Решение по дело №946/2021 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 834
Дата: 19 юли 2023 г.
Съдия: Мария Ненова
Дело: 20215220100946
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 834
гр. Пазарджик, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20215220100946 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД чрез юрисконсулт А.
твърди, че ответникът К. Д. Д. в качеството й на наследник по закон на
починалия в хода на делото Д. Н. Д. му дължи стойността на консумираната
електрическа енергия за периода от 23.02.2020 г. до 22.05.2020 г. в размер на
926.75 лв. за обект в гр. Пазарджик, ул. „********* с ИТН ******* и лихва за
забава за периода от 22.04.2020 г. до 16.11.2020 г. в размер на 45.69 лв ., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда – 17.11.2020 г., до окончателното
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК по ч.гр.д. № 3211/2020 г. по описа на Районен съд – Пазарджик. Тъй
като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5
от ГПК, предявява искове за установяване на вземанията и присъждане на
разноските в исковото и заповедното производство. Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът К. Д. Д. чрез назначения от
съда особен представител адвокат К. намира исковете за недопустими и
неоснователни. Посочва, че адресът, на който ищецът твърди, че е доставял
електроенергия, не съвпада нито с постоянния, нито с настоящия адрес на
наследодателя на ответника, поради което не може да се направи извод, че
същият е бил клиент на ищцовото дружество по смисъла на чл. 1, т. 4 от
Общите условия, приети от ищеца, и чл. 14 и 15 от Наредба № 6 от 24.02.2014
г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия
1
към преносната или към разпределителните електрически мрежи. Позовава се
на обстоятелството, че приложените към исковата молба фактури са частни
доказателствени средства, които не носят подписа на ответника, поради което
имат само формална доказателствена сила, че съдържат изявление, направено
от лицето, сочено като техен издател. Посочва, че липсват доказателства за
изправността на монтирания в обекта електромер, което би могло да се
установи с представено от ищеца удостоверение или сертификат за
изправност на уреда.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
К. Д. Д., ЕГН ********** е единствен наследник по закон на Д. Н. Д.,
ЕГН **********, починал на 05.01.2021 г. в гр. Пазарджик.
Приживе Д. Н. Д. и семейството му са били настанени в общинско
жилище, представляващо апартамент в гр. Пазарджик, ул. „*********, въз
основа на договор за отдаване под наем на общински жилищен имот, сключен
на 13.11.2018 г.
Имотът е частна общинска собственост, за който е съставен АЧОС №
1227/07.11.2008 г., заменен с АЧОС № 5288/28.01.2019 г.
На 08.01.2021 г. жилището е било запечатано от служители на Община
Пазарджик, а със заповед от 26.02.2021 г. в същото е било настанено друго
лице.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза за периода
от 23.02.2020 г. до 22.05.2020 г. до обект с ИТН ******* с монтиран
електромер фабричен № ********* в гр. Пазарджик, ул. „*********,
клиентски № ********** с титуляр Д. Н. Д. е доставена ел. енергия в размер
на 4 841 KWh, от които дневна – 3 281 KWh и нощна – 1 560 KWh.
Електромерът е отчитан дистанционно ежедневно в 00:00 ч. от
Дистанционната система на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, гр. Пловдив.
Отчетените и записани показания на електромера съвпадат със записаните
показания във фактурите, издадени от отдел „Билинг“ на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, гр. Пловдив. Монтираният електромер е бил годен,
преминал е изискуемите проверки съгласно Закона за измерванията и Заповед
№ А-616/11.09.2018 г. и е имал необходимите стикери, пломби и знаци за
това.
Съгласно заключението на съдебно-икономическата експертиза за
периода от 23.02.2020 г. до 22.05.2020 г. „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД е издал следните фактури за консумирана ел.енергия от Д. Н. Д.,
клиентски № **********: фактура № **********/31.03.2020 г. на стойност
269.93 лв. с ДДС за периода от 23.02.2020 г. до 22.03.2020 г.; фактура №
**********/30.04.2020 г. на стойност 403.48 лв. за периода от 23.03.2020 г. до
22.04.2020 г. и фактура № **********/31.05.2020 г. на стойност 253.34 лв. за
периода от 23.04.2020 г. до 22.05.2020 г. Общата стойност на дължимата сума
по описаните фактури е 926.75 лв. с ДДС. „ЕВН България
2
Електроснабдяване“ ЕАД има одобрен сметкоплан в съответствие с
изискванията на ЗЕ, ЗСч. и счетоводната политика. Всички вземания за
електрическа енергия се осчетоводяват по счетоводните сметки 411ххх, като
съответно се отчита приход по операцията, както следва: сметка Дт 411ххх
„Вземания от клиенти“, сметка Кт 701ххх „Приходи от продажба на
продукция”, сметка Кт 453002 „Начислен данък /ДДС/ на продажбите“.
Описаните фактури са осчетоводени по същите счетоводни сметки.
Финансовите отчети с общо предназначение на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД след 2007 г. се изготвят при спазване изискванията
на Международните стандарти за финансово отчитане, приети за прилагане
от ЕС. Размерът на дължимата сума за предоставени услуги от „ЕВН
България Електроснабдяване“ АД по издадената фактура е определен
съгласно Решение № Ц-19 от 01.07.2019 г. на КЕВР за определяне на цените
на електрическата енергия за битовите клиенти, както следва: дневна скала
0.13333 лв./KWh, нощна скала 0.05331 лв./KWh; цена за пренос и достъп до
ел.преносната мрежа 0.01024 лв./KWh; цена за пренос на ел.енергия през
разпределителна мрежа на ниско напрежение 0.03576 лв./KWh; цена за
достъп до разпределителната мрежа битови клиенти 0.00599 лв./KWh. Цената
на дължимата ел.енергия по описаните фактури е определена съгласно
изискванията на Решение № Ц-19 от 01.07.2019 г. на КЕВР. Размерът на
лихвата за забава върху неплатената главница за периода от 22.04.2020 г. до
16.11.2020 г. е 45.69 лв. Към момента на изготвяне на заключението общо
дължимата сума не е била заплатена.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Предявени са по реда на чл. 422 от ГПК обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД за съществуване на вземане за стойността на доставена и потребена
от ответника електроенергия и лихва за забава.
Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно
упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като
е предявен от лице, в полза на което е била издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
а исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Основателността на исковете предполага съществуване между страните
на валидно облигационно правоотношение по доставка на електроенергия,
изпълнение на задължението на ищеца да достави електроенергия до обекта
на ответника и изтичане на срока за плащане. Тези обстоятелства следва да се
установяват от ищеца при условията на пълно и главно доказване.
Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е краен снабдител по
смисъла на § 1, т. 28 от ДР на ЗЕ, който продава електрическа енергия на
клиентите си при публично известни общи условия съгласно чл. 98а, ал. 1 от
ЗЕ. Според чл. 1, т. 4 от Общите условия на договорите за продажба на
3
електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ АД, потребител
на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице, собственик или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на
„ЕВН Електроразпределение“ АД съгласно действащото законодателство,
което ползва електрическа енергия за домакинството си. Облигационното
правоотношение по продажба на електрическа енергия възниква между
търговеца и собственика или носителя на вещно право на ползване на
електроснабден имот. Задължение на потребителя съгласно чл. 11, т. 1 и чл.
27, ал. 1 от Общите условия е да заплаща стойността на използваната в обекта
електрическа енергия и лихвата за забава при неизпълнение на задължението
за плащане в срок. При отдаване на електроснабдения имот под наем
наемателят не придобива качеството на потребител по смисъла на чл. 1, т. 4
от Общите условия, нито има задължение да заплаща потребената
електроенергия, тъй като страна в материалното правоотношение с
доставчика на електроенергия продължава да бъде собственикът или
носителят на вещно право на ползване. Ако наемателят не заплати цената за
потребената електроенергия, отговорен за изпълнение на задължението
остава наемодателят в качеството му на потребител на услугите. Към него
доставчикът следва да насочи претенцията си за заплащане на дължимите
суми. Основание за ангажиране на имуществената отговорност на наемателя
за доставената електроенергия не дава и нормата на чл. 232, ал. 2 от ЗЗД,
предвиждаща, че наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите,
свързани с ползването на вещта, тъй като тази разпоредба има действие в
отношенията между наемодателя и наемателя, а не и спрямо трети лица,
каквото е доставчикът на електроенергия. По аналогия с приетото в ТР №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС потребителят (собственик или носител на вещно
право на ползване) би могъл да се освободи от задължението за плащане на
доставената електроенергия, ако между ползвателя на договорно основание и
електроснабдителното дружество е сключен договор за продажба на
електрическа енергия за битови нужди за същия имот.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че
електроснабденият имот е собственост на Община Пазарджик и през исковия
период е бил отдаден под наем като общинско жилище на наследодателя на
ответника – Д. Н. Д.. Следователно потребител на електрическа енергия за
битови нужди по смисъла на чл. 1, т. 4 от Общите условия е собственикът на
имота, а именно Община Пазарджик. По делото не са ангажирани
доказателства наемателят на общинското жилище да е подал заявление за
откриване на партида на негово име, нито да е сключил договор за продажба
на електрическа енергия с електроснабдителното дружество. В този смисъл
същият не е бил потребител на електроенергия и не е имал задължение да
заплаща доставената електроенергия, а отговорността за заплащането й е на
собственика на имота Община Пазарджик. Поради това ответникът не е
материално легитимиран да отговаря по предявените против него искове.
На следващо място по делото липсват доказателства ответникът да е
4
приел наследството, оставено от Д. Н. Д.. Според чл. 60, ал. 1 от ЗН само
наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с
които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. За да се
ангажира отговорността на наследника на починало лице за негови
задължения, е необходимо той да е приел наследството, тъй като според чл.
48 от ЗН наследството се придобива с приемането му. До приемането на
наследството призованият да го приеме наследник не придобива никакви
права и задължения по него. Едва когато настъпи предвиденият в закона
юридически факт по приемане на наследството, тогова възниква и правото на
наследника върху имуществата, които се включват в наследството, като
съгласно чл. 48 от ЗН приемането на наследството произвежда действие от
откриване на наследството – Решение № 101 от 08.10.2019 г. по гр.д. №
2260/2018 г., ІV г.о.
По делото не са ангажирани доказателства за приемане на наследството
на Д. Н. Д. от страна на ответника, който е малолетен и с оглед разпоредбата
на чл. 61, ал. 2 от ЗН може да го приеме само по опис. В случая не е
приложима и разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗН за определяне на срок на
наследника, срещу когото е заведено делото, да заяви дали приема
наследството или се отказва от него, тъй като ответникът се представлява от
особен представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, който не би
могъл да изрази воля дали призованият към наследяване приема или се
отказва от наследството, защото това зависи изцяло от личната преценка на
призования наследник и се отразява в неговата имуществена сфера –
Определение № 315 от 23.06.2015 г. по ч.гр.д. № 3092/2015 г. на ВКС, І г.о.
След като по делото няма данни ответникът да е приел наследството, той не
може да отговаря за задълженията, с които наследството е обременено, в т.ч.
и за предявените в настоящото производство искови претенции.
По тези съображения предявените искове следва да бъдат отхвърлени
изцяло като неоснователни.
В полза на ответника разноски не се присъждат, макар да има право на
такива на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, тъй като не е направено искане за
това и липсват доказателства за направени от ответника разноски.
По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК
Районен съд – Пазарджик
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 от ГПК от „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 против К. Д. Д., ЕГН **********,
представлявана от нейната майка и законен представител С. И. Р., ЕГН
********** и двете от с. В., общ. С., ул. „**********, заместила на основание
чл. 227 от ГПК починалия в хода на производството по делото ответник Д. Н.
5
Д., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „*********, искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за съществуване на вземане за
стойността на консумираната електрическа енергия от обект с ИТН *******,
находящ се в гр. Пазарджик, ул. „*********, за периода от 23.02.2020 г. до
22.05.2020 г. в размер на 926.75 лв. и лихва за забава за периода от 22.04.2020
г. до 16.11.2020 г. в размер на 45.69 лв ., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 17.11.2020 г., до окончателното изплащане, за които суми
е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
3211/2020 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.
Решението може да се обжалва от страните пред Окръжен съд –
Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6