014242/22.11.2018
г., изключая единствено посочения номер на фактурата и обявената стойност на
стоката. Прието е, че липсата на фактура за по-високата от двете стойности не е
пречка за определянето на по-висока митническа стойност на стоката по реда на
чл. 70, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета във вр. с чл. 128 пар.
1 и 2 от Регламент № 2015/2447 на Комисията, според които базата за определяне
на митническата стойност е договорната стойност, т.е. действително платената
или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с
местоназначение в митническата територия на Съюза, която се определя в момента
на приемане на митническата декларация въз основа на продажбата, извършена
непосредствено преди въвеждането на стоките в посочената митническа територия.
За да отмени наказателното
постановление, районният съд е приел за недоказано по безсъмнен начин
извършването на нарушението като извода си е изградил въз основа на цялостна и
задълбочена преценка на представените доказателства, обсъдени в тяхната
съвкупност и поотделно.
Действително, както правилно е
прието от АНО, съгласно общото правило на чл. 70, пар. 1 и 2 от МК, митническата
стойност на внасяните стоки е тяхната договорна стойност, т. е. действително
заплатената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ
с местоназначение в митническата територия на Общността, без да се засягат
корекциите, които при необходимост трябва да се направят в съответствие с чл.
71 и чл. 72 от МК. Същевременно, съгласно Решение от 16 ноември 2006г., Compaq
Computer International Corporation, С-306/04, EU:C:2006:716, т. 20,
митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на
внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа
стойност.
Правилно обаче, решаващият делото
съд е приел, че както в хода на АНП, така и във въззивното производство не са
събрани доказателства, установяващи с категоричност, че палмовата мазнина по
процесната вносна митническа декларация MRN 18BG002005Н0001107/23.01.2018 г. е
продадена на вносителя на по-висока стойност от обявената в декларацията. Посочено е, че след като са налице два
документа с еднаква доказателствена сила и различно съдържание, е необосновано
изводите на АНО за реалната стойност на процесната стока да се базират именно на данните,
посочени в износната ЕАД. В тази връзка,
съдът с основание
е игнорирал като доказателство за действително договорената или реално платена
цена на стоката малайзийската износна декларация, която по смисъла на МК не
представлява документ, удостоверяващ горните обстоятелства по обвързващ
насрещната страна начин. Това разбиране правилно е подкрепено с разпоредбата на
чл. 5, т. 12 от МК, според която митническата декларация е актът, с който
дадено лице изразява в установена форма и по установения начин желанието си за
поставяне на стоки под определен митнически режим, като посочва където е
уместно специфичните мерки, които следва да бъдат приложени. След като
жалбоподателят не е титуляр на режима „износ“ по смисъла на чл. 5, т. 35 от МК,
то не може да бъде обвързан от декларираното в износната митническа декларация.
Съдът правилно е съобразил и
факта, че липсата на приложена по преписката фактура или платежен документ във
връзка с декларираната по-висока стойност на стоката по износната митническа
декларция, също индикират на невъзможността за съобразяване на данните по нея
при определянето на митническата стойност при вноса. До определянето на по-висока
митническа стойност на стоката по реда на чл. 70, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския
парламент и на Съвета вр. чл. 128 пар. 1 и 2 от Регламент № 2015/2447 на
Комисията може да се достигне само, когато са налице доказателства за
действителната продажна цена на стоката, която е по-висока от декларираната при
вноса, но в случая такива доказателства няма. Правилни са мотивите на
въззивният съд, че според разпоредбата на чл.140, пар.1 от Регламента за
прилагане дава възможност на митническите органи при наличието на основателни съмнения дали
декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на
плащане цена по чл.70, пар.1 от МК, да поискат от декларатора да предостави
допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна
информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл.140,
пар.2 от Регламента за прилагане, те могат да отхвърлят декларираната цена. При
липсата на уточнение с коя друга стойност трябва да се замени договорната
стойност в тези случаи, следва да се приложат вторичните методи за определяне
на митническата стойност по чл.74 от МК, като в тежест на митническите органи е
при условията на приложимото общностно
право да докажат основателността на
съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване
на стойността на процесните стоки.
Правилни са мотивите на
въззивният съд, че според чл.141, пар.3 от Регламента за изпълнение (ЕС)
2015/2447, когато се установи повече от една договорна стойност на идентични
или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се
използва най-ниската от тези стойности, а не най-високата, както неправилно е
приел административнонаказващият орган. Административнонаказващият орган не е
доказал, че посочената по-висока стойност в износната митническа декларация е
действителната реално платена и договорена цена между страните по сделката.
Относно писмото от OLAF № ОСМ(2018) 18661/03.09.2018 г.,въззивният съд с основание е приел, че то не представлява
окончателен доклад, след като не съдържа посочените в чл. 11 от Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 реквизити и не е подписано от генералния
директор. Поради това писмото е само с уведомителен характер и за него е
неприложим чл. 11, пар. 2 от Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013, признаващ на
докладите на OLAF статут на годни доказателствени
средства в административния и в съдебния процес.
Касационният състав споделя и
останалата част от мотивите на районния съд, обусловили крайния му извод за
недоказаност на повдигнатото на „М.Г.Б.“ ЕАД обвинение, че посочвайки в
подадената вносна декларация
MRN 18BG002005Н0001107/23.01.2018 г. занижена стойност на
декларираната стока, е избегнало да заплати пълния размер на дължимите държавни
вземания. Поради това съгласно чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК във вр. с чл.
63, ал., 1 изр. второ от ЗАНН, касационният съд препраща към тях без да ги
преповтаря в решението си.
Като се има предвид, че в тежест
на АНО е да докаже чрез пълно доказване извършването на нарушението, за което с
НП е ангажирана административно-наказателната отговорност на нарушителя, като
не остави и най-малкото съмнение в съществуването на фактите индивидуализиращи нарушението, то правилно
районният съд е отменил обжалваното по
реда на чл. 59 от ЗАНН наказателно постановление.
В целостта си изложеното обуславя
извод за неоснователност на касационната жалба, поради което оспореното с нея
решение на ВРС следва да се остави в сила.
По искането на ответната по
касация страна за присъждане на направените съдебни разноски във въззивното
производство и в касационното производство, съдът намира следното: С
допълнението на чл. 63 от ЗАНН /обн. ДВ бр. 94/29.11.2019 г./ е създадена нова
ал. 3, според която в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. На основание чл. 5, ал. 5 от Конституцията
на Република България разпоредбата е влязла в сила три дни след обнародването,
т. е. считано от 03.12.2019 г. тя е част от действащото ни право. Тъй като
съгласно чл. 14, ал. 1 ЗНА обратна сила на нормативен акт може да се даде само
по изключение и то с изрична разпоредба, каквато в случая не е налице,
въведеният едва с чл. 63, ал. 3 от ЗАНН институт на разпределяне на
отговорността за разноски в административно-наказателното производство следва
да се прилага само занапред, поради което „М.Г.Б.“ ЕАД има право на
овъзмездяване съгласно 143 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 3 ЗАНН на разноските направени единствено в касационното производство.
Съгласно приложените на л. 14 – 16 от делото документи /договор за правна
защита и съдействие от 26.11.2019 г.; фактура № 653/26.11.2019 г. и преводно
нареждане за сумата по фактурата/, те възлизат на 360 лв. и представляват размера на договореното и
заплатено на пълномощника на „М.Г.Б.“ ЕАД възнаграждение за осъществената по касационното дело адвокатска защита. Тъй като съгласно чл. 3,
ал. 1 от Устройствения правилник на Агенция „Митници“, агенцията е със статут
на юридическо лице, какъвто не е признат и на създадените с чл. 7, ал. 1 от Правилника пет териториални дирекции, които
съгласно чл. 29, ал. 1 са административни звена в структурата на Агенцията, за
сумата от 360 лв. следва да бъде осъдена Агенция „Митници“.
Воден от изложеното, съдът
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2015/08.11.2019
г. по н.а.х.д. № 2745/2019 г. на ВРС, с което е отменено НП №361/2018/2019 г.
от 15.05.2019 г. на заместник-директора на ТД „Северна морска“ в Агенция
„Митници”.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „М.Г.Б.“ ЕАД, ЕИК ***,
направените съдебни разноски в касационното производство в размер на 360
/триста и шестдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/