№ 193
гр. Б.С., 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-П.А
при участието на секретаря С. Анд. Ралчева
като разгледа докладваното от КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-П.А Гражданско дело №
20251410100204 по описа за 2025 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от „Агенция за контрол на
просрочените задължения” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „Панайот Волов“ № 29, ет.3, против С. А. Х., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр.Б.С.,
ул. „Ломска“№29.
Предявени са за разглеждане четири обективно кумулативно съединени искове с
правно основание по: 1/ чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240,
ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 9 ЗПК за сумата от 1000,00 лв. – главница; 2/ чл. 422, ал. 1 ГПК, във
вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 9 ЗПК за сумата от
199,52 лв. – договорна лихва за периода от 13.02.2023 г. до 09.01.2024 г.; 3/ чл. 422, ал. 1
ГПК, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 172,38 лв. – лихва за забава за периода от
10.01.2024г. до 26.11.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението – 02.12.2024 г. до окончателно изплащане на сумата.
Ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, e подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу С. А. Х., която в
законоустановения срок е подала възражение, поради което е налице правен интерес с ищеца
да предяви настоящият иск.
Ищецът твърди, че на 11.01.2023 г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД /заемодател/
и ответника /заемател/ бил сключен договор за паричен заем № 4693878, по силата на който
на С. Х. бил отпуснат паричен заем в размер на 1000,00 лв., като сумата била усвоена от
ответника веднага след сключване на договора, с което заемодателят изпълнил задължението
си. Ответницата се задължила да ползва и върне заемната сума съгласно условията на
сключения договор, ведно с договорна лихва в размер на 199,52 лв. на 12 месечни
погасителни вноски, всяка от които в размер на 99,96 лв.
Поддържа се, че размерът на ГПР по договора е фиксиран и е определен съгласно
чл.19 ал.2 от ЗПК, като включвало договорената между страните възнаградителна лихва.
Посочва се, че съгласно чл.19 ал.3 т.1 от ЗПК при изчисляване на ГПР не се включват
разходите, които потребителят заплащал при неизпълнение на задълженията си по договора
за потребителски кредит, както и такси за допълнителни, незадължителни услуги,
1
предоставени на кредитополучателя по негово искане.
Поддържа се, че със сключване на договора за кредит, заемателят удостоверявал, че
получил заемната сума и е запознат и се е съгласил с всички условия на индивидуалния
договор, както и с Общите условия /ОУ/.
Посочва се, че съгласно клаузите на договора, заемателят се задължавал в 3-дневен
срок от подписване на договора за заем да представи на заемодателя едно от следните
обезпечения: две физически лица – поръчители; Б. гаранция с бенефициер – заемодателя със
срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по процесния
договор; одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставяло гаранционни
сделки.
Посочва, че на 11.01.2023 г. между ответницата и „Файнешънъл България“ЕООД
/гарант/ е сключен договор за предоставяне на гаранция с №4693878 в полза на „Изи Асет
Мениджмънт“АД с цел гарантиране на задълженията по договор за паричен заем №4693878.
Поддържа, че ответницата не е изпълнила договорното си задължение да върне
заемната сума, поради което заемодателя „Изи Асет Мениджмънт“АД е отправил искане в
писмен вид за плащане на всички изискуеми задължения на потребителя по процесния
договор от гаранта „Файнешънъл България“ЕООД. Поддържа, че гаранта е извършил
плащане в пълен размер на 1284,89 лв. към „Изи Асет Мениджмънт“АД на 02.02.2024 г.
Твърди се, че след погасяване на задължението в тежест на ответницата е възникнало
задължение да възстанови в полза на дружеството – гарант заплатената сума, а в полза на
дружеството – гарант е породено правото на регресен иск срещу нея, чието задължение то е
изпълнило.
Поддържа се, че ответницата не е извършвала погасителни плащания по процесния
договор. Сочи се, че на основание сключения договор за гаранция потребителят дължал
законна лихва върху заплатената от гаранта главница.
Твърди се, че задължението на ответницата към „Файнешънъл България“ЕООД,
произтича от заплатеното от страна на последния спрямо Изи Асет Мениджмънт“АД
изискуемо задължение по Договор за паричен заем №4693878 формирано от усвоената, но
непогасена част от кредита – главница, договорна лихва и дължимата законна лихва от
датата на погасяване на дълга към Изи Асет Мениджмънт“АД до депозиране на заявлението
в размер на 172,38 лв., както и до окончателното плащане на главницата.
Твърди се в исковата молба, че с Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения /цесия/ от 02.03.2020 г., на основание чл. 99 ЗЗД и Приложение № 1 към него от
02.02.2024 г. между „Файнешънъл България” ЕООД и ищцовото дружество, процесното
вземане било прехвърлено на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД.
Поддържа се, че длъжникът е уведомен по реда на чл.99 от ЗЗД за извършената продажба на
вземането от „Файнешънъл България” ЕООД с писмо с обратна разписка от 05.02.2024 г.,
като се е върнало с отметка „непотърсено“. Към исковата молба е приложено уведомление за
извършена цесия от името на „Изи Асет Мениджмънт” АД, което се иска да бъде връчено на
ответника, като това действие ще съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл.
99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД.
Иска се от съда да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца исканите
вземания. Претендират се и разноски.
В срочно подаден отговор ответницата под формата на „жалба“ изразява становище
че не дължи посочените в исковата молба суми, тъй като била застрахована, когато получила
парите от „Изи Асет Мениджмънт“. Посочва, че е със заболявания, има назначен личен
асистент, не се обслужва сама. Поддържа, че след като е сключила застраховка към
дружеството, смята, че не дължи пари.
Съдът, като прецени, становищата на страните и събраните по делото
2
доказателства, намира за установено следното:
От приложеното към настоящето, ч. гр. д. № 1986/2024 г. по описа на РС- Б.С. е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК, в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за сумата от 1000,00 лева, представляваща главница за
периода от 11.01.2023 г. по Договор за паричен заем №4693878, сключен между "Изи Асет
Мениджмънт" OOД и С. А. Х., погасено от "Файненшъл България" ЕООД по силата на
сключен между последното и С. А. Х. Договор за предоставяне на гаранция
№4693878/11.01.2023 г., като вземането по договора е прехвърлено от "Файненшъл
България" ЕООД в полза на "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД
(правоприемник на което е "Агенция за контрол на просрочени задължения" АД) с
Приложение № 1/02.02.2024 г. към Рамков договор за покупко-продажба на вземания /цесия/
от 02.03.2020 г., ведно със законна лихва от 02.12.2024 г. до изплащане на вземането, сумата
от 199,52 лева, представляваща договорна лихва за период от 13.02.2023 г. до 09.01.2024 г.,
сумата от 172,38 лева, представляваща мораторна лихва за период от 10.01.2024 г. до
26.11.2024 г., сумата 36,00 лв., представляваща такса за период от 11.01.2023 г. до изплащане
на вземането и сумата от 874,48 лв., представляваща друго допълнително вземане за период
от 11.01.2023 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 45,65 лв. и
юрисконсулстко възнаграждение в размер на 50,00 лв.
С възражение от 17.12.2024 г. ответникът е оспорил вземането.
С Определение №308/22.04.2025 г. производството по делото е прекратено по
отношение на сумите в размер на 36,00 лв., представляваща такса за период от 11.01.2023 г.
до изплащане на вземането и сумата от 874,48 лв., представляваща друго допълнително
вземане за период от 11.01.2023 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед
№1218/03.12.2024 г. по ч.гр.д.№1986/02024 г., поради ненадлежно предявен иск и заповедта
по отношение на тези суми е обезсилена. Определението в тази част е влязло в сила.
На 11.01.2023 г. между "Изи Асет Мениджмънт" АД и С. А. Х. е сключен договор за
паричен заем № 4693878, по силата на който банката предоставила на ответницата паричен
заем в размер на 1000,00 лева. Кредитополучателят се задължил да погаси задължението си
на обща стойност 1199,52 лева (формирано от главница и лихви) на 12 месечни погасителни
вноски с размер на месечната вноска 99,96 лв., при фиксиран лихвен процент – 10 % и
годишен процент на разходите – 41,08 %. Падежът на първата погасителна вноска бил на
13.02.2023 г., а падежът на последната погасителна вноска - на 09.01.2024 г. Съгласно чл. 8
от договора, при забава за плащане на някоя от погасителните вноски, заемателят дължи на
заемодателя законната лихва върху забавената сума за всеки ден забава, като годишният
размер на законната лихва е равен на основния лихвен процент на БНБ в сила от 1 януари,
съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Към договора е
приложен погасителен план.
В чл.4 от договора е уговорено, че заемателят се задължава в срок от три дни, считано
от датата на сключване на договора, да предостави на заемодателя обезпечение в една от
следните форми: 1) две физически лица - Поръчители, които да отговарят на следните
изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово
възнаграждение; нетния размер на дохода му да е в размер не по-малък от 1000 лв.; да
работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за
паричен заем, сключен с "Изи Асет Мениджмънт" АД; да няма неплатени осигуровки за
последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или
ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по лош
от "Редовен". Поръчителят подписва договор за поръчителство; 2) Б. гаранция с бенефициер
- Заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7, със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за
плащане на задълженията по настоящия договор и 3) Одобрено от Заемодателя Дружество -
Гарант, което предоставя гаранционни сделки.
3
По делото е представен договор между ответницата и "Файненшъл България" ЕООД за
предоставяне на гаранция №4693878/11.01.2023 г., съгласно който последното се е
задължило да издаде гаранция за плащане, с цел гарантиране изпълнението на всички
задължения по договора за заем. Ответникът не е изпълнил задълженията си по договора за
заем, поради което на 02.02.2024 г. "Изи Асет Мениджмънт" АД отправило искане до
Гаранта за заплащане на всички суми по договора, като на същата дата "Файненшъл
България" ЕООД заплатило сумата 1284,89 лв., която следвало да бъде върната от длъжника.
По силата на сключения договор за гаранция, в качеството му на гарант, се задължило
да издаде гаранция за плащане в полза на "Изи Асет Мениджмънт" АД, с наредител ищеца, с
цел гарантиране изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно
договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията
на потребителя по договора за паричен заем, за сума, покриваща, както следва: 1.
задължение за връщане на сума в размер на 1000,00 лв.; задължение за плащане на
възнаградителна лихва; 3. задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на
забава на плащането на разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски
хонорари.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора, последният влиза в сила, в случай че потребителят не
изпълни задължението си по чл. 4, т. 1 или чл. 4, т. 2 от договора за паричен заем да
предостави поръчителство от две физически лица или Б. гаранция в указания 3-дневен срок,
а според чл. 3, ал. 1 от договора, за поемане на описаните по–горе задължения, потребителят
дължи възнаграждение на гаранта в размер на 900,48 лв., платимо разсрочено на вноски,
всяка от които в размер на 75,04 лв. В чл. 3, ал. 3 от договора е посочено, че "Изи Асет
Мениджмънт" АД, е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на
потребителя за плащане на възнаграждението по договора.
Ищецът аргументира активната си материална легитимация по иска, със сключен с
"Файненшъл България" ЕООД договор за цесия, с който последното му е прехвърлило
вземането си от ответника, съгласно Рамков договор от 02.03.2020 г. и Приложение
№1/02.02.2024 г. към него.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Ищцовата страна
депозира писмено становище.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като
обоснована и компетентно изготвена, от което се установява, че размерът на усвоеният
кредит е 1000,00 лв. По кредита е направена една вноска на 25.04.2023 г. в размер на 50,00
лв., като от нея са погасени 26,00 лв. – погасена сума съгласно погасителния план за
възнаграждение за гаранционна сделка /поръчителство/ от първа падежна вноска от 75,04
лв., с падеж 13.02.2023 г. и 24,00 лв. – погасена сума от начислени разходи за събиране на
вземането. Според вещото лице ответницата е изпаднала в просрочие при плащането на
първата вноска по погасителния план, а в забава съгласно исковата молба от 10.01.2024 г.
Според вещото лице претендираните от ищеца вземания не са погасени от ответницата.
общо дължима сума според него възлиза на 1371,90 лв., формирана, както следва: главница –
1000,00 лв., възнаградителна лихва за периода от 13.02.2023г. до 09.01.2024г. - 199,22 лв. и
мораторна лихва за периода от 10.01.2024г. до 26.11.2024г. в размер на 172,38 лв. В с.з. прави
уточнение, че според неговите изчисления мораторната лихва е по-ниска, която за този
период следва да възлиза на 165,14 лв., формирана от натрупаните лихви за просрочие в
размер на 49,37 лв., начислени за периода от момента на допускане на забавата до момента
на цедиране и сумата от 115,77 лв., начислена след цедиране на дълга за периода от
02.02.2024 г. до 02.12.2024 г. /датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК/. По
отношение на въпроса касаещ размера на ГПР по процесния договор, вещото лице е
отговорила в 2 варианта като в първи вариант – ГПР е включил само компонентите главница
и възнаградителна лихва, като тогава ГПР ще възлиза на 41,2 % и при втори вариант –
4
когато в ГПР се включват освен главница и възнаградителна лихва и месечното
възнаграждение по договора за гаранция, тогава ГПР ще възлиза на 370,97 %.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Разгледани по същество установителните искове са частично основателни.
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл. 410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и искът е предявен в
срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
Съдът намира, че процесните договори са потребителски - страни по него са
потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата
сума за свои лични нужди), и неБ. финансова институция, поради което същите се
подчиняват на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 - 147б ЗЗП, в това
число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.
В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД е налице, когато се нарушава правен
принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни
други разпоредби /в този см. Решение 4/2009 г. по т. д. № 395/2008 г. на ВКС, Решение №
1270/2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС, определение № 877 по т. д. № 662/2012 г. на
ВКС и др. /. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски
взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е
да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.
Свободата на договаряне не може да бъде използвана за неоснователно обогатяване на
едната страна по правоотношението за сметка на другата или да води до нарушаване на
други правни принципи, в т. ч. този на добрите нрави – правоотношенията следва да се
сключват при спазване на общоприетите и неписани правила на добросъвестност. До
нарушаване на този принцип се стига, когато икономически по-силната страна упражнява
репресия спрямо икономически по-слабата страна, поставяйки "допълнителни условия" за
сключване на договора, на които придава привидно доброволен характер и привидно право
на избор. В процесният случай, чрез поставяне на практически неизпълними условия за
обезпечаване на договора за заем чрез поръчителство на физическо лице или Б. гаранция,
длъжникът на практика бива задължен да се ползва от опцията за възмездно поръчителство -
сключване на договор за гаранция със свързано с кредитора лице, по силата на който
заплаща възнаграждение в размер, близък до този на договора за заем.
Настоящият състав приема, че не се касае за доброволно обвързване на ищеца с гаранта
по договора за гаранция. Това е така, доколкото, за да не се стигне до сключване на договор с
гаранта, договорът за заем предвижда редица условия, които са кумулативно дадени и
следва да бъдат изпълнени в много кратък срок, поради което е обективно трудно да бъдат
покрити от заемателя. Кредиторът е дал възможност на насрещната страна в едва 3 дневен
срок да му предостави поръчител, който обаче трябва да отговарят на множество изисквания
– за представяне на служебна бележка от работодател, за работа по безсрочен трудов
договор, за сравнително висок осигурителен доход, да не е заемател или поръчители по друг
договор, да нямат неплатени задължения към фиска, да нямат лоша кредитна история.
Налагането на толкова къс срок за ангажиране на поръчител, препятства всички
възможности на длъжника да реагира и да изпълни всички посочени условия. Всички тези
кумулативно дадени условия навеждат на извод, че изначално е трудно, ако не и
невъзможно, тяхното изпълнение, поради което заемателят е принуден да сключи договор с
5
гаранта. Що се отнася до алтернативната опция за обезпечение, то съдът намира, че тя също
поставя трудно преодолими пречки пред заемателя. Касае се за снабдяване с Б. гаранция, в
размер за цялото задължение, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора.
Доколкото срокът за снабдяване с такава гаранция е едва 3 дни, предвид практиката на
банките по проучване на лицата, кандидатстващи за такова обезпечение, фактически е
невъзможно за длъжника да придобие такава гаранция. Налага се извод, че и първите две
опции от договора всъщност не дават възможност на длъжника да избегне плащането на
възнаграждение за поръчителство по третата опция, тъй като са много трудно изпълними.
Съдът приема, че се касае не за дължимо възнаграждение за поръчителство, а за
вземане, което се плаща заедно с вноските за главница и лихва, което вземане представлява
допълнителна печалба за кредитора, наред с лихвата. В конкретният случай фактически е
уговорена допълнителна договорна лихва, която се плаща от длъжника и която е печалба за
кредитора по договора за заем. Затова и в договора за предоставяне на гаранция /чл. 2, ал. 4
изрично е посочено, че "Изи Асет Мениджмънт" АД е овластено да приема вместо
поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по
договора за гаранция.
Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за гаранция има
за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на
длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към
доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да
предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.
Въпреки, че всеки един от представените договори - този за заем и този за
предоставяне на гаранция, формално представляват самостоятелни договори, двата договора
следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за
необходимост от предоставяне на обезпечение, сключването на договора за гаранция в деня,
в който е сключен самият договор за кредит, както и от изричната уговорка за изплащане на
възнаграждението за предоставяне на гаранция на заемодателя, ведно с основното
задължение по кредита.
За прецизност следва да се посочи още, че с договора за поръчителство поръчителят се
задължава спрямо кредитора да отговаря при неизпълнение от длъжника. По отношение на
кредитора той отговаря за чуждо задължение и затова, ако плати, той има регрес срещу
длъжника за всичко, което е платил със законната лихва от деня на плащането. Следователно
и доколкото по принцип договорът за поръчителство се сключва между кредитора и
поръчителя и по силата на последния в полза на кредитора се поражда право да претендира
вземането си от още едно лице, поело задължение заедно с главния длъжник, няма пречка
този договор да е установен като възмезден, но такова задължение следва да се установи за
обезпечения кредитора като насрещна престация срещу поетото от страна на поръчителя
задължение. Процесният договор за предоставяне на гаранция обаче по белезите си се
различава от договора за поръчителство, поради което установяването на задължение за
заплащане на възнаграждение в тежест на главния длъжник и то в полза на свързано със
заемодателя лице, следва да се приеме за противоречащо на добрите нрави.
Въз основа на гореизложеното, съдът приема, че уговореното възнаграждение за
предоставеното поръчителство, представлява разход по договора за кредит, който разход
следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите като
индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит - арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута,
определена с постановление на Министерски съвет на Република България, което означава,
че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в
договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни - арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК.
6
Видно от приетия по делото договор за заем за сумата от 1000,00 лв., ГПР е в размер на
41,08 а възнаграждението по договора за гаранция е в размер на 900,48 лева, като с
включването на тази сума, ГПР надвишава законовия максимум от 50 % (370,97 % съгласно
заключението на ССчЕ). Така уговореното възнаграждение има значението на "скрита
възнаградителна лихва", която не е включена в оскъпяването на ползваната сума и която
води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а това от своя страна
обуславя нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение (арг. чл. 19, ал. 5
ЗПК) и липса на основание за дължимост на това вземане.
Макар формално договорът за паричен заем да покрива изискуеми реквизити по чл. 11,
ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В този
смисъл, като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит, кредитодателят е
нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което
обосновава извод за недействителност на договора за паричен заем на основание чл. 22 ЗПК,
поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 от ЗПК (в този смисъл са Решение
№ 261440 от 04.03.2021 г. по в. гр. д. № 13336/2019 г. по описа на СГС, II-А въззивен състав,
Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в. гр. д. № 7108/2021 г. по описа на СГС, III-Б въззивен
състав и др.).
Съгласно чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. Във връзка с изложеното за сумите за договорна и мораторна
лихви, исковете следва да бъдат отхвърлени.
По делото не се спори, че между ответникът и "Изи Асет Мениджмънт" АД са
съществували облигационни правоотношения, съгласно които ответницата получила по
Договор за паричен заем от 11.01.2023 г., от заемодателят парична сума в размер на 1000,00
лева.
По делото е установено, че вземането е цедирано на "Агенция за контрол на
просрочени задължения", като цедентът упълномощил цесионера да уведоми от негово име
всички длъжници по вземанията, които е цедирал. Правата по прехвърленото вземане
преминават върху цесионера със сключване на договора, поради което цедентът вече не е
титуляр на вземането.
С исковата молба цесионерът - кредитор е представил и самото уведомление,
изходящо от него, като надлежно упълномощен от цедента, до длъжника. Следва да се
посочи, че уведомление, изходящо от цедента, респ. упълномощено от него лице, но
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата,
съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК – в този смисъл /Решение №
3/16.04.2014 г. по търг. дело № 1711/2013 г. на I т.о. на ВКС/. В случая уведомителното писмо
за извършена цесия, връчено на ответника, изхожда от цедента чрез цесионера.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането поражда
действие между цедента и цесионера с постигането на съгласие между тях, а по отношение
на третите лица и на длъжника от момента на съобщаването на цесията на длъжника от
предишния кредитор. Установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на
длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу
ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т. е. срещу изпълнение на лице, което вече
не е носител на вземането. Задължението за престиране на цесионера ще възникне след
получаване съобщението от предишния кредитор. Съгласно константната съдебна практика
на ВКС, уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера
7
и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съобразно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действия за
длъжника. Не са ангажирани доказателства, че длъжникът е извършвал плащания по
договора на стария кредитор, освен установената от експертизата сума в общ размер на
50,00 лв., платени /25.04.2023 г./ преди прехвърляне на вземането, за да се освободи от
отговорност, като по този начин целта на закона, свързана със съобщаването за
прехвърленото вземане е изпълнена, а длъжникът – защитен, ако евентуално е престирал на
ненадлежния кредитор. Изложеното налага извод, че цесията е валидно противопоставима
на ответника и легитимира ищеца като надлежен кредитор, който има право да претендира
търсените суми в качеството на цесионер.
С оглед горното следва да се приеме, че по отношение на длъжника цесията е породила
правно действие.
По изложените съображения предявените установителни искове следва да бъдат
уважени частично. Искът за главница следва да се уважи за сумата от 1000,00 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 02.12.2024 г.
Останалите предявени искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По отношение на разноските.
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски пропорционално на уважената
част от исковете, а именно сумата от 404,18 лв., включваща: сумата от 54,88 лв. – държавна
такса; сумата от 276,30 лв. – възнаграждение за вещо лице; сумата от 73,00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение /от първоначално определено от съда юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лв. на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ/.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на разноски съобразно
отхвърлената част от исковете. Доказателство за сторени такива обаче не са представи по
делото, поради което не следва да бъдат присъждани.
Съдът в исковото производство се произнася и по въпроса за разноските в
проведеното заповедно производство. Издадената заповед за изпълнение по ч. гр. дело №
1986/2021 г. по описа на Районен съд – Б.С. включва разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 95,65 лв., като пропорционално на уважената
част от исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 48,85 лв.,
включваща 18,22 лв. – държавна такса и 36,44 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание във чл.422 от ГПК, във вр. с чл. 240,
ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 9 ЗПК, че С. А. Х., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Б.С., ул.
„Ломска“№29, дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения“АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Панайот Волов” № 29, ет. 3,
сумата в размер на 1000,00 лв., за която е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. дело № 1986/2024 г. по описа на Районен съд – Б.С., представляваща
главница по погасено от "Файненшъл България" ЕООД по силата на Договор за
предоставяне на гаранция №4693878/11.01.2023 г., като вземането по договора е
прехвърлено от "Файненшъл България" ЕООД в полза на "Агенция за контрол на
просрочени задължения" АД с Приложение № 1/02.02.2024 г. към Рамков договор за
покупко-продажба на вземания /цесия/ от 02.03.2020 г., ведно със законна лихва от
8
02.12.2024 г. до изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция за контрол на просрочени задължения“АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Панайот Волов” № 29, ет. 3,
против С. А. Х., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Б.С., ул. „Ломска“№29, иск по чл.
422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 9
ЗПК за сумата от 199,52 лв. – договорна лихва за периода от 13.02.2023 г. до 09.01.2024 г. и
иск чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 172,38 лв. – лихва за забава за
периода от 10.01.2024г. до 26.11.2024 г., дължими по Договор за паричен заем №4693878 на
"Файненшъл България" ЕООД по силата на Договор за предоставяне на гаранция
№4693878/11.01.2023 г., като вземането по договора е прехвърлено от "Файненшъл
България" ЕООД в полза на "Агенция за контрол на просрочени задължения" АД с
Приложение № 1/02.02.2024 г. към Рамков договор за покупко-продажба на вземания /цесия/
от 02.03.2020 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. А. Х., ЕГН **********, с настоящ
адрес: гр. Б.С., ул. „Ломска“№29, да заплати на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Панайот
Волов” № 29, ет. 3, сумата от 404,18 лв. – разноски в производството по гр. дело № 204/2025
г. по описа на Районен съд – Б.С. съобразно уважената част на исковете, както и сумата от
54,66 лв. – разноски за заповедното производство по ч. гр. д. № 1986/2025 г. по описа на
Районен съд – Б.С., съобразно уважената част на исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – В. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
9