О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Кърджали,
10.07.2023г.
Административен
съд Кърджали, в закрито съдебно заседание на десети юли две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря
Като разгледа докладваното от съдия Божкова
Административно дело № 267/ 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.60, ал.5 от АПК.
Образувано е по жалба на ЕТ „Роси-66-Р. К.“ с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, подадена чрез упълномощен адвокат.
Оспорва се ЗНПАМ № ФК-218-0114177/14.06.2023 г., издадена от началник отдел
„Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП и разпореждане за предварително
изпълнение на ПАМ, наложена с посочената заповед.
В жалбата се твърди, че изложените в заповедта мотиви
относно нуждата от допускане на предварително изпълнение на заповедта са бланкетни и почиват на предположения, а не на реално установени
факти, подкрепени с представени доказателства.Не са основателни твърденията на
административния орган, че без предварително изпълнение ще бъде осуетено или
сериозно затруднено изпълнението на ПАМ, както и че могат да настъпят трудно
поправими вреди. Изразява се становище, че описаните в разпореждането по чл.60, ал.1 от АПК цели кореспондират с целите
на ПАМ по смисъла на чд22 ЗАНН, които са различни от необходимостта да се
промени незабавно с издаване и връчване на акта досегашното фактическо
положение.
Посоченият от ответника интерес на държавния бюджет за
законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално
устройство в проверения търговски обект от задълженото лице, респективно за
правилното определяне на реализираните от същия доходи и размера на неговите
публични задължения е защитим чрез налагане на ПАМ, а не чрез допускане на
предварително изпълнение на акта, с който ПАМ е наложена, поради което съдът
приема, че тези мотиви не обосновават приложение на чл.60, ал.1 от АПК.
Твърди се, че при преценка на баланса между охранения
значим държавен и обществен интерес и засегнатия частен интерес изложените
мотиви не обосновават налагането на мярката по чл.60, ал. 1 от АПК, т.е. същата
се явява несъразмерна по смисъла на чл. 6, ал. 2 АПК.
Не се посочва от органа, кои са и фактите, мотивирали го
да приема, че са налице на условия за допускане на предварително изпълнение на
заповедта, като наличие на опасност изпълнението на акта да бъда осуетено или
сериозно затруднено, както и възможността от закъснението на изпълнението да
последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета.
Искането е да се отмени Разпореждане за предварително
изпълнение на принудителна административна мярка „Запечатване на търговски обект“
-„Кафе аперитив"с търговски адрес: ***, като незаконосъобразно. Претендира
се присъждане на деловодни разноски.
Ответният административен орган с писмено становище от
процесуален представител по пълномощие, намира жалбата за неоснователна и моли
да се остави без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл.60, ал.5 от АПК и от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу административен
акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
С посочената заповед е разпоредено
запечатване на търговски обект: кафе - аперитив, намиращ се в ***, стопанисван
от ЕТ „Роси-66-Р. К.“ с ЕИК *** и забрана за достъп до него за срок 14 дни на
основание чл. 186. ал. 1, т. 1, б. „а“ от Закона за данък върху добавената
стойност и чл.187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност.
В ЗНПАМ е посочено, че при извършена проверка на
10.06.2023г. в 11:30 часа в търговски обект по смисъла на § 1 т. 41 от ДР на
ЗДДС, представляващ кафе аперитив, намиращ се в ***, стопанисван от ЕТ
„Роси-66-Р. К.“ с ЕИК ***, е направена контролна
покупка на 4 броя кюфтета, 2 броя гарнитура, 1 брой айрян,
1 брой минерална вода и 2 броя филии хляб на обща стойност 13,60 лева. Дължимата
сума е заплатена в брой на Р. А. К., приела сумата, в качеството й на продавач
и собственик на обекта, за което не е бил издаден фискален бон от въведеното в експлоатация
и работещо в обекта фискално устройство модел „Datecs
DP 150” с инд. № *** и ФП ***, отговарящо на
изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, регистрирано в НАП с per. № ***/*** г., нито ръчна касова бележка от кочан.
Извършеното нарушение се доказва и от установеното
наличие на касова разлика в размер на 13,60 лв. между наличните парични
средства в касата и средствата, регистрирани чрез фискално устройство,
документирано в опис на паричните средства към момента на започване на проверката,
приложен към протокола за проверка, която, съгласно дадените писмени обяснения от
собственика на обекта Р. А. К., се дължи на сума от продажба, която не е
отчетена чрез касов апарат.
За постановяване на разпореждането за предварително
изпълнение са изложени мотиви, че е необходимо за предотвратяване и
преустановяване на административни нарушения от същия вид, с цел да се защитят
особено важни държавни интереси, а именно интереса на държавния бюджет за
законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално
устройство в проверения търговски обект от задълженото лице, респективно за
правилното определяне на реализираните от същия доходи и размера на неговите
публични задължения, както и че съществува опасност от закъснението на
изпълнението да последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета;
следва да бъдат предприети мерки за защита на фиска,
като се предотврати веднага възможността неотразяването на продажби чрез
неиздаване на ФКБ да се превърне в системно нарушение; констатираното нарушение
обосновава извод за укриване на приходи, води до ощетяване на бюджета и
следователно е от значим интерес за държавата и за обществото.
Разпореждането, с което е допуснато предварително
изпълнение на заповедта, е незаконосъобразно.
Съгласно разпоредбата на
чл.188 от ЗДДС, принудителната административна мярка по чл.186, ал. 1 от ЗДДС подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК. Така формулиран
текстът препраща към реда и предпоставките за допускане на предварително
изпълнение на административните актове, уредени в чл. 60, ал. 1 от АПК. Тази
норма предвижда възможност административният орган да включи в административния
акт разпореждане за предварителното му изпълнение, ако това се налага, за да се
осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни
държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или
сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на
изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по
искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. В този
смисъл законодателят не е презюмирал наличието на
подобни интереси. В тежест на административния орган е да изложи конкретни
съображения за наличието на някоя от изброените предпоставки, които да
обуславят постановяване на разпореждането му за предварително изпълнение, като
преценката му следва да се направи и да бъде изложена под формата на мотиви за
постановяване на разпореждането, подкрепени с надлежни доказателства.
Целта на предварителното изпълнение на наложената
принудителна административна мярка е различна, поради което е недопустимо
мотивиране на акта по чл. 60, ал. 1 от АПК с постигане на целите на ПАМ -
предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид,
охрана интересите на държавния бюджет от правилно отчитане на продажбите и
определяне размера на публичните задължения. Така описаните в разпореждането по
чл. 60, ал. 1 от АПК цели кореспондират с целите на ПАМ по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, които са различни от необходимостта да се промени незабавно досегашното
фактическо положение. Тази промяна може да се разпореди с оглед охрана на
значими държавни и обществени интереси, изброени в чл. 60, ал. 1 от АПК,
свързани с живота, здравето, сигурността на значителна маса хора или осуетяване
изпълнението на конкретния индивидуален административен акт, което би
обезсмислило издаването му. Утежняващата мярка следва да съдържа мотиви в
подкрепа на защитимите по чл. 60, ал. 1 от АПК интереси, относими
към всеки конкретен случай. Такива индивидуални мотиви обаче в случая не са
изложени, което препятства както съдебния контрол за законосъобразност на
разпореждането, така и правото на защита на засегнатото лице. Посоченото
нарушение, че за извършена продажба на стойност 13,60 лева, не е издаден
фискален бон е относимо към законосъобразността на
наложената ПАМ. Чрез допускане на предварително изпълнение на ПАМ, съответно
незабавно запечатване на търговския обект и забрана на достъпа до него, не се
постига целта на предварителното изпълнение, включително относно интересите на фиска по правилно определяне на реализираните доходи и
публичните задължения на лицето. С налагането на ПАМ при всички случаи на
неиздаване на касова бележка, което е приравнено на нанасяне на вреда на
бюджета и при липса на анализ на конкретната ситуация, се въвежда презумпцията
за значим държавен интерес по чл. 60 от АПК. Самият факт на неиздаване на касов
бон е определен от законодателя като императивно основание за налагане на процесната ПАМ. Но не фактът на неиздаване на касов бон е
основанието за допускане на предварителното изпълнение - в противен случай би
се касаело за допускане на предварително изпълнение по силата на закона при презюмиран от законодателя защитим държавен интерес. В
случая обаче ЗДДС препраща към АПК и предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК,
като особено важният държавен интерес следва да се мотивира от органа за всеки
конкретен случай. Контролът върху заплащането на данъците и правилното им
определяне при реално отчитане на продажбите сам по себе си е с цел защита
интереса на фиска. Но при липса на законова
разпоредба, която да постановява, че ПАМ за неиздаване на касов бон подлежи на
предварително изпълнение по силата на закона, органът е длъжен да мотивира
особено важния държавен интерес, като базира изводите си на конкретните факти
по спора и анализ на същите във връзка със значимостта на този интерес за
конкретния случай. Бланкетното позоваване на интереса
на държавата с оглед защита на фиска, който интерес е
водещ във всички случаи и който императивно налага разпореждането за ПАМ, не
представлява мотивираност на разпореждането по смисъла на чл. 60, ал. 1 от АПК.
При това целта на наложената принудителна административна мярка е различна от
целта на предварителното изпълнение, поради което е недопустимо мотивиране на
акта по чл. 60, ал. 1 от АПК с постигане на целите на ПАМ.
Действително обществените отношения, свързани с
коректното отчитане на продажбите на стоки или услуги в или от търговските
обекти, са пряко свързани с фискалните интереси на държавата и предполагат
засилена охрана в законово очертаните рамки - съобразно целите на закона (чл.
4, ал. 2 АПК), но без да се засягат права и законни интереси в по-голяма степен
от най-необходимото за целта, за която актът се издава (чл. 6, ал. 2 АПК). Както
принудителната административна мярка, така и допускането на нейното изпълнение,
трябва да бъдат необходими за постигане на целта на закона, но и да са
съразмерни по тежест с установените факти и преследваната цел. В случая не
става ясно с какво се обосновава особено важният държавен интерес и защо
административният орган счита, че изпълнението на акта ще бъде осуетено или
сериозно затруднено и че от закъснение на изпълнението могат да последват
значителни и трудно поправими вреди. Очевидно законодателят не счита, че е
налице особено важен държавен интерес във всеки случай, когато се констатират
нарушения при регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство и
се налага принудителна административна мярка по чл. 186 от ЗДДС, тъй като не е
предвидил предварително изпълнение на мярката по силата на закона.
Неспазването на реда и начина за издаване на съответен
документ за продажба съставлява нарушение, но не обосновава в достатъчна степен
необходимостта от незабавно изпълнение на наложената принудителна
административна мярка. В случая от административния орган не е направено
прецизно разграничение между правомощието по чл. 186 от ЗДДС – да налага
принудителна административна мярка "запечатване на обект до 30 дни" и
това по чл.60, ал.1 АПК – за допускане на предварително изпълнение. В
конкретния случай общественият интерес е защитен в достатъчна степен с налагане
на принудителна административна мярка и продължителността на същата (14 дни),
без да е необходима по-засилена мярка, изразяваща се в предварително
изпълнение.
Предварителното изпълнение на наложената мярка само по
себе си не гарантира, че продажбите ще бъдат законосъобразно отчитани чрез
фискалното устройство, поради което допускането на предварително изпълнение с
мотив да се предотврати веднага възможността неиздаването на фискален бон да се
превърне в системно нарушение, е неоправдано. Приходният орган не сочи
конкретни и относими обстоятелства във връзка с това,
че от закъснението за налагане на мярката може да последва значителна или
трудно поправима вреда за бюджета. В случая твърденията не са подкрепени с
конкретни доводи, указващи по какъв начин от по-късното изпълнение на мярката
ще възникнат вреди за фиска, нито е посочен, въз
основа на конкретни доказателства от дейността на търговеца, приблизителен
размер, за да може да се квалифицират като "значителни" или
"трудно поправими".
Съвкупно, това позволява да се направи извод, че
принудителната мярка би могла да бъде ефективно приложена и на по-късен етап –
след разрешаване спора относно нейната законосъобразност.
С оглед на изложеното, допуснатото с Разпореждане на
административния орган предварително изпълнение на принудителната
административна мярка, наложена със Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-218-0114177/14.06.2023 г., издадена от Началник отдел
"Оперативни дейности" Пловдив в ЦУ на НАП, е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено. В гореизложения смисъл са и: Определение № 13654 от
15.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11805/2019 г., VIII
о.; Определение № 13722 от 15.10.2019 г. на ВАС по адм.
д. № 10946/2019 г., I о.; Определение № 13577 от 14.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11661/2019 г., I о.; Определение № 13150 от
07.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11344/2019 г., VIII
о.; Определение № 12675 от 27.09.2019 г. на ВАС по адм.
д. № 10995/2019 г., VIII отд.
АС – Кърджали приема, че разпореждането за допускане на
предварително изпълнение на ЗНПАМ е незаконосъобразно тъй като, в нарушение на
чл. 60, ал. 5 от АПК, органът е определил, че мярката ще бъде изпълнена преди
да е изтекъл срокът за обжалване на разпореждането. Съгласно отбелязване върху
ЗНПАМ тя е връчена на физическото лице, регистрирано като едноличен търговец на
06.07.2023 г. На основание чл.60, ал.5 от АПК, разпореждането за допускане на
предварително изпълнение подлежи на обжалване чрез административния орган пред
съда в 3-дневен срок от съобщаването му. Посоченият срок изтича на 09.07.2023
г. Съгласно чл.60, ал.6 от ГПК, Когато последният ден от срока е неприсъствен,
срокът изтича в първия следващ присъствен ден. Т.е. срокът за оспорване на
разпореждането за допускане на предварително изпълнение на ЗНПАМ изтича на
10.07.2023 г.
От изложеното следва че жалбата е основателна и трябва да
се уважи, като се отмени разпореждане за допускане на предварително изпълнение
на ЗНПАМ № ФК-218-0114177/14.06.2023 г., издадена от Началника на Отдел
"Оперативни дейности" Пловдив в ЦУ на НАП.
При този изход на спора не може да се уважи искането на
ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Не се следват деловодни разноски, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение и на жалбоподателя, защото в представения
ДПЗС с дата 07.06.2023 г.( вероятно датата и месецът са грешно изписани) няма
доказателства за реално изплащане на договореното възнаграждение от 350 лв.
Ето защо и на основание на основание чл. 60, ал. 6 от АПК,
във връзка с чл. 188 от ЗДДС, АС – Кърджали
О П Р Е Д Е Л И:
Отменя Разпореждане за допускане на предварително изпълнение на
ЗНПАМ № ФК-218-0114177/14.06.2023 г., издадена от Началника на Отдел
"Оперативни дейности" Пловдив в ЦУ на НАП.
Оставя без уважение искането на ЕТ „Роси-66-Р. К.“, ***
и началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив в ЦУ на НАП за
присъждане на разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване – чл.188, ал.2 от ЗДДС.
Препис от определението да се изпрати на страните на основание чл.138, ал.3
от АПК.
Съдия: