Решение по дело №444/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1121
Дата: 18 юни 2019 г.
Съдия: Светослав Василев Василев
Дело: 20191100900444
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 12 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№…………../18.06.2019г.

гр. София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в заседание при закрити врати на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ

                                                                                    

при секретаря Павлинка Славова като разгледа т.д. № 444 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.

Молителят „С.Б.“ ЕООД твърди, че не е в състояние да изпълни изискуеми парични задължения по търговски сделки, произтичащи от търговската му дейност. Поддържа, че е в състояние на неплатежоспособност и моли съда да открие производство по несъстоятелност.

Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

За да се открие производство по несъстоятелност, следва да са налице предпоставките, посочени в разпоредбата на чл. 608 ТЗ, чл. 625, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, а именно: 1. Компетентният съд да бъде сезиран с писмена молба от лицата, изрично посочени в разпоредбата на чл. 625 ТЗ – длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка, както и от Н.А.П. за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника; 2. Длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; 3. Да се установи неплатежоспособност на длъжника, съгласно хипотезите, предвидени в разпоредбата на чл. 608 ТЗ или свръхзадължеността му, ако е капиталово дружество – чл. 742 ТЗ и 4. Затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно – аргумент от чл. 631 ТЗ.

От събраните писмени доказателства и заключението на СИЕ се установява, че молителят е търговско дружество, което е длъжник по търговски сделки, произтичащи от търговската му дейност в общ размер на 52 107,27 лева, възникнали в периода 2016г. – 2019г, както следва: към „Национална агенция за приходите“  -сумата от 15 970,02 лева; към К.И. С. – 35 866,48 лева; към „Р. (България)“ ЕАД – 113,34 щатски долара и 157,43 лева такси за обслужване на банковите сметки на молителя. Задълженията са посочени и в молбата на длъжника като изискуеми.

Следователно налице са изискуеми и непогасени задължения от вида, посочен в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ.

Следва да се даде отговор на въпроса, неплатежоспособен ли е молителят. За отговор на този въпрос съдът съобрази следното:

Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемото задължение от горепосочения вид, като това състояние не е временно /арг.чл. 631 ТЗ/ и именно то е в причинна връзка с неизпълнението. Т.е. липсата на изпълнение сама по себе си не сочи на състояние на неплатежоспособност – то е налице, само ако неизпълнението се дължи на влошеното финансово състояние на длъжника.

Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 2 ТЗ, неплатежоспособността се предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в чл. 608 ТЗ вид. В настоящия случай спиране на плащането по изискуеми парични задължения е налице. Презумпцията за неплатежоспособност не е оборена от заключението на СИЕ. Вещото лице установява, че през 2018г коефициентите на обща ликвидност са под референтната стойност. Дружеството е в тежко ликвидно състояние с ясно изразена тенденция за влошаване на показателите за ликвидност, която продължава и през първото тримесечие на 2019г. Налице е следователно неплатежоспособност като икономическо понятие. Същевременно от гледна точка на продължителния период, в който дружеството е в посоченото състояние, съдът счита, че затрудненията му не са временни и финансовото положение на молителя не би могло да се подобри. Това с аргумент от чл. 631 ТЗ сочи, че спрямо ответника е налице неплатежоспособност и като юридическо основание за откриване на производство по несъстоятелност.

Поради изложеното молбата за откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва да бъде уважена.

Относно началната дата на неплатежоспособността:

С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние да изпълни изискуемо парично вземане от посочения в разпоредбата вид. Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на началната дата съдът следва да издири този времеви момент, в който едновременно са налице и двата елемента на неплатежоспособността – непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и трайна финансова невъзможност за погасяването му. Стойностите на показателите за ликвидност сочат, че към 31.12.2018г. дружеството не е било в състояние да покрива краткосрочните си парични задължения. При липса на достатъчно данни за конкретната дата, на която е настъпила неплатежоспособността на ответника в рамките на календарната 2018г., началната й дата следва да бъде определена именно към края на посочения отчетен период, в който данните за финансовото състояние на дружеството обосновават извод за неплатежоспособност по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ. С оглед изложеното началната дата на неплатежоспособност следва да се определи на 31.12.2018г.

Тази дата следва да се определи за начална.

По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:

По аргумент от чл. 639б, ал. 4 ТЗ на този етап от производството „налично имущество“ по смисъла на чл. 629б, ал. 1 ТЗ са само наличните парични средства, а не други активи, подлежащи на осребряване, доколкото възможността за предварително осребряване е ограничена с предварителното съгласие на събранието на кредиторите, т.е. предполага такова да е възможно да бъде сформирано. Наред с това, съгласно чл. 193 ДОПК и чл. 43 ЗОЗ за налично не може да се счита това имущество, което е запорирано по реда на ДОПК или е заложено по реда на ЗОЗ /тъй като изпълнението срещу него не се спира с откриване на производството по несъстоятелност/.

В настоящия случай по делото няма данни за налични парични средства в каса. Няма данни за средства по банкови сметки. С оглед на това съдът намира, че следва да постанови решение по реда на  чл. 632, ал. 1 от ТЗ.

Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „С.Б.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***.

ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 31.12.2018г.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „С.Б.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „С.Б.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***.

ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „С.Б.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***

СПИРА производството по т.д. № 444/2019г. по описа на СГС, VI-7 състав.

УКАЗВА на кредиторите, че в случай, че в едногодишен срок от вписване на решението производството не бъде възобновено, същото ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване на длъжника.

РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.

           

 

СЪДИЯ: