Р Е Ш Е Н И Е
21.06.2016 г.
Номер 123 2 0 1 6 година гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският административен съд
на тридесет и първи май 2 0 1 6 година
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: И.С.
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
административно дело № 64 по описа за 2016 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от АПК.
Образувано е по жалба от В.В.С. ***, чрез адв. Б., като предмет на съдебен контрол за законосъобразност е Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 “Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони” и мярка 212 “Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони” от програма за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007 – 2013 г. с изх. № 02-6500/9891 от 17.11.2015 г., издаден от Изпълнителния директор на ДФ ”Земеделие” В жалбата по същество се поддържа, че атакуваният административен акт е постановен противоречие с материално-правните разпоредби на действащото в страната законодателство. С изложените в жалбата мотиви жалбоподателят прави искане за постановяване на решение, с което да бъде отменен оспорваният административен акт. Счита, че административният акт е в противоречие с Решение № 4520 от 23.04.2015 г. по адм. дело № 7057/2014 г. на ВАС и цели да се заобиколи закона.
Ответникът - Изпълнителния директор на ДФ ”Земеделие” София, чрез процесуалният си представител, счита жалбата за неоснователна, а оспорения акт за правилно издаден в съответствие със задължителните указания в решението на ВАС.
Кюстендилският административен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на жалбата, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Съображенията са следните:
В.В.С. е поискал подпомагане с общо заявление за единно плащане на площ за кампания 2009 г. с УИН 10/220609/19942. Заявените схеми и мерки за подпомагане са тези по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и Плащания за природни ограничения за земеделски стопани в планински райони /НР1/ и Национално доплащане за животни /НДП/. Земеделските парцели, за които е поискано подпомагане, са подредени в Таблици, представени по делото. Същите са индивидуализирани с кода по ЕКАТТЕ и идентификатора на БЗС по СИЗСП, площ и отбелязване на схемите и мерките за подпомагане. Таблиците представляват разпечатки на данните от ИСАК и са приподписани от В., като част от заявлението. Към заявлението са приложени карти с местоположението на земеделските парцели с БЗС, в които попадат. Картите са изготвени от длъжностно лице в ОСЗ Бобов дол и са подписани от заявителя.
Жалбоподателят е земеделски стопанин с УРН 339378 и стопанисваната от него земеделска земя е включена в системата за идентификация на земеделските парцели.
Производството за издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент е започнато поради незпазване на поетия през кампания 2009 г. петгодишен ангажимент по заявление с УИН 10/220609/19942 за извършване на земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район в съответствие с чл. 4 т. 2 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211, който създава задължение за извършване на земеделска дейност в съответния район най – малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане. При извършване на административни проверки на основание чл. 37 от Закона за подпомагане на земеделските производители е установено, че за кампания 2012 г., която се явява четвърта година от ангажимента, В.С. не е заявил участие по мярка 211 “Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони” и мярка 212 “Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., с което не са спазени изискванията на чл. 4 т. 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г.
Жалбоподателят е уведомен на основание чл. 26 от АПК за започване на административното производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент с писмо изх. № 02-100-6500/917 от 20.07.2013 г., като му е дадена възможност в случай, че не е съгласен с направените от страна на административния орган констатации, в 7 – дневен от получаването да представи доказателства, установяващи обратното. Същият е подал възражение с вх. № 02-100-6500/917 от 21.08.2013 г., в което такива доказателства не са представени и същото не е било уважено.
Производството е приключило с издаване на оспорения Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 “Плащания на земеделски стопани за природни ограничение в планинските райони” от Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г. /изх. № 02-6500/9891 от 17.11.2015 г. на Изпълнителния директор на ДФ ”Земеделие”/, след съобразяване с дадените задължителни указания от ВАС в решение № 4520/23.04.2015 г., а именно административният акт да бъде издаден от компетентен за това орган. Поетият през 2009 г. петгодишен ангажимент се прекратява във връзка с чл. 21 от Регламент /ЕС/ № 65 на Комисията от 27.01.2011 г. и на основание чл. 14 ал. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. В мотивите е прието, че след като въз основа на извършени административни проверки на основание чл. 37 ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделски производители е установена липсата на заявено участие за кампания 2012 по мярка 211 и мярка 212, регламентирани в Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане мярката, не са спазени законовите изисквания на чл. 4 т. 2 и т. 3 от Наредбата, според която кандидатите за подпомагане “…подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане”.
Обжалваният акт е издаден от компетентен орган, като по силата на чл. 27 ал. 3 от ЗПЗП това е Разплащателната агенция, чиито функции, на основание чл. 11 ал. 2 т. 4 от ЗПЗП се изпълняват от ДФ ”Земеделие”. Разплащателната агенция, съгласно § 1 т. 13 от ДР на ЗПДП е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Акредитацията, според § 1 т. 15 от ДР на ЗПЗП е “процедура по признаване на статут на Разплащателна агенция от национален компетентен орган въз основа на оценка на възможностите за администриране и осчетоводяване на средствата от Европейските земеделски фондове съгласно законодателството на Европейския съюз”. За изпълнение на своите функции разплащателната агенция следва да поддържа и използва Интегрираната система за администриране и контрол / ИСАК /, на основание Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. на Комисията и чл. 30 и сл. от ЗПЗП. ИСАК от своя страна е комплексна автоматизирана система, н която се регистрират заявленията за подпомагане по съответните схеми и мерки и посредством, която се извършват административни проверки по заявленията. Процесният акт е издаден от Изпълнителния директор на фонда /в изпълнение на задължителните указания в Решение № 4520/23.04.2015 г. на ВАС по адм. дело № 7057/2014 г./, който по силата на чл. 20а от ЗПЗП е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и на основание ал. 2 от нея организира и ръководи дейността й. Делегирането е правомерно, тъй като е извършено от орган по чл. 162 ал. 2 от ДОПК във вр. с чл. 20а ал. 2 т. 1 от ЗПЗП и има за предмет правомощия от кръга на визираните по чл. 20 т. 5 от ЗПЗП и чл. 10 ал. 1 т. 17 от Устройствения правилник във вр. с чл. 11 ал. 2 от същия.
Оспореният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма. АПМА по мярка 211 съдържа фактически и правни основания, които са задължителен реквизит на акта по чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК, като административният орган се позовава на резултатите от административна проверка по чл. 37 ал. 2 от ЗПЗП. Резултатите от административната проверка са обективирани в писмените доказателства по делото, а именно в приложените разпечатки по делото.
Оспореният акт е в съответствие с материалния закон.
Без съмнение е, че при действието на чл. 37 ал. 2 от ЗПЗП за Разплащателната агенция съществува задължение да извършва административни проверки на подадените заявления за подпомагане. По смисъла на регламента тази проверка се свежда до автоматично откриване чрез компютърни средства на нередности.
По силата на чл. 15 от Регламент /ЕО/ № 1698/2005 г. на Съвета, Европейският фонд за развитие на селските райони осъществява заложените в чл. 4 цели, чрез Програми за развитие на селските райони на държавите – членки за периода 2007 – 2013 г., които подлежат на одобрение от Европейската комисия – чл. 18 т. 4. На това основание МС приема Програма за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. Като част от Програмата са предвидените мерки за подпомагане на селските райони, сред които са и мярка 211 “Плащания на фермери за природни ограничения в планински райони” и мярка 212 “Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. ПРСР е приета с Решение на Европейската Комисия от 19.02.2008 г. и от този момент е правно задължение за България като държава – членка.
Съгласно чл. 14 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, се изключва от подпомагане по тази наредба и се задължава да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от годината, в която е прекратил участието си. Въз основа на тази разпоредба е издаден оспорваният акт.
Основният довод на жалбоподателя е, че е обработил съответните площи земя и е произвел необходимото мляко и месо за съответния период, в случая се явява ирелевантен за спора. Безспорно по делото е, че за кампания 2012 г., бенефициента не е подал заявление за подпомагане, съответно не е заявил участие по мярка 211, с което не е спазил изискванията на чл. 4 т. 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. Представените писмени доказателства са за подадено заявление за кампания 2011 г., но не и за следващата кампания 2012 г. и поради тази причина по реда на чл. 14 ал. 1 от Наредбата, се прекратява поетия ангажимент и като санкция земеделският стопанин се задължава да възстанови получените суми. В чл. 15 ал. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. е предвидено, че разпоредбите на чл. 14 не се прилагат, ангажиментът са прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин помощ в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства. Съгласно чл. 15 ал. 2, случаите на такива обстоятелства, заедно със съответните доказателства /документи, издадени от компетентен административен орган/ се съобщават в писмена форма на ДФ “Земеделие” – Разплащателна агенция от земеделския стопанин или от друго упълномощено от него или наследило го лице в рамките на 10 работни дни от датата, на която земеделският стопанин или упълномощеното от него или наследилото го лице е в състояние да направи това. В случая, от една страна не са налице изключителни или форсмажорни обстоятелства, тъй като същите са изчерпателно изброени в разпоредбата на § 1 т. 3 от ДР на Наредбата, а от друга по делото липсват данни да е спазена предвидената в чл. 15 ал. 2 процедура, подробно описано по – горе. Също така от значение е фактът, че в Наредба № 11 от 03.04.2008 г. не е предвиден ред, по който да се предвижда освобождаване от поетия ангажимент по мярка 211. Предвид задължителната сила на регламентите на Европейската Комисия по отношение на България, дори да не е предвиден специален ред в Наредба, приета въз основа на регламент, то той би имал директно приложение при наличие на правна уредба в конкретното приложно поле. В Регламент /ЕС/ № 65/2011 г. на Комисията от 27 януари 2011 г. за определяне на подобни правила за прилагане на Регламент /ЕО/ № 1698/2005 г. на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони, не е предвиден ред в горния смисъл. При липса на изрично нормативно уреждане на възможност за освобождаване от поети ангажименти по посочената причина, то жалбата се явява неоснователна.
Оспореният акт е издаден и при спазване на административнопроизводствените правила. Ответникът представя доказателства за уведомяване на адресата на акта по реда на чл. 26 ал. 1 от АПК за започването на административното производство, като по този начин е осигурена възможността му по чл. 34 от АПК да участва в производството. АПМА по мярка 211 е издаден като са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая по реда на чл. 35 от АПК.
Административният акт преследва целите на контрола и в този смисъл съответства на целта на закона.
На основание чл. 143 от АПК и изхода на делото, съгласно представените по същото доказателства, съдът ще присъди разноски в размер на минималното юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на В.В.С. *** срещу Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 “Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони” от Програма за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007 – 2013 г., изх. № 02-6500/9891/17.11.2015 г., издаден от Изпълнителния директор на ДФ ”Земеделие” - София.
ОСЪЖДА В.В.С. да заплати на ДФ „Земеделие“ София, със седалище и адрес на управление в гр. София 1618, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 136, сумата от 300 /триста/ лева дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: