Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
Варна, 2019г.
В
И М
Е Т О Н А Н А
Р О Д
А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при
секретар Елка Иванова
като разгледа докладваното
от съдията Макариева
в.гр. дело № 513 по описа за 2019г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивна жалба
на Д.К.К. срещу Решение № 5130/
12.12.2018 г. постановено по гр.д.№ 5390/2018 г. по описа
на ВРС , с което ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата И.С.Н. ЕГН********** *** с детето
К.И. Н. ЕГН**********, като му
дава възможност да вижда и взема при себе си както
следва: първите шест месеца от влизане в
сила на решението бащата ще осъществява личен контакт с детето в Център за
обществена подкрепа при Общ.Варна с адрес гр.Варна, ул.“Г.С.Раковски“ №62 всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00ч. до 12.00ч., до където детето
следва да бъде водено от майката без обаче тя да присъства по време на контакта
на бащата с детето, който следва да се провежда в присъствието на социален
работник, а след този шестмесечен срок личния контакт да се осъществява от
бащата всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване от 10ч. в
събота до 17ч. в неделя и тридесет дни през лятото когато майката не е в платен
годишен отпуск, както и на първите два дни от коледните и новогодишните
празници за времето от 10ч. на първия ден до 17ч. на следващия го ден с
преспиване, като контакта по коледните празници ще е на нечетна година 2019г.,
2021г. и т.н., а по новогодишните празници на четна година 2018г., 2020г. и
т.н., като ОТХВЪРЛЯ иска по отношение на частите с които се иска да се задължи
ответницата да осигури възможност на ищеца да провежда със сина си
телефонни/или по скайп, фейсбук или друг интернет способ/ разговори;
ответницата да предостави в тридневен срок от влизане на решението в сила на
ищеца телефонен номер на който да провежда разговори със сина си като при
промяна на номера, скайп име или фейсбук регистрация да го уведомява за това в
тридневен срок след навършване на 5 годишна възраст на детето бащата да има
право да взима и връща детето без присъствието на трети човек от дома на
майката за срок от седем дни следващи деня на пристигането му във Варна след
всеки работен контракт с преспиване, на осн. чл.59, ал.9 от СК., ОТХВЪРЛЯ
предявения от Д.К.К. ЕГН********** ***, м-ст
„Св.никола-1“ №117 срещу И.С.Н. ЕГН********** *** иск
за изменение на режима на личен контакт на ответника с детето детето К.И. Н. ЕГН********** определен с решение
№691/25.02.2016г. по гр.д.№13005/2015г. на ВРС, ХVІІ състав чрез определяне на
възможност за бащата да вижда и взема детето до навършване на шест годишна
възраст всяка четна седмица от месеца считано от началото на календарната
година за времето от 10.00ч. до 17.00ч. в съботния и в неделния ден, в дома на
детето в присъствието на трети човек определен от майката, след навършване на
шест годишна възраст всяка четна седмица от месеца считано от началото на
календарната година за времето от 10.00ч. до 17.00 часа в съботния и в неделния
ден, на осн. чл.59, ал.9 от СК.
Според изложеното в жалбата решението
на Районен съд -Варна е неправилно и необосновано в противоречия със събрания
доказателствен материал . По изложените подробно съображения, като не сочи нови
факти , въззивницата моли първоинстанционното решение да бъде отменено изцяло и
се уважи насрещния иск. Има искане по доказателствата, а именно : да се приеме
Медицински протокол от 19.12.2018 г. , да се изслушат двамата родители и да се
назначи комплексна СМЕ с участието на
логопед и детски психолог с поставени задачи изброени в жалбата.
Въззиваемата страна, оспорва жалбата
като неоснователна.
Постъпила е и насрещна въззивна жалба от И.С.Н. в частта на решението с което се определя
личен контакт с детето през лятото,
когато майката не е в платен годишен отпуск. Желае решението в тази част да
бъде тридесет дни през лятото независимо дали майката е в платен годишен отпуск
или не.
Насрещната
страна по жалбата оспорва същата като неоснователна.
Контролиращата
страна ДСП гр. Варна не е изразила становище по
жалбата, изготвила е социален доклад по конкретно поставени от съда въпроси.
След съвкупна преценка на всички събрани по делото
доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, съдът приема за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е
процесуално допустима.
За да се произнесе, съдът взе предвид
следното:
Производството е образувано по молба
на И.Н. в която твърди, че бракът му с
ответницата Д.К. страните е прекратен по силата на съдебно решение
№1050/04.03.2015г. по гр.д.№15775/2014г. по описа на ВРС, 20-ти състав. Сочи,
че със съдебно решение №691/25.02.2016г. по гр.д.№13005/2015г. по описа на ВРС,
17-ти състав, влязло в законна сила е изменено утвърденото с решение № 1050 от
2015г. постановено по гр.д.№15775/2014г. по описа на ВРС споразумение по чл.49,
ал.4 от СК в частта относно режима на лични отношения между И.Н. и сина му К.И.
Н. ЕГН**********, като е определен нов режим на лични отношения, както следва:
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00ч. до 13.00ч. до навършване
на 3 годишна възраст на детето в присъствието на майката, след навършване на 3
годишна възраст до 5 годишна възраст на детето всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 10.00ч. до 17.00ч. в присъствието на трети човек определен
от майката, след навършване на пет години на детето всяка първа и трета събота
и неделя от месеца от 10.00ч. до 17.00ч. без присъствието на трети човек.
Ищецът твърди, че от момента на изменението на режима на лични отношения
ответницата не спазва същия и възпрепятства ищеца да осъществява срещи със сина
си. Твърди, че за последно ищецът е виждал сина си през месец юли 2017г., като
ответницата умишлено е ограничила всякакъв контакт на бившия си съпруг и
изразява неприязънта си към него използвайки общото им дете. Ищецът твърди, че
е изпратил нотариална покана, връчена на 28.02.2018г. от нотариус К.К., като
ответницата се е запознала със съдържанието на поканата и е направила снимки с
телефона си, но е отказала да получи същата. Ищецът твърди, че на трети март 2018г.
е посетил дома на ищцата придружен от свой познат, като е помолил същата да
изведе детето и заедно с трети човек определен от нея да се срещне със сина си
и да излязат на разходка, но е получил категоричен отказ на тази своя молба,
като това действие се е развило на улицата пред входната врата на къщата, в
която ищцата живее, като ищцата извикала трето лице г-жа Д., но не е пожелала
да изведе детето, за да го види баща му. Ищецът твърди, че на 4 март 2018г. е
опитал отново да осъществи контакт със сина си, като след като отишъл пред
домът на ищцата, тя отново е извикала трето лице съседката г-жа Д., ответницата
отново не извела детето, както и не се отзовала на молбата на ищеца да отидат с
третото лице на неутрално място за свиждане, като ответницата настоявала
срещата на бащата с детето да бъде осъществена в домът и. Ищецът твърди, че е
отказал да влезе в къщата, тъй като основните му страхове и притеснения били
свързани с предишно дело инициирано от ответницата за домашно насилие. Ищецът твърди,
че на 10 март 2018г. отново посетил къщата на ответницата и позвънил на
звънеца, но никой не отворил вратата. На 12.03.2018г. е бил привикан във Второ
РПУ гр.Варна по повод жалба от страна на ответницата от 03.03.2018г., която
същата била депозирала след неговите посещения. На 13.03.2018г. е получил ново
обаждане от Дирекция на полицията гр.Варна относно сигнал от страна на
ответницата, че е ходил през втората седмица на месеца, когато не му е отредено
по график. На 17.03.2018г. е отишъл заедно със сестра си до домът на
ответницата , което е било третата седмица от месеца, като ответницата го е
очаквала в колата си, заедно със Ю.В.С., нейна приятелка. Проявил е желание да
отидат на неутрално място като детски кът или на разходка, но за поред път му
било заявено да влезе сам в къщата и да осъществи контакт със сина си, но без
право на сестра му да види детето.Отказал е , тъй като е видял, че се търси
провокация. На 18.03.2018г. отново отишъл със сестра си, като получил заплахи,
че при следващо негово явяване на датата, която не е по режим ще бъде позвънено
на тел.112 и чрез Дирекция на полицията, неговите родители ще бъдат психически
тормозени чрез призовки отправени до техен адрес. За пореден път му е бил
предложен варианта да влезе сам без присъствието на придружител в къщата, като
ответницата се държала арогантно, провокативно и заплашително с него и сестра
му. На първи април 2018г. е посетил ответницата то никой не отговорил въпреки,
че й е било изпратено съобщение по електронната поща на 30.03.2018г. Твърди, че
лично и многократно е правил опити да види сина си при посещение на адреса на
ответницата, както и е отправял многократни съобщения до нея с искане да му
бъдат изпратени снимки на детето и да му се даде основна информация относно
развитието на детето. Ответницата е оставяла писмата му без отговор и е лишила
правото на бащата да знае как се развива сина му. Ищецът твърди, че няма
информация дали детето ходи на детска градина, като за това обстоятелство е
подал молба до Община Варна с искане да му бъде предоставена информация дали
синът му посещава общинско детско заведение. Ищецът твърди, че е търсил
съдействието на Дирекция социално подпомагане гр.Варна с искане за разяснения и
обяснения на майката на детето. Твърди, че предвид необходимостта от изграждане
на връзка между баща и син и поради поведението на майката определения режим на
личен контакт следва да се измени, като свижданията до навършване на 5 годишна
възраст на детето да се осъществяват всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 10.00ч. до 17ч. в присъствието на трети човек определен от майката
като бащата има право да взима и връща детето от дома на майката, а след
навършване на 5 годишна възраст на детето бащата да има право да взима и връща
детето от дома на майката всяка първа и трета събота и неделя с преспиване в
дома на бащата от 10.00ч. в събота до 17.00ч. в неделя, както и да му бъде
разрешено да взема и вижда детето 30 дни през лятото независимо дали майката е
в платен годишен отпуск или не, както и правото да взема и вижда детето и през
първите два дни от коледните и от новогодишните празници с редуване като за
пръв път детето ще бъде взето от бащата за Коледа през 2018г. а за Нова година
през 2019г., а също и на рождения ден на бащата от 10.00 до 17.00ч. Предявява искане, съдът да се произнесе
с решение, с което да измени режима на
личен контакт на И.С.Н., ЕГН ********** с детето К. Н., ЕГН **********,
определен съгласно решение по гр.д.№ 13005 по описа на РС Варна за 2015г.,
както следва: след навършване на 3 годишна възраст до 5 годишна възраст на
детето бащата да има право да го взема и връща от дома на майката с адрес
гр.Варна, м.Св.Никола-I, № 117, всяка първа и трета събота
и неделя от месеца от 10.00ч. до 17.00часа в присъствието на трети човек
определен от майката.; след навършване на 5 годишна възраст на детето, бащата
да има право да взима и връща детето без присъствието на трети човек всяка
първа и трета събота и неделя с преспиване в дома на бащата от 10.00ч. в събота
до 17.00ч. в неделя, както и 30 дни през лятото независимо дали майката е в
платен годишен отпуск или не ползва такъв, както и през първите два дни от
коледните и от новогодишните празници с редуване като за пръв път детето ще
бъде взето от бащата за Коледа през 2018г. а за Нова година през 2019г., а също
и на рождения ден на бащата от 10.00 до 17.00ч.; след навършване на 5 годишна
възраст на детето, бащата да има право да взима и връща детето, без
присъствието на трети човек от дома на майката за срок от седем дни следващи
деня на пристигането му във Варна след всеки работен контракт с преспиване;
ответницата да бъде задължена да осигури възможност на ищеца да провежда със
сина си телефонни/или по скайп, фейсбук или друг интернет способ/ разговори;
ответницата да предостави в тридневен срок от влизане на решението в сила на
ищеца телефонен номер на който да провежда разговори със сина си като при
промяна на номера, скайп име или фейсбук регистрация да го уведомява за това в
тридневен срок.
В срока по
чл.131 от ГПК ответницата е депозирала писмен отговор
срещу подадената искова молба, в който изразява становище, че предявения иск е
допустим, но неоснователен. Възразява, че е възпрепятствала срещите на бащата с
детето. Твърди, че ищецът не се обажда, а когато направи това започва да крещи
по телефона в рамките на първата минута. Твърди, че преди последните срещи на
ищеца с детето през юни 2017г., той не е
идвал да види детето в продължение на 9 месеца, като тогава са били осъществени
актовете на физическо и психическо насилие над детето. Възразява, че написаното
от ищеца за случилото се на 3 март 2018г. отговаря на действителната фактическа
обстановка, като твърди, че е била поканила ищеца да влезе и да проведе
свиждането с детето без нейно присъствие, както и че била обяснила на ищеца че
тъй като той не го е виждал 9 месеца, и последните няколко пъти се е държал
агресивно, детето пази лош спомен и че е добре да започне отново да се
сближават в позната на детето обстановка, но ищецът е отказал. Твърди, че след
извършено домашно насилие, детето е спряло да говори, а няколко месеца преди
това е било започнало да прави изречения от 2 или 3 думи. Твърди, че са
започнали да посещават психолози и логопед, като е била посъветвана от
специалисти, че за да се избегне повторна регресия, срещите с бащата трябва да
се осъществяват възможно най-плавно и да са адаптивни, както и задължително в
позната на детето среда. Твърди, че срещите с детето могат да бъдат
осъществявани в домът и, но ищеца е отказвал. Твърди, че детето е спряло да
говори след срещите с бащата през юни 2017г., като е започнало отново да се
напикава, да плаче на сън, да гледа тревожно към входната врата при разпъването
на чадъра на двора, което е свързвало с идването на ищеца. Твърди, че при
срещите с психолог е било установено че детето е много недоверчиво, стои
уплашено при майка си и очевидно е било афектирано от някакъв стрес. Твърди, че
на 17.03.2018г., ищецът е дошъл пред дома и заедно със сестра си но е отказал
да види сина си, а на 18.03.2018г. когато е отишъл отново със сестра си пред
дома на ответницата, детето е било болно и не може да го изведе навън, но е
поканила бащата да влезе вътре и да играе с детето. Възразява, че е ограничила
контактите на бащата и сина, като твърди, че той е идвал да види детето броени
пъти.
Ответницата Д.К.К.
е предявила насрещен иск против ищеца, като твърди, че са налице нови
обстоятелства за промяна на режима на личен контакт на детето с бащата. Твърди,
че бащата е осъществил домашно насилие в резултат на което детето към настоящия
момент има здравословни проблеми, изразяващи се разстройство на експресивната
реч, като психическото му състояние изисква много внимание и грижи. Твърди че,
трябва да се изгради връзка на доверие между бащата и детето, за да се чувства
детето сигурно, спокойно, обгрижвано и обичано, но въпреки определения режим на
личен контакт бащата не се е възползвал от същия за да изгради емоционална
връзка със детето, да го предразположи към себе си, както и да го накара да се
чувства спокойно и сигурно в негово присъствие. Твърди, че детето не познава
баща си като такъв, а изпитва страх от него, поради което предявява искане,
съдът да се произнесе с решение, с което да определи режим на личен контакт
между бащата и детето, както следва: до навършване на шест годишна възраст
всяка четна седмица от месеца считано от началото на календарната година за
времето от 10.00ч. до 17.00ч. в съботния и в неделния ден, в дома на детето в
присъствието на трети човек определен от майката, след навършване на шест
годишна възраст всяка четна седмица от месеца считано от началото на
календарната година за времето от 10.00ч. до 17.00 часа в съботния и в неделния
ден. Претендира разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК ищецът И.С.Н., е депозирала писмен отговор срещу подадения от Д.К.К.
насрещен иск, в който възразява, че И.Н. е осъществил домашно насилие срещу
собственото си дете. Възразява, че поведението на бащата има връзка с
здравословното състояние на детето, тъй като той не го е виждал повече от една
година и поради поведението на майката контактите между бащата и сина са били
редки. Твърди, че ако психическото и физическото развитие на детето не
съответстват на нормалните за възрастта това е функция единствено от
поведението на майката тъй като единствено тя е упражнявала контакт и
въздействие върху детето. Възразява против искания от ответницата режим на
личен контакт с детето, тъй като поискания режим е неопределяем и е неясно как
с задна дата ще се осъществява режима от началото на календарната година.
Оспорва истинността на представените с насрещния иск документи-медицинско
направление и амбулаторен лист с оглед съдържанието и верността на направените
изводи от лекарите издали документите, като счита че документите са съставени с
оглед целите на производството.
Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание
в чл.59,
ал.9 от СК.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, изцяло
възприема установената от ВРС фактическа обстановка, както и правните изводи на
съда изложени в мотивите на обжалваното решение,които изцяло възприема и
препраща към тях на основание чл.272 от ГПК . За пълнота на изложението следва да се посочи :
От ангажираните в хода на производството
доказателства, съдът счита за
установено наличието на изменение на
обстоятелствата по смисъла на дадените в т. ІІ от ППВС № 1/12.11.1974 г.
задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона досежно понятието
„изменение на обстоятелствата”. Налице са основания да се измени режима на личен контакт
на ищеца с детето К. определен с решение №691/25.02.2016г. по гр.д.№13005/2015г.
на ВРС, тъй като той се е оказал неприложим, а освен това след определянето му
са настъпили нови обстоятелства-изострили са се още отношенията между
родителите което изисква да се определи такъв режим който да ограничи контакта
между тях в присъствието на детето.
Действително, изразеното от родителите
и децата желание относно упражняването на родителските права и мерките за лични
отношения с другия родител, не са задължителни за съда. Техните становища и
искания се обсъждат на общо основание и се вземат предвид при оценката на
събраните доказателства, като висшият критерии за решението на съда е интереса
на децата. Чрез режима на личните отношения трябва да се постигне възможност
децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата
родители. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с
двамата си родители. При разрешаване на спора за родителските права, съдът
следва да съобрази висшия интерес на детето. В § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на
Закона за закрила на детето, законодателят дефинира най-добрия
(висшия) интерес на детето чрез "преценката на желанията и чувствата на
детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето;
възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето, опасността или
вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена;
способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще
настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и други обстоятелства, имащи
отношение към детето."
Преценявайки горните критерии,
настоящият състав съдът намира, че е в интерес на детето режима на лични
отношения да бъде изменен. Правилно първоинстанционният съд е определил
нов режим на лични отношения между
бащата и детето
Разбира
се, при изрично споразумение за това между родителите, в интерес на детето ще е
то да има контакти с бащата или с
двамата родители едновременно, и в дни извън тези по определения режим.
Същевременно, следва да се посочи и че от изключителен интерес на детето е
родителите да преодолеят противоречията помежду си относно неговото отглеждане,
които в случая не са особено съществени . За целта и с оглед благополучието на
детето, двамата родители могат в тази връзка да потърсят подходящи услуги и
съдействие от специалистите при Дирекция "Социално подпомагане".
Така, съдът счита, че
режим на лични отношения, на бащата И.Н. с детето К. следва да бъде същият какъвто е
определен от районния съд като се отмени само в частта относно режима на личен
контакт през лятото в следния смисъл: през лятото по споразумение между
родителите, а ако не постигнат такова от 01.07. до 15.07. и от 01.08 до 15.08.
С оглед изхода на спора страните не следва да
си дължат разноски пред настящата инстанция.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 5130/ 12.12.2018 г. постановено по гр.д.№
5390/2018 г. по описа на ВРС , в частта, с която съдът е определил режим на лични контакти, на бащата И.С.Н. ЕГН********** *** с детето
К.И. Н. ЕГН**********, като му
дава възможност да вижда и взема детето тридесет дни
през лятото когато майката не е в платен годишен отпуск като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
Определя режим на лични контакти на
бащата бащата И.С.Н. ЕГН********** *** с детето К.И. Н. ЕГН**********, като
му дава възможност да вижда
и взема детето през
лятото по споразумение между родителите, а ако не постигнат такова от 01.07. до
15.07. и от 01.08 до 15.08.
Потвърждава решението в останалата част.
Решението може да се обжалва пред
Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
предпоставките на чл. 280, ал. 1
и 2 от ГПК .
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: