Решение по дело №147/2024 на Административен съд - Ямбол

Касационното производство е по реда на чл. 63в от ЗАНН, вр. чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Сливен против Решение № 46/11.03.2024 г. по АНД № 20232330201204/2023 г. на Районен съд - Ямбол. Със съдебния акт е отменено изцяло Наказателно постановление № **-******* от 22.11.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“- Сливен, с което на „Б.“ ЕООД, [населено място] на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 от КТ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лева за нарушение на чл. 3, вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба № 10 от 07.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари, вр. чл. 53, ал. 2, т. 2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. В тежест на Дирекция „Инспекция по труда“- Сливен са възложени и разноските по делото.

С доводи за незаконосъобразност се иска отмяната на оспорения съдебен акт. По същество се оспорва изводът на въззивния съд, че вмененото нарушение изисква експлоатация на транспортните средства от неоправомощени и неправоспособни лица. Сочи се, че, след като в случая на контролното табло на газокара е оставен ключът, е създадена възможност за експлоатацията му от неправоспособни или неупълномощени лица. В този смисъл се твърди, че след като е налице такава предпоставка, то правилно работодателят е привлечен към административнонаказателна отговорност. Оспорва се решението и в частта за разноските, като се излагат аргументи, че присъденият размер на адвокатско възнаграждение е прекомерен. Иска се отмяната на атакувания съдебен акт в неговата цялост, като се претендират и разноски за юрисконсултско възнаграждение с оглед изхода на делото.

В съдебно заседание касаторът Дирекция „Инспекция по труда“ – Сливен се представлява от Старши юрисконсулт А. Г., който пъддържа касационната жалба на посочените в нея основания и отправеното искане за отмяна. Претендират се разноски.

Ответникът по касация - „Б.“ ЕООД, [населено място], чрез редовно упълномощен процесуален представител – адвокат Р. Я., оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че първоинстанционното решение не страда от визираните в жалбата пороци, постановено е при правилна преценка на доказателствата и в съответствие с относимите към казуса правни норми. Иска съдът да потвърди оспореното съдебно решение като правилно и законосъобразно, респ. да отхвърли жалбата като неоснователна. Не е заявена претенция за разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Ямбол изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като намира решението на ЯРС за правилно и законосъобразно. Сочи, че при допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на процесното НП съдът правилно го е отменил, поради което моли съдебното решение да бъде оставено в сила.

Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна с право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С Решение № 46/11.03.2024 г. по АНД № 20232330201204/2023 г. на Районен съд - Ямбол е отменено изцяло НП № **-*******/22.11.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“- Сливен, с което на „Б.“ ЕООД, [населено място] на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 от КТ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лева за нарушение на чл. 3, вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба № 10/07.12.2004 г., вр. чл. 53, ал. 2, т. 2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. В тежест на Дирекция „Инспекция по труда“ - Сливен са възложени и разноските по делото.

За да постанови своя съдебен акт, въззивната инстанция, въз основа на събраните и проверени в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, е приела за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № З-1057/20.10.2023 г. на Изпълнителния директор на ИАГИТ, налична по делото, на петима служители в Дилекция „Инспекция по труда“ – Сливен, заемащи длъжност „Г. инспектор“ е възложено извършване на проверки в периода 24.10.2023 г. – 07. 11. 2023 г. по спазване на трудовото законодателство, Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и нормативните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, включително и за съставяне и връчване на индивидуални административни актове, АУАН, постановления по реда на 405а от КТ и други в обекти на контрол на ДИТ - Ямбол. На 24.10.2023 г. е извършена съвместна проверка от главни инспектори в ДИТ - Сливен и от служители на МВР, РИОСВ и НАП на автобусна морга, находяща се в [населено място] [улица], стопанисвана от „Б.“ ЕООД. При проверката било установено, че на работната площадка се намира газокар „Т.“, управляван от един от работниците на дружеството, който заявил, че има правоспособност за управление на кара, но не бил представен документ, удостоверяващ правоспособността му. По време на проверката работникът спрял кара и излязъл от него, като оставил на командното табло ключовете за управление. На 24.10.2023 г. на дружеството била връчена призовка за представяне в ДИТ - Сливен на писмени доказателства, в. т.ч. и „свидетелство мотокарист“ с посочен в призовката срок 15:00 часа на 26.10.2023 г. На 27.10.2023 г. на дружеството е връчена покана за явяване на негов законен или упълномощен представител в ДИТ - Сливен на 30.10.2023 г. в 9:00 часа за съставяне на АУАН за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, на чл. 2 вр. чл. 11, ал. 1 от Наредба № 7/1999 г. и на чл. 3, вр. чл. 2, т. 1 от Наредба № 10/2004 г. На 30.10.2023 г. на „Б.“ ЕООД бил съставен АУАН за нарушение на чл. 3, вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба 10/2004 г., вр. чл. 53, ал. 2, т. 2 от Наредба № 7/1999 г., затова, че на 24.10.2023 г. на място в обект за контрол автобусна морга в [населено място] е установено, че ползваният за извършване на товаро-разтоварни работи в обекта на контрол газокар „Т.“ е с оставен на командното табло контактен ключ; посочено е, че „Б.“ ЕООД в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ не е предприел всички необходими мерки за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари, като е допуснал възможност за експлоатацията на установения без водач газокар от неправоспособни и неупълномощени лица. Актът бил надлежно връчен на упълномощен представител на дружеството, а в законоустановения срок срещу него били подадени писмени възражения. Въз основа на съставения АУАН било издадено наказателно постановление (също надлежно връчено), с което на основание чл. 416 ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 от КТ на „Б.“ ЕООД била наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лева за нарушение на чл. 3, вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба № 10 от 07.12.2004 г., вр. чл. 53, ал. 2, т. 2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г.

При горната фактическа установеност ЯРС приел, че оспореният пред него санкционен акт е материално и процесуално незаконосъобразен по съображения, че посочената като нарушена норма на чл. 53, ал. 2 от Наредба № 7, въз основа на която е ангажирана отговорността на дружеството, предвижда забрана за експлоатация на транспортни средства от неправоспособни и неупълномощени лица, но в процесните АУАН и НП не е описана констатирана експлоатация по време на проверката на процесния газокар, въпреки че такава е била установена съобразно гласните доказателства по делото – единствено е посочено, че газокарът е без водач. При тези данни съдът е заключил, че това съставлява нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, а от друга страна води до несъставомерност на деянието по чл. 53, ал. 2, т. 2 от Наредба № 7, доколкото същият предвижда забрана за експлоатация, а не за допустителство, наказуемо само в предвидените в закона случаи, какъвто не е конкретният.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, които изцяло се възприемат от касационната инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК тя препраща към мотивите на ЯРС. Проверяваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби и е постановен при спазване на съдопроизводствените правила.

Съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК касационната инстанция обсъжда само посочените в жалбата пороци на оспореното решение. В тази връзка изцяло неоснователен е доводът в касационната жалба, че с оглед конкретиката на казуса, след като в случая на контролното табло на газокара е оставен контактният ключ, е създадена възможност за експлоатацията му от неправоспособни или неупълномощени лица. Действително, с оглед констатациите при проверката, процедирането по този начин от страна на служителя на дружеството създава предпоставка за експлоатация на газокара от неправоспособен или неоправомощен за това водач. Но след като вменената за нарушена разпоредба на чл. 53, ал. 2, т. 2 от Наредба № 7/1999 г., вр. чл. 3, вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба № 10/2004 г. предвижда забрана за експлоатация на транспортни средства от неправоспособни и неупълномощени лица, а нито в АУАН, нито в НП е описана констатирана експлоатация по време на проверката на процесния газокар, правилен и съответен на доказателствата по делото е изводът на районния съд, че деянието, за което е привлечен да отговаря жалбоподателят, е несъставомерно, и същевременно при реализиране на неговата отговорност са допуснати нарушения на изискванията, визирани в чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, разписващи, че при съставянето на АУАН, съответно на санкционния акт, следва да се съдържат точно и ясно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено то, както и на потвърждаващите го доказателства. И доколкото в случая „Б.“ ЕООД е наказан за допустителство, което е наказуемо само в предвидените в закона случаи и какъвто настоящият случай не е, то следва извод за напълно обоснован и съответен на относимата за казуса нормативна уредба извод на ЯРС за незаконосъобразност на издаденото НП.

Въз основа на изложените до тук съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и не са налице касационни отменителни основания, поради което жалбата е неоснователна, а решението като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила.

Досежно доводите за незаконосъобразност на атакуваното решение в частта на присъдените разноски поради прекомерност настоящият съдебен състав намира, че техният размер е правилно определен съобразно правилата на действащата нормативна уредба, разписани в ЗАНН, АПК и Наредба № 1 от 2004 г. Освен това възражение за прекомерност е следвало да бъде направено още при разглеждане на делото пред въззивната инстанция, което в случая не е сторено.

С оглед изхода на спора претенциите за разноски в производството от страна на процесуалния представител на касатора са неоснователни. Поради липса на заявена от страна на ответника по касация претенция за разноски такива не следва да се присъждат в негова полза.

 

Водим от горното, ЯАС, първи касационен състав

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСТАВЯ В С. Решение № 46/11.03.2024 г. по АНД № 20232330201204/2023 г. на Районен съд – Ямбол.

 

Решението е окончателно.