Определение по дело №378/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 2020
Дата: 14 май 2015 г.
Съдия: Николай Грънчаров
Дело: 20151200500378
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 4 май 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение №

Номер

Година

22.5.2012 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

05.22

Година

2012

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Катя Бельова

Секретар:

ЛИЛИЯ МАСЕВА АНЕТА ИЛИНСКА

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Лилия Масева

дело

номер

20121200500386

по описа за

2012

година

Намери за установено следното:

Производството е по реда на чл. 435 от ГПК.

Образувано е въз основа на постъпила жалба от М. И. Н. - взискател в производството по изп.дело № 169/1999 год., по описа на СИС при РС-Б., срещу постановлението на държавния съдебен изпълнител по изп.дело № 169/1999 год. за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 143, ал. 2 от СК. В жалбата са изложени съображения, че издръжката е необходима и производството не следва да бъде прекратено. Изразява се несъгласие по прекратяването на изп. дело, тъй като децата на взискателката били студенти и се нуждаели от тази издръжка. Претендира се отмяната на постановлението.

Представени са писмени мотиви на държавния съдебен изпълнител.

Настоящият състав на Благоевградския окръжен съд намира подадената жалба за процесуално допустима и неоснователна, предвид следните съображения:

Жалбата е подадена от лице, което е имало процесуалното качество на взискател в изпълнителното производство; против действие, което разпоредбата на чл.435, ал.1 ГПК изрично предвижда като обжалваемо от страна на взискателя; и в едноседмичния срок за обжалване.

От данните по приложеното изпълнително дело се установява, че същото е образувано по молба на М. И. Н. от гр. Б., в качеството й на майка и законна представителка на малолетните си деца С. И. Н. с ЕГН * и В. И. Н. с ЕГН *, въз основа на издаден изпълнителен лист, с който И. Й. Н. с ЕГН *, е осъден да заплаща на децата си, чрез тяхната майка М. И. Н., месечна издръжка в размер на 30.00 лв. за детето Славена и месечна издръжка в размер на 25.00 лева за детето Владимир, считано от 09.02.1999 год., до настъпване на причини и условия за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

Присъдената издръжка е изплащана от длъжника чрез наложен от съдия изпълнител запор върху доходите му.

С обжалваното постановление държавният съдебен изпълнител е прекратил изпълнителното производство за принудително събиране на присъдената издръжка поради навършване на пълнолетие на лицата, в чиято полза е присъдена издръжката. Постановлението е правилно.

Видно от постановлението на съдебния изпълнител от 09.01.2009г., изпълнителното дело е прекратено, поради изпълнение и на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК.

Навършването на пълнолетие е обстоятелство, с настъпването на което присъдената по-рано издръжка се прекратява. Това е така, защото предвидената в чл. 143, ал. 2 от СК /чл. 82, ал. 1 от СК (отм.)/ безусловност на дължимостта на издръжката за ненавършили пълнолетие деца отпада. Т.е. с факта на пълнолетието издръжката се прекратява по силата на самия закон, а това означава, че изпълнителното основание, въз основа на което издръжката е събирана принудително, важи до деня на прекратяването на издръжката.

Що се касае до издръжката на пълнолетни учащи се деца от техните родители, същата не е безусловна. Семейният кодекс поставя условия /чл. 144/, които следва да са налице, за да се присъди издръжка на навършило пълнолетие лице.

В настоящия случай няма данни, а и не се твърди от жалбоподателките, че такава издръжка е била присъдена на пълнолетните вече С. и Вл. и длъжник по същата да е техният баща И. Н..

Непълнолетието като конкретно основание на определените от съда суми за издръжка е отпаднало с навършването на 18г. от издържаните лица – Славена и Владимир. След този момент съдебният изпълнител няма право да продължава да извършва действия по принудително събиране на сумите за издръжка, тъй като е обвързан от посоченото в изпълнителния лист, а според него бащата дължи да заплаща издръжка на дъщеря си и сина си до настъпване на законни основания за прекратяването й. Законно основание за прекратяване на задължението за издръжка по чл. 143, ал. 2 СК /82, ал.1 СК -отм./ е настъпването на пълнолетие на издържаното лице. От страна на жалбоподателката не се оспорва, че към датата на постановлението за прекратяване на изпълнителното дело децата, които е представлявала като взискател по изп. дело вече са били пълнолетни. Независимо че в нормата на чл.433, ал.1, т.1 ГПК се регламентира конкретна хипотеза (за прекратяване на принудителното изпълнение, когато от длъжника бъдат представени доказателства, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство), доколкото не съществува нарочна разпоредба за случая на погасено в резултат на принудителното изпълнение задължение, разпоредбата на чл.433, ал.1, т.1 ГПК е приложимото правно основание за прекратяване на изпълнителното дело и в тези случаи - когато чрез принудителното изпълнение успешно са събрани и изплатени на взискателя дължимите към него суми по изпълнителен лист.

Релевираното в жалбата, че децата са студенти и все още имат нужда от издръжка, поради което изп. дело не следва да се прекратява, е правно несъстоятелно.

При навършване на пълнолетие не е допустимо съдебният изпълнител да премине към събиране на издръжка във връзка с образованието на издържаното до този момент поради непълнолетието си лице, тъй като по същността си това е ново, различно по характер задължение за издръжка - в единия случай самото непълнолетие представлява основание за плащане на издръжка от родителите, а в другия е необходимо да се установи, че пълнолетното дете учи в учебно заведение, че не може да се издържа от доходите си или от имуществото си и че не е достигната съответната максимална възраст (чл. 82, ал.2 СК /отм./, сега в чл. 144 от новия Семеен кодекс, Обн. ДВ. бр.47 от 23 Юни 2009г.), установяването на които предпоставки не е в правомощията на съдебния изпълнител, а на съда. Съдебно признато е било задължението на И. Н. за предоставяне на издръжка във връзка с непълнолетието на Славена и Владимир. За изпълнение на това задължение в полза на тяхната майка и законна представителка е издадения изпълнителен лист и е било образувано процесното изп.дело. Тъй като това задължение за издръжка е погасено, не е налице основание за продължаване на действията по принудително изпълнение и те следва да бъдат прекратени.

Правото на издръжка във връзка с образованието си, Славена и Владимир имат възможност да установят чрез иск по чл.144 от новия СК, като при положително разрешаване и липса на доброволно изпълнение от ответната страна - да реализират вземането си чрез образуване на друго изпълнително дело.

В конкретния случай, може да се обобщи, че държавният съдебен изпълнител е прекратил производството, като правилно се е позовал на двете изискуеми предпоставки - навършване на пълнолетие от страна на децата взискателя, действащ в изпълнителното дело като тяхна майка и законен представител като е налице и другата предпоставка - изплатена е в пълен размер издръжката към този момент. Поради изложеното обжалваното постановление за прекратяване на изпълнителното производство е правилно и законосъобразно и на това основание подлежащо на потвърждаване.

При липсата на изпълнително основание за продължаване на принудителното изпълнение по образуваното изпълнително дело, производството по същото подлежи на прекратяване.

В този смисъл жалбата срещу постановлението на държавния съдебен изпълнител, с което изпълнителното производство е прекратено, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Воден от горното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. И. Н. от гр. Б., ж.к. “Е.”, бл. 1., ап. 4, срещу постановлението на държавния съдебен изпълнител от за прекратяване на изп.д. № 169/1999 год. по описа на СИС при Районен съд гр. Б..

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: